Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Тази година Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Тази година Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
„Регионални профили 2024“ показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия брутен вътрешен продукт (БВП) на страната намалява. Въпреки това столицата запазва водещата си роля с 41% от БВП през 2022 г., или 68,7 млрд. лв., следвана от Пловдив и Стара Загора. Докато Пловдив допринася 6,5% от БВП, икономиката на Стара Загора, подхранвана от силния енергиен сектор, достига 6,2%. Възстановяването на туризма е ключов фактор за позитивната динамика във Варна и Бургас, докато индустриалният растеж подпомага икономическото развитие в периферията на София. За разлика от тях, областите Видин, Силистра и Добрич остават с по-нисък растеж, което допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот.
„Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната.
***
***
Подкрепата за Регионални профили: показатели за развитие – 2024 г. на Института за пазарна икономика (ИПИ) е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
Съобщение до медиите, 14.11.2024 г.
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
„Регионални профили 2024“ показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия брутен вътрешен продукт (БВП) на страната намалява. Въпреки това столицата запазва водещата си роля с 41% от БВП през 2022 г., или 68,7 млрд. лв., следвана от Пловдив и Стара Загора. Докато Пловдив допринася 6,5% от БВП, икономиката на Стара Загора, подхранвана от силния енергиен сектор, достига 6,2%. Възстановяването на туризма е ключов фактор за позитивната динамика във Варна и Бургас, докато индустриалният растеж подпомага икономическото развитие в периферията на София. За разлика от тях, областите Видин, Силистра и Добрич остават с по-нисък растеж, което допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот.
Графика 1: Брутен вътрешен продукт на областите, млн. лв., 2022 г.
Ролята на услугите остава водеща в столицата и морските области Варна и Бургас, където този сектор създава основния дял от добавената стойност. Пловдив също бележи растеж на услугите, които вече заемат 60% от местната икономика. В същото време индустрията продължава да има значителен принос в БВП на Стара Загора и Враца, а селското стопанство заема ключова роля в слабо развитите области като Силистра. Анализът очертава различията в инвестиционната активност на отделните области. През 2022 г. данните сочат значително нарастване на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи практически в цялата страна, а с най-големи инвестиции на човек от населението остава столицата. София е лидер с близо 8,8 хил. лв. на човек, следвана от Софийска област и Пловдив, където инвестиционната стойност достига до 4,6 хил. лв.
Въпреки разширяването на пазара на труда през 2023 г., някои региони отчитат спад в заетостта сред населението на възраст от 20 до 64 години. Областите Враца и Ловеч например отчитат най-голям спад на заетостта, докато Плевен и Сливен регистрират увеличение от над четири процентни пункта. Безработицата се задържа на ниско ниво в София и Варна, но остава висока във Видин и Монтана. Разликата в заплатите също е значителна – в София средната брутна месечна заплата достига 3129 лв., докато в Благоевград тя е 1519 лева. Същевременно най-бедните области в страната отчитат по-бавен ръст на заплатите, което създава предпоставки за раздалечаване на стандарта на живот между отделните региони.
Графика 2: Естествен и механичен прираст на населението, 2023 г.
Сред ключовите характеристики на успешните региони е високият дял на висшистите, който е пряко свързан с развитието на високотехнологични дейности с висока продуктивност както в сферата на услугите, така и в индустрията. София води с 54% от населението на възраст от 25 до 64 години с висше образование, следвана от Варна и Пловдив. В по-слабо развитите региони, като Пазарджик и Монтана, този процент е значително по-нисък, което ограничава възможностите за привличане на инвестиции и развитие на иновативни бизнеси. Зрелостните изпити през 2024 г. показват големи различия в образователните резултати между областите – столицата и Смолян водят с най-високи средни оценки, докато Шумен и Плевен остават с най-ниски резултати. В редица области делът на учениците, които не са издържали зрелостния изпит, продължава да е висок, въпреки спада в сравнение с предишни години.
Миграцията към регионите е основен фактор за подобряването на демографските показатели, като особено благоприятен механичен прираст се отчита в Кърджали, Бургас и Варна. В тези региони основна роля имат възстановяването на туризма и ръстът на заетостта в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. За разлика от тях, области като Видин и Монтана продължават да губят население, а високата смъртност допълнително изостря демографските проблеми. Населението в пенсионна възраст (65+) е значително по-високо във Видин и Габрово, където този дял надхвърля 30%, докато в столицата е най-нисък.
Здравните показатели също подчертават значителни различия между регионите. Очакваната продължителност на живота е най-висока в София и Кърджали, където тя достига 75,4 години, а най-ниска – във Видин и Враца. Туристическият сектор постепенно възвръща предкризисните си нива, като през 2023 г. броят на нощувките надвишава този от 2019 г. в повечето региони. В черноморските области, като Бургас, Варна и Добрич, секторът се възстановява с различна скорост, като се очаква Варна и Добрич да достигнат предкризисните си стойности в следващата година.
„Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната.
***
Няма две мнения, че децентрализацията в почти всички случаи е правилното решение. Тя позволява на местната власт и регионалните общности да вземат съдбата си в свои ръце и да прилагат локални решения на локални проблеми, които са далеч от приоритетите и погледа на централната власт. Обратната страна на децентрализацията обаче е фрагментацията – накъсването на държавата на прекомерно малки парчета пречи на ефективното управление и не позволява истинска самостоятелност. В България към момента има сравнително високо ниво на централизация и в същото време фрагментация, която е повече от видима, както и негативните последствия от нея.
