Резюме

Анализът на последните налични данни разкрива бавни, но осезаеми положителни тенденции на икономическо възстановяване в повечето области на страната. Поради по-късното публикуване на някои от макроикономическите индикатори на областно ниво подобрението е най-ясно видимо на пазара на труда. Тези тенденции се потвърждават и от проведените специално за целите на изследването социологически проучвания сред бизнеса и гражданите на 28-те области. Въпреки това и през 2013 г. заетостта в някои от най-бедните области на страната остава притеснително ниска и продължава да потиска доходите и стандарта на живот. Спиралата ниска заетост – стагниращи доходи – намаляващо население е в основата на продължаващото социално-икономическо раздалечаване между столицата София и останалата част от страната.

Инвестиционната активност в повечето области остава далеч под нивата преди кризата, като това наблюдение важи с особена сила за София (столица). През 2010 и 2011 г. София (столица) отчита нетен отлив на чужд капитал, което в комбинация с продължаващия приток на значителни инвестиции в някои от другите основни икономически центрове в страната (като Бургас) е и причината разликите между столицата и другите области по отношение на преките чуждестранни инвестиции) да намаляват.

Тези реалности оказват влияние и върху други аспекти на регионалното развитие, като оценката на гражданите за качеството на социалната среда, инвестиционната активност на предприятията и нагласите за миграция. Въпреки това през последните две години са налице и примери за бързо възстановяващи се области, които успяват да привлекат значителен инвестиционен интерес и в резултат на това да предложат на своите граждани по-добри условия на живот. Такава област е Бургас, в която преките чуждестранни инвестиции с натрупване в предприятията от нефинансовия сектор в периода 2008– 2012 г. нарастват близо три пъти, достигайки около 5 млрд. лв. – третата най-висока стойност в страната след София (столица) и София (област). Заетостта на населението над 15-годишна възраст в областта доближава предкризисните си нива и вече е по-висока от тази в област Варна. Бургас е също така на второ място в страната по усвоени европейски средства от общините като бенефициенти на оперативните програми спрямо броя на населението. В резултат на тези и надруги позитивни тенденции средногодишното население на областта се увеличава през 2013 г., като през последните две години това е характерно само за област София (столица). Постепенно подобрение по отношение на заетостта се наблюдава още от 2012 г. в Пловдив, а от 2013 г. – и във Варна наред с други области. Обратно, традиционно силни икономически центрове като Стара Загора и Русе все още не успяват да възобновят създаването на работни места.

Политическата нестабилност в централната власт, относителната пасивност на местните органи на самоуправление по отношение на местните условия за бизнес продължават да възпрепятстват започналото икономическо възстановяване. Според данните от проведеното за целите на настоящото изследване социологическо проучване сред представители на 1680 фирми от цялата страна средната за страната оценка на бизнеса за работата на областните и на общинските администрации се понижава спрямо предходната година, а възприятията за корупция се повишават. В допълнение напредъкът по отношение на електронните услуги и работата на едно гише остава бавен и непоследователен. За поредна година се налага изводът, че е необходимо създаването на нови стимули за органите на местно самоуправление за качествено подобряване на бизнес средата. Такъв стимул например би представлявало връщането на част от преките данъци обратно в общините. По този начин общините биха имали директен финансов интерес да работят по-активно за привличането на инвестиции и за създаването на работни места на тяхна територия.

Инфраструктурното развитие продължава да бъде изключително неравномерно по територията на страната, като ключовите проекти през 2012 и 2013 г. отново са съсредоточени в Южна България. Остават неяснотите по отношение на финансирането и крайните срокове за изграждането на съоръжения от стратегическо значение, които имат потенциала да подобрят конкурентоспособността на част от областите като автомагистралите „Хемус” и „Струма”. На фона на пускането в експлоатация на автомагистрала „Тракия” са притеснителни и данните на Агенция „Пътна инфраструктура” за спадащ относителен дял на пътната настилка в добро състояние – от 40,3% през 2012 г. на 39,6% през 2013 година.

През последните няколко години в сферата на образованието и здравеопазването протичат по-скоро негативни тенденции, които в голяма степен са следствие от липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт. Обхватът и на двете системи е по-малък през 2013 г., отколкото през предходната година – например, здравноосигурените лица намаляват от 87,3 на 86,1%, а коефициентът на записване на населението в V-VIII клас спада от 81,0 на 79,7%. В условията на макар и бавно повишаваща се заетост и икономическа активност подобни тенденции потвърждават необходимостта от преосмисляне на провежданите политики в тези сфери.

