Анализът на данните от проучването, проведено сред 1952 граждани на 28-те административни области, е фокусиран основно върху три индикатора – оценка за дейността на институциите, качество на живот и корупция. Резултатите от тях показват интересни контрасти на ниво област, които в голяма степен се покриват с възприятията на бизнеса. И по трите изследвани индикатора Кюстендил и Перник се класират категорично най-слабо. Интересно е да се отбележи, че незадоволителни оценки са дали жителите на Пловдив, София (столица) и област София. На другия полюс се откроява област Търговище с едни най-високите средни оценки по трите индикатора. От сравняване на резултатите по индикатори можем да направим следните обобщения:
Почти във всички области на страната по-малко от половината граждани определят работата на местната администрация като „добра“ или „отлична“. Изключение правят Бургас, Видин, Добрич и Велико Търново, като в Бургас малко над 60% са дали най-високите оценки - 4 (съответстваща на „добра”) и 5 (съответстваща на „отлична”). Много лоши оценки са получили администрациите в областите Перник, Пловдив и Кюстендил. Едва ли е учудващо, че по-голямата част от анкетираните граждани са оценили нивото на корупция в тях като „много високо“ или „високо“. Въпреки това корупцията не е единствената причина за оценяване работата на администрацията като слаба. Пример в това отношение е област Смолян, където възприятията за подкупност са относително ниски, но и оценката на гражданите за работата на местната власт е слаба.
От всички изследвани институции най-високо е оценена работата на училищата. Впечатляващи са резултатите на Търговище, Варна и Добрич, където анкетираните, оценили дейността на образователната система като „добра“ или „отлична“, са над 80%. Както при всички останали показатели и по този Перник и Кюстендил се представят най-слабо. При училищата се наблюдават и най-слабите възприятия за корупция сред изследваните институции.
Не са много областите, в които жителите са по-скоро доволни от предоставяните им болнични услуги. Одобрение има за работата на здравните заведения в Търговище, Варна, Русе, Ловеч, Плевен, Кърджали и Силистра. Като цяло това са и областите, в които се наблюдава най-нисък дял на хората, извършвали по необходимост нерегламентирани плащания за медицински услуги през последните 12 месеца (виж графика 1). Най-голямо неодобрение за работата на болниците има в Перник, Кюстендил и Пловдив.
От изследваните институции полицията се класира по средата, като се наблюдават значителни разлики в оценките между отделните области. Най-доволни от служителите на реда са жителите на област Търговище, следвани от Варна и Разград. Най-слабо оценена е полицията в Кюстендил, Пловдив, Перник и София (столица).
Графика 1: Дял на хората, на които им се е налагало да направят нерегаментирани плащания за медицинска услуга през последните 12 месеца
Източник: Анкети сред гражданите
Възприятията на бизнеса и гражданите като цяло се припокриват по отношение на корупцията в полицията. Бизнесът я класира на относително ниско ниво, но все пак това „относително ниско” означава, че по-малко от половината компании в страната смятат, че полицията не е корумпирана. Най-малко вяра в неподкупността на служителите на реда имат в Перник – 3% от анкетираните от бизнеса лица смятат, че нивото на корупция в техния район е ниско, 0% - че е много ниско. На другия полюс са Смолян и Търговище, където над 90% смятат, че корупцията там е ниска или много ниска. Според гражданите най-корумпирани са полицаите в Перник и Кюстендил, където близо 2/3 от анкетираните нямат доверие в пазителите на реда. В двата най-големи по население областни центъра – София (столица) и Пловдив, над 60% от анкетираните граждани оценяват полицията като корумпирана или много корумпирана. На обратния полюс са Търговище, Разград и Видин.
Графика 2: Оценка на работата на полицията и усещането за сигурност
Източник: Анкети сред гражданите
Наблюдава се в определена степен връзка между оценката за работата на полицията и чувството за сигурност у гражданите, но съществуват и значими противоречиви становища. Така например в Пловдив, докато 54% от гражданите смятат, че полицията върши слаба или много слаба работа (едва 17% имат доверие в нея), то 93% оценяват сигурността си у дома и навън като „добра“ или „много добра“. Очевидно сигурността в областта според възприятията на анкетираните не се дължи на добрата работа на полицията, а по-скоро на липсата на усещане за висока престъпност. Наистина област Пловдив традиционно се характеризира с по-ниски от средните за страната нива на регистрирани престъпления срещу личността и собствеността (на човек от населението).