Възможни решения са обединяване на функции или окрупняване на общини. Първото е по-лесно, второто ще има икономически ефект.
Текстът е публикуван в бр. 8 (48) на сп. Business Global
Няма две мнения, че децентрализацията в почти всички случаи е правилното решение. Тя позволява на местната власт и регионалните общности да вземат съдбата си в свои ръце и да прилагат локални решения на локални проблеми, които са далеч от приоритетите и погледа на централната власт. Обратната страна на децентрализацията обаче е фрагментацията – накъсването на държавата на прекомерно малки парчета пречи на ефективното управление и не позволява истинска самостоятелност. В България към момента има сравнително високо ниво на централизация и в същото време фрагментация, която е повече от видима, както и негативните последствия от нея.
Основната единица на местно самоуправление в страната е общината – тя е отговорна за предоставянето на местните административни услуги, поддръжката на инфраструктурата, за образователните и здравните институции и редица други дейности, от сметосъбирането до детските градини. Отговорът на въпроса има ли фрагментация на местната власт, изисква да установим дали има общини със значителен дефицит на капацитет да изпълняват тези функции – с други думи, дали общините не са прекалено много.
Фрагментацията в числа
След обособяването на Сърница през 2015 г. броят на общините в България достига 265. Налице са огромни разлики в размерите им – към 2023 г. средногодишното население на София е 1,28 милиона души, това на Трекляно е едва 511, а на Бойница – 742. Въпреки тези стократни разлики в населението функциите, които общините изпълняват, са фундаментално сходни, което неминуемо води до отклонения в тяхната способност да се самоуправляват, да предоставят адекватни услуги и да представляват независими икономически единици.
Това е и причината, поради която Законът за административно-териториалното устройство залага минимално изискване за брой население, за да се създаде нова община. Заложеният критерий е общините да имат поне 6 хиляди души население – дали той е адекватен за ролята и функциите на една община, или е редно да е дори по-висок, е тема на отделен и по-задълбочен анализ. Ключовото в случая е, че веднъж създадени, общините не са задължени постоянно да отговарят на това изискване и липсва процедура за тяхното закриване, в случай че местното население се свие значително под прага.
На фона на демографските процеси – бързо общо свиване на населението, съчетано с концентрация на все повече млади хора в градовете и отлив от селските райони, все повече общини не отговарят на този критерий. Към 2023 г. броят на общините с население под 6 хиляди души е бил 84, или точно 1/3 от всички. На ръба между 6 и 7 хиляди души са други 10 общини, а ако разширим критерия до 10 хиляди, под него ще попаднат 142 общини, или повече от половината от всички. И доколкото в повечето малки общини тенденцията е към свиване на населението, най-вероятно броят на тези, които не отговарят на заложения критерий или са опасно близо до него, в близко бъдеще само ще расте.
Ключови последствия
Тази ясно видима и засилваща се фрагментация на местната власт носи със себе си няколко ключови последствия.
1. Най-видимият е постоянният спад на броя на населението спрямо общинските служители – тоест броят жители, които един зает в администрацията „обслужва“. На национално ниво този показател показва леко подобрение през последната година – средно от 264 на 265 души население според данните, публикувани от Министерството на финансите. Но това отразява най-вече продължаващата концентрация на населението в големите градове, съчетано със запазване на размера на общинската администрация. Между отделните общини има големи разлики – докато в най-малките като Трекляно и Бойница на един служител се падат съответно по 15 и 38 души от местното население, на другия край в скалата е Пловдив – с цели 621, Костинброд – с 495, Казанлък – с 493. И ако при най-малките общини въпросът е доколко е рационално да се поддържа пълноценна местна администрация, при най-големите проблемът е дали администрацията е в състояние да предоставя качествени и адекватни услуги на такъв голям брой хора.
2. От още по-голямо значение е фактът, че в малките общини държавата се явява основен работодател – към 2023 г. общественият сектор формира над 50% от заетостта в цели 42 общини, а в някои от тях (Бойница, Трекляно) той приближава 90%. Прави впечатление, че ако игнорираме няколко от тези общини, където водещ е енергийният сектор с доминираща роля на държавата, останалите почти без изключение са с ниска степен на икономическо развитие и нисък стандарт на живот. На обратния полюс са по-малките общини в силни индустриални периферии на градските центрове, където се съсредоточават стопански дейности с висока добавена стойност и добре платени и търсени работни места. В тях ролята на държава като работодател най-често е ниска, но доходите са по-високи.
В дългосрочен план общественият сектор настъпва на пазара на труд в почти всички общини – в рамките на пет години делът му в заетостта на локалния пазар на труда се е увеличил в 204 от 265-те общини в страната. Това е последствие от по-сериозния удар на кризата върху частната икономика, но и на емиграцията от най-слабо развитите райони.
3. Видимо последствие от фрагментацията на общините е и ниският административен капацитет. Малките общини срещат много големи трудности в привличането на квалифицирани и мотивирани кадри, които предпочитат да се насочат към големите населени места, централната администрация или пък частния сектор. Това от своя страна означава, че тези общини изпитват чувствително по-големи затруднения както в управлението на европейски средства – често единственият начин за подобряване на публичната среда в по-бедните общини, така и в подобряването на бизнес средата и привличането на инвеститори, които да създават трайни работни места и благосъстояние.
