Столицата е областта с най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението и стойността му е над двойно по-висока от средната стойност в страната и далеч от тази в следващата по този показател област София. Пазарът на труда е добре развит. София е и безспорен лидер по инвестиционна активност. Софийската гара пък е основен железопътен възел в страната. Местните данъци са най-високите в страната. Столицата е областта с най-голям дял на собствените от общите приходи, както и с най-високо покритие на общинските разходи с местни приходи.
София е областта с най-благоприятна демографска картина. Столицата отново е и първенец в сферата на образованието с висок коефициент на записаните в V–VII клас, нисък дял на второгодниците, добро представяне на учениците и висок брой на студентите. Броят на лекарите специалисти е един от най-високите в страната. Аптечната мрежа е добре развита. Правораздаването е сравнително бавно, а разкриваемостта на престъпленията – ниска. Делът на нарушената територия е висок. Столицата остава областта с най-интензивен културен живот.
Изтеглете доклади за предишни години:
Изберете регион от картата, за да видите детайли.
Столицата е областта с най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението и стойността му е над двойно по-висока от средната стойност в страната и далеч от тази в следващата по този показател област София, като през 2022 г. достига 53,7 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната). Заплатите и пенсиите също нарастват и стойностите им са значително по-високи от средните. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 29,7 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната) през 2022 г., а средната месечна пенсия – 957 лв. (при 784 лв. в страната) през 2023 година. Нещо повече – и двата показателя нарастват значително по-бързо от средния ръст в страната. Столицата е и областта с най-ниска бедност. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 8,1% (при 20,6% в страната) през 2023 година. Същевременно обаче коефициентът на Джини за подоходното неравенство остава висок.
БВП на човек от населението (2022) |
53746.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Средна годишна брутна заплата на наетите (2022) |
29698.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Относителен дял на населението, живеещо под линията на бедността за страната (2023) |
8.10% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Размер на средна пенсия (2023) |
957.00лв. >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Коефициент на Джини на подоходно неравенство (2023) |
37.90/100 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
Добрите показатели за икономическото развитие на столицата се проявяват и в благоприятната динамика на местния пазар на труда и през 2023 година. Делът на населението в трудоспособна възраст остава най-високият в страната – 63,0% (при 58,5% в страната). Заетостта продължава да е изключително висока, а безработицата – най-ниската в страната. Коефициентът на заетост е 82,4% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 1,6% (при 5,3% в страната). Столицата остава областта с най-добър образователен статус на работната сила. Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование е 54% (при 31% в страната), а на това с основно и по-ниско образование – 5% (при 15% в страната).
Средногодишен коефициент на безработица (15-64) (2023) |
1.60% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Средногодишен коефициент на заетост (20-64) (2023) |
82.40% >
|
Статистически данни за последните 14 години
|
|
Относителен дял на населението между 25-64 години с висше образование (2023) |
54.10% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Относителен дял на населението на възраст между 25-64 години с основно и по-ниско образование (2023) |
4.70% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на населението в трудоспособна възраст (2023) |
63.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
София е безспорен лидер по инвестиционна активност и през 2022 година. В областта работят най-голям брой предприятия спрямо населението – 100 на хиляда души от населението (при средно 70 на хиляда души в страната). След спад през предходната година разходите за придобиване на дълготрайни материални активи отново нарастват, достигайки 8,8 хил. лв. на човек (при 4,3 хил. лв. в страната). Привлечените преки чуждестранни инвестиции също са значително повече от средните стойности за България и достигат 11,7 хил. евро на човек от населението (при 4,5 хил. евро на човек в страната). Произведената продукция също продължава да нараства, но стойността ѝ спрямо броя на наетите поставя столицата на петото място (след областите София, Враца, Стара Загора и Русе). Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби пък са по-ниски от средните – 26% в столицата при 29% в страната. Огромен е превесът на столицата при разходите за научноизследователска и развойна дейност – през 2022 г. те са 734 лв. на човек. За сравнение – следващата най-висока стойност в страната е в област Пловдив и е 112 лв. на човек. Към 30 юни 2024 г. столицата отново е първенец и по най-висока степен на усвояване на европейски средства. Стойността на изплатените средства по оперативните програми е 4719 лв. на човек от населението (при 3175 лв. в страната).