В противовес на тези тенденции се наблюдава подобрение на голяма част от индикаторите в категориите „Околна среда” и „Социална среда”. Благодарение на успешната реализация на редица проекти за опазване на околната среда оценката на гражданите за нейното качество се повишава, а делът на населението с достъп до канализация и този на хората, свързани с пречиствателни станции, нараства бързо. И тук основните опасения за по-нататъшен напредък се свързват по-скоро с нестабилността на централната власт и замразените плащания от Европейската комисия по Оперативна програма „Околна среда”. По отношение на социалната среда и условията на живот също са налице подобрения. През 2013 г. се наблюдава известен спад на престъпността, регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива – тенденция, която важи дори за по-малки области като например Търговище.

Третото издание на „Регионални профили: показатели за развитие” включва четири тематични анализа. Първият от тях изследва кои области са най-атрактивни за чуждестранни и местни инвестиции в периода както преди кризата, така и след нейното начало. Освен установените тенденции в инвестиционния процес в анализа се посочват и основните причини за привлекателността на някои области като инвестиционна дестинация, изследвани са взаимовръзките между инвестиционната активност и редица макроикономически и социални индикатори. Прави впечатление, че размерът и потокът на привлечените местни и чужди инвестиции са в силна положителна връзка с местното благосъстояние, измерено чрез БВП на човек от населението. Тази връзка не е изненадваща – колкото повече една територия привлича инвестиции, толкова повече и нейната икономика просперира, а доходите се увеличават. От друга страна, високата степен на развитие на дадена област също привлича инвестиции заради по-големия потенциал на местния пазар.

Паралелно с това показателите за инвестициите на областно ниво показват силна или умерена корелация с редица показатели за наличието и качеството на човешкия капитал. С други думи, наличието на достатъчно на брой работна ръка, както и качеството на тази работна ръка са едновременно фактор и следствие от привличането на инвестиции. Това се отнася както за местните, така и за чуждестранните инвестиции. Предвид на това фокусът върху обучението и образованието на работната сила би следвало да бъде водещ при изработването на национални и местни стратегии за привличане на инвестиции.

В тазгодишното издание е поместен и анализът „Фискална политика и регионално развитие”, който стъпва на миналогодишния преглед „Данъчна политика на местно ниво” и отправя критичен поглед към политиката на субсидирано регионално развитие. Последното е в сериозна зависимост от европейските средства, както и от централизираното административно разпределяне на публични ресурси към регионите, за сметка на принципите на децентрализация и финансова самостоятелност. Анализът илюстрира връзката между финансовата самостоятелност на общините и привлечените чуждестранни инвестиции, като по този начин подкрепя тезата, че финансово самостоятелните и не напълно зависимите (от държавата или от европейските средства) общини са по-активни и съответно по-привлекателни за чуждестранните инвеститори. Наред с финансовата и икономическата обосновка за по-висока финансова самостоятелност на общините анализът излага и конкретни стъпки за реализирането на тази идея, които включват преотстъпването на част от подоходния данък на общините още от следващата година, както и някои правила за разходването на тези ресурси от местните власти.

Третият тематичен анализ е посветен на пазара на труда и темпа на възстановяването му от кризата в различните части от страната. Като цяло ситуацията на пазара на труда в повечето области се подобрява въпреки политическата нестабилност от пролетта на 2013 г. насам. В същото време установената в миналогодишното издание тенденция на бързо възстановяващ се Юг и стагниращ Север продължава да е в сила. Това се вижда ясно както от наблюдението на работната сила, така и от очакванията на бизнеса за динамиката на броя на заетите в периода юни 2014 година – май 2015 година.

Последният тематичен анализ се базира на актуална клъстеризация (групиране) на областите по сходства и различия. През тази година са идентифицирани осем типа регионални профили, но въпреки че броят на клъстерите е еднакъв с този от предходната година, в състава им има различия. Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние или с негативни тенденции на развитие, остава много по-широк, отколкото на тези с добри такива. Клъстерът с области в лошо социално-икономическо състояние проявява тенденция да увеличава състава си. През 2012 г. към него принадлежаха само две области – Разград и Силистра, а през 2014 г. – пет области: Разград, Силистра, Търговище, Ловеч и Монтана, които се намират в северната част на страната. София (столица) остава единствената област в много добро социално-икономическо състояние, а най-добре развитите области след София (столица) продължават да са Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград.

Фигура 1: Типология на областите според тяхното социално-икономическо състояние и развитие