Кои области привличат най-значителни инвестиции и защо?

Въведение

В годините преди началото на световната икономическа криза България успя да се превърне в една от топ дестинациите за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) не само в регионален, но и в световен план. Малко страни могат да се похвалят с приток на преки чуждестранни инвестиции в размер на около 30% от БВП само за една година. Точно това се наблюдава в България през 2007 г., когато страната се нареди на едно от челните места в света по привлечени инвестиции. Основният двигател на чуждите инвестиции до 2008 г. беше бумът в секторите на строителството и недвижимите имоти, който беше придружен от кредитна експанзия и бързо нарастване на вътрешното потребление. Около 30% от всички преки чуждестранни инвестиции бяха привлечени от възможностите в строителния бранш и свързания с него сектор на недвижимите имоти.

Все пак преките чуждестранни инвестиции от 2000 до 2008 г. не се насочваха само към тези два сектора. Бумът на финансовите услуги и в частност на кредитите за фирми и физически лица в годините на ръст на производството и потреблението също привлякоха сериозен дял от близо една пета от всички преки чуждестранни инвестиции през периода 2000–2008 година. Преработващата промишленост получи сходен дял (около 17%) от всички преки чуждестранни инвестиции в разглеждания период на бърз икономически растеж, като сред основните печеливши браншове бяха именно тези, свързани със строителния и потребителския бум като производството на превозни средства и производството на мебели. Търговията и ремонтните дейности също получиха значителен дял от преките чуждестранни инвестиции – около 18% от инвестициите през периода 2000–2008 година.

Фигура 1: Дял от общите ПЧИ през периода 2000–2008 г., %

Източник: НСИ

В същото време се наблюдаваха сериозни разлики в способността на отделните части на страната да привличат преки чуждестранни инвестиции, което допълнително задълбочи разрива между по-развитите и по-богати области, от една страна, и бедните и изоставащи области, от друга. Силната положителна връзка между основния измерител за благосъстояние – БВП на човек, и преките чуждестранни инвестиции с натрупване (на човек от населението) се вижда ясно на базата на данните за двата индикатора към 2011 година. Корелационният коефициент между двата показателя е 0,9 (при максимално допустима стойност 1), който показва висока степен на приближение до пълна линейна зависимост между тези два важни за икономическото развитие показатели. Това означава, че областите, в които се наблюдава значителен приток на чужди инвестиции, са и тези, които имат най-високо благосъстояние и доходи, измерени чрез БВП на човек от населението.

Фигура 2: Връзка между ПЧИ и БВП на човек на областно ниво

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Тази силна връзка между чуждите инвестиции и благосъстоянието на областно ниво не е изненадваща предвид на възможностите за икономическо развитие, заетост и доходи, които чуждите инвестиции носят със себе си. В същото време по-високата степен на развитие на областите е и фактор за привличането на чужди инвестиции поради по-високата покупателна способност на местното население, повечето работещи фирми, на които могат да се предоставят бизнес услуги, предимствата (логистични, инфраструктурни) на изградените бизнес центрове, възможностите за синергия със съществуващи бизнес дейности, по-високото качество на човешкия капитал и по-големия избор на (квалифицирана) работна ръка и т.н. Това означава, че връзката между чуждите инвестиции и БВП е двупосочна. Преките чуждестранни инвестиции са безспорен фактор за икономически растеж, особено за по-слабо развитите икономики като българската, в които вътрешните спестявания са относително ниски, но в същото време при преките чуждестранни инвестиции се набдлюва тенденция да се насочват към по-големи бизнес центрове заради позитивите от вече изградената инфраструктура, по-голямото предлагане на работна ръка и по-големия пазар за бизнес и потребителски стоки и услуги, които тези територии предлагат.