Нефинансови предприятия на 1 000 души (2022) |
99.50 >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Разходи за придобиване на ДМА на човек (2022) |
8796.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Изплатени суми по ОП на общините на човек (2024) |
4719.00 лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор на човек от средногодишното население (с натрупване) (2022) |
11719.38 евро >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Разходи за научно-изследователска и развойна дейност на човек от населението (2022) |
734.00лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Произведена продукция на нает (2022) |
131197.00лв. >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на приходите от износ в нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия (2022) |
25.90% >
|
Статистически данни за последните 5 години
|
В столицата няма пътища от републиканската пътна мрежа, но територията и` граничи непосредствено с няколко автомагистрали. Софийската гара пък е основен железопътен възел в страната и гъстотата на жп мрежата в столицата значително изпреварва средната – 12,4 км на 100 кв. км територия при 3,6 км на 100 кв. км в страната. Делът на домакинствата с достъп до високоскоростен интернет продължава да е висок и през 2023 г. нараства до 96% (при 89% в страната). Високата степен на урбанизация на областта предопределя и високия дял на населението с достъп до обществена канализация (96% при 75% за страната), като цялата канализационна мрежа е свързана с пречиствателна станция за отпадъчни води (96% при 67% средно за страната).
Гъстота на пътната мрежа (2023) |
0.00 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Гъстота на железопътната мрежа (2023) |
12.40 км/100 кв.км >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на автомагистралите и първокласните пътища (2023) |
0.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (2023) |
95.40% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Качество на пътната настилка в добро състояние (2023) |
0.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на населението с достъп до канализацията, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води (2022) |
96.10% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял на населението в селища с обществена канализация (2022) |
96.10% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Столицата е областта с най-високи средни местни данъци в страната и през 2024 година. Най-голяма разлика със средните за страната стойности се наблюдава при ставките върху търговията на дребно (20,00 лв. на кв. м при 13,09 лв. на кв. м в страната) и прехвърлянето на собственост (3,00% при 2,82% в страната). От разглежданите местни данъци по-ниски от средните пък са тези върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица (1,88‰ при 2,15‰ в страната) и върху превозните средства (1,33 лв. на kW при 1,56 лв. на kW в страната).
Размер на данъчната ставка върху недвижимите имоти (2024) |
1.88‰ >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данък върху превозните средства (2024) |
1.69 лв./kW >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Годишен патентен данък за търговия на дребно (2024) |
20.00 лв./кв.м >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Размер на данъчна ставка за данъка при възмездно придобиване на имущество (2024) |
3.00‰ >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
Столицата отново изпреварва област Варна и заема челното място и в тази категория. Предоставянето на административни услуги на „едно гише“ получава максималната оценка и през 2024 година. Самооценката за развитието на електронното правителство обаче остава под средната. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление в областта намалява, но продължава да е по-висок от средния – 70,8% в столицата при 69,3% в страната. Именно столицата е областта с най-висок дял на собствените от общите приходи (67% при 27% в страната), както и с най-голямо покритие на общинските разходи с местни приходи (110% при 74% в страната) през 2023 година.
Развитие на електронното правителство (2024) |
3.00/4 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Развитие на услугата "едно гише" (2024) |
4.00/4 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Рейтинг за прозрачност (2024) |
70.80% >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Дял на собствените приходи на общините от общите приходи (2023) |
67.40% >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
|
Покритие на общинските разходи с местни приходи (2023) |
109.50% >
|
Статистически данни за последните 9 години
|
София е областта с най-благоприятна демографска картина в страната и през 2023 г. – въпреки че коефициентът на естествен прираст е отрицателен, той изпреварва значително всички други области със стойност от –1,5‰ (при –6,8‰ в страната). Столицата успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е 6,6‰. Столицата е и областта с най-нисък дял на населението над 65-годишна възраст – 19,2% (при 23,8% в страната). Делът на децата до 4-годишна възраст пък е сравнително висок – 4,9% (при 4,5% в страната). Спецификата на областта предопределя почти изцяло урбанизираната и` територия, а гъстотата на населението е четворно по-висока от средната.
