Резюме

Второто издание на „Регионални профили: показатели за развитие” съдържа актуализирани социално-икономически профили на 28-те области в България и четири тематични анализа-типология на областите посредством невронни мрежи, панелен анализ на факторите за регионално развитие и икономически анализи върху   местната данъчна политика и регионалните пазари на труда.    

Актуализираните профили на областите почиват върху една подобрена система от социално-икономически показатели на областно ниво. При усъвършенстването на методиката не са правени съществени промени, т.е. осемте икономически и социални категории показатели, както и аналитичните подходи като цяло са запазени с цел гарантиране на сравнимост между изданията. Все пак, изхождайки от опита с първото издание на регионалните профили, от базата данни, която проектният екип анализира, бяха изключени няколко показателя, които или имат спорно качество на областно ниво, или носят ограничена информация за аналитичните цели на изследването. В същото време по препоръка на Консултативния съвет по   проекта и на експерти по регионално развитие базата данни беше обогатена с няколко показателя в сферата на инфраструктурата, здравеопазването, околната среда, бизнес средата и социалната среда с цел постигането на по-голяма изчерпателност, прецизност и обективност на анализа. Така например по отношение на   инфраструктурата е включен нов показател за качеството на пътната настилка, а по отношение на социалната среда -комплексен показател за културата на областно ниво.    

Както и в предходното издание, социално-икономическите профили на областите са базирани на последните актуални данни към 30 юни 2013 година. Профилите на областите се стремят да откроят както по-значимите промени през последния едногодишен период (тоест от предишното изследване до сега), така и да анализират дългосрочните процеси във всяка област по отделните категории.   

От разработените профили на областите се установява, че възстановяването от   икономическата криза (2009 г.) все още продължава с различни темпове в отделните области. Разходите за дълготрайни материални активи през 2011 г., макар и да се повишават в повечето области, почти без изключение не могат да достигнат   размерите си отпреди кризата (2008 г.). Положението с преките чужди инвестиции е още по-сериозно, като в повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни. В някои области от началото на кризата насам дори   се наблюдава нетен отлив на чужд капитал, т.е. изходящите от страната потоци са по-значителни от входящите.    

Тези негативни процеси неизбежно рефлектират върху пазара на труда. Въпреки известното раздвижване през 2011 и 2012 г. областните трудови пазари все още не   са преодолели удара от кризата. Заетостта през 2012 г. масово остава по-ниска от   нивата си преди кризата, а безработицата продължава да расте, като трудовите пазари в Северна България се характеризират като цяло с по-мъчително възстановяване.

Въпреки трудното възстановяване от кризата по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата. Такъв извод може да се направи от влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси. Степента на развитие на електронните услуги на местно ниво, както и тяхната използваемост също остават предизвикателство за местните власти. 

Само в областите Велико Търново, Враца, Ловеч и София (столица) използването на такива услуги достига или надхвърля 50% от анкетираните, а в някои области остава дори под 10%. В същото време средно за страната общините предоставят второ поколение (от четири) електронни услуги, което съответства на еднопосочно взаимодействие между бизнеса и гражданите, от една страна, и администрацията - от друга. Единици са общините, които декларират готовност за предоставяне на четвърто поколение електронни услуги, което позволява извършването и валидирането на трансакции между администрацията и нейните клиенти. Все пак ускореното усвояване на европейски средства от общините по оперативните програми на Европейския съюз (ЕС) през 2012 г. успява да компенсира в известна степен намаления приток на чужди инвестиции и слабостите в работата на администрацията. По отношение на европейските фондове темповете на усвояване също се характеризират с огромна вариация между областите. Там, където общинската администрация е по-активна, там и показателите за пътната инфраструктура и ВиК инфраструктурата се подобряват чувствително. Така например напредъкът по проектите за строеж на пречиствателни станции, финансирани по оперативна програма „Околна среда”, се вижда ясно в показателя „Дял на населението   с достъп до канализация, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води”, който е част от категорията „Околна среда” в нашето изследване. По този показател областите Русе, Стара Загора, Търговище и Хасково бележат най-значително подобрение през 2012 г. с приключилия строеж на пречиствателни станции. По отношение на пътната инфраструктура последните данни за дължината на   републиканската мрежа, включени в изследването, са към края на 2011 г. В тях ясно се вижда приключването на магистрала „Люлин”, която автоматично повишава гъстотата на пътната мрежа на област Перник. Предвид напредъка и приключването на автомагистрала „Тракия” през периода 2012-2013 г. увеличената гъстота на пътната   мрежа в областите, през които минават новопостроените отсечки от магистралата, ще се види в следващите издания на регионалните профили.    

