Новини

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Добрич продължава да нараства, но стойността му се запазва сравнително ниска. Висока пък продължава да е относителната бедност в областта. Предизвикателство пред пазара на труда остава ниското образование на работната сила. Бизнес и инвестиционната активност в областта отбелязват сериозен ръст. Пътната настилка е с изключително качество. Нивото на местните данъци в общините от областта е сравнително ниско. Оценката за прозрачността в работата на местните администрации остава висока.

Добрич е сред областите с най-ниска гъстота на населението. Съответствието между професионалното образование и икономиката е високо. Резултатите на учениците са сравнително ниски. Здравеопазването страда от недостиг на лекари специалисти и на болнични легла. Броят на регистрираните в областта престъпления е нисък, а разкриваемостта им – сравнително висока. Делът на горската територия е сравнително нисък, но и нарушената територия е относително ограничена. Добрич е една от областите с най-голям брой легла в местата за настаняване, което показва добри възможности за развитие на туризма.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта продължава да нараства, но ръстът му е по-нисък от средния и областта се подрежда в долната половина на класацията по този показател през 2022 година. Заплатите и пенсиите също нарастват сравнително бавно. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 15,8 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната), а средната месечна пенсия е относително ниска  – 699 лв. (при 784 лв. в страната).

Тези показатели водят и до сравнително високо ниво на бедност. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, нараства до 32,1% (при 20,6% в страната). Подоходното неравенство също е голямо, като коефициентът на Джини в областта е най-високият в страната – 41,2 при 37,2 в страната през 2023 година.

• Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст в областта е сравнително нисък и през 2023 г. спада до 56,4% (при 58,5% в страната). Заетостта също намалява и остава сравнително ограничена, но и безработицата е ниска. Коефициентът на заетост през 2023 г. е 68,9% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 4,8% (при 5,3% в страната).

Предизвикателство пред пазара на труда остава сравнително ниското образование на работната сила и през 2023 година. Делът на хората на възраст 25–64 години с висше образование нараства до 19% (при 31% в страната), но този на населението с основно и по-ниско образование също се увеличава, достигайки 28% (при 15% в страната).  

• Инвестиции и бизнес

През 2022 г. бизнес и инвестиционната активност в областта отбелязват сериозен ръст. Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението почти достига средния за страната. Вътрешните и външните инвестиции пък подреждат областта в първата половина на класацията. Разходите на придобиване на дълготрайни материални активи са 3,3 хил. лв. на човек, а чуждите инвестиции – 2,3 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция също се увеличава значително, достигайки 112,2 хил. лв. на нает. Нисък остава делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби – 13% (при 29% в страната).

Усвояването на европейски средства в областта продължава да нараства, но и увеличението, и обемът остават по-ниски от средните за страната спрямо населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2452 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Добрич, а най-малко – Тервел.

• Инфраструктура

Гъстотата на инфраструктурата в областта, особено на железопътната, остава ниска. Близо двойно по-нисък от средния е делът на автомагистралите и първокласните пътища в областта и през 2023 г. – 10% при 19% в страната. Пътната настилка е с лошо качество.

Достъпът на домакинствата до интернет нараства, но остава под средния – 86% (при 89% в страната) през 2023 година.

Делът на населението в селища с обществена канализация все още е по-нисък от средния за страната (71% в областта при 75% в страната), но тя изцяло е свързана  с пречиствателни станции за отпадъчни води през 2022 година.

• Местни данъци

Нивото на местните данъци в общините от областта е под средното и през 2024 година. Особено голяма е разликата със средните за страната стойности по отношение на усреднените размери на данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица – 1,60‰ в областта, което е най-ниското ниво в страната (при средно 2,15‰). По-висок от средния пък остава налогът за прехвърляне на собственост и е сред най-високите в страната.

В рамките на областта най-ниски са местните данъци в община Тервел, а най-високи – в община Шабла.

• Администрация

По показателите, измерващи работата на администрацията, представянето на общините в област Добрич е добро. Основна причина за това е високата оценка за прозрачността на органите на местното самоуправление – 81,3%, което през 2024 г. е вторият най-висок в страната резултат след този на Сливен (при 69,3% средно).

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ са близки до средните за 2024 година.

Делът на собствените от общите приходи в общините от областта намалява до 24% (при 27% в страната) през 2023 г., а покритието на общинските разходи с местни приходи е 63% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Коефициентът на естествен прираст в област Добрич е сравнително нисък и през 2023 г. е –10,7‰ (при –6,8‰ средно за страната). Механичният прираст се повишава и е положителен (6,8‰), но не може да компенсира тенденцията към намаляване на броя на жителите на областта. Застаряването на населението се вижда и във възрастовата му структура. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,9% (при 4,5% в страната), а на този на хората над 65 години – 26,8% (при 23,8% в страната).

Добрич е сред областите с най-ниска гъстота на населението в урбанизираните територии (само преди област Видин) – 565 души на кв. км (при 1221 души на кв. км в страната).

• Образование

Коефициентът на записване на населението в V–VII клас в областта се свива и остава сравнително нисък – 83% (при 90% в страната) през 2023 година. Делът на второгодниците пък се повишава и е вторият най-висок в страната (след този в област Сливен) през 2022 година. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е високо и през 2024 г., особено в сферата на селското стопанство – с висок брой на приема на ученици в селскостопански специалности и сравнително голям брой на заетите с професионална квалификация в сектора, което се наблюдава и в други области в Добруджа (по-специално в Силистра и Разград).

Резултатите на учениците през 2024 г. остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 33,8 т. (при 42,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,12 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е 9,9% (при 8,7% в страната).