Гъстота на населението спрямо територията на населените места и други урбанизирани територии (2023) |
4997.70 души/кв.км >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
|
Коефициент на естествен прираст (2023) |
-1.50‰ >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Коефициент на механичен прираст (2023) |
6.60‰ >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на децата 0-4 години (2023) |
4.90% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Дял на 65+ (2023) |
19.20% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
Столицата отново е първенец в сферата на образованието с висок коефициент на записване в V–VII клас, нисък дял на второгодниците, добро представяне на учениците и висок брой на студентите. Делът на второгодниците е 0,5% и е третият най-нисък в страната (след областите Смолян и Русе). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е високо най-вече заради големия брой на учащите и заетите с професионална квалификация в транспорта и ИКТ сектора и заради малкия брой на тези в земеделието и индустрията. Успехът на столичните ученици на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2024 г. е най-високият в страната със стойност от 54,7 т. и е далеч над средния за страната (42,9 т.). Средната оценка на матурата по български език и литература в столицата също е най-високата в страната – „Много добър“ 4,65 (при „Добър“ 4,30 в страната), а слабите оценки са най-малко – 3,7% (при 8,7% в страната).
Брой на студентите на 1 000 души (2023) |
61.90 студенти >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Нетен коефициент на записване на населението, V-VIII клас (2023) |
92.70% >
|
Статистически данни за последните 7 години
|
|
Процент на второгодниците (2022) |
0.50% >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Процент оценки по БЕЛ под 3,00 (2024) |
3.70 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Средни оценки на държавен зрелостен изпит по БЕЛ (2024) |
4.65 >
|
Статистически данни за последните 13 години
|
|
Дял на децата в детската градина (2023) |
87.50% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Среден успех на НВО след 7 клас по математика (2024) |
54.70точки/100 >
|
Статистически данни за последните 7 години
|
|
Индекс на съответствието между ПОО и заетостта (2024) |
59.40точки/100 >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
Столицата е сред областите с много добро здравеопазване в страната и през 2023 г. (само след област Плевен), отличаващо се с висок достъп до лекари специалисти, развита аптечна мрежа, дълга продължителност на живота и ниска детска смъртност. Средната продължителност на живота в столицата е най-високата в страната – 75,4 години (при 73,5 години в страната). Показателят за достъп до общопрактикуващи лекари има по-неблагоприятна от средната за страната стойност. Броят на специалистите спрямо населението обаче е вторият най-висок в страната (след този в област Плевен). Легловата база спрямо населението е малко по-ограничена от средната за страната, но използваемостта на болничните легла е сравнително висока. Аптечната мрежа е с добро покритие. Коефициентът на детска смъртност е над два пъти по-нисък от средния за страната.
Брой души на един общопрактикуващ лекар (2023) |
1798.00 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Здравноосигурени лица (2023) |
97.40% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Брой болнични легла в МБАЛ на 1 000 души (2023) |
5.90 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Коефициент на детска смъртност (2023) |
2.20‰ >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Индекс на достъп до лекари-специалисти (2023) |
7.20/100 >
|
Статистически данни за последните 6 години
|
|
Средна продължителност на живота (2023) |
75.40години >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Население на една аптека (2023) |
1771.00брой >
|
Статистически данни за последните 2 години
|
|
Използваемост на леглата за активно лечение (2023) |
60.10% >
|
Статистически данни за последните 6 години
|
Слабата оценка и последното място на столицата в осигуряването на ред и сигурност са продиктувани от високата натовареност на съдиите и бавното правораздаване, както и от ниската разкриваемост на престъпленията. През 2023 г. един наказателен съдия в София разглежда средно по 23,1 дела месечно, което е най-високата стойност в страната (при средно 14,4 дела на съдия в страната). Натовареността на Административния съд също е сред най-високите в страната. От високата натовареност страда и бързината на правораздаване. Наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, в столицата са 88% (при 91% в страната), административните – 67% (при 72% в страната), а гражданските – 46% (при 65% в страната). Относителният брой на полицаите спрямо населението е над средния за страната. Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в София се повишава до 11,9 на хиляда души през 2023 г. и е близък, но над средния. Същевременно разкриваемостта на престъпленията продължава да е най-ниската в страната с 37% разкрити престъпления (при 53% в страната).
