Пандемията – рекордна смъртност и исторически обрат в миграцията
През миналата седмица коментирахме данните за динамиката на населението и фактът, че 51 общини отбелязват ръст на населението през 2020 г. Сега ще се фокусираме върху факторите за промяната в населението на страната, като погледнем към естествения и механичния прираст през 2020 г. Годината на пандемията донесе сериозни промени за демографските процеси в страната. От една страна, имаме рекордна смъртност, което допълнително влошава естествения прираст. От друга страна, се отбелязва и обръщане на механичния прираст, като страната за пръв път от началото на прехода отчита положителна миграция.
През 2020 г. всички области в страната отбелязват отрицателен естествен прираст. На общинско ниво има само една община, която успява да е над нулата – това е община Твърдица, в която има съвсем малък естествен прираст (с 4 души). Община Николаево също е изключение, като там естественият прираст е точно нула. Всички останали общини са на минус, тоест населението им намалява в резултат на естествените процеси. Големите общини, очаквано, са начело на класацията по абсолютен спад на населението по естествени причини, но по-притеснителното е рязкото влошаване на показателите им през последната година.
|Интерактивна версия на картата|
Столична община отчита отрицателен естествен прираст в размер на 4613 души, като в предходни години този показател показва спад в рамките на 2500 души. Това е почти удвояване на отрицателния естествен прираст в столицата. В Пловдив влошаването е подобно – от обичаен спад по естествени причини с 700-800 души на година до 1726 души през 2020 г. Причината за това е във високата смъртност – ръст с 2000. души на смъртността в Столична община и с близо 800 души в община Пловдив. Генерално различията по общини в коефициента на естествен прираст се запазват – големите общини със силни икономики стоят значително по-добре спрямо обезлюдяващите се райони в страната, но влошаването на естествения прираст през 2020 г. е навсякъде, което отразява тежката година.
|Интерактивна версия на картата|
Положителната новина през 2020 г. е обръщането на миграцията и положителния механичен прираст в страната. Общо с 30 715 души нараства населението на страната в резултат на положителния механичен прираст – основно провокиран от завръщането на българи в страната по време на първите месеци на пандемията. Общо 205 общини отчитат положителен механичен прираст през 2020 г., което е безпрецедентно в новата история на страната. За сравнение, през 2019 г. техният брой е под 100. Голямата изненада идва и в тяхната разбивка. Най-големите губещи са традиционните лидери по механичен прираст, тоест големите градове. Столична община губи близо 16 хил. души, Пловдив - над 4 хил. души, а Варна – над 2,3 хил. души. Губят големите градове, но печели тяхната периферия. Периферията на София, Пловдив и Варна е най-големият печеливш от миграцията през 2020 г.
|Интерактивна версия на картата|
Общината с най-голям механичен прираст е Родопи – ръст от 2642 души в резултат от миграцията. На второ място е община Костинброд – механичен прираст от 2269 души. Топ 10 по механичен прираст и съставен почти изцяло от периферни общини на големите центрове. Подобна е картината и в повечето областни градове – в Бургас, Русе и Стара Загора също се наблюдава спад в областния център и ръст в периферните общини. В Габрово пък всички обръщат тенденцията и отбелязват положителен механичен прираст, в т.ч. в областния център. Дори на северозапад, малките и обезлюдяващи се общини отчитат малък положителен механичен прираст. Коефициентът на механичен прираст обаче потвърждава, че промяната е най-отчетлива около трите големи икономическа центъра.
|Интерактивна версия на картата|
Огромната промяна в механичния прираст е резултат от два процеса. Първият е завръщането на българи от чужбина в началото на пандемията и положителната миграция в страната. Макар и в различна степен, това завръщане се наблюдава в цялата страна. Вторият процес е вътрешната миграция, която в годината на пандемия е от големия град към малкото населено място. Това е както реална промяна, така и официализиране на неотчетена досега реалност. Детайлното разглеждане на казуса със селата в Габрово потвърждава това – микс от регистрации на хора, които вече са в съответното село и реално заселване на други от големия град. И двата процеса обаче изглеждаха немислими допреди пандемията. И макар периферията да спечели, за сметка на големия град, водещото отново е, че силните икономически центрове следва да се разглеждат в широк смисъл – ядро и широка периферия, и имат потенциал за промяна.