Липсата на капацитет обрича много от малките общини на по-нататъшно отдалечаване от стандарта на живот и жизнената среда на големите градове и тясно свързаните с тях индустриални центрове, което само засилва процесите на миграция.
Финансова (не)зависимост
Нека се върнем обаче на критериите за създаване на община, тъй като там е заложено още едно изискване, което е не по-малко важно от това за броя на населението. Става дума за изискването за определено равнище на финансова независимост и жизнеспособност. Всяка нова община трябва да може да докаже възможност за финансиране на разходите си в размер на не по-малко от половината от средното им равнище за страната (по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините). И това изискване обаче не се прилага спрямо съществуващите общини, също като критерия за население. С други думи, няма закриване на общини заради висока зависимост от трансфери от държавния бюджет и липса на собствена данъчна база, която да генерира нужния минимален приходен ресурс.
Ако погледнем само към разходите за местни дейности, без да включваме делегираните от държавата, към 2023 г. едва 49 общини имат по-високи собствени приходи от разходите си. Средното за страната покритие е 74%. С други думи, над ¼ от всички местни разходи се финансират с помощ от държавата. Прави впечатление, че общините с големи собствени приходи имат ясно изразен профил – повечето от тях имат или развит туристически бранш, или минно дело, което внася значителни допълнителни приходи в общинския бюджет, или силно развита индустрия, която директно подкрепя местната власт с цел подобрение на средата.
Показателен е и делът на местните приходи в общите – в най-малките и слабо развити общини, например в Северозападна България, той е под 10%, останалите идват от бюджета.
Състоянието на местните бюджети ясно демонстрира колко малко влияние имат общините върху собствената си траектория на развитие. Повечето важни решения продължават да се вземат в София и това няма как да се промени, докато не се въведе реална фискална децентрализация. Средствата от няколко местни данъци и такси, с които сега общините разполагат, по никакъв начин не са достатъчни за провеждане на собствена политика, а дори и при тях имат ограничена възможност за влияние. Истинска независимост е възможна само в среда, в която общините разполагат с много по-голям собствен ресурс, с който да определят собствена насока и да решават локални проблеми.
Възможни решения
Сегашната фрагментация на общините, с всичките негативни последствия, които описахме, има две видими решения.
Едното, наглед по-лесно и бързо постижимо, е запазване на сегашното административно разпределение и съществуващите общини, но като се обединят част от функционалните им звена – предоставянето на административни услуги, където това е възможно, или вътрешни процеси по управление и отчетност. Този процес върви ръка за ръка с по-широко дигитализиране на местни услуги и административни дейности, в която област през последните години наблюдаваме значителен прогрес. Подобно обединяване, от една страна, би свило разходите на общините за предоставяне на услуги, а от друга, би намалило влиянието им върху местните пазари на труда заради по-малката нужда от административен персонал.
Далеч по-трудното решение, но и с по-сериозни последствия, е провеждане на териториално-административна реформа, която да окрупни част от фрагментираните днес общини. Голяма част от метриките, на които тази реформа следва да се основе, вече описахме – демографското състояние и структура, икономическия потенциал, способността за фискална и финансова независимост или поне минимална зависимост от държавния бюджет. Други не споменахме, но те са не по-малко важни – способността да се предоставят качествени общински услуги, съобразяване с географските и инфраструктурните реалности, както и отчитане на особеностите на местните общности, които ще трябва да бъдат представлявани от местната власт. Този процес, разбира се, трябва да се планира и проведе внимателно, а не хаотично, защото има значителен потенциал за влошаване на настоящото положение, независимо от добрите намерения.
Въпреки това една териториално-административна реформа има потенциал ако не да реши проблемите на фрагментацията на местната власт, то поне значително да ги облекчи, особено ако е съчетана със значителна фискална децентрализация. На този етап и двете ключови за местната власт и регионите мерки обаче са на трупчета – първо, заради ковид пандемията, която обърна фокуса на цялата държава, след това заради политическата криза, която не позволява задържане на стабилно правителство, което да прави фундаментални промени. Остава само надеждата, че когато хаотичният период приключи – все някога и това ще стане, – ще се върне интересът към съдбата на регионите и оттам към децентрализацията и реформата на местното самоуправление.
Автор: Адриан Николов
Общините в тези три югозападни области са с много различен икономически и социален профил – тук са индустриалните лидери на София (област), които са сред най-развитите икономики на страната като цяло, но и застаряващите и застинали във времето крайгранични общини на Перник. Въпреки това обаче общата траектория на развитие изглежда положителна, особено ако успеят да преодолеят предизвикателствата от гледна точка на човешкия капитал и демографията.
Общините в тези три югозападни области са с много различен икономически и социален профил – тук са индустриалните лидери на София (област), които са сред най-развитите икономики на страната като цяло, но и застаряващите и застинали във времето крайгранични общини на Перник. Въпреки това обаче общата траектория на развитие изглежда положителна, особено ако успеят да преодолеят предизвикателствата от гледна точка на човешкия капитал и демографията.
Периодът на отърсване от последиците на пандемията се характеризира с почти повсеместен икономически растеж в Югозападна България, като сред общините в състава на София (област), Кюстендил и Перник има едва четири, които регистрират спад на добавената стойност спрямо 2021 г. – това са Правец, Драгоман, Златица и Трекляно. Лидер по растеж в рамките на годината е пернишката община Брезник, където добавената стойност се увеличава с 318%, в резултат на разширяването на дейността на златната мина на територията ѝ. С над 100% ръст са и кюстендилските общини Бобов дол и Бобошево, което най-вероятно е свързано със силното представяне на електроенергийния сектор през 2022 г. Икономическият ръст на общините в състава на София (област) е по-умерен, като с по-значително повишение на добавената стойност са Костенец, Копривщица и Антон, но това са сред по-слабо развитите части на непосредствената периферия на столицата.