Дял на наказателните дела, свършили в 3-месечен срок (2023) |
88.00% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Регистрирани престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението (2023) |
11.90/1000 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Разкрити престъпления срещу личността и собствеността от регистрираните през годината (2023) |
37.30% >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Полицаи на 1000 души (2023) |
4.50/1000 >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
|
Дял на делата в административните съдилища, приключили в срок от 3 месеца (2023) |
67.00% >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
|
Дял на гражданските дела в окръжните съдилища, приключили в срок до 3 месеца (2023) |
46.50% >
|
Статистически данни за последните 1 години
|
Столицата е сред областите с висок обем на образуваните битови отпадъци и през 2022 г. с 548 кг на човек за годината (при 488 кг за страната). Въпреки това обаче на практика всички отпадъци се предават за третиране и рециклиране (при 76% средно в страната). Делът на нарушената територия е висок – 1,3% (при 0,40% в страната), а инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са сред най-ниските в страната. Индексът на нуждата от охлаждане в областта е нисък. Столицата обаче е областта с най-високо използване на питейна вода от домакинствата – 125 литра на човек дневно (при 103 литра в страната).
Образувани битови отпадъци на човек от обслужваното население (2022) |
548.00 кг./човек >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
|
Дял от битовите отпадъци, предадени за третиране и рециклиране (2022) |
98.80% >
|
Статистически данни за последните 10 години
|
|
Дял на горската територия (2023) |
32.65% >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
|
Дял на нарушената територия (2023) |
1.26% >
|
Статистически данни за последните 3 години
|
|
Инсталирани ВЕИ мощности (2024) |
0.06kW/човек >
|
Статистически данни за последните 2 години
|
|
Индекс за нуждата от охлаждане (2023) |
96.93дни >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Използвана питейна вода от домакинствата (2022) |
125.00литър/човек/ден >
|
Статистически данни за последните 11 години
|
Столицата е областта с втория най-активен културен и туристически живот и през 2023 г. след област Бургас. Посещенията на кината, театрите, музеите и библиотеките нарастват бързо. С изключение на броя на посещенията на музеите спрямо населението стойностите на останалите индикатори са значително над средните за страната. Посещенията и на кината, и на театрите, и на библиотеките са над двойно повече. Туризмът в столицата е по-слабо застъпен. През 2023 г. броят на леглата в местата за настаняване е 12 на хиляда души (при 56 на хиляда души за страната), а реализираните нощувки – 1703 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната).
Брой посещения в кината на 1 000 души от средногодишното население (2023) |
1493.00 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Брой посещения в театрите на 1 000 души от средногодишното население (2023) |
689.00 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Брой посещения в музеите на 1 000 души от средногодишното население (2023) |
688.00 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Брой посещения в библиотеките на 1 000 души от средногодишното население (2023) |
1443.00 >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Брой легла в местата за настаняване на 1000 души (2023) |
12.10на 1000 души >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Реализирани нощувки в местата за настаняване на 1000 души (2023) |
1703.00на 1000 души >
|
Статистически данни за последните 12 години
|
|
Нощувки през онлайн платформи на споделената икономика на 1000 души (2022) |
576.00/1000 >
|
Статистически данни за последните 4 години
|
Представяне на Регионални профили: показатели за развитие - 2024 14.11.2024
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си...
Регионални профили 2024: Икономически растеж, но с нарастващо неравенство 14.11.2024
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си...