Най-привлекателните дестинации за чужди инвестиции в страната

До 2008 г. сред най-атрактивните области за чужди инвестиции се нареждат именно тези, в които строителният бум е най-силен: София (столица), близките до столицата Софийска област и областите Перник, Варна, Бургас. По този начин чуждите инвестиции са едновременно фактор и следствие от бързия растеж на строителството и недвижимите имоти в предкризисния период. След 2008 г., макар че тези пет области остават сред предпочитаните дестинации за чужди капитали, сред най-атрактивните за чуждестранните инвеститори области се нареждат индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и Пловдив. Принос за това вероятно има и бързият растеж на износа в периода на възстановяване на икономиката от кризата, като се има предвид, че значителна част от износа на България се състои от индустриалните продукти.

Разпределението на размера на преките чуждестранни инвестиции (с натрупване) в страната показва, че столицата остава безспорен лидер както в периода на бърз растеж, така и при последвалата криза и възстановяване. София (столица) запазва водещата си позиция към края на 2012 г., макар и спрямо 2008 г. да отчита дезинвестиции, т.е. нетен отлив на чужди инвестиции. Към края на 2008 г. София (столица) е привлякла преки чуждестранни инвестиции в размер на близо 11,7 млрд. евро, или 9383 евро на човек от населението. Само за сравнение, втората най-атрактивна за чужди инвестиции област към края на 2008 г., област Варна, е с около три пъти по-малко привлечени инвестиции на човек от средногодишното население – 3396 евро. Огромната разлика между столицата и останалите области съответно изтласква нагоре и средната стойност на привлечените чужди инвестиции в страната, съотнесени към населението, до 2444 евро/човек към края на 2008 г. По този начин само три области могат да се похвалят с инвестиции над средните за страната: столицата, Варна и Софийска област.

Пропастта между областите по отношение на привлечените от тях преки чуждестранни инвестиции се илюстрира и от разликата между лидера София (столица) и най-слабо представящата се област по отношение на тези инвестиции към края на 2008 г. – област Кюстендил. Тази разлика достига 70 пъти в полза на столицата, като към 2008 г. Кюстендил успява да привлече едва 135 евро преки чуждестранни инвестиции на човек от местното население (с натрупване).

В периода на кризата и трудното възстановяване от нея разликите между София (столица) и другите водещи дестинации за чужди инвестиции намалява, но контрастите между най-привлекателните и най-малко атрактивните за чуждестранните инвеститори области остават. Свиващата се разлика между столицата, която остава безспорен лидер и към края на 2012 г., и другите най-атрактивни за преки чуждестранни инвестиции територии – Софийска област и Бургас, се дължи както на нетния отлив на чужди инвестиции от град София, така и на рязкото увеличение на инвестициите в другите две области. Спрямо 2008 г., към края на 2012 г. Бургас успява да утрои размера на привлечените инвестиции с натрупване: от 667 млн. евро до малко над 2 млрд. евро благодарение най-вече на инвестициите в „Лукойл Нефтохим”. Софийска област, от своя страна, успява да отчете двойно увеличение на преките чуждестранни инвестиции през този период – от 663 млн. евро към края на 2008 г. до 1,323 млрд. евро към края на 2012 г., което вероятно се дължи на близостта до столицата, повечето възможности за придобиване на подходящи терени и относително по-ниските им цени в сравнение с град София.

Област Варна, която до началото на кризата се нарежда като втората най-привлекателна за чужди инвестиции дестинация след столицата, в периода 2009-2012 г. също отчита дезинвестиции, т.е. нетен отлив на чужд капитал. По този начин към края на 2012 г. област Варна вече се смъква до четвърта позиция като най-привлекателна за чужди инвестиции област (според кумулативните инвестиции на човек от местното население), като е изместена от Софийска област и област Бургас.

Фигура 3: Преки чуждестранни инвестиции с натрупване към края на 2012 г., евро на човек

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Най-привлекателните дестинации за инвестиции в дълготрайни материални активи

Наблюдава се силна положителна връзка между преките чуждестранни инвестиции с натрупване и дългосрочната средна стойност на инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА). Тази връзка се основава на това, че значителна част от преките чуждестранни инвестиции е насочена към нефинансовия сектор, и то именно към придобиването на ДМА. Все пак трябва да се има предвид, че разходите за придобиване на дълготрайни материални активи включват и капиталовите инвестиции на органите на държавна власт и управление (органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, органи на местното самоуправление, автономни държавни институции), както и инвестициите в ДМА на дружества с местен капитал.

