Типове регионални профили 2016

Типове регионални профили 2016

доц. д-р Александър Цветков, Региостат

 

Установяването на типовете регионални профили с цел идентифициране на приликите и разликите между областите се извършва вече пета поредна година. За целта се анализират показателите, характеризиращи социално-икономическото им състояние и чрез невронни мрежи се формират клъстери от области.

Клъстерите са формирани на базата на 63 показателя, разпределени в 12-те направления наанализа – доходи и условия на живот, пазар на труда, инвестиции, инфраструктура, данъци и такси, администрация, демография, образование,здравеопазване, сигурност и правосъдие, околна среда, култура.

Типовете регионални профили e възможно да бъдат използвани заидентифициране на комплексни положителни или отрицателни явления, за разкриване и анализ на причините, породили тези явления, за формулиране на общи или секторни политикии др.

Типове регионални профили

В резултат от приложението на невронните мрежи са формирани 8 клъстера (типове регионални профили). Този брой остава непроменен при последните четири изследвания. В състава на клъстерите има известни различия, но общите тенденции не показватсъществени промени. Единствено клъстерът, в чийто състав влиза само област София (столица), се запазва без никакви промени при всички изследвания (2012–2016 г.).

При анализа на типовете регионални профили е поставен акцентвърху показване на типичното и характерното, което определя следните типове клъстери:

Най-добро социално-икономическо състояние: София (столица)

Област София (столица) за пета поредна година образува отделен клъстер, който значително се различава от останалите области. Тя е най-развита в социално-икономическо отношение – най-развита икономика (доходи и инвестиции), най-добро общо демографско състояние и най-силен пазар на труда. Областта е сред водещите в инфраструктурата и социалната среда (образование и здравеопазване). Област София (столица) е единствената в страната с такива характеристики.

Областта София (столица) е с най-висок БВП на човек от населението, най-голям средногодишен доход на лице от домакинство, най-висока средна работна заплата и най-ниско равнище на бедност. Тя е с най-добро състояние на пазара на труда и е водеща по размера на инвестициите – както вътрешни, така и чуждестранни. Средната работна заплата в област София (столица) през 2014 г. е с 35% по-висока от тази на втората след нея по този показател – Стара Загора, и 2 пъти по-висока от тази на последната – област Видин.

От друга страна, София (столица) е в най-лошо състояние по отношение на сигурността и правосъдието – по брой регистрирани престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от средногодишното население през 2015 г. само област Бургас е с по-голяма престъпност, а според дела на наказателните дела, завършили в 3-месечен срок, областта е на последното място.

Добро социално-икономическо състояние: Бургас, Варна, Стара Загора, Пловдив и Русе

Определящата характеристика на този клъстер е, че съставящите го области заемат условно „второ място“ след София (столица) по общо социално-икономическо състояние и имат подобен на нея профил – добра икономика и пазар на труда, относително високи местни данъци и такси, сравнително добро състояние на образованието и здравеопазването, но лошо състояние по отношение на реда и сигурността.Въпреки това разликите между тях и София (столица) са значителни и не се регистрира тенденция към намаляването им.

Областите в клъстера са с отрицателен естествен прираст на населението и с относително добра възрастова структура. Също така три от петте области в клъстера са с положителен механичен прираст – те привличат, а не губят население. Според средногодишния брой посещения в кината и театрите на 1000 души от населението клъстерът е водещ (след София (столица)).

Повечето области в клъстера са с по-високи от средните за страната ставки на данъка върху нежилищните имоти на юридическите лица, данъка върху превозните средства и леките автомобили и данъка за прехвърляне на собственост.

Лошо демографско състояние, ниски местни данъци, най-ниска детска смъртност: Кюстендил, Перник и Габрово

Типично за този профил е лошото демографско състояние,изразено чрез влошена възрастова структура на населението, застрашена възможност за възпроизводство на работната сила и много ниски нива на естествения прираст.

От друга страна, областите в клъстера са трите в страната с най-ниски равнища на детска смъртност, но следва да се има предвид, че в тези области равнището на раждаемостта е най-ниското в страната.

Област Габрово е с най-влошената възрастова структура на населението в страната.Отношението на населението на възраст 65 и повече години към населението на 0–14 години в областта се влошава и вече е с 65% по-високо от средното за страната.

Единствено областите Видин и Монтана имат по-лош естествен прираст от трите области в състава на клъстера.

По отношение на работната сила само област Смолян има по-лош коефициент на демографско заместване (съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на възраст 60–64 години) и от трите области в клъстера, което показва сериозни проблеми с възпроизводството на работната сила.

Добро образование, здравеопазване и околна среда: Благоевград и Смолян

Областите Благоевград и Смолян се характеризират с добро състояние на образованието, отличаващо се с висок нетен коефициент на записване на населението в V–VIII клас и с ниски дялове на второгодниците и на отпадналите от основното и средното образование. Област Смолян е с най-голям брой на преподавателите в основното и средното образование на 1000 ученици сред всички области в страната.