Висшето образование в област Добрич е слабо представено от филиалите на Шуменския университет и на Техническия университет – Варна. Броят на студентите в областта е 3,4 на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души за страната).

• Здравеопазване

Делът на здравноосигурените лица в област Добрич се повишава и през 2023 г. и се задържа на по-високо от средното за страната ниво. Областта страда от остър недостиг на лекари специалисти, въпреки че броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението е сравнително висок. Добрич е и сред областите с най-нисък брой легла в местните многопрофилни болници – 3,1 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата пък е под средната за страната. Сравнително недостатъчно са и аптеките в областта.

Коефициентът на детска смъртност в областта намалява и е сравнително нисък през 2023 година. Очакваната продължителност на живота на населението в областта расте до 72 години, но все още е под средната за страната.

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Добрич продължава да е сравнително ниска. През 2023 г. един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 10,2 дела на месец (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 14,4 (при 14,8 в страната). Същевременно делът на наказателните и гражданските дела, приключили в 3-месечен срок, е по-висок от средния, но бързината на разглеждане на административните дела изостава.

Броят на регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността нараства, но остава по-нисък от средния за страната (10,1 на хиляда души при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта им обаче също се повишава, достигайки 61% (при 53% в страната). Относителният брой на полицаите е идентичен с този в страната спрямо населението.

• Околна среда

Обемът на образуваните битови отпадъци в областта нараства и значително изпреварва средния за страната – 540 кг на човек (при 488 кг на човек в страната), но делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци – 97% (при 76% в страната), остава на едно от най-високите нива в страната.

Делът на горската територия е сравнително нисък – 12% (при 33% в страната), но и нарушената територия е относително ограничена – 0,1% (при 0,4% в страната). Добрич е сред първенците по инсталирани ВЕИ мощности на човек от населението.

• Култура и туризъм

Посещенията в местните музеи и библиотеки се повишават през 2023 г. и изпреварват средните стойности за страната спрямо населението. Посещенията на музеите достигат 1070 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната), а на библиотеките – 827 на хиляда души (при 679 на хиляда души в страната). Същевременно посещенията в кината и театрите изостават, въпреки че и те отбелязват ръст през 2023 година.  

Добрич е една от областите с най-висок брой на леглата в местата за настаняване спрямо населението (след област Бургас) – 193 на хиляда души от населението (при 56 на хиляда души в страната). Висок е и броят на реализираните нощувки – 10 890 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), както и на тези през онлайн платформи на споделената икономика. Причината за развитието на туризма е най-вече е територията на Северното Черноморие, част от областта.

Област Габрово – инвестиции и високи доходи, но силно влошена демографска картина

Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Габрово продължават да нарастват, а нивото на бедност остава сравнително ниско. Делът на населението в трудоспособна възраст за поредна година намалява. Бизнес и инвестиционната активност в областта са високи. Габрово се задържа сред първенците с най-много усвоени европейски средства на човек от населението. Въпреки високата гъстота на пътната мрежа делът на автомагистралите и първокласните пътища е относително малък. Нивото на местните данъци е около средното за страната. Самооценките на администрациите за развитие на електронното управление са високи.

Габрово е една от областите с най-неблагоприятна демографска картина. Резултатите в сферата на образованието са добри. Показателите, оценяващи здравеопазването, поставят областта на челните места в страната. Габрово е сред областите с най-голям дял на здравноосигурените лица. Разкриваемостта на престъпленията намалява, но остава сред най-високите. Инсталираните ВЕИ мощности в областта нарастват съществено и изпреварват средните за страната на човек от населението. Културният и туристическият живот в област Габрово остават сред най-интензивните в страната.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и условия на живот

През 2022 г. брутният вътрешен продукт продължава да нараства, като достига 21,4 хил. лв. на човек от населението и губи едно място, класирайки се на седма позиция в страната. Заплатите и пенсиите също се повишават, но с по-нисък от средния темп. Брутната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 17,1 хил. лв., а средната месечна пенсия – 748 лв. през 2023 година.

Коефициентът на Джини за подоходното неравенство намалява и през 2023 г. е най-ниският в страната със стойност от 24,3 (при 37,2 в страната). Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, също се свива и продължава да е сравнително ограничен – 15,7% (при 20,6% в страната).  

• Пазар на труда

Делът на населението в трудоспособна възраст остава третият най-нисък в страната (след тези в областите Видин и Ямбол). През 2023 г. заетостта намалява, а безработицата се повишава. Коефициентът на заетост достига 74,3% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 4,2% (при 5,3% в страната).

Габрово е сред областите със сравнително висок дял на среднистите в работната сила (61% при 55% в страната), което отговаря на индустриалния ѝ профил. Същевременно делът на висшистите е относително нисък, докато този на хората с основно и по-ниско образование е съизмерим със средния за страната.

• Инвестиции и бизнес

Бизнес и инвестиционната активност в областта са високи и през 2022 година. Броят на нефинансовите предприятия е 64 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се повишават значително до 3,7 хил. лв. на човек от населението. Преките чуждестранни инвестиции също нарастват, достигайки 4,4 хил. евро на човек, и поставят областта в челната четворка по този показател. Стойността на произведената продукция също се повишава до 103,6 хил. лв. на нает. Сравнително висок остава делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби – 40% (при 29% в страната).

Столицата отново изпреварва Габрово и областта вече е на второ място по най-много усвоени европейски средства на човек от населението. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 4698 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Габрово.