Фигура 4: Връзка между ПЧИ и разходите за ДМА

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Прави впечатление, че областите с най-висок среден размер на разходите за дълготрайни материални активи през периода 2000-2012 г. са и тези, които се характеризират с най-висок кумулативен приток на преки чужди инвестиции, макар и с леки вариации в позициите. Освен това по отношение на инвестициите в ДМА разликите между областите не са така фрапантни, въпреки че остават значителни. Отново лидер е столицата със средногодишен размер на инвестициите в ДМА от 5667 лева на човек от населението за периода 2000-2012 г. На последно място се нарежда област Кърджали с 510 лева средно за периода, т.е. разликата между областта на първо място и тази на последно е около десет пъти.

След столицата по среден размер на разходите за ДМА за 2000-2012 г. се нареждат областите Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и Софийска област.

Инвестиции и висшисти                                                                                                            

Относителният дял на висшистите сред населението в трудоспособна възраст е своебразен измерител за качеството на човешкия капитал, тъй като предполага по-висока производителност на труда. Един от факторите за привличане на инвестиции е наличният човешки капитал в различните области на България. Разбира се, както инвестициите биват привличани от качествен човешки капитал, така и човешкият капитал се привлича от възможностите за работа, които инвестициите предлагат. Следва да се отбележи, че не всички инвестиции (чужди и местни) се нуждаят от висшисти и поради това в България все повече предприятия (особено в производството) изпитват трудности при намирането на кадри с подходящо средно специално образование.

Все пак положителната връзка между дела на висшистите и инвестициите е ясно видима. Тази връзка е силна и при двата основни индикатора за инвестиции – преки чуждестранни инвестиции с натрупване на човек от населението и годишни разходи за придобиване на дълготрайни материални активи.

1. Връзка между преките чуждестранни инвестиции и висшистите

Връзката между кумулативния размер на преките чуждестранни инвестиции и дела на висшистите в местното население е положителна и умерено силна. Тя е по-силна в годините преди кризата (R² = 0,724 през 2008 г.) вероятно поради ниския коефициент на безработица и множеството привлечени инвестиции, но и след това остава умерено висока (R² = 0,400 през 2012 година). И преди, и след кризата София-град се отличава много от другите области както по дела на висшистите (43-46% при 18-26% за страната за периода от 2006 до 2013 г.), така и по броя и размера на преките чуждестранни инвестиции (около и над 9000 евро/човек с натрупване към края на годината за целия период 2008-2012 г. при 2500-3000 евро/човек за страната за същия период).

Фигура 5: Връзка между преките чуждестранни инвестиции и дела на висшистите в населението

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Трябва да се посочи, че не само съществува силна позитивна връзка в статика между дела на висшистите и чуждите инвестиции, но и такава в динамика, т.е. при спад на инвестициите намалява и делът на висшистите и обратното. Тук, разбира се, може да се предположи същата двупосочна закономерност, както и в статика – при ръст на инвестициите към областта се привличат и квалифицирани специалисти от други области, които търсят повече кариерни възможности и по-високи доходи. Обратното, ако делът на висококвалифицираните сред местното население се увеличава, това може да накара повече инвеститори да изберат съответната област за своята инвестиция в очакване да намерят по-лесно нужната работна ръка.

От началото на кризата София (столица) бележи най-значителен спад и при относителния дял на висшистите, и при привлечените преки инвестиции. Основната причина за това е съсредоточаването на голяма част от секторите, които най-много пострадаха от кризата (строителство, операции с недвижими имоти), именно в София. Предвид на това, че голяма част от съкратените работници след началото на кризата бяха нискоквалифицираните и нискообразованите, може да се предположи, че част от тях са се насочили към столицата в търсене на работа, което статистически е намалило делът на висшистите сред столичното население. Все пак въпреки че за периода 2009-2012 г. преките чуждестранни инвестиции в София намаляват общо с 32 млн. лв., това е намаление едва с 0,3%.