В рамките на трите области с най-голям номинален размер на добавената стойност е община Перник, с 619 милиона лева за 2022 г., но Елин Пелин я догонва бързо, като ключовият за столицата логистичен център достига 552 милиона лева, на фона на 446 милиона лева само година по-рано. Сред най-близките до столицата общини с големи локални икономика са най-вече тези на индустриалните центрове – Ботевград (424 милиона лева), Костинброд (298 милиона лева), Божурище (256 милиона лева), всеки с добре развита промишлена зона и фокус на значителни инвестиции. По-малки, но значими местни икономики са и тези на Пирдоп и Самоков. Докато Перник няма ясно изразена втора община със значима по размер местна икономика, Кюстендил (252 милиона лева добавена стойност през 2022 г.) се допълва от Дупница (230 милиона лева), която постепенно се приближава и ако се запази настоящата траектория на развитие в близко бъдеще ще задмине областния си център.
Отдалечеността от София е видимо обвързана със степента на икономическо развитие на общините, като в Перник и Кюстендил нито една не преминава 9 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, а като лидери се очертават Бобов Дол и Брезник, с по малко над 8 хиляди лева на човек. На този фон, водещите общини в София (област) са сред лидерите в страната по икономическо развитие – Божурище достига 27 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, Елин Пелин и Пирдоп – по 24 хиляди лева, Костинброд – 16 хиляди лева. Трябва да се има предвид и че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, но силно развитата добивна и преработваща промишленост в тях също би ги класирала след лидерите в страната.
Въпреки че общият размер на разходите за придобиване на дълготрайни активи в общините в трите области се увеличават от 924 на 1 219 милиона лева между 2021 и 2022 г., тенденциите на общинско ниво са разнопосочни – спад в инвестиционните разходи има в 15 общини, ръст – в 18, а за пет данните са конфиденциални. Най-видима положителна динамика има в Бобошево, Брезник, Костинброд, Дупница и Елин Пелин, а най-сериозни забавяния на инвестиционната активност – в Рила, Костенец, Земен, Кочериново и Трън. Абсолютен лидер по този показател е община Елин Пелин, с 312 милиона лева през 2022 г., или над ¼ от всички инвестиции в трите области. Значителни разходи за машини, земя и сгради са реализирани и в Перник (174 милиона лева), Дупница (94 милиона лева), Костинброд (90 милиона лева). Претеглени спрямо населението лидер тук отново е Елин Пелин с 13,6 хиляди лева на човек, следван от Божурище (8 хиляди лева) и Костинброд (6,3 хиляди лева), но в челната петица влиза и Брезник, с 5,5 хиляди лева, на фона на едва 1,2 хиляди лева само година по-рано.
Сред общините, за които има достъпни данни, лидери в региона по преки чуждестранни инвестиции с натрупване са Божурище, с 311 милиона евро към края на 2022 г., или 33,2 хиляди евро на човек и Елин Пелин с 489 милиона евро, или 21,4 хиляди евро на човек. Значително присъствие на чужди капитали има и в Костинброд и община Перник, като в повечето общини, за които има информация тенденцията е към ръст. Общините в района се представят относително добре в употребата на средства от европейските фондове, като Костинброд е сред лидерите в страната по този показател с 6,4 хиляди лева на човек от населението. Водещи по абсолютна стойност инвестираните европейски средства от началото на оперативните програми до средата на 2024 г. са 113 милиона лева в Костинброд, 110 милиона лева в Перник и 93 милиона лева в Дупница.
Подобно на инвестиционната динамика, развитието на пазарите на труда в общините на трите области също е разнопосочно. На фона на общия спад на безработицата в страната, в 16 от 37-те общини в Кюстендил, Перник и София (област) отчетеният от Агенция по заетостта през 2023 г. дял на търсещите работа се увеличава, най-отчетливо в Рила, Долна баня и Невестино. Притеснителната тенденция е, че общините, в които има ръст на безработицата са сред тези, където тя е и най-висока – с други думи, възстановяването на пазара на труда не е достигнало до онези части на района, които са изправени пред най-големи структурни проблеми. Разликите остават много значителни – в състава на София (област) безработицата варира от 1,7% в Божурище и 2,4% в Копривщица до 11% в Правец и 17% в Долна баня. С най-голям дял на безработните в района – 20% - е пограничната пернишка община Трън. Дори в общините, където безработицата е висока тя изглежда преходна, а делът на трайно безработните е нисък почти навсякъде, ако оставим настрана Трън и Трекляно, като трайната безработица е по-характерна за общините в Перник. Това са и местата с по-значителна младежка безработица, като в Трън тя приближава 10% от населението на 15-29 годишна възраст.
