Новини

27 февруари 2023

От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 68 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.

Тази години основните въпросите, представени по време на дискусията бяха:

• Местен потенциал и перспективи пред регионите;
• Повлия ли пандемията на резултатите на образователната система и как здравната система реагира на извънредната ситуация;
• Тенденциите в заетостта, безработицата и доходите и защо някои области са загубили ¼ от населението си за едно десетилетие;
• Разшири ли се разликата между регионите и какви са движещите икономически сили в различните региони;
• Как се отрази пандемията на регионалната карта и каква е ролята на местните власти в трансформацията на икономиката

• презентация от събитието

The project "Regional Profiles: Development Indicators" is implemented with the support of the “America for Bulgaria” Foundation

Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната агенция за инвестиции (СОАПИ). Профилът показва бурното развитие на София след пандемията, като брутният вътрешен продукт на столицата достига над 59 млрд. лв. през 2021 г. София концентрира над половината от брутната добавена стойност на услугите в националната икономика, а в дигиталния сектор делът на столицата доближава 90%. Един от особено интересните моменти в новия профил на София е възстановяването на туризма и градския живот след пандемията. На графиката по-долу може да се видят реализираните нощувки в София по месеци за периода 2019-2022 г.

Преди пандемията туризма в София е в подем, като през 2019 г. са отчетени близо 2 млн. реализирани нощувки в местата за настаняване, в т.ч. над 1,4 млн. нощувки от чужденци. Пандемията и тежките ограничителни мерки удрят тежко туризма в столицата, като през 2020 г. реализираните нощувки се свиват до под 800 хил. за цялата година. Големият срив е при чуждестранните туристи, като конкретно през април и май 2020 г. в София се реализират по около 4-5 хил. нощувки от чужденци при нива отпреди пандемията от порядъка на 120-130 хил. нощувки от чужденци през пролетните месеци. Всичко това оказва своето негативно влияние върху градския живот и се усеща особено силно в туристическия и развлекателния бранш.

През 2021 г. след постепенно отпадане на повечето ограничения и разпространението на ваксините се наблюдава ръст на туристическите пътувания, като в София се отчитат близо 1,2 милиона нощувки. Възстановяването при туристическите посещения и нощувките на българите е почти пълно, докато данните за чужденците показват, че международните пътувания се възстановяват само частично през 2021 г. Въпреки общия подем на столичната икономика през 2021 г. и растежа на практика във всички сектори, по-бавното възстановяване на туристическите пътувания е един от факторите, които ограничават развитието и връщането към обичайната динамика на градския живот преди пандемията.

През 2022 г. вече се наблюдава силен ръст на туризма, като за първите 11 месеца на годината се отчитат близо 1,9 млн. нощувки, в т.ч. 1,2 млн. нощувки от чуждестранни граждани. Във втората половина на годината реализираните нощувки в местата за настаняване в София „пробиват“ границата от 200 хил. нощувки на месец, което е рекорд за столицата. Казано с други думи, макар отпечатъкът на пандемията върху туризма в София да е отчетлив в период от близо две години, през 2022 г. туристическия поток към столицата вече е напълно възстановен и превишава нивата отпреди кризата. Това безспорно се отразява положително на София, което е видно както от динамичната градска среда, така и от оптимистичните данни в сектори като търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, културата и спорта.

Повече за икономиката на столицата може да прочетете в новия „Икономически и инвестиционен профил на София“ (2022 г.).

Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от ковид кризата през 2021 г. пренарежда класирането, особено сред най-слабо развитие области. Това личи от публикуваните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво НСИ за 2021 г.

Икономиката на столицата остава най-голямата сред областите в страната, като формира 43% от общия размер на произведения БВП в България, на фона на 7,4% в Пловдив и 6% във Варна. Най-малки пък остават икономиките на Видин, Силистра и Смолян. В номинално изражение, БВП на София надхвърля 59 милиарда лева, а Пловдив е единствената друга област с БВП над 10 милиард лева, въпреки че в близко бъдеще и Варна вероятно ще се включи в тази група.