Област Бургас се явява абсолютен диагонал на столицата и бележи сравнително добро нарастване и по двата показателя: ръст на относителния дял на висшистите с 4,1% и ръст на преките чуждестранни инвестиции с над 3000 евро на човек за периода 2009-2012 година. С този ръст на преки чуждестранни инвестиции през 2012 г. Бургас става третата област (след София и София-град) по най-голям размер на привлечените преки чуждестранни инвестиции на човек от населението, изпреварвайки областите Варна, Габрово и Перник. Нещо повече, Бургас и София-град са единствените области, в които едновременно и преките чуждестранни инвестиции, и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от средногодишното население са над средните нива за страната през 2012 година. Сравнително бързият темп на възстановяване на икономиката на област Бургас от кризата и нарастващите инвестиции водят до раздвижване на пазара на труда и заетостта в областта през 2012 и 2013 г. вече изпреварва средните равнища в страната.

Софийска област, като област в непосредствена близост до столицата, също бележи сериозен ръст на преките чуждестранни инвестиции в периода 2008-2012 г., който е придружен с ръст на дела на висшистите, близък до средното за страната нарастване. Областите Благоевград и Пловдив отчитат едни от най-високите увеличения на относителния дял на висшистите – около 4 процентни пункта, и ръст на инвестициите, сравним със средния за страната, или около 50% нарастване на преките чуждестранни инвестиции на човек от населението.

Фигура 6: Връзка между относителния дял на населението на възраст между 25 и 64 години с висше образование и чуждестранните преки инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване за периода 2008-2012 г. (евро на човек) по области

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

2. Връзка между инвестиции в дълготрайни материални активи и висшисти

Положителната връзка между инвестициите в дълготрайни материални активи и дела на висшистите също е ясно изразена. Тази връзка показва, че не само чуждият капитал търси квалифицирана работна ръка, но и местният, както и че трудовите ресурси се насочват към тези области, в които има работещи предприятия и инвестиции, независимо дали са чужди или местни. Положителната зависимост между двата показателя – разходи за ДМА на човек от местното население и дял на висшистите в местно население – е валидна както в периода преди кризата (2008 г.), така и след това (2012 г.), като през 2012 г. дори е по-силна. Последното може да се отдаде на кризата на трудовия пазар в страната в периода 2009–2012 г. и закриването на около 460 000 работни места, което доведе до стабилен ръст на безработицата и свиване на заетостта. Съответно може да се предположи, че инвеститорите са станали по-придирчиви към качеството на търсената и наемана работна ръка предвид увеличеното ѝ предлагане.

Фигура 7: Връзка между дела на висшистите в населението и инвестициите в дълготрайни материални активи

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Инвестиции и механичен прираст

Инвестициите създават работни места и привличат работна сила. Същевременно наличието на по-голяма работна сила и особено на такава с необходимото на инвеститорите образование и квалификация е фактор, който обикновено се отчита като положителен при вземането на решение за инвестиция. Колкото сферата на работа е по-трудоемка, толкова този фактор има по-голяма тежест при вземането на инвестиционното решение. Поради тези причини може да се проследи връзката между инвестициите, както чужди, така и местни, и миграцията на хората вътре в страната.

1. Чужди инвестиции и миграция на населението

Данните за механичния прираст и преките чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване и за коефициента на механичен прираст за 2008 г. показват положителна корелация между двата индикатора. Разбираемо е, че столицата привлича най-много инвестиции и огромен брой хора. Това е и единствената област, която през последните две десетилетия има постоянен положителен механичен прираст. През 2008 г. коефициентът е 5,7‰, а преките чуждестранни инвестиции достигат 9400 евро на човек от населението, което е близо четири пъти повече от нивото за страната. Средногодишният коефициент на заетост на населението на 15 и повече години надхвърля 60% и е с над 10 процентни пункта по-висок от средния в страната.