• Инфраструктура

Габрово е областта с най-висока гъстота на пътната мрежа в страната (25,6 км на 100 кв. км територия при 18,0 км в страната), въпреки че делът на автомагистралите и първокласните пътища е по-нисък от средния (17% при 19% в страната) през 2023 година. Делът на пътната настилка в добро състояние също е по-малък. Достъпът на домакинствата до интернет се повишава и е над средния за страната.

Габрово е и сред областите с най-голям достъп на населението до обществена канализация (83% при 75% в страната), както и до такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (73% при 67% в страната).

• Местни данъци

Въпреки че Габрово е сред сравнително силно развитите икономически области, нивото на местните данъци е около средното за страната и през 2024 година. Особено голяма е разликата в ставката за прехвърляне на собственост. Усредненото ѝ ниво в общините от област Габрово е 2,64% (при 2,82% в страната). Нивото на ставките за търговията на дребно също е значително по-ниско в сравнение с това в страната – 9,70 лв. на кв. м (при 13,09 лв. на кв. м в страната).

В рамките на областта най-високо е данъчното облагане в община Габрово, а най-ниско – в община Трявна.

• Администрация

Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ нарастват и през 2024 г., но докато самооценката за електронното управление остава сравнително висока, тази за услугите на „едно гише“ все още изостава от средните оценки в страната.

Оценката на прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в област Габрово леко намалява, но се запазва сравнително висока – 71,4 т. при 69,3 т. в страната за 2024 година.  

Делът на собствените от общите приходи на общините от областта е сравнително нисък – 21% (при 27% в страната). Покритието на общинските разходи с местни приходи също е малко, но през 2023 г. нараства до 63% (при 74% в страната).

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Габрово е една от областите с най-неблагоприятна демографска картина и през 2023 г. и се подрежда веднага след последната област в тази категория – Видин. Коефициентът на естествен прираст е вторият най-нисък в страната (след този в област Видин) със стойност от –15,1‰ (при –6,8‰ в страната). Коефициентът на механичен прираст е положителен (3,6‰), но не може да компенсира естествения.

Задълбочаването на тенденцията към застаряване се вижда ясно и във възрастовата структура на населението. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,5% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 30,3% (при 23,8% в страната).

Гъстотата на населението в урбанизираните територии остава сравнително ниска – 914 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната през 2023 година.

• Образование

Представянето на областта в сферата на образованието е сред добрите. Габрово отново е сред областите с висок коефициент на записване на населението в V–VII клас и през 2023 година. Делът на второгодниците се повишава, но остава сравнително нисък. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е слабо – 39,2% (при 53,1% в страната) през 2023 година.

Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2024 г. е 38,6 т. (при 42,9 т. в страната). Средната оценка на матурите по български език и литература в областта е по-ниска от средната за страната („Добър“ 4,25 при „Добър“ 4,30 в страната), но делът на слабите оценки продължава да е по-нисък от средния (8,1% при 8,7% в страната).

Студентите в областта намаляват, но Габрово се нарежда веднага след челната петица области по брой на студентите спрямо населението.  

• Здравеопазване

Габрово е сред трите области с най-добро представяне в тази категория (след Плевен и столицата).

Средната продължителност на живота на жителите на областта нараства и е много близо до средната за страната. Габрово е сред областите с най-висок дял на здравноосигурените лица и през 2023 година. Броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението е по-висок от средния за страната, но специалистите са по-малко. Броят на леглата в местните многопрофилни болници нараства, но все още не достига средните стойности. Използваемостта на легловата база също остава малко по-ниска.

Коефициентът на детска смъртност в областта остава значително по-нисък от средния в страната. Достъпът до фармацевтични продукти, измерен чрез броя на аптеките спрямо населението, е висок.

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Габрово остава сравнително ниска и през 2023 г., което се отразява и на бързината на правораздаването. Средната действителна натовареност на съдиите в Окръжния съд е 9,9 дела месечно (при 14,4 в страната), а в Административния съд – 11,8 дела (при 14,8 в страната). Около 91% от наказателните дела приключват в 3-месечен срок – колкото е и средната стойност в страната. При делата в Административния съд този дял е 84% (при 72% в страната), а при гражданските дела в Окръжния съд – 79% (при 65% в страната).

Относителният брой на престъпленията се повишава през 2023 г. и за първи път е по-висок от средния за страната. Регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността достигат 11,7 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията пък намалява, но остава сред най-високите – 69% (при 53% в страната).  Броят на полицаите е близък, макар и под средния за страната – 4,1 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната).

• Околна среда

През 2022 г. относителният обем на образуваните битови отпадъци в областта намалява леко и остава под средния за страната – 421 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). Същевременно делът на отпадъците, предадени за третиране и рециклиране, е висок – 87% (при 76% в страната).

Делът на горската територия е над средния (40% при 33% в страната), а на нарушената – значително по-нисък (0,1% при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности в областта нарастват съществено и изпреварват средните за страната на човек от населението.

• Култура и туризъм

Културният и туристическият живот в Габрово са сред най-интензивните в страната, отреждайки на областта място в челната петица в тази категория през 2023 година. Основна причина за това е изключително големият брой на посещенията на музеите – 3544 на хиляда души в страната (при 770 на хиляда души в страната). Посещаемостта на театрите също е относително висока. Посещенията на библиотеките и кината се увеличават, но не достигат средните за страната стойности на човек от населението.

Броят на леглата в местата за настаняване в областта е 38 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки достигат 2192 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), а на тези през онлайн платформи на споделената икономика – 165 на хиляда души (при 500 на хиляда души в страната).  

