Новини

Зорница Славова

Към 30 юни 2017 г. реално изплатените средства по оперативните програми на територията на българските общини достигат 8 769 197 329 лв. или 1 230 лв. на човек от населението.

Данните по области показват, че най-много средства усвояват най-големите области – столицата (3 249 млн. лв.), Пловдив (663 млн. лв.), Бургас (563 млн. лв.), Варна (399 млн. лв.), Стара Загора (332 млн. лв.). Най-малко пък са средствата в областите Перник (55 млн. лв.), Търговище (75 млн. лв.), Смолян (84 млн. лв.), Кюстендил (85 млн. лв.), Видин (94 млн. лв.).

При съотнасяне на усвоените суми към населението столицата отново е начело с 2 455 лв. на човек, следвана от Габрово с 2 365 лв. и Бургас с 1 364 лева.

Данните по общини показват, че сред 265-те български общини най-много средства спрямо местното население са усвоени в община Рила – над 6 000 на човек от населението. Най-малко пък са разплатени в община Ковацевци – под 30 лв. на човек от населението. Десет са общините с усвоени под 100 лв. на човек, а в 13 общини средствата надхвърлят 3 000 лв.

ВАЖНО: Данните са актуализирани на 11 юли 2017 г. поради допускане на техническа грешка при публикуването на първоначалната таблица. Екипът на ИПИ поднася своите извинения.

Подобно противопоставяне нерядко е за сметка на дългосрочното развитие на отделните общини. ИПИ вече доказа (тук), че няма статистическа значима връзка между подобряването на благосъстоянието в областите, от една страна, и усвоените от тях евросредства, от друга. Т.е. дори и повечето области стабилно да се приближават към средноевропейските нива на реални доходи, не може да се твърди, че европейските фондове стоят зад този процес. В същото време разликите в благосъстоянието между областите в страната се задълбочават. Това е така, защото темповете на подобряване на благосъстоянието са много различни и докато някои области кретат, други (като София, Варна и Стара Загора) буквално летят. Може дори да се спекулира, че евросредствата спомагат за задълбочаването на тези разлики, защото някои от най-силните икономически области усвояват и най-много средства.Най-големите проекти, финансирани по оперативните програми до момента, са за метрото в София, отсечки от магистрали и пътища, както и пречиствателни станции в различни точки на страната. В същото време хиляди проекти на общинската администрация се фокусират в правенето на градинки, облагородяване на общински обекти, козметични ремонти на сгради и съоръжения. Проблемът обикновено е, че при ограничен административен капацитет и преследване на краткосрочни цели (до следващите местни избори), общините често се налага да избират дали да кандидатстват за европейски проект или да търсят реални инвестиции. Търсенето на инвеститори е дългосрочен и трудоемък процес с неясен шанс за успех, но пък води до реално развитие на местната икономика. Нерядко е свързан и с разходи за общината (изграждане на инфраструктура, например), без да носи особени приходи в общинския бюджет поради продължаващата липса на фискална децентрализация. В същото време изпълнението на европейски проекти води директно до бърз и видим за гражданите (избирателите) резултат - хубава градинка, например – и дава възможност за допълнителните възнаграждения на общинските служители.