Като цяло по-големите области успяват да привлекат повече инвестиции и хора. През 2008 г. област Варна е областта, която привлича най-много хора и е на второ място по кумултивен размер на чуждите инвестиции на човек от населението. Областите с положителен коефициент на механичен прираст се допълват от Бургас, Велико Търново и Пловдив. Област Смолян е с най-ниския механичен прираст – минус 8,7‰, а преките чуждестранни инвестиции са 656 евро на човек при близо 2500 евро на човек за страната. С най-ниски нива на преки чуждестранни инвестиции са областите Монтана и Кюстендил, които също имат отрицателен коефициент на механичен прираст.

Фигура 8: Връзка между коефициента на механичен прираст и преките чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване за 2008 г. по области

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

След началото на световната финансово-икономическа криза инвестициите и заетостта повсеместно започват да се свиват. Ножицата на механичния прираст се разтваря и в Смолян и Разград коефициентите падат под минус 13‰.

През 2012 г. икономиката се отлепя от дъното и ножицата отново започва да се затваря, но засилва още повече корелацията между чуждите инвестиции и механичния прираст. Област Смолян остава на дъното по механичен прираст, макар и стойността му да се покачва до около минус 7‰. По-големите области отново започват да привличат все повече хора. Данните за коефициента на механичен прираст през 2013 г. показват още по-голяма вътрешна миграция от малките към големите области. Изселването от Смолян се увеличава двойно, а Варна и Бургас отново привличат повече хора и достигат коефициент на механичен прираст от близо 4‰, след като по време на най-тежката криза коефициентът им беше отрицателен.

Фигура 9: Връзка между коефициента на механичен прираст и преките чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване за 2012 г. по области

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

2. Инвестиции в дълготрайни материални активи и миграция на населението

Връзката между инвестициите в дълготрайни материални активи и вътрешната миграция на населението също е силна и положителна, т.е. областите, които се радват на нетен приток на мигранти от други области, също привличат и повече инвестиции в дълготрайни материални активи както местни, така и чужди. И при тези два показателя причинно-следствената връзка е двупосочна.

Графика 10: Връзка между инвестициите в дълготрайни материални активи и миграцията на населението

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Тази връзка е дори по-силна от корелацията между преките чуждестранни инвестиции и нетната миграция, което може да се обясни с факта, че инвестициите в дълготрайни материални активи обхващат както местни, така и чуждестранни субекти, т.е. от гледна точка на собствеността на инвестиращия субект те са по-обхватният индикатор. Не е изненада, че там, където се правят повече инвестиции, се наблюдава и нетен приток на население от други области.

Инвестиции и възрастова зависимост на населението

Развиването на бизнес се нуждае от човешки капитал. Инвеститорите се съобразяват с наличната работна сила и от своя страна привличат хора, които търсят работа. Поради тази причина може да се търси връзка между притока на инвестиции, от една страна, и дела на хората в трудоспособна възраст в дадена област, от друга. За целта може да се използват данните за чуждите (ПЧИ) и местните инвестиции (разходи за ДМА) и коефициента на възрастова зависимост на областно ниво, който показва съотношението между населението на 65 и повече години към населението в трудоспособна възраст (на възраст от 15 до 64 години).

1. Чужди инвестиции и възрастова зависимост

Данните за преките чуждестранни инвестиции и възрастовата зависимост показват ясна обратнопропорционална връзка между тях. Областите с по-нисък коефициент на възрастова зависимост, т.е. тези, в които делът на трудоспособното население е сравнително висок, привличат и повече чужди инвестиции. Обратната връзка също е вярна – областите, където има повече инвестиции и съответно повече работни места, привличат и повече хора в трудоспособна възраст, които търсят реализация.

Фигура 11: Връзка между коефициента на възрастова зависимост на населението като отношение на населението на 65 и повече години към населението от 15 до 64 години и преките чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване към края на 2012 г., по области

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

София (столица) отново е отделена от останалата част от страната с най-нисък коефициент на възрастова зависимост (22,7% при 28,5% за страната през 2012 г.) и най-висок кумулативен размер на преки чуждестранни ивестиции (над 9000 евро на човек при около 3000 евро на човек за страната към края на 2012 г.). Областите Варна и Бургас се отличават със сравнително висок размер на преки чуждестранни ивестиции и нисък коефициент на възрастова зависимост. Софийска, Старозагорска и Пловдивска област имат подобни нива на чуждите инвестиции, но могат да се определят като „по-застаряващи” области. Видин също се откроява от повечето области, но като област с най-застаряващото население (коефициент на възрастова зависимост 65+/15-64 г. от 42,8% през 2012 г.) и с едни от най-ниските чужди инвестиции.