Няма особени изненади и в лидерите в класирането по БВП на човек от населението. И тук в челото е столицата с над 45 хиляди лева на човек, следвана от Стара Загора с 20 хиляди лева/човек и София (област) с 19 хиляди лева/човек. През 2021 г. е особено видимо влиянието на  енергетиката, която в благоприятната международна конюнктура отчита значителен растеж и така тласка нагоре равнищата на икономическо развитие на Стара Загора и Враца-  процес който продължава и през 2022 г.

По-интересно е обаче разпределението на областите с най-ниско ниво на икономическо развитие, при които различната степен на възстановяване от ковид кризата води до значително пренареждане. Област Видин, която в продължение на десетилетие беше най-слабо развитата област според размер на БВП на човек от населението вече изпреварва Хасково, Силистра, Сливен и Перник. На практика обаче разликите са много малки – най-слабо развитите 10 области имат БВП на човек от населението в диапазон от около 2 хиляди лева, така че няма да е изненада следващите години да донесат нови пренареждания. Трябва да се има предвид и че представените тук данни все още не ползват преброяването на населението – а отчетеното според него допълнително свиване на населението, особено в някои области, ще доведе до корекция нагоре в средното ниво на БВП, отнесено към броя жители..

За разлика от кризисната 2020 г., през 2021 г. няма нито една област, която да не отчита икономически растеж. Той обаче също е много неравен – докато София добавя 6,3 хиляди лева БВП на човек от населението, то Хасково и Кърджали растат с по едва 600 лева/човек. Сред областите с най-бързо възстановяване е и Бургас, която добавя 4,4 хиляди лева на човек, но при нея сривът на туризма през 2020 г. „изтри“ години икономическо развитие, и възстановяването му ще отнеме повече от година.

Брутният вътрешен продукт в никакъв случай не е единственият индикатор, който може да се използва за измерване и анализ на развитието на областно ниво. Динамиката му в годината след кризата обаче ясно разграничава регионите с най-гъвкави местни икономики, които успяват най-бързо да се отърсят от удара на коронавируса и ограниченията и да се върнат към растеж. Ясно личат и успешните модели на стопанско развитие – бурният растеж на услугите на столицата, енергийните центрове Стара Загора и Враца, наситените с промишлени предприятия  икономики на София (област), Габрово и Пловдив.

Икономиката на Пловдив е доминирана от привлекателността и разнообразието на областния център и доброто представяне на индустрията в широката периферия на областния център. Нормализирането на икономическите условия след пандемията води до бързо покачване на инвестиционната активност, в т.ч. в индустрията, като Пловдив е на второ място в страната по общ размер на инвестициите. Пазарът на труда отчита подобрение към висока заетост и ниска безработица. Образователната структура остава доминирана от средното образование, а постиженията на учениците – не особено високи отвъд областния център. Демографските показатели са благоприятни на фона на почти всички останали части на страната, а повечето общини са магнит за имигранти.

• Силните малки икономики на Пловдив

На фона на значителния ръст в почти всички регионални икономики през 2021 г. в контекста на отърсването от ефекта на пандемията, в общините в състава на област Пловдив се наблюдава по-скоро задържане на икономическата динамика и дори спад. Динамиката обаче не е еднозначна в различните части на областта – в областния център между 2020 и 2021 г. има ръст на добавената стойност с 10%, подкрепен отчасти от възстановяването на туристическата дейност. В по-малките общини с индустриален фокус обаче не се наблюдават значителни промени – добавената стойност в Марица намалява с 3,6%, в Раковски – с 4,2%, в Сопот – с цели 14%. Това до голяма степен отразява и добрите резултати на малките общини в хода на пандемията, когато спадът на икономическата активност в тях беше значително по-слаб в сравнение с други регионални икономики. Съдейки по силното оживление на индустриалните райони през 2022 г., по всичко личи че при обновяването на данните за регионалните икономики ще бъде отчетен значителен ръст.

