Състояние и тенденции в развитието на областите: общ преглед

 

Икономическо развитие

Доходи и условия на живот

През 2014 г. икономиката на България най-накрая успя да преодолее последствията от икономическата криза. Съвкупното производство в реално измерение надмина предкризисното си ниво. Възстановяването от кризата обаче все още предстои в голяма част от областите и регионите на България.

Фиг. 1. Реален брутен вътрешен продукт на областите в България през 2014 г. (постоянни цени от 2010 г.)

 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ.

В 19 области брутният вътрешен продукт в реално измерение (т.е. коригиран за колебанията в цените) все още не е достигнал нивото си преди кризата (2008 г.). Тези области са разположени по територията на цялата страна и във всички региони на страната. Единственият регион, чиито области без изключение все още не са възстановили от кризата, е Северозападна България, която включва областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч.

Северният централен и Североизточният регион също са в процес на излизане от кризата, но вече се доближават до предкризисните си нива на производство. Областите, чиито икономики вече са загърбили последствията от кризата, са Велико Търново и Разград в Северния централен регион и съответно Варна и Добрич в Североизточния регион. На юг Южният централен регион също все още остава „под вода“ към 2014 г. В тази част от страната обаче област Пловдив представлява изключение. Благодарение на големите инвестиции през последните няколко години съвкупното производство на област Пловдив вече е с 8,5% по-високо в реално изражение от отчетеното през 2008 г.

Югозападният и Югоизточният регион също вече отчитат реално производство, което е с 2–3% по-високо от предкризисното. Икономиките в двата региона, които формират положителните тенденции, са тези на София (столица) и широката Софийска област в Югозападния регион, както и тези на Стара Загора и Ямбол на югоизток.

Пазар на труда

Икономическото оживление в повечето области става все по-видимо през 2015 г., ако се съди от процесите на пазарите на труда и динамиката на доходите. Последната година е особено силна за пазара на труда в повечето региони, а оттам – и за заплатите и доходите на домакинствата.

Фиг. 2. Средногодишен коефициент на заетост на населението на възраст 15–64 години през 2015 г. (%)

 

Източник: НСИ.

Все пак 8 области не успяват да се включват в процеса на създаване на нови работни места и заетостта в тях намалява през 2015 г. Сред тях са области с много сериозни проблеми в местните икономики, като Враца, Монтана и Силистра, където заетостта стагнира и дори намалява в последните години. В тези области процесът на възстановяване или изобщо не е започнал, или не е убедителен. В Силистра заетостта остава изключително ниска, като по-малко от половината население в работоспособна възраст е заето. Софийска област също се нарежда в групата на стагниращите пазари на труда, а областите Добрич и Кърджали бележат спад на заетостта след ръст в предходните години.

Безработицата намалява във всички области без изключение през 2015 г. По-внимателното вглеждане в данните обаче показва, че спадът на безработицата невинаги е добра новина. В редица области това се дължи не на нови работни места, а на преминаване на част от безработните към редиците на икономически неактивните, включително и заради обезкуражаване, че могат да си намерят работа. Най-лошият такъв пример е област Монтана, където безработицата спада двойно, но това е само и единствено защото икономическата активност се срива. Други такива примери от 2015 г. са областите Благоевград, Пловдив, София (област), Кърджали.

Трайното възстановяване на пазара на труда в повечето области в комбинация с продължаващото покачване на минималната заплата и на минималните осигурителни прагове води до стабилно увеличение на заплатите във всички области. Средно за страната увеличението е около 6%, но в някои области (например Разград) ръстът надхвърля 10% през 2014 г. Въпреки това заплатите в областта с най-висок размер (столицата) остават около два пъти по-големи от тези с най-нисък (Видин).

Макар и заплатите да растат трайно и повсеместно, динамиката на доходите на домакинствата е разнопосочна. В някои области доходите стагнират или спадат през 2015 г., като причинитеса както ограничената заетост и ниският интензитет на икономическа активност в домакинствата, така и спадът на доходите от други източници. През 2015 г. Кърджали измества Силистра като областта с най-ниски доходи на лице от домакинство (3393 лв.).

Ниските доходи неизбежно са обвързани и с висока бедност. Кърджали е областта с най-висок дял на бедните спрямо националната линия на бедност – 60,1%, или близо 3 пъти повече от дела на бедните на национално ниво. Другата област с много висок дял на бедните – над 50%, е област Пазарджик, която традиционно се характеризира с висока бедност и значителен дял на живеещите с материални лишения.