Негативните демографски тенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват и през последната година. От 2010 г. насам няма област с положителен естествен прираст, като в повечето области   отрицателният прираст се влошава стабилно през периода 2010-2012 г. В същото време данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават   нетни донори на работна сила, което, съчетано с устойчивия отрицателен естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната. Единствените области с положителен механичен прираст, т.е. такива, в които нетният приток на   имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София (столица),   Пловдив, Стара Загора и Шумен.    

Застаряването на населението и съществуващите стимули за източване на държавната здравна система неизбежно се отразяват върху използваемостта на здравните грижи, която продължава да расте и през 2012 г., ако се съди по увеличаващия се относителен брой на постъпилите болни в многопрофилните болници. Въпреки това над 1/5 от анкетираните граждани споделят, че им се е налагало да правят нерегламентирани плащания за здравни грижи, а близо 1/4 са пътували извън областта, за да получат нужното им лечение. Най-често цитираната причина за такива пътувания е липсата на специалисти в областта. Единствено гражданите на областите София (столица), Пловдив и Плевен са пътували значително по-малко за здравни грижи.   

В сферата на образованието не се наблюдават сериозни промени в изследваните индикатори през последната година. Все пак трябва да се отбележат подобрените резултати от задължителните матури в повечето области в края на учебната 2012/2013 година. Наблюдават се както намаление на дела на неиздържалите изпита, така и леко повишение на средните оценки в по-голямата част от областите.    
 

По отношение на социалната среда се установява, че в повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване. Делът на бедните под областната линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ от 2011 г. (данните в него се отнасят за 2010 г.). Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, тоест, в които преобладават неработещите и тези, които   работят на непълен работен ден, нараства в 22 от областите през 2010 година. Тези данни не са изненадващи и могат да се обяснят с рязкото влошаване на пазара   на труда през 2010 година.    

До голяма степен са очаквани и резултатите за удовлетвореност от различни аспекти   на живота в областите. Така например гражданите повсеместно декларират   най-ниско удовлетворение от стандарта си на живот и доходите, което не е изненада,   предвид ефектите от кризата върху доходите и факта, че България остава   най-бедната страна в ЕС. Инфраструктурата и сигурността също получават относително   ниски оценки. Въпреки повсеместните слабости в системите на образование   и здравеопазване гражданите като цяло споделят по-скоро удовлетвореност   от образованието и здравето си. Жилищните условия и социалният живот също   получават относително добри оценки от гражданите.    

Освен детайлните социално-икономически профили на всяка от 28-те области в   България тазгодишното изследване съдържа и четири тематични анализа. Първият   анализ прави актуална клъстеризация на областите според тяхното социално-икономическо   състояние и развитие. Въпреки че резултатите за 2013 г. методологически   не са директно сравними с тези от 2012 г., отново се установява, че област   София (столица) отново се отличава значително от всички останали области в   страната, което предопределя нейното отделяне в самостоятелен клъстер и тази   година. В същото време областите Разград и Силистра потвърждават най-лошото   си социално-икономическо състояние, като през 2013 г. към тях се присъединява и   област Сливен, която през 2012 г. беше в клъстер „лошо социално-икономическо състояние”.   Най-добре развитите области след София (столица) продължават да бъдат   Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград, като през 2013 г. към тях се причислява и   област Русе. Последната през 2012 г. се намираше в клъстер с обещаващи тенденции   на развитие, които очевидно са дали резултат. Област Габрово продължава да   регистрира негативни тенденции на развитие, като през 2013 г. същото се отнася   и до област Смолян.    

Като цяло обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо   състояние или негативни тенденции на развитие, остава много по-широк,   отколкото на тези с добри такива. На практика за не повече от три-четири области   в България може да се заключи, че са в относително добро състояние и с не   така ясно изразени негативни тенденции на развитие.      