Пловдивска област се характеризира с много равномерно икономическо развитие, за разлика от повечето други, където стопанската дейност по-често се концентрира в областните центрове. Очаквано най-голямата общинска икономика е тази на Пловдив, с 4,6 млрд. лв. добавена стойност, но и по-малките общи имат значителни по размер местни икономики – Марица приближава 500 млн. лв. добавена стойност през 2021 г., а с над 200 млн. лв. са и Асеновград, Раковски и Родопи, с над 100 млн. лв. – Карлово, Сопот и Съединение. Относителните равнища на стопанско развитие на три от малките общини са по-високи от това на областния център – в Сопот добавената стойност през 2021 г. достига 16 хил. лв. на човек от населението, в Марица – 15,5 хил. лв., в Съединение – 13,8 хил. лв., на фона на 13,4 хил. лв. в община Пловдив.

От отраслова гледна точка, икономиката на повечето пловдивски общини, в това число тази на областния център е доминирана от преработващата промишленост. В някои от по-малките – Сопот, Марица, Раковски, Родопи – индустрията надхвърля 50% от цялата добавена стойност. Промишлената специализация на пловдивските общини е видима и по водещите фирми в тях, които са сред най-големите работодатели в страната – „ВМЗ“, „Либхер Хаусгарте“, „СКФ берингс“, „КЦМ“.

• Ръстът на инвестициите

През 2021 г. всички общини в състава на Пловдив отчитат значителен ръст на инвестиционната активност, в няколко от тях – трицифрен. Разходите на нефинансовите предприятия за дълготрайни активи се увеличават с цели 272% на годишна база в Кричим и 186% в Лъки, а с над 100% ръст са и Съединение, Хисаря и Калояново. Разбира се, такава бърза възходяща динамика е възможна само в по-малките регионални икономики. Областният център обаче също отчита значителен ръст – 39%, в Марица повишението е с 35%, в Раковски – с 45%. Очаквано, най-много разходи за машини, земя и сгради правят фирмите в община Пловдив – 1,43 мрлд. лв. през 2021 г.,, следвани от тези в Марица (169 млн.лв.), Раковски и Родопи (по 98 млн. лв.) и Асеновград (96 млн. лв.). Отнесени спрямо населението, най-много инвестиции през 2021 г. са реализирани в Куклен  (5,7 хил. лв./ човек), както и в Марица (5,3 хил.лв./човек) и Пловдив (5,2 хил.лв./човек). С под 1000 лв. на човек са само три от по-малките общини – Кричим, Карлово и Перущица.

Чуждестранните инвестиции в Пловдивска област са съсредоточени в няколко от водещите общини. Към края на 2021 г. общият размер на чуждите капитали в Пловдив достига 1,42 млрд. евро, в Марица – 259 млн. евро, в Раковски – 116 млн. евро. В относително изражение лидер е Марица, с 8,1 хил. евро на човек от населението, следвана от Раковски (4,6 хил. евро/човек) и областния център (4,2 хил. евро/човек). Повечето общини регистрират ръст на чуждестранните инвестиции, като той е най-видим в Пловдив – 14% на годишна база.

Пловдивските общини се характеризират и с висока степен на усвояване на средства от европейските фондове. Общата сума на използваните европейски средства в Хисаря достига 5,2 хил. лв. на човек от населението за целия период от 2007 г. до средата на 2023 г., в Кричим – 4 хил. лв./човек, Асеновград - 3,1 хил. лв./човек, а с над 2 хил. лв./човек са и Раковски, Съединение, Стамболийски, Лъки. Най-често тези средства се инвестират в подобряване на местната инфраструктура.