2. Инвестиции в дългосрочни материални активи и възрастова зависимост

Връзката между коефициента на възрастова зависимост на населението като отношение на населението на 65 и повече години към населението от 15 до 64 години и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението е аналогична на тази между възрастовата зависимост и преките чуждестранни ивестиции. Средногодишните данни за периода 2001-2012 г. показват ясна отрицателна корелация, което отново означава, че по-големият дял на населението в трудоспособна възраст привлича повече инвестиции, а инвестициите в дългосрочни материални активи привличат повече работна сила (връзките с механичния прираст са разгледани по-горе).

Заключение

Разпределението на чуждестранните инвестиции и разходите за дългосрочни материални активи на територията на страната показват огромни различия между областите. Все пак различията между най-атрактивните и съответно най-малко привлекателните за инвестиции области намаляват видимо в периода след началото на икономическата криза (2009 година).

Размерът и потокът на привлечените местни и чужди инвестиции са в силна положителна връзка с местното благосъстояние, измерено с БВП на човек от населението. Тази връзка не е изненадваща и се характеризира с двупосочност. От една страна, колкото повече една територия привлича инвестиции, толкова повече и нейната икономика просперира и доходите се увеличават. От друга страна, високата степен на развитие на дадена област, значителната бизнес активност и високите доходи също привличат инвестиции заради по-големия потенциал на местния пазар и по-широките възможности за синергия и партньорство с други видове бизнес.

Не е изненада фактът, че столицата остава на челна позиция по привлечени местни и чужди инвестиции както в периода на висок икономически растеж до 2008 г., така и след това. Все пак през 2009–2012 г. София (столица) отчита нетен отлив на чужд капитал, което е една от причините разликите между нея и областите на дъното на класацията по преки чуждестранни инвестиции да се свиват. По аналогичен начин значителното намаление на разходите за дълготрайни материални активи в София след 2009 г. също помага за намаляване на разликите с най-слабо представящите се области по отношение на този показател.

Прави впечатление, че показателите за инвестициите на областно ниво показват силна или умерена корелация с редица показатели за наличието и качеството на човешкия капитал. По-конкретно, от данните на националната статистика проличават ясни двупосочни връзки между:

• Инвестициите и дела на висшистите в местното население – както инвеститорите са привлечени от работна сила с по-висока производителност, така и работната сила следва по-големите възможности за работни места, по-високи доходи и желано кариерно развитие.
• Инвестициите и механичния прираст – инвестициите и възможностите за професионална реализация привличат повече работна сила, което е един от факторите, обуславящи вътрешната миграция на населението. В същото време наличието на достатъчно работна ръка, т.е. липсата на устойчиви тенденции на изселване на населението или наличието на нетен приток на мигранти от други области, също е фактор, който се отчита от инвеститорите и обикновено има своята тежест при вземането на решение за инвестиция.
• Инвестициите и възрастовата зависимост на населението – инвестициите търсят и от своя страна привличат хората в трудоспособна възраст. Установява се ясна положителна връзка между относително по-благоприятните коефициенти на възрастова зависимост и показателите за инвестиции.

Ако трябва да се обобщи, наличието на достатъчна на брой работна ръка, както и качеството на тази работна ръка са едновременно фактор и следствие от привличането на инвестиции. Този извод се отнася както за местните, така и за чуждестранните инвестиции. Ето защо, обучението и образованието на работната сила трябва да са водещи при изработването на национални и местни стратегии за привличане на инвестиции. Паралелно с това политиката за преодоляване на тежката демографска криза в някои части на страната задължително трябва да е насочена към подобряване на инвестиционната среда, защото инвестициите са тези, които създават работни места и доходи, като по този начин задържат и привличат млади хора в тези области.