Заетостта в района като цяло е висока, а някои общини – Сливница, Костинброд, Божурище, Пирдоп – са сред лидерите в страната по този показател с над 70% работещи сред населението в активна възраст, а изключение от това правило отново са общините край границата със Сърбия, където делът на заетите е чувствително по-нисък. Много големи разлики има обаче в заплатите на наетите, като в София (област) са няколко от общините с най-високи възнаграждения в страната, в това число лидерът Челопеч (3 398 лева/месец) през 2022 г., както и Божурище (1925 лева/месец) и Елин Пелин (1 732 лева/месец). В района са и някои от най-бедните общини, в това число Сапарева баня (942 лева/месец), Трекляно (992 лева/месец) и Ковачевци (1030 лева/месец). Високи са заплатите в общините с добре развит добив и преработване – закономерно, предвид че високоплатените работни места в сектора на услугите в района са концентрирани почти изключително в столицата.
Както представянето на пазара на труда, така и общото икономическо развитие на общините в региона изглежда пряко свързано с образователната структура на населението. В рамките на областите има значително разлики, като и при дяловете на висшистите и среднистите Дупница се представя значително по-добре от областния си център Кюстендил. Перник за сметка на това има значително по-благоприятна образователна структура от малките общини в състава на областта, като при някои от тях – Земен, Ковачевци, Трън – делът на хората с основно, начално и никакво образование достигат 30-40% от населението на 7 и повече години. Сходни са и разпределенията в двете общини в София (област) със силно неблагоприятна структура – Долна баня и Ихтиман. И тук личат големите неравенства в рамките на периферията на столицата, като общини като Ботевград, Божурище и Пирдоп са сред лидерите в страната по дял на висшистите.
Образователната структура е обвързана и с постиженията на местното училищно образование, като няколко близки до София общини като Божурище са сред лидерите в страната както на зрелостните изпити, така и на външното оценяване след седми клас, но с отдалечаването от столицата резултатите намаляват рязко. Трябва да се има предвид, обаче, че относително добрите инфраструктурни връзки в района осигуряват лесен достъп до училищното образование в София, където са струпани голяма част от най-добрите училища в страната, което до известна степен изкривява резултатите, особено на най-близките общини.
В сравнение с повечето от останалата част от страната, трите разглеждани тук Югозападни области се представят относително добре в демографски план. Това е пряко следствие най-вече на положителните миграционни тенденции – почти всички привличат повече население, отколкото отдават, отчасти заради близостта си със столичния град и привлекателния му пазар на труда, отчасти заради собствените си икономики. Прави впечатление, че това важи с особена сила за малките общини в Перник и Кюстендил като Брезник е увеличил населението си с 21% през 2023 г. в резултат на миграция, Ковачевци – с 14%, Земен – с 13%. Ръстът в Трекляно пък е 21%, в Бобошево – 5,2%, в Невестино – 5,1%. По-скромен е миграционният ръст в София (област), където най-добре се представят Копривщица и Горна Малина, с по 4% ръст. Тези положителни процеси обаче се смекчени от негативния естествен прираст, който достига до -5,5% в Ковачевци и -5,1% в Трекляно, като и тук има видимо разделение – в общините в София (област) негативният баланс между смъртност и раждаемост по-често е под 1%, в Перник и Кюстендил – много над 1%.
В резултат на тези относително балансирани процеси, това е сред частите на страната с относително нисък спад на населението, а между последните две преброявания Божурище и Елин Пелин дори печелят жители – две от петте общини в страната, при които се наблюдава ръст. Тук безспорно сериозна роля играе свързаността и близостта до големия град, която предполага повече възможности за привличане на население. Същевременно обаче общините в пернишко край границата със Сърбия са сред най-застарелите в страната, с дялове на населението над 65 годишна възраст приближаващи 50% в най-застарелите общини.
Автор: Адриан Николов
През 2018 г. на дневен ред беше реформата на районите за планиране, с фокус върху демографската им стабилност и гарантиране на равния достъп на всички части на страната до европейско финансиране. До реална реформа обаче така и не се стигна, а годините на пандемия, война и политическа нестабилност изтикаха други, по-належащи теми на дневен ред.
През 2018 г. на дневен ред беше реформата на районите за планиране, с фокус върху демографската им стабилност и гарантиране на равния достъп на всички части на страната до европейско финансиране. До реална реформа обаче така и не се стигна, а годините на пандемия, война и политическа нестабилност изтикаха други, по-належащи теми на дневен ред. Настоящата ситуация обаче, с оглед на икономическите и демографските показатели в страната, вече изисква скоростно решение и промяна в картата на районите, с цел спазване на нормативните изисквания и гарантиране на достъпа до финансиране на част от най-слабо развитите области в страната – тези в Югозапада.
Връзката между европейските средства за сближаване и районите за планиране в България е съвсем пряка. Районите за планиране – или статистическите райони на ниво NUTS-2 – по европейската класификация се обособяват с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат. От своя страна, именно NUTS-2 се използват при разработването на Кохезионната политика на ЕС и при разпределянето на средствата за нея. За периода между 2021 и 2027 г. районите в България са класифицирани по следния начин:
Самата статистическа единица има и формален демографски критерий – населението на един район от това равнище на класификация трябва да попада в диапазона от най-малко 800 хиляди и не повече от 3 милиона души население – критерий, релевантен на фона на негативното демографско развитие на България.
Нека разгледаме динамиката на двата основни индикатора от значение за районите за планиране: населението и брутния вътрешен продукт, отнесен към средноевропейските стойности. Докато в началото на хилядолетието и шестте района са били с над 1 милион души население, а през 2010 година – поне близо до 900 хиляди, то през 2023 г. вече два от тях – Северозападният и Северният централен район са под критерия за поне 800 хиляди души население, а Североизточният се приближава към него с бързи темпове. Ако погледнем към прогнозата на НСИ за населението към 2050 г., Югоизточният също се приближава до тази граница.
