Клъстери
Информация
На тази схема са представени визуално образуваните клъстери според комплексното социално-икономическо развитие и състояние на областите за периода. До всяка област е посочена годината от развитието й. В долния ляв ъгъл на картата се намира фиктивната „идеална област“, а в горния десен – фиктивната „най-слаба“.
Позицията на всяка област (за дадена година) на картата показва общото й социално-икономическо състояние за съответната година. Областите, които се намират в близост до „идеалната“, са с най-добро социално-икономическо състояние, а тези, близо до горния десен ъгъл – с най-лошо. Област София (столица) се намира най-близо до „идеалната област“ и следователно е най-добре развита. Област Варна също е близо до долния ляв ъгъл, но е по-отдалечена от „идеалната област“.
От друга страна областите Разград, Силистра и Търговище са най-близо до „най-слабата“ област, тоест те са най-слабо развити.
„Движението“ на областите по картата за петте години от изследвания период показва посоката на развитие – растеж или спад. В идеалния случай, ако дадена област се развива с растеж, би следвало посоката на развитието ѝ от 2008 до 2012 г. да сочи към долния ляв ъгъл, а в обратния случай на спад в развитието – към горния десен.
София (столица) и Варна се „отдалечават“ от „идеалната област“ в края на периода, следователно развитието им не бележи ръст. Развитието на област Пловдив е неустойчиво през периода – до 2011 г. e положително, но през 2012 бележи спад спрямо 2011 година.
Развитието на област Габрово през последните четири години от периода бележи спад спрямо 2008 г. – областта се „отдалечава“ от долния ляв ъгъл на картата.
Методика
Многомерният анализ на регионалното развитие изследва общото социално-икономическо развитие на областите за периода 2008-2012 г., използвайки система от показатели в няколко категории: икономика, инфраструктура, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда. Използваният метод е невронни мрежи и по-точно - самоорганизиращи се карти на Кохонен – Self-Organizing Maps (SOM).
За целите на анализа са формирани две „фиктивни области“. Първата е т.нар. „идеална“ област, която представлява област с най-добри позиции (най-високи стойности) по всички показатели. Втората, „най-слаба“ област е областта с най-лоши позиции (най-ниски стойности). Тези две „фиктивни области“ служат като база за сравнение за развитието на 28-те области през периода. Състоянието и развитието на всичките 28 области за периода се оценява на добро или лошо относително спрямо тези два репера.
Върху картите за отделните категории не е задължително зоната с най-добро състояние за всяка категория да е при „идеалната област“, а тази с най-лошо - при „най-слабата“. Това е така, защото „идеалната“ и „най-слабата“ области са определени като такива на база всички категории едновременно и следователно са фиктивни, идеални и не съществуват на практика. Емпиричните данни показват, че дадени области са силни в едни категории, а слаби - в други.
Областите (по-точно - техните състояния през всички години на изследвания период) са групирани в клъстери, образувани чрез самоорганизиращите се карти на Кохонен. Резултатите са визуализирани по следния начин:
- Образуваните клъстери са представени чрез т.нар. „унифицирана матрица на разстоянията” (U-Matrix).Тъмните зони представляват границите на клъстерите, а светлите – самите клъстери. Колкото по-тъмна е границата между дадени клъстери, толкова повече те се отличават един от друг и обратното.
- Всяка зона от картата на Кохонен се характеризира с определено достигнато равнище за периода (високо или ниско) по отделните категории – от икономика до социална среда. Равнищата по категории са представени също визуално на отделни карти, като наситеният цвят на картата показва добро равнище, а светлият – ниско.
Ако една област е в най-добро състояние по всички категории – от икономика до социална среда, то тя би трябвало да съвпада с „идеалната“ или да бъде максимално близо до нея. Но тъй като в реалността това не е така, областите са разположени по цялата повърхност на картата. Причините за това разположение се изясняват при анализа на картите по отделни категории.
Така описаните визуално резултати от работата на картите на Кохонен позволяват да се проследи развитието на всички области едновременно за целия период, като се визуализират:
- степента на различие – доколко дадени области се отличават през една или всички години на периода от останалите;
- посоката на развитие – дали се наблюдава растеж или спад в развитието;
- скоростта на развитие – какви са темповете на растеж или спад;
- траекторията на движение – наблюдава ли се сближаване (кохезия) на областите или още по-добре - приближаване към „идеалната област“.