Инвестиции

Бедността, ниските доходи и малката заетост в повечето случаи са естествено следствие от недостатъчните инвестиции в съответните области – били те инвестиции в дълготрайни материални активи (ДМА), или чуждестранни преки инвестиции (ЧПИ). След кризата от 2009 г. притокът на ЧПИ намаля, а в някои области дори се наблюдава и отлив. През 2014 г. област Бургас регистрира огромен отлив на чужд капитал (от 1,5 млрд. евро), но причината е изцяло техническа и се изразява в счетоводни операции между „Лукойл Нефтохим“ и компанията майка на „Лукойл“ в Холандия. Едни от малкото области, които привличат значителни чужди капитали през 2014 г., са Варна и Стара Загора.

Фиг. 3. Чуждестранни преки инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване към 31.12.2014 г. (евро/човек)

Източник: НСИ.

Ако се разглежда обаче другият основен индикатор за инвестиции – разходите за придобиване на ДМА, тогава картината на областно ниво е доста по-оптимистична. В повечето области вече се доближават предкризисните стойности, а в около 1/3 от областите тези нива бяха надминати през 2014 г. Сред добрите примери се открояват области като Бургас и Пазарджик, но и по-слабо развити области като Разград, Силистра, Търговище, Плевен и др.

Един от основните фактори за ръста на разходите за ДМА през последните години са европейските средства. Темпът на тяхното усвояване се засили през 2014 и особено през 2015 г., когато бенефициентите имаха последен шанс да усвояват средства от предходния програмен период. Спрямо броя на населението с най-висока степен на усвояване на европейски фондове от общинските администрации са областите Габрово и Бургас, следвани от Ловеч и Видин.

Инфраструктура

Голяма част от европейските средства се инвестират в развитието на пътна инфраструктура, но това за момента не дава сериозно отражение върху индикаторите за нейното развитие. Възможно обяснение за този парадокс е, че докато се строят нови пътища, рехабилитацията на съществуващата инфраструктура изостава. В резултат на това делът на пътищата в добро състояние на настилката остава без промяна в последните четири години (около 40–41%). Качеството на пътищата е най-лошо във Враца, където едва 15% от тях са в добро състояние, а най-добро остава за поредна година в област Сливен, вкоято над 70% от пътищата са в добро състояние.

По-чувствителна положителна промяна, що се отнася до инфраструктурата, се наблюдава при достъпа и използването на интернет от населението. Тези показатели нарастват стабилно през последните години и вече около 60% от населението в страната има достъп до мрежата и я ползва редовно. В София над 3/4 от населението е свързано към мрежата, но в някои по-слабо развити области като Враца и Търговище този дял остава доста по-нисък (около 1/3).

Данъци и такси

Тенденцията по отношение на местните данъци и такси е възходяща, като най-чувствителното покачване през 2016 г. се наблюдава при данъка върху недвижимите имоти и такса смет, както и при патентния данък за търговия на дребно. Данъкът при прехвърляне на собственост също се покачва средно за страната. В общия случай икономически по-развитите територии поддържат по-високи нива на местни данъци и такси (столицата е такъв пример) и обратно – в по-слабо развитите области техните нива са по-ниски. Има все пак и изключения от това неписано правило. Така например в област Хасково, която е с относително слабо икономическо развитие, нивото на местните данъци и такси остава високо.

Фиг. 4. Брой промени в нивото на местните данъци и такси през годините

Източник: ИПИ на база заявления по ЗДОИ до общините.

Като цяло обаче не се откроява ясна връзка между решенията за правене на бизнес или за живеене в определена територия, от една страна, и нивата на местните данъци и такси, от друга. Това позволява на местните власти да определят ставките на местните данъци по-скоро произволно и конюнктурно, отколкото стратегически, т.е. като част от цялостна местна фискална политика.

Администрация

Покритието на кадастъра, което е изключително важно за мащабни инвестиционни проекти, остава изключително ограничено в рамките на страната. Едва 1/5 от територията е покрита от кадастралните карти, а в повечето области показателят е застинал през последните години. Единствено в Бургас, Варна, Видин, Велико Търново, Ловеч и Шумен покритието се увеличава по-сериозно през 2015 г. Развитието на обслужването на „едно гише“ и на електронните услуги от общините напредва бавно, а в голяма част от областите буксува или дори бележи отстъпление. Още по-притеснително е, че прозрачността на местните власти намалява почти във всички области през 2016 г.

 

Социално развитие

Демография

Негативните демографски тенденции в страната продължават и през 2015 г. Естественият прираст на населението се влошава за втора поредна година, като достига –6,2‰. От 2010 г. насам в страната няма област, в която новородените да са повече от починалите, като дори коефициентът в столицата се понижава до най-неблагоприятната стойност от 2007 г. насам (–1,7‰). В резултат на намаляващата раждаемост и продължаващата емиграция на населението възрастовата структура продължава да се влошава, като през 2015 г. в страната вече има четири области, в които лицата на възраст 65 и повече години са два пъти повече от тези на 0–14 години. Това са Видин, Габрово, Кюстендил и Перник.