От гледна точка на брутния вътрешен продукт, Югозападният район през последните повече от 10 години се движи по ръба над 75-те процента от средното за ЕС-27 равнище, което го класифицира като „район в преход“ и съответно дава достъп до значително по-малък дял на финансирането с европейски средства. Още през 2022 г. районът достига 97% от средния за ЕС БВП на човек от населението в СПС, а бурното развитие на столичната икономика (самата тя – на 127% от средното за ЕС-27 още през 2021 г.) със сигурност ще тласне района над прага от 100%, което допълнително ще свие финансирането. Последните актуални данни обаче показват, че областите Кюстендил, Перник и Благоевград, които са част от Югозападния район за планиране, са в интервала 30-35% от средното за ЕС-27 по показателя БВП на човек от населението в СПС, а София (област) е на 54%. Пакетирането на тези области със столицата София ограничава достъпа им до европейски средства и реално пречи на ефективната кохезионна политика.
Взети заедно, тези два факта – негативната демографска динамика, която тласка северните райони под формалния критерий за административната единица и икономическата тежест на столицата, която ограничава достъпа до съфинансиране на проекти на по-малките югозападни области, налагат предначертаване на границите на съществуващите райони. Ще разгледаме няколко варианта как би могло да се случи това (без да претендираме за изчерпателност). Най-общо, новите райони трябва да постигнат няколко цели:
С оглед на това, ще разгледаме в подробности следните варианти със съответните последици за демографската и икономическата структура на районите за планиране:
Демографската динамика предполага новите райони за планиране да са най-много четири, а дългосрочните прогнози по-скоро насочват към създаване на три по-големи района за планиране. Икономическата и демографска тежест на София налага представянето и на варианти, в които столицата е отделена от останалите области в отделен, столичен район за планиране – всъщност, тези са единствените, които позволяват на всички останали области да се задържат под линията на 75% от средноевропейския БВП в СПС и съответно да запазят пълния достъп до европейко финансиране.
Първият вариант обеднява настоящите райони в три големи – Западен, Северен и Южен (Вариант 1 на графиката). При този сценарий се удовлетворява демографският критерий за районите, като и трите района се задържат в диапазона между 800 хиляди и 3 милиона души както към 2023 г., така и според прогнозите за следващите три десетилетия. В икономически план трите района не са особено балансирани, като Северният и Южният взети заедно не достигат по размер на БВП на Западния. Видимият проблем с този вариант е, че още по данните за 2021 г.[1] Западният район ще бъде класифициран като „район в преход“, което ограничава размера на съфинансирането на европейските проекти. Ако извадим столицата като отделен район обаче, останалите се задържат под 41% от средноевропейския БВП, а Западният и Северният район са относително сравними както по население, така и по размер на регионалната икономика.
Вторият подход (Вариант 2 на графиката) запазва по-голям брой райони за планиране, като беше предложеният от ИПИ в предишния дебат за новото райониране. Ако оставим настрана значителният дисбаланс между Западния и останалите райони както в размера на икономиките, така и в населението, възникват два проблема, които правят този вариант не особено привлекателен. Окрупняването на повечето северни области в един район дава достатъчно население днес, но дългосрочната прогноза сочи, и такъв голям Северен район ще се доближи скоро до границата от 800 хиляди души към средата на столетието, което ще наложи ново прекрояване на картата. При този вариант по-малкият Западен район е с дори по-висок БВП на човек – 87% – заради по-голямата тежест на столицата в него, което означава, че в обозримо бъдеще районът ще се приближи до групата на развитие. Заради малкото население на Западния район обаче тук ваденето на столицата в отделен район не е възможно.
Вертикалното разделение на Западен, Централен и Южен район (Вариант 3 на графиката) постига най-добрият от представените дотук варианти баланс на населението на разпределението на националната икономика. При него няма нито дългосрочни, нито краткосрочни притеснения за размера на населението на трите района. Доколкото размерът на Западния район обаче е идентичен с този в предишното предложение, проблемите с достъпа до европейски средства при него остават.
Разделението на Северен, Източен и Южен район (Вариант 4) най-близо следва съществуващите в страната икономически връзки – групира в един район повечето южни области, в друг – дунавските, в трети – крайморските, което се съобразява с ролята на Стара планина като граница на стопанската дейност. Това е единственият вариант, който поставя столицата в достатъчно голям ареал, така че стойността на Южния район да падне под 75% БВП на човек от населението в СПС, което да класира и трите големи района на страната като „по-слабо развити“. Малко вероятно обаче изглежда районът да се задържи под тази граница за повече от няколко години, най-вече заради възходящата траектория и растяща тежест на регионалната карта на столичната икономика. При такова окрупняване възниква и друг проблем – заради по-голямото струпване на хора в големите градове на юг, Южният район излиза над критерия за население, при това с повече от 300 хиляди души. Както и при първият вариант, извеждането на столицата в собствен район води до балансирани резултати при останалите както от гледна точка на демографията, така и на икономическото развитие.
Разбира се, разгледаните тук няколко варианта за ново разпределение на районите за планиране не са единствените възможни – съществуват много други варианти за окрупняване на областите, а тези са само най-очевидните и икономически логичните. На преден план обаче излизат два проблема, които ще трябва да се разрешат. От една страна, бързото обезлюдяване на Северна България налага областите в нея да са в един, най-много два района за планиране, същевременно прекомерно окрупняване на юг създава риск от създаване на прекалено големи като население райони.