Брутният вътрешен продукт в област Велико Търново нараства по-бързо от средния за страната спрямо населението. Работната сила е сред най-високообразованите, но застаряването на населението е предизвикателство пред пазара на труда. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и чуждестранните инвестиции се увеличават значително. Делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа е нисък. Усредненият размер на разглежданите местни данъци в общините от областта остава висок. Оценката за степента на прозрачност на местните администрации се повишава.

 

Общата тенденция на застаряване на населението в страната е особено силно изразена във Велико Търново. По образователни показатели областта е на сравнително добра позиция. Броят на студентите в областта спрямо населението е най-високият в страната. Броят на леглата в многопрофилните болници се запазва изключително нисък. Регистрираните в областта престъпления се повишават, като делът на разкритите престъпления остава висок. Обемът на образуваните битови отпадъци е под средния за страната. Културният живот в област Велико Търново е интензивен.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в област Велико Търново нараства по-бързо от средния за страната спрямо населението и през 2022 г. и достига 18 хил. лв., подреждайки областта на десето място. Заплатите и пенсиите в областта се увеличават с близък, макар и по-нисък, до средния за страната темп. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 16,1 хил. лв. през 2022 г., а средната месечна пенсия – 738 лв. (при 784 лв.) през 2023 година. Коефициентът на Джини за подоходното неравенство леко се повишава, но все още е под средния за страната. След двугодишно намаление през 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, се увеличава значително до 28,9% (при 20,6% в страната).  

• Пазар на труда

Предизвикателство пред пазара на труда в област Велико Търново остава общото застаряване на населението. Делът на трудоспособното население в областта се понижава леко и продължава да е сравнително нисък – 56,3% (при 58,5% в страната) през 2023 година. Същевременно заетостта се повишава, а безработицата намалява. Коефициентът на заетост достига 80,0% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 5,4% (при 5,3% в страната). 

Работната сила в областта е сред най-високообразованите. Делът на населението на възраст 25–64 години с основно и по-ниско образование е 8% (при 15% в страната), а с висше образование – 30% (при 31% в страната).

• Инвестиции и бизнес

Броят на нефинансовите предприятия и през 2022 г. остава сравнително нисък – 55 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и чуждестранните инвестиции нарастват значително, но докато вътрешните инвестиции спрямо населението са по-високи от тези в повечето области, чуждите инвестиции продължават да са под средните (1380 евро на човек при 4544 евро на човек в страната). Сравнително нисък остава и обемът на произведената продукция спрямо наетите (93,0 хил. лв. при 122,4 хил. лв. в страната), както и делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби (20% при 29% в страната). 

Относителният размер на разходите за научноизследователска и развойна дейност е нисък – 28 лв. на човек (при 195 лв. на човек в страната) през 2022 година.

• Инфраструктура

Като своеобразен център на Северна България област Велико Търново се отличава с висока гъстота на пътната и железопътната мрежа. Пътната мрежа е 20,1 км на 100 кв. км територия (при 18,0 км на 100 кв. км в страната), а железопътната – 5,0 км на 100 кв. км територия (при 3,6 км на 100 кв. км в страната). В същото време обаче делът на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа е нисък – 16% при 19% в страната през 2023 година. Качеството на пътищата продължава да се повишава и делът на пътната настилка в добро състояние вече е значително над средния – 47% в областта при 40% в страната. През 2023 г. делът на домакинствата с достъп до интернет е 87% (при 89% в страната).

Делът на населението с достъп до обществена канализация остава сравнително нисък (68% при 75% в страната), както и този на свързаната с пречиствателни станции за отпадъчни води канализация (61% при 67% в страната).

• Местни данъци

Усредненият размер на разглежданите местни данъци в общините от област Велико Търново остава сравнително висок и през 2024 година. Значително по-висок е размерът на данъка върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица (2,68% при 2,15% в страната) и при прехвърлянето на собственост (2,97% при 2,82% в страната). Сравнително висок остава и данъкът върху превозните средства.

В рамките на областта най-високи са усреднените данъци в община Горна Оряховица, а най-ниски – в община Сухиндол.

• Администрация

През 2024 г. самооценките на общините в областта за развитието на електронното правителство и за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ остават под средните за страната. Оценката за степента на прозрачност в работата на местните администрации се повишава и отново надхвърля средната за страната – 71,1% (при 69,3% в страната).

Финансовата самостоятелност на общините в областта продължава да е по-ниска от средната за страната. Делът на собствените от общите приходи на общините в областта е средно 21% (при 27% в страната). По-ниско и намаляващо остава и покритието на общинските разходи с местни приходи – 67% (при 74% в страната) през 2023 година.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Общата тенденция на застаряване на населението в страната е особено силно изразена в област Велико Търново и през 2023 година. Механичният прираст е положителен (1,4‰), но не успява да компенсира силно отрицателния коефициент на естествен прираст в областта (–10,3‰ при –6,8‰ в страната). Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,9% (при 4,5% в страната), а на населението над 65 години  – 27,4% (при 23,8% в страната).  

Гъстотата на населението в урбанизираните територии е ниска (861 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната).

• Образование

По образователни показатели Велико Търново е на много добра позиция сред останалите области в страната. Делът на децата в детските градини е сравнително висок (92% при 88% в страната), а нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас продължава да се повишава и през 2023 г. и остава над средния – 93% в областта при 90% в страната. Влошаване се наблюдава при дела на второгодниците, но той се запазва по-нисък от средния за страната.

Представянето на учениците в областта е под средното за страната и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 39,3 т. (при 42,9 т. в страната), а на матурата по български език и литература – „Добър“ 4,24 (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки е 9,6% (при 8,7% в страната).

