Общината с най-висока заплата в България
Коя е общината с най-висока средна заплата в страната? Това е въпрос, на който няма как да намерите моментален отговор. Причината е, че данните за наети и заплати на ниво община у нас не се публикуват, а трябва изрично да се поискат от Националния статистически институт (НСИ). В регионален план коментарите обикновено се ограничават до заплати на ниво област, което въобще не е толкова информативно – вкарва в един кюп големия областен град и малката селска община, които са безкрайно различни. Разговорът за регионалните неравенства е много по-точен, когато се води със знание на ниво община.
Именно заради това, след като публикувахме общинската карта с безработицата за периода 2011-2017 г., днес публикуваме и интерактивната карта със заплатите по общини за 2017 г. Важно е да направим уточнението, че данни за общинските заплати през 2018 г. все още не са налични. От данните за страната обаче знаем, че средната заплата през 2018 г. се увеличава с около 10% спрямо 2017 г. Това означава, че когато гледате общинските заплати в интерактивната карта, трябва да имате едно наум, че средната заплата в съответната община най-вероятно се повишава – ориентирът е ръст в рамките на около 10%. Факт е, че темпът на ръст ще е различен за отделните общини, но в общия случай може да се очаква всички да покачват средните нива – сравнението на 2017 г. спрямо 2016 г. потвърждава това.
Общините с най-висока средна заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост. Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда, тоест голяма част от работещите на територията на общината работят именно в тях. Това е толкова силно изразено в община Мирково, че това е единствената община за която нямаме данни за средна заплата, тъй като данните са конфиденциални.
Най-високата средна заплата в България за 2017 г. е регистрирана в община Челопеч – наличие на голяма добивна компания и съответно 2 178 лв. средна заплата за общината. След това са Козлодуй, с ядрената централа – 1 790 лв. средна заплата за общината, Раднево и Гълъбово, с големите компании в енергетиката, имат средни заплати от съответно 1 657 лв. и 1 610 лв. Веднага след тях са Пирдоп - с 1 562 лв. средна заплата (отново наличие на голяма добивна компания) и Девня - с 1 442 лв. средна заплата (силно изразен индустриален профил).
Столицата София се нарежда на 8-о място през 2017 г. със средна заплата от 1 433 лв. За разлика от много други икономически класации, тук община София няма как да бъде лидер, тъй като икономическият профил на столицата е много разнообразен и макар заплатите да са високи, те не могат да догонят средните нива на заплащане в някои малки общини, където огромната част то наетите са в енергетиката или добивната промишленост. Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със средна заплата от 1 285 лв. през 2017 г. Отново пример за община с голяма добивна компания, която излиза в челото. Другите примери в топ 20 вече включват общини с индустриален профил – обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, в близост до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със средна месечна заплата в рамките на 1 000 – 1 200 лв. за 2017 г.
Общият поглед към общинската карта на заплатите позволява много ясно да се откроят както водещите икономически центрове, така и районите, които изпитват сериозни трудности. Разликите между Северна и Южна България също могат лесно да се видят. На юг се формират центрове с по-високи заплати около София и Пловдив, а на следващо ниво и около Бургас и Стара Загора. Центрове, които са добре свързани и реално могат да си влияят положително. Към тези големи градове прибавяме и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.
На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Другите примери, като Севлиево и Летница например, са хубави, но те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Това е и един от аргументите, които сме извеждали и преди, за регионалното развитие. Проблемите на север не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север като Плевен, всъщност губят хора и не предлагат високи заплати.
Всъщност ако се вгледаме в картата, ще видим, че по-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде намерен и на юг,особено около Благоевград. Преди година имаше дискусия защо заплатите в област Благоевград са толкова ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава ясен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкова ниски, но ситуацията в съседните по-малки общини е силно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в областния център. Всички останали са в съседни общини, където заплатите са сред най-ниските в страната.
Тази карта е само един пример затова как наличието и ясното представяне на данни на ниво община могат да обяснят множество процеси на регионално ниво. В случая ИПИ направи съвсем скромна инвестиция за да бъдат достъпни тези данни за всички.
