Използването на европейските средства в регионите расте бързо в края на периода
Годишният преглед на използването на еврофондовете от областите и общините в страната, който прави ИПИ на база на данните, публикувани в системите ИСУН и ИСУН 2020, не крие особени изненади. Краят на програмния период (в следващите две години ще бъде изплатено всичко по него) до голяма степен потвърждава съществуващите тенденции и разпределение, а водещата „новина“ е, че вече няма нито една община без реализиран европейски проект.
Обзорът на ИПИ използва не договорените, а реално изплатените суми по европейските проекти, тъй като те вече са влезели в икономиката и са били инвестирани в регионите на страната. Към средата на 2020 г. общата сума на проектите към регионите[1] за двата програмни периода, откак страната е член на ЕС, приближава 13,9 милиарда лева. Най-вероятно през 2021 г. тази стойност ще прехвърли за първи 2 хиляди лева на човек от населението, а в средата на 2020 г. достига 1975 лева на човек от средногодишното население на страната[2].
На областно ниво вече има само една област с усвоени под 1000 лева на човек от населението – Сливен, като, ако се запази настоящата тенденция, тя най-вероятно ще прехвърли този праг в близко бъдеще. Обратно, най-много европейски средства са усвоени в столицата (3369 лева на човек), Габрово (3290 лева на човек) и Благоевград (2623 лева на човек). Фокусът във всяка от водещите области е различен – докато в София най-голям дял има развитието на “Метрополитен” ЕАД и градския транспорт, то в Габрово водещи са развитието на технологиите и индустрията, а големите потоци към Благоевград са следствие най-вече на строежа на магистрала „Струма“[3].
Графика 1: Използване на европейски средства по области с натрупване, 2020 г.
Източник: ИСУН, ИСУН 2020, изчисления на ИПИ
В динамика, през новия програмен период (в сравнение с изплатените към 2015 г. суми) най-голям скок в използването на европейски средства има в столицата, и то най-вече заради особено голямата стойност на финансирането на разширяването на метрото - почти 700 милиона лева. Прави впечатление, че областите, където са инвестирани значителни средства за изграждане на водни цикли и пречиствателни станции през предишния програмен период – най-вече Варна и Бургас – не увеличават значително усвоените си средства през настоящия. Подобряването на водоснабдителната мрежа с помощта на европейско финансиране през този период личи най-ясно в северозападните области Враца и Монтана, които в рамките на пет години са повишили използваните европейски средства с по над 1500 лева на човек от населението.
На ниво община има доста по-големи различия. За първи път за настоящия програмен период обзорът на ИПИ не открива нито една община без изпълнен европроект, благодарение на което общата стойност на използваните от община Ковачевци, която до миналата година беше единствената без такъв проект, средства вече достигат 54 лева на човек от населението. Като цяло, значителна част от финансирането по европейски фондове е фокусирано в относително малък брой общини – 153 от тях са с под 1000 лева на човек, от тях 58 – с под 500 лева на човек. От другата страна, с над 5000 лева на човек вече са 4 общини – Добрич, Свиленград, Созопол и Костинброд, а с над 4000 – цели 10. Трябва да имаме предвид, обаче, че повечето общини с особено висока степен на използване на европейско финансиране се класират там благодарение на единични големи проекти – най-често в сферата на водоснабдяването и обработката на отпадъци – от които обикновено се ползва група от 4-5 околни общини. Голямо влияние на общинско ниво имат и проектите за енергийна ефективност на предприятия и саниране на жилищни сгради, както и различни социални дейности, най-вече осигуряване на храна за бедните и патронажна грижа.
Карта: Използване на европейски средства по общини, лева на човек от население с натрупване към юни 2020 г.
| ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА |
Източник: ИСУН, ИСУН 2020, изчисления на ИПИ
При прегледа на използването на европейски средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват доказателства за постигането на основната им поставена цел – кохезия, както вътре в страната, така и на отделните ѝ региони към средноевропейското равнище. Освен това, те носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. Последните са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище. Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище.
Настоящата криза обаче води със себе си и значителни промени в структурата на европейското финансиране. Изглежда много вероятно в близко бъдеще да има достъп до значително разширен ресурс по тази линия, но не е напълно ясно какви ще са условията за достъп до него, и с какви изисквания ще вървят, най-вече от гледна точка на върховенство на правото. Също толкова неясно е доколко българските институции и бизнес са подготвени за „смяната на правилата“, но едно е сигурно – близкото бъдеще готви големи промени както в размера, така и в разпределението на европейските средства у нас.
* В процеса на събиране на данните взеха участие и стажантите на ИПИ Арно Пигелер и Цветомир Николов
[1] Тъй като е част от годишното изследване „Регионални профили: показатели за развитие“, този анализ взема предвид само сумите, изплатени към местните администрации, но не и централната.
[2] Длъжни сме да отбележим че този ръст, както и в повечето от областите се дължи и отчасти на свиването на населението.
[3] Проектите за пътища, изпълнявани в областите са добавени за пълнота към съответната им сума на европейските проекти, въпреки че де факто изпълнителят е Агенция „Пътна инфраструктура“