Броят на студентите във Велико Търново намалява, но областта продължава да е на първо място в страната с 69,5 студенти на хиляда души от населението (при 29,6 на хиляда души в страната).

• Здравеопазване

Делът на здравноосигурените лица в областта нараства, но остава под средния за страната (93% при 95% в страната) през 2023 година. Броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението е над средния за страната, но този на лекарите специалисти е значително по-малък.

Броят на леглата в многопрофилните болници остава изключително нисък (3,6 на хиляда души от населението при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта им също е сравнително малка (49% при 56% в страната). Това означава, че е много вероятно жителите на областта да търсят болнично лечение в съседни области, например в Плевен. Във Велико Търново се наблюдава и недостиг на аптеки.

Коефициентът на детската смъртност силно намалява и е под средния за страната. Същевременно средната продължителност на живота се повишава, но остава по-ниска от средната – 72,9 години в областта при 73,5 години в страната.

• Ред и сигурност

Натовареността на съдиите в област Велико Търново остава сравнително ниска и през 2023 г., което се отразява и на бързината на правораздаването. Средната действителна натовареност на съдиите в Окръжния съд е 10,6 дела месечно (при 14,4 в страната), а в Административния съд – 12,6 дела (при 14,8 в страната). В 3-месечен срок приключват 92% от наказателните дела (при 91% в страната). При делата в Административния съд този дял е 82% (при 72% в страната), а при гражданските дела в Окръжния – 75% (при 65% в страната).

Относителният брой на престъпленията се повишава леко през 2023 г., но остава по-нисък от средния за страната. Регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността достигат 10,9 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията пък се повишава до 63% при 53% в страната. Броят на полицаите обаче остава сравнително нисък – 3,8 на хиляда души (при 4,2 на хиляда души в страната).

• Околна среда

През 2022 г. обемът на образуваните битови отпадъци е близък, но под средния за страната – 483 кг на човек годишно в областта при 488 кг на човек в страната. Същевременно на практика целият обем се предава за третиране и рециклиране (при 76% в страната).

Сравнително нисък е делът на горската територия – 23% (при 33% в страната), но и нарушената територия е относително ограничена – 0,2% (при 0,4% в страната). Инсталираните ВЕИ мощности в областта са сравнително малко. Сравнително високите температури през 2023 г. водят и до по-висока oт средната необходимост от охлаждане.

• Култура

И през 2023 г. броят на посещенията на местните кина, театри и музеи в областта продължава да се повишава. Посещенията в кината достигат 608 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната), а на театрите – 260 на хиляда души (при 349 на хиляда души в страната). Спрямо населението област Велико Търново се нарежда на второ място по посещения на музеи (след област Габрово) с 2297 на хиляда души (при 770 на хиляда души в страната). Сред разглежданите индикатори в сферата на културата единствено посещенията в библиотеките намаляват, но се запазват над средните за страната – 784 на хиляда души при 679 на хиляда души в страната.

Броят на леглата в местата за настаняване спрямо населението нараства, но остава сравнително нисък – 26 на хиляда души при 56 на хиляда души в страната. Това е и причината за относително ниския брой на реализираните нощувки в областта (1621 на хиляда души при 4167 на хиляда души в страната), както и на тези, направени през онлайн платформи на споделената икономика (361 на хиляда души при 500 на хиляда души в страната).

Област Варна остава сред първенците по брутен вътрешен продукт на човек от населението. Заплатите и доходите продължават да нарастват. Подоходното неравенство и бедността се задържат на сравнително ниски нива. Варна е областта с най-висока заетост. Безработицата пък е втората най-ниска в страната. Инвестиционната и бизнес активност са сравнително високи. Усвояването на европейски средства изостава. Инфраструктурата на областта е добре развита. Местните данъци в общините в област Варна остават високи. Работата на администрацията се оценява добре.

 

Варна е сред областите със сравнително благоприятно демографско развитие. В сферата на образованието тенденциите са положителни. Представянето на учениците е много добро. Спрямо средните стойности в страната лекарите в област Варна са повече, но при леглата в болниците има недостиг. Престъпленията са относително много, а разкриваемостта им – сравнително ниска. Варна е сред областите с висок обем на образуваните битови отпадъци, но и делът на предадените за третиране и рециклиране обеми остава голям. Културният живот е интензивен, а туризмът – добре развит.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

• Доходи и стандарт на живот

Брутният вътрешен продукт в областта нараства сравнително бързо и през 2022 г. и отново я нарежда веднага след челната тройка (столицата и областите Стара Загора и София). Заплатите и пенсиите се увеличават с близък до средния за страната темп и са сравнително високи. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 19,4 хил. лв. през 2022 г., а размерът на средната месечна пенсия е 830 лв. (при 784 лв. в страната) през 2023 година.

Неравенството и бедността в областта се задържат на сравнително ниски нива и през 2023 година. Коефициентът на Джини на подоходното неравенство е 33,1 (при 37,2 в страната). Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 14,6% (при 20,6% в страната) и отново е вторият най-нисък в страната (след този в столицата).

• Пазар на труда

Представянето на област Варна в тази категория отново е сред най-добрите в страната. Делът на населението в трудоспособна възраст остава висок (60,4% при 58,5% в страната). През 2023 г. Варна е областта с най-висока заетост с коефициент от 82,9% (при 76,2% в страната). Безработицата пък е втората най-ниска в страната (след тази в столицата) – 3,3% (при 5,3% в страната).