Доверието в съда е най-слабо от изследваните институции. Тези резултати се отчитат както сред населението, така и сред бизнеса. Всеки трети представителна бизнеса в страната определя нивото на корупция сред съдебната власт като високо. Най-крайни в това отношение са оценките (две трети от анкетираните) в областите Бургас и София. На другия полюс са Смолян и Разград, където се наблюдава най-голямо доверие в неподкупността на съдебната система.
Графика 3: Оценка за работата на съдебната власт и възприятие за корупция в нея
Източник: Анкети сред гражданите
Според гражданите в Пловдив се намират най-корумпираните и най-зле работещи съдии в страната – над 62% от анкетираните оценяват дейността на съда с 1 (много слабо), приблизително същият процент са дали максималната оценка 5 за нивото на корупция. Точно на срещуположната страна е Варна, където е най-високата оценка на гражданите за съдебната власт, както и най-ниското възприятие за корупция в системата (след Търговище).
Индикаторите, измерващи субективното мнение на анкетираните за качеството им на живот, са: удовлетвореност от стандарта на живот (доходи и потребление), работа, образование, здраве, социален живот, жилищни условия, околна среда, инфраструктура и сигурност.
Първото, което може да се отбележи, е, че няма почти никаква връзка между благосъстоянието на хората, измерено чрез БВП на човек от населението в съответната област, и тяхната удовлетвореност от стандарта им на живот. Жителите на София (столица), които разполагат с над два пъти по-висок доход на лице от населението от вторите по богатство - Варна, се класират едва на четвърто място по удовлетвореност от стандарта на живот (среднопретеглена оценка от 2,61 на всички анкетирани). На първо място е една от най-бедните области в страната – Разград, след което се нареждат Бургас и Силистра. Това разминаване може само донякъде да се обясни с различните ценови равнища и като цяло – различната цена на живот между отделните области, а така също и в различие в структурата на потребностите на хората. Освен това по-големите разлики между доходите на отделните индивиди в София и Варна най-вероятно също допринася за това разминаване между нивата на средни доходи и усещането за удовлетвореност от стандарта на живот.
Най-удовлетворени от работата си са в Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Плевен, Бургас, като с изключение на Хасково и Стара Загора това са хората, при които удовлетвореността от работата съвпада в голяма степен и с усещането за стандарт на живот. На обратния полюс е Шумен, където хората не са доволни от това, с което се занимават, и се чувстват бедни.
Впечатляващо е, че в много области на страната хората са доволни от качеството на околната среда (въздух, вода и пр.). Три са отявлените изключения – Перник, София (столица) и Варна, където населението страда от замърсявания. По отношение на собственото си образование най-доволни са жителите на Пловдив, Ловеч, Стара Загора и Пазарджик, докато тези в Перник и Кюстендил отново са на дъното на класацията.
Жилищните условия са индикаторът с най-добри оценки, което може да се обясни с високия дял на собственост на жилища в цялата страна. И накрая най-интересното – няма абсолютно никаква връзка между качеството на живот, административното обслужване, корупцията и всички останали аспекти от анкетите сред гражданите, от една страна, и желанието на хората да се преместят за постоянно да живеят в друга област, от друга. Най-показателен в това отношение е Перник, чиито жители очевидно не са доволни от условията за работа и живот в областта, но въпреки това по-малко от 10% изразяват някакво желание да се установят другаде, а 77% от тях не биха сменили своето местоживеене. Може би близостта на област Перник до столицата и фактът, че голяма част от населението на област Перник работи, учи и ползва различни услуги в София, донякъде обясняват нежеланието им да, се преместят. Най-много са потенциалните емигранти сред населението на област Монтана - над 40% от населението на областта, и веднага след това се нарежда София (столица) с 34%. Удовлетворени от местоживеенето си изглеждат хората от Враца (едва 4% биха живели другаде), Ямбол (5,6%) и Плевен (7,2%) – едни от най-бедните.
Представяне на Регионални профили: показатели за развитие - 2024 14.11.2024
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си...
Регионални профили 2024: Икономически растеж, но с нарастващо неравенство 14.11.2024
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си...
Формула за бедни общини: Централизация + фрагментация 08.11.2024
Няма две мнения, че децентрализацията в почти всички случаи е правилното решение. Тя позволява на местната власт и...
Пет тренда за общините на София (област), Кюстендил и Перник 16.10.2024
Общините в тези три югозападни области са с много различен икономически и социален профил – тук са индустриалните...