Въпреки че през 2015 г. най-интензивна миграция се забелязва по направлението „град – село“ (37,6% от преселилите се), по-високата раждаемост и по-ниската смъртност в градовете означава, че тенденцията на урбанизация се запазва. През 2015 г. в градовете живеят 73,1% от населението в страната, като най-слабо урбанизираната област остава Кърджали (41,1%).

Фиг. 5. Коефициент на механичен прираст през 2015 г. (‰)

Източник:НСИ.

Областите, в които през 2015 г. е регистриран положителен механичен прираст на населението, са пет: Бургас, Варна, София (столица), София (област) и Хасково. През 2015 г. област София регистрира рекордно висок коефициент на механичен прираст от 5,5‰, което е и най-високата стойност за цялата страна. Огромната част от заселилите се в областта идват от столицата, като през 2015 г. техният брой надхвърля 3000 души. Най-негативно от миграцията са повлияни Смолян, Разград, Видин и Враца, т.е. в тези области изселванията са най-интензивни.

Образование

По-голямата част от индикаторите за състоянието на образователната система регистрират влошаване през учебните 2014/2015 и 2015/2016 г. Нетният коефициент на записване на населението в V–VIII клас намалява до 78,3%, аотносителният дял на отпадналите от основно и средно образование се покачва до 2,8%, което е и най-високата стойност от 2006 г. насам.

Фиг. 6. Среден успех от матурите по български език и литература през 2016 г. 

 

Източник: МОМН.

След засилването на контрола върху провеждането на държавните зрелостни изпити по български език и литература (БЕЛ) средният успех на зрелостниците в страната спада до „добър“ 4,17 през 2016 г., което е най-ниският резултат след въвеждането на стандартизирано външно оценяване на изхода от средно образование през 2008 г. Едновременно с това се покачва делът на неуспешно положилите изпита, които достигат 8,7%. В сравнение с резултатите от 2014 г. делът на зрелостниците с оценка под „среден“ 3,00 през 2016 г. се увеличава от 3,0 на 16,9% в Кърджали, от 5,0 на 16,0% в София (област) и от 3,6 на 13,9% в Силистра. Това рязко влошаване на представянето на зрелостниците поставя под въпрос както качеството на средното образование, така и валидността на постиганите добри резултати в предишни години. Все пак в страната има достатъчно примери на области, които запазват доброто си представяне в това отношение. През 2016 г. неуспешно положилите изпита в столицата са едва 2,1%, в Добрич – 3,8%, а средните оценки са над средните за страната. В същото време разликите в качеството на образованието между областите, ако се съди от представянето на матурите, се задълбочават. Разликата между областта с най-нисък дял на неуспешно положилите изпита и тази с най-висок продължава да нараства, достигайки 14,8 пр.п. през 2016 г. при едва 6,9 през 2008 г.

През учебната 2015/2016 година броят на студентите в страната намалява за шеста поредна година, достигайки 260 000 души – най-ниския брой от 2006 г. насам. Областите с най-голям спад на студентите са столицата (3192 студенти), Велико Търново (3021 студенти) и Пловдив (1794 студенти).

Здравеопазване

И през 2015 г. продължава влошаването на съотношението между броя на общопрактикуващите лекари в страната и броя на населението, като на един такъв лекар се падат рекордните 1619 души. Най-неблагоприятни са показателите за Разград, Кърджали, Търговище, Русе и Силистра, което говори за известни териториални дисбаланси в достъпа до общопрактикуващи лекари. Едно от възможните обяснения за това е ниският дял на населението, което живее в градовете. Ако изключим Русе, където в градовете живее 77% от населението, останалите четири области се характеризират с най-ниска степен на урбанизация в цялата страна, като само в Търговище тя е над 50%. В противовес на този процес се забелязва постепенен ръст на броя на лекарите специалисти. Последният обаче е характерен основно за южната част на страната (най-вече столицата, Пловдив и Бургас), докато в Северна България позитивни тенденции в това отношение се забелязват единствено в Плевен и Русе.

През 2015 г. здравноосигурениса 88,5% от населението на страната, което е най-високият дял от 2009 г. досега. Освен увеличаващата се заетост тенденцията за нарастване на здравноосигурените лица отразява и застаряването на населението в някои от районите на страната, тъй като пенсионираните лица са осигурени за сметка на държавния бюджет. В области със силно влошена възрастова структура на населението, като Видин, Враца, Кюстендил и Ловеч, делът на здравноосигурените надхвърля 90%, докато в столицата този дял е 87%, а в Бургас и Варна – около 85%.

Друга позитивна тенденция е продължаващият спад на коефициента на детска смъртност в страната. През 2015 г. той намалява до 6,6‰, което е най-ниската стойност за последните 12 години. Все още има и области (като Ловеч, Пазарджик и Сливен), в които детската смъртност е сериозен проблем, който говори за ниска здравна култура сред части от населението, най-вече сред етническите малцинства.