От друга, все по-трудно става задържането на столицата в район за планиране с други области, без това да доведе до ограничаване на достъпа на останалите области в него до максималния размер на кохезионно финансиране, а това би трябвало да е основна цел на новото райониране. Отделянето на столицата в отделен район обаче я поставя еднозначно сред развитите части на ЕС, което неминуемо ще ограничи достъпа до финансиране за големи и важни проекти – довършването на метрото, модернизацията на транспорта, новите пътни връзки. Съответно постигането на баланс между интересите на столичния град и по-малките му съседи в никакъв случай няма да е лесно. Трябва да се отбележи също, че много страни в Централна и Източна Европа са извадили столицата си в отделен район за планиране (такъв например е случаят с Букурещ, Будапеща, Братислава и Прага) и насочват европейските средства приоритетно към другите части на страната.
Безспорно дискусията за промяна в районите на планиране, в това число разговорът за мястото на София, е предизвикателство, особено на фона на политическата нестабилност в страната. Въпреки това тази промяна е наложителна и в някаква степен неизбежна. Очевидно има много варианти и задачата може да бъде решена по различни начини без да се ощетяват някои от най-слабо развитите райони в страната. Времевият прозорец до края на годината, както и в началото на следващата година, е подходящ за подобна промяна, а избирането на най-добрия вариант предполага активното участие на държавните институциите, включително регионалното министерство и Националния статистически институт, в отворен диалог с местната власт.
[1] Представените тук преизчислени БВП в СПС на предложените райони за планиране са изчислени на база на достъпните за 2021 г. данни на областно ниво, претеглени със средногодишното население на областите. Поради това е възможна грешка, но в порядъка на 1-2 пр.п. отклонение от реалната стойност.
[1] https://ec.europa.eu/regional_policy/2021-2027_en
Миналата седмица разгледахме как разходите за вътрешен ред и сигурност в България са с най-висок дял от БВП (2,5%) сред всички страни членки на ЕС, каква е структурата на заетите в Областните дирекции на МВР (и колко са полицаите на „на терен“), както и разпределението им на регионално ниво и спрямо извършените престъпления (в Северозапада натовареността е висока).
Миналата седмица разгледахме как разходите за вътрешен ред и сигурност в България са с най-висок дял от БВП (2,5%) сред всички страни членки на ЕС, каква е структурата на заетите в Областните дирекции на МВР (и колко са полицаите на „на терен“), както и разпределението им на регионално ниво и спрямо извършените престъпления (в Северозапада натовареността е висока).
Интересен е и въпросът за районните управления (РУ) на МВР. Първо, и без РУ полицаите „на терен“[1] в областните дирекции са едва ¼ от общата щатна численост[2].[3] Второ, МВР не публикува информация за това каква е структурата на отделните РУ, включително разпределението на заетите в тях по функции.
Вероятно можем да приемем, че заетите в РУ имат подобно разпределение по функции, но и броят на самите структури на местно ниво и заетите в тях представят интересна картина.
Районните управления на МВР са 166, разположени са в 140 града (и съответно общини) и общата численост в тях е близо 15 хиляди души. Най-многочислени са те в София, където щатните бройки на деветте РУ са общо 2734 души. С малко над 500 пък са РУ във Варна (в 5 РУ) и Пловдив (в 6 РУ), следвани от Бургас с 444 заети (в 4 РУ). Около 200-250 е числеността на РУ в Стара Загора, Казанлък, Русе, Плевен и Сливен. Най-малките РУ – с по под 30 щатни бройки – са в Угърчин и Малко Търново.
Щатна численост в районните управления на МВР (Източник: ИПИ по данни на МВР)
Още по-пълна е картината на числеността в РУ спрямо населението и престъпленията. Логично, в областите с по-концентрирано в урбанизираните територии население заетите в РУ са по-малко, докато в тези с разпръснато население – повече. В Пловдив и Варна числеността на РУ е под 200 на 100 хиляди жители, а в Смолян, Видин и Ловеч – по средно над 300 на 100 хиляди души от населението.
Ако отчетем броя на престъпленията, картината изглежда малко по-различна. Смолян отново е на дъното с под 2 регистрирани престъпления годишно на средно един зает в РУ. С подобна статистика е и Кърджали. Най-натоварени пък са РУ във Варна – над 8 престъпления на един зает. Следват Враца, Велико Търново, Стара Загора и столицата с по 6 престъпления на един, работещ в РУ.
Данните за числеността на районните управления още веднъж показват неравномерното разпределение на ресурсите на МВР, насочени, поне пожелателно, към осигуряване на вътрешния ред и сигурността на населението на страната. Това не е типично единствено за тази структура и се вижда и в редица други дейности, с които държавата се е нагърбила – образование, здравеопазване, социални дейности и т.н. ИПИ ще продължава да анализира работата на българските институции, да разкрива регионалните различия, да посочва източниците на неефективност и да търси начини и примери за подобряването им.
[1] Тук имаме предвид служителите в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, Сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция“ от Отдел „Охранителна полиция“ и Отдел „Разследване“.
[2] Останалите за заети в „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“, „Управление на собствеността и социални дейности“, „Финансово осигуряване“, „Български документи за самоличност“, „Миграция“, „Оперативна дежурна част“, „Пътна полиция“, „Научно техническа лаборатория“, „Оперативен анализ“, Противодействие на икономическата престъпност“ и „Ръководство“.