• Високата заетост

Преброяването на населението от 2021 г. ни позволява поглед към цялата заетост на общинско ниво. Сред пловдивските общини заетостта до голяма степен следва икономическата активност – в община Пловдив работещите са 69% от населението на 15-64 години, в Сопот – 67%, в Родопи – 65%, в Раковски, Марица и Куклен – по 62%. Най-ниска е стойността на показателя в Кричим (49%) и Садово (50%), но и дори в тези по-слабо развити местни пазари на труда заетостта е относително висока спрямо други части на страната.

Повсеместното възстановяване на пазара на труда води до значително свиване на безработицата в пловдивските общини. Само една община – Кричим – отбелязва повишение на регистрирания от Агенция по заетостта коефициент на безработица, при това с 0,5 пункта между 2021 и 2022 г, а в Лъки и Перущица той остава без промяна. Най-голям спад регистрира Брезово – с 4 пункта, както и Калояново, Садово и Раковски, където спадовете на безработицата са с по 1,6 пункта. Разликите между отделните общини обаче остават значителни – докато в Пловдив делът на безработните вече е 2,5% от населението в трудоспособна възраст, а в Сопот – 2,8%,  то в Брезово той е 14,5%, в Кричим – 11,3%. Значителни остават и разликите в средните заплати, като най-високи са те в Пловдив (1405 лв. средно месечно към 2021 г.), Марица (1514 лв./месечно) и Куклен (1549 лв./месечно).

Пловдив е и сред регионите на страната с най-активна ежедневна трудова миграция. Всеки ден община Пловдив приема 34,4 хил. работници от други общини, Марица – 5,6 хил. души, Раковски – 2,3 хил. души. Процесът е двупосочен – както голям брой работници пътуват всеки ден от областния център към индустриалните предприятия в малките общини, така и мнозина пътуват към работните си места в добре развития сектор на услугите в града. Най-големият „донор“ на работници е Родопи, където 58% от заетите работят в друга община, както и Куклен, където делът им е 51%. Засилената трудова миграция в района означава, че инвестициите в свързаност между областния център и околните индустриални общини са от особено голямо значение за Пловдив.

• Водещото средно образование

Сред особеностите на пловдивските общини е и нетипичната за най-развитите икономически центрове образователна структура. Делът на висшистите сред населението на 7 и повече години (според класификацията на преброяването) е над 20% единствено в Пловдив (35%) и Родопи (22%), а в половината общини е дори под 15%. Същевременно и дяловете на хората с основно и по-ниско образование не надхвърлят 50% в нито една община. Основна роля има средното образование, като в повечето общини делът му гравитира около 50%, в Сопот – цели 61%. Това до голяма степен е резултат от структурата на икономиката и фокуса в промишлеността, която не създава много голямо търсене на кадри с висше образование, но може да се превърне в пречка пред развитието на икономика на услугите, особено във високотехнологичната сфера. В няколко от по-малките общини неграмотността остава проблем, като в Перущица неграмотни са цели 6,5% от населението на 9 и повече години, в Раковски – 3,9%, в Брезово – 2,7%.

Ако оставим настрана областния център, постиженията на учениците не са особено високи. На последния зрелостен изпит по български език и литература учениците в община Пловдив постигат относително висок резултат от Добър 4,15, тези в Карлово и Сопот – равен от Добър 3,55, но всички останали общини със средни училища са със среден успех под Среден 3. Сходно е разпределението на резултатите на външното оценяване по математика след седми клас, където учениците в Пловдив постигат 42 точки средно от възможни 100, тези в Родопи и Асеновград  - по 31, но всички останали общини са с под 30.  Причина за това е и концентрацията на водещите училища в областта в община Пловдив, но подобренията на училищното образование е сред ключовите предизвикателства пред развитието на района.

