Оценка на общинските бюджети: как да се прави и какво да се следи (ноември 2024 г.)
Колко струва на данъкоплатеца уличното осветление? Какви приоритети финансира общинският бюджет? Може ли всеки гражданин да участва в обсъждането на финансите на своята община и взема ли се предвид мнението му? На всички тези въпроси се опитваме да отговорим в новото изследване на ИПИ „Оценка на общинските бюджети: как да се прави и какво да се следи?“
Изследването представя разработената от ИПИ методология за оценка на общинските бюджети и я прилага върху избрана група от общини. Целта ни е да подпомогнем анализа на бюджетния процес и оценката на бюджетните резултати на общините. Методологията стъпва на аналогични документи в международната бюджетна практика, адаптирани към условията в България, и се основава на информация, предоставена от общините или достъпна свободно от техните електронни страници и тези на министерствата.
Методологията включва две части – от една страна оценка на бюджетния процес, правила и процедури от гледна точка на тяхната прозрачност, периодичност, пълнота и специфичност, и от друга страна – оценка на бюджетното изпълнение и резултати, която да даде възможност на общините да сравнят своето представяне с това на свои колеги на база на обективни показатели по отношение на финансова самостоятелност и устойчивост, задлъжнялост, адекватност на разходите и бюджетна позиция.
Потенциалът за иновации на икономическите центрове в България (септември 2024 г.)
Новото изследване на ИПИ анализира иновационния потенциал на България на поднационално ниво, като основен фокус са групи от общини, формиращи икономически центрове. Изследването показва, че столицата София е водеща с индекс на иновационния потенциал, надхвърлящ 1000 пункта, което я поставя далеч пред останалите центрове като Пловдив и Варна. Връзката между икономическото развитие и иновационния потенциал е подчертано силна, като основните фактори, допринасящи за резултата на София включват наличието на университети, развита ИКТ инфраструктура, значителен брой заети в иновационни сектори, както и голям брой регистрирани патенти и други форми на интелектуална собственост.
Прочуването разглежда позицията на България в няколко международни индекса, оценяващи иновационната среда. В Европейския индекс на иновациите (EIS) страната е поставена сред „развиващите се иноватори“, като основни слабости са ниските разходи за наука и развойна дейност, както и слабата производителност на труда. В Глобалния индекс на иновациите (GII) България е на 38-мо място от 132 страни, като посочени силни страни са гъвкавият трудов пазар и добрата ИКТ инфраструктура. Индексът на мрежова готовност поставя България на 53-то място от 134 държави, подчертавайки слабостите в човешките ресурси и технологичната инфраструктура.
Анализът на иновационния потенциал е базиран на специален доклад на ИПИ, който идентифицира 16 основни икономически центъра в България, обединяващи общини на база икономическа активност и връзки на пазара на труда. Тези центрове обхващат 74% от населението и създават 80% от добавената стойност в страната. Иновационният потенциал е оценен чрез композитен индекс, съставен от девет индикатора, включително дял на висшистите, научна продукция и разходи за развойна дейност. Индикаторите са нормализирани и се изчисляват за всяка община и след това за целия икономически център.
Между фактите и решенията – регионален поглед към командироването на съдии (юни 2024 г.)
В настоящия доклад се опитваме да съчетаем юридическия поглед (основно през призмата на Закона за съдебната власт) и статистическото количествено измерение на дейността по командироването. Казано с думи прости – до какво на практика води законодателството и неговото приложение във връзка с командироването на съдии. Така на практика се проследяват ефектите от петата конституционна поправка и последвалото изменение на съдоустройствения закон през 2017 г. както и връщането отново на користните механизми за кариерно развитие на съдиите от 2017 и 2018 г.
ИПИ публикува годишното изследване „Регионални профили: показатели за развитие” над десетилетие с цел да се представи социално-икономическото състояние на областите в България. С оглед на това настоящият анализ представя състоянието на 28-те окръжни съдилища в страната и на 28-те административни съдилища при командироването на съдиите. Ползвани са официални данни, изискани по реда на Закона за достъп до обществена информация от ВСС и предоставени от администрацията на Съвета, за периода 01.01.2016 – 31.12.2023 г. При кадровото обезпечаване на съдилищата се очертава винаги една закономерност – колкото по-лошо ВСС осъществява дейността си по провеждане на конкурсите за назначаване и повишаване на съдии, толкова повече се увеличава броят на командированите