Образователната структура на работната сила също е сравнително благоприятна. Делът на висшистите сред населението на 25–64 години нараства до 37% (при 31% в страната), а на тези с основно и по-ниско образование намалява до 15%, колкото е и средната му стойност в страната.

• Инвестиции и бизнес

Инвестиционната и бизнес активност в област Варна остават сравнително добри. Броят на нефинансовите предприятия в областта продължава да е висок – 78 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции нарастват. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 3,6 хил. лв. на човек от населението, а преките чуждестранни инвестиции – 4,0 хил. евро на човек. Произведената продукция също се увеличава до 108,5 хил. лв. на нает през 2022 година. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби в областта е под средния за страната.

Сравнително слабо обаче остава усвояването на европейски средства. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2165 лв. на човек (при 3175 лв. на човек в страната). Най-много средства са изплатени в община Бяла, а най-малко – в Дългопол.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност са относително високи.

• Инфраструктура

Инфраструктурата на Варна е сравнително добре развита. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа е висока. Значителен е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 28% (при 19% в страната). Качеството на пътната настилка се задържа високо и през 2023 година. В добро състояние са 56% от пътищата в областта (при 40% в страната).  

Достъпът на домакинствата до интернет е близък до средния за страната – 87% в областта при 89% в страната.

Делът на населението с достъп до обществена канализация е сред най-високите в страната – 87% (при 75% в страната), като почти цялата мрежа е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води – 86% (при 67% в страната).

• Местни данъци

Усредненото ниво на разглежданите местни данъци в общините в област Варна остава високо и през 2024 година. Особено големи са разликите със средните за страната нива на облагането при прехвърлянето на собственост, търговията на дребно и превозните средства. Облагането на недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица също е сравнително тежко. В рамките на областта най-високи са местните данъци в община Варна, а най-ниски – в община Долни чифлик.

• Администрация

Област Варна продължава да е сред първенците в тази категория. И през 2024 г. самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише“ нарастват и са сред най-високите в страната. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в областта се свива, но също остава сред най-високите.

Сравнително големият дял на собствените от общите приходи на общините от областта поставя Варна на четвърто място в страната със средно 32% (при 27% в страната) за 2023 година. Варна заема третото място по покритие на общинските разходи с местни приходи с 85% (при 74% в страната).  

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

• Демография

Варна е сред областите с много добро демографско развитие и през 2023 г., което я поставя на трето място (след столицата и област Сливен) в тази категория. Коефициентът на естествен прираст е –4,7‰ и е сред най-високите и далеч над средните стойности за страната (–6,8‰). Област Варна продължава да привлича жители – коефициентът на механичен прираст остава положителен и е третият най-висок в страната (след тези в областите Кърджали и Бургас) – 12,4‰.

Делът на децата до 4 годишна възраст в областта се запазва по-висок от средния за страната (4,7% при 4,5% в страната), а този на населението над 65 години – по-нисък (21,5% при 23,8% в страната).

Варна е сред областите със сравнително висока гъстота на населението в урбанизираните територии – 1623 души на кв. км при 1221 души на кв. км в страната.

• Образование

Варна е сред областите с най-добро представяне в сферата на образованието (отново след столицата). През 2023 г. делът на децата в детските градини е 91% (при 88% в страната), а коефициентът на записване на населението в V–VII клас е 92% (при 90% в страната). Делът на второгодниците остава сравнително нисък – 0,8% (при 1,2% в страната). Съответствието между специалностите в професионалното образование и профила на икономиката в областта е сравнително високо.

На националното външно оценяване по математика след VII клас през 2024 г. учениците от областта са с втория най-висок резултат (след този в столицата) – 51,3 т. при 42,9 т. в страната. На матурата по български език и литература средният успех е близък, но също над този в страната – „Добър“ 4,36 в областта (при „Добър“ 4,30 в страната). Делът на слабите оценки е 8,7%, колкото е и този в страната.

Броят на студентите в областта се запазва относително висок.

• Здравеопазване

Варна продължава да е сред областите със сравнително нисък дял на здравноосигурените лица и през 2023 г. – 91% (при 95% в страната). Спрямо средните стойности в страната лекарите в област Варна са повече (както общопрактикуващите, така и специалистите), но при леглата в многопрофилните болниците има недостиг – броят им е 4,7 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната). Използваемостта им също е по-ниска – 52% (при 56% в страната). Броят на аптеките спрямо населението е сходен със средния за страната.

Коефициентът на детска смъртност остава сравнително нисък. Средната продължителност на живота на жителите на областта е сред най-високите в страната – 74,4 години (при 73,5 години в страната).

• Ред и сигурност

Въпреки че натовареността на съдиите в област Варна продължава да е сравнително ниска, това не се отразява на бързината на правораздаването. През 2023 г. един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 13,8 дела на месец (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния – 12,8 (при 14,8 в страната). Същевременно делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 90% (при 91% в страната), на гражданските – 63% (при 65% в страната), а на административните – 71% (при 72% в страната).

През 2023 г. престъпленията в областта се увеличават и са сред най-многобройните в страната (на второ място спрямо населението след област Видин), но и разкриваемостта им се повишава, въпреки че остава ниска. Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в област Варна е 14,9 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната). Разкриваемостта на престъпленията е 42% (при 53% в страната) и е втората най-ниска след тази в столицата. Относителният брой на полицаите в областта също е сравнително нисък – 3,9 на хиляда души на населението (при 4,2 на хиляда души в страната).

• Околна среда

Варна е сред областите с висок обем на образуваните битови отпадъци и през 2022 г. – 524 кг на човек при 488 кг на човек в страната. Същевременно делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци остава сравнително висок – 92% при 76% в страната.