• Демографският потенциал

На фона на останалите части на страната, между двете преброявания повечето пловдивски общини отбелязват относително малък спад на населението. Тук е и една от петте общини, при които има ръст – Родопи, чиито население се е увеличило с 0,3% между 2011 и 2021 г. На ръба са и Марица (0,9% спад), Раковски (1,8% спад) и Куклен (2,4% спад), а областният център губи 5,5% от населението си. Очаквано естественият прираст почти навсякъде е отрицателен, но има значителни разлики между отделните общини – докато в Пловдив той е -4,2‰, в Сопот и Раковски – по -5‰, то в Калояново и Хисаря надхвърля -22‰. Повече от половината общини в състава на Пловдив са с положителна нетна миграция, като в областния център механичният прираст достига 11‰ през 2022 г., в Родопи – 7,4‰. Сред значителните демографски предимства на областта е и по-ниското застаряване и високият дял на трудоспособното население, който в община Пловдив достига 65%.

Както към края на всяка година, и сега минималната работна заплата (МРЗ), в момента 710 лв., отново е обект на препирни и политическо говорене. Популярните идеи и тази година са да се вдигне (до 780 лв.), да се вдигне с много (до 850 лв.) и една малко по-нова – да стане 50% от средната заплата в страната (до около 870 лв. по данни за Q3 2022). През предходните години освен споменатите имаше и по-засукани предложения – да се определя чрез комплекс от показатели, да се индексира с други, да бъде различна по области, по сектори, по професии и т.н.

НАП не дава официална статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, но от управляващите и парламентарната трибуна се чува, че става въпрос за около половин милион души. Една част от тях получават допълнително пари на ръка (вероятно в хотелиерството, транспорта, строителството) и повишаването на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи. Друга част са наети от държавата и общините (основно в почистването) и там заплатите ще трябва да се вдигнат при всички положения. Трета част, обаче, реално получава толкова в частния сектор и работодателите ще трябва да повишат заплатите (включително на останалите работниците или поне на тези, които получават малко над минималната), или да намалят наетите, или и те ще минат на варианта „в пликче“.

За високоплатените сектори и длъжности и районите, в които произведената добавена стойност е по-висока, никое от предложените увеличения няма да се отрази в голяма степен, но ситуацията в различните краища на страната и отделните браншове съвсем не е еднаква.

Данните за третото тримесечие на 2022 г. показват, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там настоящата минимална заплата е над 60% от средната. Ако МРЗ се повиши до 50% от средната заплата за страната, в тези области реалният ѝ дял ще се увеличи до близо 75% от средната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече врати. Същевременно в столицата – областта с най-висока средна заплата  делът на МРЗ ще се повиши от 30% на 36%.

По сектори ситуацията също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК сектора, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и ресторантите. Ако МРЗ се повиши до 50% от средната заплата, в тези сектори делът ѝ ще бъде над 65% (до 82% в хотелиерството и ресторантьорството). В ИКТ сектора това увеличение ще промени делът на МРЗ от 17% до 21%.  

Ако разгледаме само заплащането на неквалифицирания труд, виждаме поне 80 хиляди лица в селското стопанство, дървообработването, хранителната и шивашката промишленост, строителството и разнообразните битови и комунални и спомагателни услуги със заплащане средно около 10% над минималната заплата през 2021 година. Към тях може да добавим и още 40 хиляди само в търговията, които получават средно малко над 20% над минималната заплата.

От една страна, отделните сектори произвеждат различна добавена стойност, съсредоточават различна по квалификация работна сила и имат различна организация на труда, което означава и големи разлики в заплащането. От друга страна, регионалната карта показва голямата ножица по области. Естествено, трябва да се стремим към кохезия и високи доходи за всички, но не можем в името на популизма да не се съобразяваме с реалността.

НСИ публикува данните от преброяването на населението за всекидневната трудова миграция, тоест за местонамирането на работното място на заетите лица към 7 септември 2021 г. Тази моментна снимка на всекидневната трудова миграция, която получаваме веднъж на десет години, дава много важна информация за икономическите процеси в страната. Около 70% от заетите в страната работят в същото населено място в което живеят. Близо 500 хил. души обаче работят в друго населено място, тоест пътуват всекидневно до работното си място. Това са над 1/5 от всички заети в страната, като тяхното движение дава ясна представа за икономическите центрове в страната, които привличат работници. За отбелязване е, че 121 хил. души или малко над 5% от заетите работят от вкъщи, което също се отчита от изчерпателните данни от преброяването.