Фигура 1:   Типология на областите според   тяхното социално-икономическо   състояние и развитие

Вторият анализ в тазгодишното издание търси отговор на въпроса какво прави едни области по-богати и проспериращи, а други - по-бедни и изоставащи. За целта   беше построен иконометричен модел, изхождащ от стандартната линейна   производствена функция. Като съвкупен показател за степента на развитие и благосъстоянието   на областите в България бе избран брутният вътрешен продукт на глава от населението, а от страна на независимите променливи бяха проверени за статистическа значимост няколко показателя, които могат да се използват за   приближение на основните групи фактори за производство.    

Като цяло резултатите от иконометрическия модел потвърждават важността на човешкия, физическия и предприемаческия капитал за икономическото развитие на една територия. Делът на високообразованото население, инвестициите, предприемаческия дух и инфраструктурната свързаност на територията се открояват като важни предпоставки за просперитет - тяхната вариация обяснява близо три четвърти от вариациите в благосъстоянието, измерено чрез БВП на глава от населението.    

Предвид важността на заетостта за социалния статус и стандарта на живот изданието съдържа и детайлен икономически анализ на тенденциите в местните пазари на труда. Анализът на областните данни показва, че икономическата криза оказва много по-силен негативен ефект върху пазара на труда в северната част на   страната. В края на 2012 г. в Северна България се намират петте области в страната, в които заетостта е под 40% - Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Силистра. Тук са и някои от най-бедните области: Търговище, Ловеч и Монтана са единствените три области със среден доход на член от домакинството под три хиляди лева   годишно. Сред основните причини за по-големия негативен шок от кризата могат да бъдат посочени неблагоприятната демографска картина, ниската степен на урбанизация в много от областите, относително слабият приток на чуждестранни инвестиции и недостатъчното развитие на икономиката и инфраструктурата, което пък влияе отрицателно на мобилността на работната сила. Предвид традиционно ниското ниво на трудовите възнаграждения в много от областите в северната част на страната негативен ефект върху заетостта в много области изиграва и административно наложеното увеличаване на минималните осигурителни прагове по отделните икономически дейности в годините на криза на пазара на труда.  

От анализа също така се вижда, че пазарът на труда в Южна България е по-устойчив   и по-добре балансиран. Това се дължи на редица фактори, между които по-високата мобилност на трудовата ръка, по-добрата възрастова структура на населението и принадлежността към него на четири от водещите в икономически план области на страната - София (столица), Пловдив, Стара Загора и Бургас. Очакванията на бизнеса също са за по-бързо възстановяване на заетостта в южната част на страната.    

В тазгодишното издание е включен и анализ на местните бюджети и данъчната политика на местно ниво, базиран на най-актуалните данни към средата на 2013 година. Анализът показва, че общинските бюджети успяват да преодолеят удара на кризата и да се консолидират относително по-бързо от централната власт, което може да се обясни както с липсата на буфери (т.е. резерви), до които общините биха могли да прибягват в нужда, така и с ограничените собствени приходи на общините. Липсата на буфери и ограничените възможности да се финансират отворили се дупки в общинските бюджети водят до разходна политика, която своевременно отчита проблемите в приходната част. През 2012 г. общините дори излизат на малък излишък, макар собствените приходи да продължават да са на нива под тези от 2008 година.    

Анализът на динамиката на местните данъци в същото време разкрива, че общините   провеждат все по-активна данъчна политика, но това не води до промяна в структурата на приходите и по-голяма самостоятелност. Собствените приходи на общините нямат много допирни точки с икономическите процеси в съответното населено място - облага се имуществото, докато печалбите и доходите почти не влияят на местните бюджети. На практика идването на голям инвеститор не генерира автоматично ползи за местните бюджети, което отнема и от стимулите на местните власти да работят за по-добра бизнес среда. Именно липсата на стимули за развитие е водещият аргумент за повече правомощия и отговорности на местно ниво.

Като цяло тазгодишното издание на „Регионални профили: показатели за развитие” стъпва на серия от дискусии с експерти по регионално развитие и натрупания опит по изданието за 2012 г., което ни дава увереност, че полученият резултат е един още по-задълбочен и по-аргументиран анализ на регионалното развитие. Това издание също така за първи път се опитва да допълни дескриптивния анализ с анализ на потенциалните връзки между отделните показатели, тоест да търси обяснение на наблюдаваните явления и тенденции. Надаваме се, че отново ще бъдем от интерес и полза както за централните и местните власти, така и за професионалистите по регионално развитие, за бизнеса, за медиите и за гражданското общество.