Делът на горската територия в областта е по-нисък от средния за страната, а на нарушената – по-висок. Инсталираните ВЕИ мощности спрямо населението са значително по-ниски от средните за останалите области.

• Култура и туризъм

Варна е сред областите със силно застъпени култура и туризъм и през 2023 година. Мащабът на легловата база в местата за настаняване е сред най-високите в страната с 149 легла на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната). Реализираните нощувки пък достигат 10 555 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната), а тези през онлайн платформи на споделената икономика – 1148 на хиляда души (при 500 на хиляда души в страната).

Броят на посещенията в кината нараства до 1114 на хиляда души (при 684 на хиляда души в страната). Посещенията в местните театри, музеи и библиотеки също нарастват, но остават под средните за страната спрямо броя на населението.

Общините в състава на областите Пловдив и Пазарджик демонстрират бърз икономически растеж, движен най-вече от ръста на услугите в двата областни центъра и промишлеността в малките периферни общини. Инвестициите в региона растат относително бързо, но пазарът на труда дава признаци за забавяне на експанзията и дори свиване на места, въпреки високото търсене на кадри. Ключово средносрочно предимство на региона е добрата образователна структура, особено от гледна точка на малкия дял на хората с много ниско образование, както и положителните демографски тенденции и по-бавното застаряване.

• Голямото предимство на индустрията

Индустрията излиза на преден план, като основен двигател на развитие, както в Пловдив, така и в Пазарджик. Очаквано, предвид че става дума за големи области – с общо 30 общини в двете, разликите в степените на икономическо развитие са много сериозни – в порядъка на 15 пъти в рамките на Пловдив и почти 20 пъти в рамките на Пазарджик. В двете области на първо място по добавена стойност на човек през 2022 г. излиза община Сопот, с 32,4 хил. лв./човек – сред най-високите стойности не само в региона, но и в страната, най-вече благодарение на силната година за оръжейните заводи. Челното място на общината обаче изглежда пряко свързано с интензивността на военните конфликти, които ползват пряко продукцията ѝ, което го прави не особено стабилно средносрочно. На второ място се нарежда Панагюрище (20,4 хил. лв./човек), където ключова роля играе минната индустрия. На челните места се нареждат няколко общини от пряката индустриална периферия на Пловдив – Марица (17,3 хил. лв./човек), Съединение (16,2 хил. лв./човек) и Куклен (13 хил. лв./човек). Самият областен център Пловдив също се представя добре – с 16,8 хил. лв./човек през 2022 г., най-вече в резултат на ръста в разнообразни услуги. Прави впечатление, че малките общини в Пазарджик са със значително по-ниска степен на икономическо развитие в сравнение с пловдивските, в това число туристическите центрове Велинград и Стрелча.

Най-голямата общинска икономика в двете области е тази на областния център Пловдив, с 5,4 млрд. лв. добавена стойност през 2022 г., като тя е и втора по размер в страната след тази на столицата. С относително голям размер на добавената стойност са и общините Пазарджик (685 млн. лв.), Марица (549 млн. лв.) и Панагюрище (453 млн. лв.), а с над 200 млн. лв. са и близките до Пловдив общини Асеновград, Раковски и Родопи, както и Сопот. Почти всички общини в двете области имат стабилен растеж през 2022 г., като в само 4 от 30-те има спад на добавена стойност. Очаквано с най-висок ръст (86%) на годишна база е Сопот, но сходна възходяща динамика имат и Стамболийски (84%), Куклен (78%) и Брезово (66%), най-вече в следствие на разрастването на преработващите им сектори. В областните центрове ръстът е по-умерен – в Пловдив добавената стойност се увеличава със 17% на годишна база, в Пазарджик – с едва 3%, което на фона на значителната инфлация през годината представлява реален спад.

• Ръстът на инвестициите

Както и при икономическия растеж, Сопот се класира и на първото място при ръста на инвестициите през 2022 г. Разходите за придобиване на дълготрайни активи на нефинансовия сектор в общината са се увеличили с 63% спрямо предишната година, значително увеличение се наблюдава и в Перущица (47%) и Карлово (38%). Повечето общини в региона следват националната динамика на повишение на инвестиционните разходи през годината, с някои малки изключения като Белово, Лъки и Кричим. Претеглени спрямо населението лидер в двете области е община Пещера (10,5 хил. лв./човек), която се нарежда сред лидерите в страната по този показател, най-вече в следствие на експанзията на фармацевтичния отрасъл. Добре се представят и Сопот (6,7 хил. лв./човек) и Марица (6,5 хил. лв./човек), а с над 5 хил. лв. инвестиционни разходи на човек от населението са и община Пловдив, Куклен и Съединение. Очаквано предвид големи размер на местната икономика най-много инвестиции са реализирани в Пловдив – 1,82 млрд. лв., както и в другия областен център Пазарджик (342 млн. лв.), а сред малките общини лидер е Марица (206 млн. лв.), следвана от Пещера (152 млн. лв.). Любопитно е да отбележим, че в района е и една от двете общини в страната, в която статистиката не е регистрирала никакви инвестиционни разходи през 2022 г. – Брацигово.