Всекидневната трудова миграция е особено видима в индустрията. Над половината от заетите в добивната индустрия пътуват до друго населено място. Това е напълно обяснимо, имайки предвид, че рудниците в страната са разположени на територията на малки общини – например в района на Средногорието и в Крумовград при добива на цветни и благородни метали или в района на Раднево в добива на лигнитни въглища. Напълно нормално е тези рудници да привличат множество работници от съседни населени места. Интересното в случая е, че голяма част от тази всекидневна трудова миграция е от сравнително близък район – при добивните компании в Средногорието например около 85-90% от персонала идва от общините, които се намират в непосредствена близост до рудника.

В преработващата промишленост и в строителството над 1/3 от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Това също се обуславя от спецификата на двата сектора, като големи промишлени предприятия са често разположени в периферията на големия град, а строителството по принцип предполага трудова миграция – в посока мащабни инфраструктурни обекти в страната или към големия град. Трите основни икономически центъра – София, Пловдив и Варна, са пример за развита индустрия в периферните общини, които всекидневно привличат персонал, в т.ч. от самия град. По отношение на промишлеността най-ясно се вижда формирането на големи икономически центрове в страната, които се развиват отвъд административните граници и определят облика на икономическата карта на страната.

В сферата на услугите всекидневната трудова миграция е много по-ниска – в сектори като образование, здравеопазване, култура и спорт, административни и професионални дейности под 20% от работниците пътуват за работа извън своето населено място. Интересно е, че в сектора на информационните и комуникационните технологии под 10% от заетите пътуват за работа извън своето населено място. Дигиталният сектор е силно концентриран в столицата София и в някои вторични центрове – Пловдив и Варна, което предполага по-скоро преместване за постоянно, а не всекидневно пътуване до офис. В същото време, дигиталният сектор се отличава и с най-висок дял на работещите от вкъщи – над 1/3 от работниците в сектора на информационните и комуникационните технологии работят от вкъщи. В други сфери на услугите – като професионалните и административните дейности, този процент е в рамките на 10-20%, докато в всички индустриални сфери е практически пренебрежимо нисък.

Регионалната разбивка на всекидневната трудова миграция също е интересна. Най-висок дял на работещите в друго населено място се отчита в София (област) и Перник. Това са двете области най-тясно обвързани със столицата София, която безспорно привлича работници от съседните населени места. В същото време двете области са и индустриални, в т.ч. в София (област) влизат и част от големите предприятия в Средногорието, което предполага и по-високия процент на всекидневната трудова миграция. Най-нисък е делът на работещите в друго населено място очаквано се наблюдава в столицата София – под 5% от работещите. В областите Пловдив и Бургас почти цялата всекидневна трудова миграция е на територията на областта, което се обяснява с мащаба и спецификите на двете области. По-голямата миграция извън рамките на областта се наблюдава или в областите, непосредствено разположени до столицата София, или в по-бедните области, които не могат да предложат много алтернативи за работа.

В по-широк план обаче трудовата миграция между областите не е в толкова големи мащаби. Изключенията са Перник и София (област), които имат отрицателно салдо в резултат на всекидневната трудова миграция от около 15 хил. души, както и столицата София, която отчита положително салдо от близо 58 хил. души в резултат на всекидневна трудова миграция. Извън тези три области, салдото на повечето други области е от порядъка на 3-5 хил. души – отрицателно в Пазарджик, Кюстендил, Враца и Сливен и положително в Пловдив, Бургас и Варна. По-голяма част от всекидневната трудова миграция е в рамките на самите области. Разбивката по общини тепърва ще бъде представена от ИПИ, в т.ч. в новия анализ на икономическите центрове в България, който вече може да стъпи на данните от последното преброяване.