[3] Миналата година по повод на тежко престъпление в област Видин писахме и за възможностите на МВР там.
Новото изследване на ИПИ анализира иновационния потенциал на България на поднационално ниво, като основен фокус са групи от общини, формиращи икономически центрове.
Новото изследване на ИПИ анализира иновационния потенциал на България на поднационално ниво, като основен фокус са групи от общини, формиращи икономически центрове. Изследването показва, че столицата София е водеща с индекс на иновационния потенциал, надхвърлящ 1000 пункта, което я поставя далеч пред останалите центрове като Пловдив и Варна. Връзката между икономическото развитие и иновационния потенциал е подчертано силна, като основните фактори, допринасящи за резултата на София включват наличието на университети, развита ИКТ инфраструктура, значителен брой заети в иновационни сектори, както и голям брой регистрирани патенти и други форми на интелектуална собственост.
Проучването разглежда позицията на България в няколко международни индекса, оценяващи иновационната среда. В Европейския индекс на иновациите (EIS) страната е поставена сред „развиващите се иноватори“, като основни слабости са ниските разходи за наука и развойна дейност, както и слабата производителност на труда. В Глобалния индекс на иновациите (GII) България е на 38-мо място от 132 страни, като посочени силни страни са гъвкавият трудов пазар и добрата ИКТ инфраструктура. Индексът на мрежова готовност поставя България на 53-то място от 134 държави, подчертавайки слабостите в човешките ресурси и технологичната инфраструктура.
Анализът на иновационния потенциал е базиран на специален доклад на ИПИ, който идентифицира 16 основни икономически центъра в България, обединяващи общини на база икономическа активност и връзки на пазара на труда. Тези центрове обхващат 74% от населението и създават 80% от добавената стойност в страната. Иновационният потенциал е оценен чрез композитен индекс, съставен от девет индикатора, включително дял на висшистите, научна продукция и разходи за развойна дейност. Индикаторите са нормализирани и се изчисляват за всяка община и след това за целия икономически център.
Разпределение икономическите центрове според оценката на потенциала за иновации
|
Ниво на иновационен потенциал |
Икономически център
|
|
Високо ниво на иновационен потенциал |
София-Перник-Ботевград |
|
Средно-високо ниво на иновационен потенциал |
Пловдив-Марица-Раковски Варна-Девня |
|
Средно ниво на иновационен потенциал |
Благоевград Велико Търново Плевен Шумен Загоре Русе-Търговище-Разград Севлиево-Габрово Бургас-Несебър |
|
Ниско ниво на иновационен потенциал |
Сливен-Ямбол Пазарджик Хасково Кърджали Козлодуй |
София-Перник-Ботевград е единственият икономически център с висок иновационен потенциал, като стойността на индекса е три пъти по-висока от тази на втория по големина център – Пловдив-Марица-Раковски. Варна-Девня също се откроява, но с по-ниска стойност на индекса. Останалите икономически центрове, като Благоевград, Велико Търново и Русе, показват среден или нисък иновационен потенциал. Основните предимства на София включват голям брой университети и научни институции, както и висока концентрация на високотехнологични компании. Научната продукция в столицата също е значително по-висока в сравнение с другите градове.
Стойности на индекса на иновационния потенциал за 16-те икономически центъра в България
Източник: Институт за пазарна икономика * Ниската стойност на Козлодуй е следствие от достъпността на данни за общините в състава на центъра
Населението с висше образование и наличието на университети са ключови фактори за иновационния потенциал. София има най-голям дял на висшисти – 38% от населението, докато в други градове като Кърджали и Сливен този процент е значително по-нисък. София също така води по брой докторанти и научни публикации, следвана от Пловдив и Варна.
Компаниите във високотехнологичните сектори на икономиката са съсредоточени основно в София, където се създава 84% от добавената стойност в тези отрасли. Варна и Пловдив също имат известен принос, но далеч по-малък. На национално ниво разходите за научноизследователска и развойна дейност достигат 1.27 милиарда лева през 2022 г., като 75% от тях се генерират в София.
Патенти, полезни модели и промишлени дизайни, регистрирани в Патентното ведомство в периода 2019-2023 г., брой
Източник: Патентно ведомство на Република България по ЗДОИ
Докладът разглежда и динамиката в регистрираните патенти, полезни модели и промишлени дизайни като ключов резултат от научната и развойната дейност в България за периода 2019-2023 г., като разкрива високата концентрация на патенти в София. Основните причини за това включват изключително високия брой технологични фирми, извършващи дейност в столицата, както и факта, че много от патентованите иновации реално се създават в други части на страната, но се регистрират в София поради административни причини. Освен столицата, активност се наблюдава и в Пловдив, Варна и Стара Загора, но разликите с лидера са много големи.
*********************************
Подкрепата за Институт за пазарна икономика (ИПИ) е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ИПИ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
Представяне на Регионални профили: показатели за развитие - 2024 14.11.2024
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си...
Регионални профили 2024: Икономически растеж, но с нарастващо неравенство 14.11.2024
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си...
Формула за бедни общини: Централизация + фрагментация 08.11.2024
Няма две мнения, че децентрализацията в почти всички случаи е правилното решение. Тя позволява на местната власт и...
Пет тренда за общините на София (област), Кюстендил и Перник 16.10.2024
Общините в тези три югозападни области са с много различен икономически и социален профил – тук са индустриалните...