Регионът се характеризира с високи равнища на чуждестранните инвестиции, като на челни места се нареждат малките индустриални общини като Марица (11,2 хил. евро ПЧИ с натрупване на човек към края на 2022 г.), Първомай (7,1 хил. евро/човек) и Раковски (6,8 хил. евро). Номинално най-много чужди капитали има в община Пловдив – 1,43 млрд. евро, както и в Марица (354 млн. евро) и община Пазарджик (352 млн. евро), а сред водещите се нареждат и Първомай и Раковски. В повечето общини трендът е възходящ, като през последната година най-видима е положителната динамика в Раковски (124%), Куклен (74%) и Перущица (65%), а значителен отлив се наблюдава единствено в Белово (-67%). Общините в региона не постигат особено високо ниво на употреба на средства от европейските фондове, с изключение на Хисаря, където размерът на европейските инвестиции приближава 6 хиляди лева на човек от началото на европейските фондове до средата на 2024 г, както и Панагюрище, където размерът им е близо 5 хиляди лева на човек.

• Влошаването на пазара на труда

След бързото възстановяване от ковид-вълната на безработица, през 2023 г. данните на Агенция по заетостта сочат към почти повсеместно повишаване на дела на търсещите работа в двете области. Спад в безработицата има в пет от тридесетте общини – Панагюрище, Сопот, Първомай, Карлово и Брезово, но пък значителни увеличения има само в няколко от пазарджишките малки общини – Сърница (3,9 пункта), Велинград (2,1 пункта), Ракитово (1,4 пункта). На повечето места повишенията са от порядъка на 0,5 процентни пункта, което насочва към нормализация на местния пазар на труда след пандемията и последвалата я експанзия. Големите разлики обаче се запазват – докато в община Пловдив и Сопот делът на безработните сред населението на 15-64 години е 2,6%, в Пазарджик – 3,3%, в Сърница той надхвърля 22%, във Велинград – 16%, което говори за хронични проблеми както със създаването на работни места в малките общини, така и с квалификацията и уменията на свободната работна сила, особено в контекста на високото търсене на труд в пловдивската индустрия.

Делът на наетите от населението на общините също се различава значително. На преден план излизат Сопот (88% наети спрямо населението на 15 и повече години), Съединение (58%), Марица (55%) и Пловдив (52%), но е важно да отбележим, че и четирите се ползват със значителен брой приходящи от съседни общини работници. В рамките на пазарджишка област пък с най-висок дял на наетите са Пещера (53%) и Панагюрище (42%), а общините Брацигово (11%) и Лесичово (13%) се нареждат сред тези с най-слабо представяне в страната като цяло.

Регионът се характеризира с относително високи заплати, като през 2022 г. най-високата средна брутна месечна заплата е в Панагюрище (2050 лв./месец), следван от Куклен (1800 лв./месец) и Марица (1670 лв./месец). Средната заплата в рамките на община Пловдив е 1584 лв. на месец. И тук малките общини със силни индустриални предприятия се представят добре. През 2022 г. с най-бърз ръст на заплатите е Батак (25%), както и Куклен (16%), като при общините с по-ниско средно заплащане ръстът е в общия случай по-осезаем.

• Водещата роля на средното образование

Производителността на труда и степента на икономическо развитие в района е видимо свързана с образователната структура на населението. Регионът обаче се различава от други водещи в страната, тъй като в част от най-развитите общини основна роля играе средното образование – то съставлява 67% от населението на 25-64 годишна възраст в Сопот, 65% от това в Панагюрище и 58% от това в Марица. Причина за това са най-вече потребностите от работна сила в индустрията, където в много случаи професионалното образование и специфична квалификация са по-важни от университетското. Очаквано, центровете на услугите са с висок дял на висшистите, като това е особено видно в община Пловдив (45% с висше образование), Асеновград (25%) и Пазарджик (27%). Прави впечатление също, че дяловете на хора с основно и по-ниско образование в региона са малки, а още по-малко са регистрираните в хода на преброяването на населението неграмотни. Изключение тук са Перущица, където неграмотните достигат 6,5% от населението на 9 и повече години, както и Лъки, където този дял е 5,1%.

Прави впечатление обаче, че резултатите на учениците в повечето общини в региона не са особено високи – ако оставим настрана община Пловдив, където средният успех на последното издание на зрелостния изпит по български език и литература е бил Много добър (4,60) и община Пазарджик (4,17), повечето малки общини се представят слабо. Причина за това може да се търси и в достъпността на добрите училища в областните центрове, към които се насочват повечето надарени ученици от по-малките населени места.

• Демографското предимство

В сравнение с много други части на страната, двете южни области имат относително добри демографски показатели. Това е особено видно в миграционните тенденции, като почти всички общини привличат повече население, отколкото отдават. През 2023 г. община Пловдив е най-високия положителен механичен прираст в областта си – 1,3%, но с над 1% са и Родопи, Съединение и Калояново. Дори по-силен позитивен миграционен баланс са две малки общини в Пазарджик – Ракитово (4,7%) и Лесичово (4,3%). Някои общини обаче продължават да губят население в резултат на миграцията, в това число Панагюрище, Стрелча, Септември, Перущица и Карлово. Естественият прираст от друга страна остава отрицателен във всички общини, но областният център Пловдив постепенно приближава баланс на смъртността и раждаемостта, като през 2023 г. стойността на индикатора достига -0,19%.

От гледна точка на застаряването повечето общини са с относително нисък дял на населението на 65 и повече години, като в община Пловдив той достига 20%, в Пазарджик – 24%. Значително по-висок е този дял обаче в северните общини – Брезово, Хисаря, Калояново и Съединение са с над 30% дял на пенсионерите. Същевременно повечето общини са с високи дялове на трудоспособните, като Пловдив се представя най-добре, с 65%. Добрите демографски показатели са гарант както за запазването на Пловдив като водеща икономика на юг, така и за разрастването на индустриалната периферия на града.

 Автор: Адриан Николов