Двете области са с едни от най-ниските нива на детска смъртност в страната и с най-висок дял на здравноосигурените лица.

Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата в двете области са с едни от най-ниските нива за страната.

Лошо състояние на образованието, висока детска смъртност: Ловеч, София, Пазарджик и Сливен

Характерно за четирите области, съставящи този клъстер, е влошеното състояние на образованието. Това се регистрира най-вече за област Сливен. Областите Ловеч, Пазарджик и Сливен са трите с най-високи нива на детска смъртност в страната.

Областите Сливен и София са съответно на второ и трето място по големина на относителния дял на второгодниците в страната през 2015 г., а Сливен и Пазарджик са трета и четвърта област по размера на относителния дял на отпадналите от основно и средно образованиепрез 2014 г. През 2015 г. област Сливен е с най-малък брой на преподавателите в основното и средното образование на 1000 ученици.

Добро състояние на здравеопазването, високи местни данъци, липса на инвестиции: Велико Търново, Ямбол, Хасково, Добрич и Шумен

Областите в клъстера са с относително високи нива на някои от местните данъци и такси. За тях е характерно също и относително ниското равнище на ЧПИ.

Хасково, Велико Търново и Ямбол са сред последните шест области в страната по кумулативен размер на ЧПИ към края на 2014 г. Област Добрич е с най-висок данък за прехвърляне на собственост сред всички области в страната.

Всички области в клъстера са сред водещите в страната по осигуреност с болнични легла в многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) на 1000 души от населението, както и по брой на постъпили болни за лечение в МБАЛ на 1000 души от населението.

Влошено демографско състояние, слабо развита икономика: Видин, Плевен, Монтана и Враца

За областите в клъстера са характерни влошеното демографско състояние, слабата икономика и относително ниските нива на инвестиции. И четирите области са от Северозападния район, открояващи по този начин лошата социално-икономическа ситуация на Северозападна България.

Област Видин е с най-ниската средна годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната. Монтана и Видин са трета и четвърта област по равнище на бедност. Монтана е с най-ниския доход на лице от домакинство през 2015 г.

Всички области в клъстера са с отрицателен механичен прираст (т.е. с повече изселвания, отколкото заселвания), много ниски нива на естествен прираст и влошена възрастова структура. Във Видин и Монтана няма нито един колеж или университет.

Много слабо развита икономика, проблеми с работната сила и пазара на труда: Кърджали, Силистра, Разград и Търговище

Характерно за този профил е най-лошото състояние на икономиката и пазара на труда.Равнището на доходите и инвестициите на човек от населението е много под средното за страната.Област Силистра е с най-малък БВП на човек от населението (към 2014 г.), а Кърджали – с най-високо равнище на бедност. И четирите области са с едни от най-ниските равнища на заетост (15–64 години), с нисък дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години с висше образование и с висок дял на тези с основно и по-ниско образование.

Областите Разград, Силистра и Кърджали са с най-слабия среден успех от матурите по БЕЛ от всички области в страната през 2016 г.

Област Кърджали е с най-висок дял на оценките по български език и литература под „среден“ 3,00 сред всички останали области в страната.

В областитеРазград, Кърджали и Търговище общопрактикуващите лекари са най-натоварените в страната (измерено чрез броя население, което се обслужва от един общопрактикуващ лекар).

Обобщение

На основа на анализа могат да бъдат направени следните обобщения. Част от тях са валидни и за предходните четири изследвания, т.е. показват ясни тенденции:

1. Област София (столица) се отличава от всички останали области в страната и е водеща в социално-икономическо отношение. Тя трайно се развива изпреварващо спрямо останалата територия на страната.
2. Единствено София (столица)има цялостно благоприятен социално-икономически профил.
3. Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние, остава по-широк, отколкото на тези с относително добро състояние.
4. Откроява сепроблемното социално-икономическо състояние на Северозападна България, а все по-отчетливо и на Северния централен район.
5. Регионалната политика в България не дава резултати. Вменените със стратегии и дори със закони цели не се постигат, дори напротив – различията се задълбочават, проблемите също.
6. Необходима е професионална дискусия за концепциите и технологията на формиране на регионалната политика, както и за средствата за прилагането ѝ. Бихамогли да се търсят отговори на редица въпроси, например:

• Дали разчитането само и единствено на „усвояването“ на средства от ЕС е начин за постигане на устойчиво, стратегическо развитие?
• Не следва ли те да са само средство за постигане на целите, а не единствената рамка, върху която се изграждат всички планове, програми и стратегически документи на всички регионални нива?
• И ако последното е вярно – не се ли превръща „усвояването“ на средствата от ЕС в цел на политиката вместо в средство за прилагането ѝ?
• Наистина ли плановите и стратегическите документи на всички регионални нива се изготвят по начин, който позволява формиране и изпълнение на правилна регионална политика с цел намаляване на различията?