На фона на продължаващия ръст на потребителските цени, мерките за повишаване на доходите и покупателната способност заемат централно място в парламентарния дебат. На този етап водещо е предложението за агресивно повишаване на минималната работна заплата, която заплашва дори да увеличи инфлационния натиск. Настоящият текст разглежда измеренията на влиянието на ръста на цените върху заплатите на работещите както на регионално ниво, така и между различните икономически дейности.

Най-обща представа дават данните за доходите и разходите на домакинствата към третото тримесечие на 2022 г. На пръв поглед, средният доход на лице от домакинство не само достига, но и изпреварва средната за тримесечието инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (18%), като регистрираният ръст е 21%. Това обаче е пряко следствие от агресивното увеличение на пенсиите през годината – регистрираният ръст на доходите от пенсии е цели 44% на годишна база, в сравнение с 11% ръст на доходите от работна заплата, които са значително зад темпа на инфлация.

Графика 1: Разлика между ръста на ИПЦ на годишна база и ръста на средната брутна заплата по икономически дейности, Q3 2022 г.

НСИ, изчисления на ИПИ 

Видимо динамиката е силно неравномерна между отделните икономически дейности. Средното изоставане на ръста на заплатите спрямо инфлацията през трето тримесечие е с малко над 3 проценти пункта, но чувствителна разлика се наблюдава дори според формата на собственост, като забавянето в частния сектор е с 2,6 пункта, а в държавния – с 5,5. Това отразява най-вече забавянето на заплатите на редица професии в публичната сфера които зависят от държавния бюджет, който не разполага с гъвкавостта на частния бизнес да се съобразява с промените в макроикономическите условия. Сред отделните сектори, най-малко изоставане има при селското стопанство, държавното управление и търговията, най-големи – в здравеопазването и образованието. Голямото забавяне при болниците и училищата потвърждава наблюдението, че бюджетната сфера не успява да реагира навременно на свиването на реалните заплати на работещите в нея. Обратно, аусторсинг секторът и преработването като цяло се справят относително добре. Въпреки това няма нито един отрасъл на българската икономика, в която ръстът на заплатите да надхвърля този на потребителските цени и да реализира ръст на покупателната способност.

Графика 2: Разлика между ръста на ИПЦ на годишна база и ръста на средната брутна заплата по области, Q3 2022 г.

НСИ, изчисления на ИПИ

Също както между отраслите, 28-те области на страна регистрират значителни разлики в ръста на заплатите спрямо инфлацията. Очаквано най-добре се справя Враца - с едва 0,4 пункта изоставане, благодарение на доброто представяне на енергийния сектор през годината. Сходни резултати постигат и Видин, Благоевград и София. От другата страна са Смолян, Разград, Ямбол и Ловеч, където забавянето спрямо инфлацията е с почти 10 пункта. Останалите области се разполагат в целия спектър.

Приложеният тук подход, разбира се, има някои очевидни слабости – при прегледа на икономическите дейности не се отчитат разликите в динамиката на заплащането на отделните длъжности, при областите – различните ценови равнища в отделните части на страната и потенциала за различен темп на промяна. Въпреки тези ограничения обаче, той демонстрира достатъчно ясно хетерогенното влияние на ръст на цените върху работещите в отделните отрасли и области.

Това от своя страна има някои очевидни последствия върху начина, по който се отразяват политиките по доходите, и в частност промените в минималната работна заплата, защитавани през запазването на покупателната способност. Големите разлики както в изходните равнища, така и в темповете на развитие на регионите на страната и на отделните отрасли изискват индивидуален подход към всяка една от тях, който да отчита тези реалности. Вместо това обсъжданите в момента промени предполагат простото обвързване на минималната заплата с динамиката на средната, която е изключително чувствителна на динамиката на водещите сектори и най-бързо развиващите се региони, което неминуемо ще доведе до още по-големи проблеми при най-малко развитите и слабо конкурентните.