Сигурност и правосъдие

Съотнесени към броя на населението, регистрираните престъпления срещу личността и собствеността през 2015 г. намаляват до 13,6 на 1000 души – най-ниската стойност от 2000 г. насам. С изключение на временното покачване на престъпността в първите години на кризата (2009 и 2010 г.), тенденцията към спад, започнала още в началото на века, изглежда стабилна. През 2015 г. най-нисък брой престъпления на 1000 души от местното население се регистрират в Кърджали и Смолян, където престъпността е над три пъти по-ниска от тази в областите с най-много престъпления – Бургас и София (столица). Зависимостта между по-силното икономическо развитие и по-високия брой регистрирани престъпления остава в сила, което е разбираемо предвид по-интензивния обществен и икономически живот в области като столицата, Варна и Бургас, където е съсредоточено и много голямо на брой население. Именно това са и трите области с най-нисък дял на разкритите престъпления през 2015 г. В тези области се разкриват не повече от 1/3 от престъпленията. Очакваноразкриваемостта е най-висока в области със сравнително ниска престъпност. Такива са Разград и Силистра, където над 60% от престъпленията са разкрити.

Фиг. 7. Регистрирани престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от средногодишното население през 2015 г.

 

Източник: МВР.

През 2014 и 2015 г. не се наблюдава особена промяна по отношение на индикаторите, описващи работата на наказателните отделения на окръжните съдилища. Основният фактор, който оказва влияние върху бързината на съдебния процес в различните области на страната, е натовареността на наказателните съдии. Най-висока е тя в столицата, като именно там се наблюдава и най-ясно изразената тенденция на спад в натовареността. Въпреки това висящите дела достигат 15,4% при средно 9,4% за страната, а делът на наказателните дела, завършили в 3-месечен срок, е едва 76,0% при средно 88,1% на национално ниво. Като сравнително ниско ефективни могат да бъдат определени окръжните съдилища в Благоевград, Велико Търново, Кърджали и Монтана. Това са четирите области, в които натовареността е по-ниска от средната за страната, но в същото време се наблюдава по-висок от средния дял на висящите наказателни дела. Обратното (висока натовареност, но относително нисък дял на висящите дела) се забелязва в областите Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Хасково.

Околна среда

След две поредни години на спад емисиите на въглероден диоксид в атмосферата отново се увеличават през 2014 г., достигайки 314,5 т/кв.км. Вредните емисии се увеличават в 10 и намаляват в 12 от областите в страната, като най-голям абсолютен ръст се установява в Стара Загора и Варна, а най-голям спад – в Хасково.

През последните години не се наблюдава съществена промяна на дела на населението, което живее в селища с достъп до канализация (покачване от 74% през 2011 г. до 75% през 2014 г.). По сходен начин стоят нещата и по отношение на свързаността на населението с ВиК с пречиствателни станции за отпадъчниводи (ПСОВ). Тя достига 57% към 2014 г., като отново ръстът спрямо 2011 г. е в рамките на 1 пр.п. Възможно обяснение за символичната промяна в тези показатели е, че към 2014 г. повечето проекти за водни цикли все още не бяха приключили, а част от тях се провалиха или са временно спрени. Пример в това отношение е започналото през 2014 г. строителството на ПСОВ в град Видин, което беше преустановено заради съмнения за злоупотреби с европейски средства. Така и през 2016 г. Видин остава единствената област в страната без действаща пречиствателна станция.

Култура

Равносметката за развитието на културните дейности през последната година е по-скоро положителна. Продължава увеличаването на посещаемостта на библиотеките и музеите. Най-висок интерес предизвикват библиотеките в областите Велико Търново и София (столица) и музеите във Велико Търново и Габрово. Въпреки значителното покачване на интереса към кината през последните години, встраната все още има пет области, в които няма нито едно кино. Това са Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик и Перник. Областите, в които през 2014 г. са отворени кина (Видин, Разград, Смолян и Шумен), засега регистрират нарастващи посещения (спрямо броя на местното население), което показва, че потребителското търсене е налице.

Спад на регистрираните посещения се наблюдава единствено при театрите – от 2,30 млн. през 2014 г. на 2,17 млн. през 2015 г., като огромната част от него е регистрирана в София (столица). По този начин Русе измества столицата като областта с най-високо съотношение между броя на регистрираните посещения в театрите и броя на местното население. Въпреки спада от 2015 г., в дългосрочен план тенденцията е към повишаване на посещаемостта на театрите – в периода 2009–2015 г. посещенията са нараснали с общо 35%.

Фиг. 8. Регистрирани посещения в кината и театрите на 1000 души от средногодишното население през 2015 г.

Източник: НСИ.