Новини

На 16-ти ноември 2022 г. в 11 ч. в БТА Институтът за пазарна икономика ще представи поредното изследване „Регионални профили: показатели за развитие 2022“. В него е включен преглед на икономическото и социалното развитие на всички 28 области в България, разгледани през 68 специфични показатели. Състоянието на правосъдието по региони е само една от темите в профилите, като то представлява сериозен интерес в контекста на настоящата политическа криза, затрудненията пред парламентарно представените партии да формират правителство и изявените от не една от тях амбиции да приоритизират съдебната реформа.

Статистиката на престъпленията срещу личността и собствеността (ако приемем, че те са основа за предоставяне на публичната услуга „правосъдие“) през последните години показва значително намаление – броят на регистрираните престъпления е близо два пъти по-нисък между 2010 и 2021 година (от 17 на 1000 души от населението до 9,8 на 1000). Броят на престъпленията, регистриран в първата година на ковид-19 кризата, се запазва на много близко ниво и през 2021 година.

На регионално ниво данните за регистрираните престъпления срещу личността и собствеността показват големи различия – те се движат между 13,6 на 1000 души от населението в Монтана до 4,5 на 1000 души от населението в Смолян. По-високо ниво на престъпността се забелязва в някои области от северозападна България, както и в по-гъсто населените и по-големи области. Разликите между отделните области се дължат на различни фактори, най-вече на социално икономическо развитие и демография. 

Разкриваемостта на престъпленията също варира между отделните области, като тя е най-висока в област Габрово, където близо 75% от всички регистрирани престъпления са разкрити, а най-ниска – в столицата, където едва една трета от престъпленията се разкриват през 2021 г. Отново се забелязва, че разкриваемостта е относително по-ниска в големите области, както и че в области с ниска престъпност разкриваемостта като цяло е по-висока. Средно за страната 51,7% от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са били разкрити през 2021 година.

Натовареността на наказателните съдии показва количествено функционирането на съдебната система. Спадът в натовареността в периода между 2010 и 2021 година е слаб и като цяло всеки съдия средно разглежда около 9–10 дела месечно. По време на ковид кризата през 2020 г. натовареността е малко по-ниска, но през 2021 г. тя отново се движи около 9 дела месечно. 

На регионално ниво се наблюдават отново сериозни различия, достигащи разлика от четири пъти между най-натоварените съдии в Кюстендил и най-слабо натоварените в Смолян. С изключение на област Варна, относително ниска натовареност имат съдиите в малките по население области. Високата натовареност на съдиите невинаги означава ограничен достъп и ниско качество на правосъдието, тъй като големият брой дела на съдия в дългосрочен план често се свързва с висока квалификация, по-висока ефективност и по-задълбочена съдебна практика поради сблъсък с повече и разнообразни случаи. Къде обаче е границата на ефективност, отвъд която делата стават прекалено много и количеството вреди на качеството на правораздаване, е обект на друг, по-задълбочен анализ.

В заключение ще отбележим, че сериозните различия на местно ниво в количеството и качеството на предоставяните услуги в областта на правосъдието водят и до различно усещане у гражданите за защита. Може би е време съдебната реформа да включи, освен важните постановки за върховенство на закона и борба с корупцията, и разбираеми от гражданите мерки, които ще подобрят свободата за хората и бизнеса и ще повишат защитата и качеството на живот в регионите.

За повече информация и новини по представянето на „Регионални профили: показатели за развитие 2022“ следете уебсайта на ИПИ www.ime.bg и сайта на регионалните профили www.regionalprofiles.bg

Икономиките на общините в София (област) са неразривно свързани с тази на столицата – докато градът съсредоточава в себе си услугите, то периферните общини се специализират в различни индустриални  и транспортни дейности. Между равнищата на икономическо развитие вътре в областта се наблюдават значителни разлики, като водещите общински икономики са тези на Средногорието и близките до София индустриални общини. Това съчетание води до благоприятни условия на местните пазари на труда, но подобно на почти цялата страна налице са значителни демографски предизвикателства.

• Разнообразните икономики на София

Общините в състава на София (област) са с много различни равнища на икономическо развитие – очаквано, предвид много големия ѝ географски обхват и различни модели. Оформят се, най-общо, два центъра. Единият са общините, в непосредствена близост до столицата – Божурище (21,5 хиляди лева добавена стойност на човек през 2020 г.), Елин Пелин (18,6 хиляди лева/човек), Костинброд (13,2 хиляди лева/човек) и Ботевград (12 хиляди лева/човек), които по икономическо развитие застават далеч пред останалите, които не успяват да прехвърлят 5 хиляди лева добавена стойност на човек. Другият е Средногорието – въпреки че поради поверителност там данни за добавената стойност липсват, редица други индикатори (да речем, средните заплати) сочат, че Пирдоп, Челопеч и Мирково са сред най-развитите общини не само в Софийско, но и в страната като цяло.

В контраст на столицата, където основният двигател на развитието са услугите, София (област) дължи значителния си икономически растеж в пред кризисния период на силната индустрия. Това важи с особена сила за Божурище, където инвестициите в преработващата промишленост доведоха до един от най-бързите ръстове на заетостта и доходите през последните години. Сходен е и моделът на развитие на Костинброд и географски по-отдалечения от столицата Ботевград, където развиват дейността си част от водещите индустриални предприятия в страната като цяло. Елин Пелин от своя страна съсредоточава значителна част от логистиката в Западна България, благодарение на близостта си както до магистралата, така и на много добрата си свързаност със София-град. Част от по-близките на столицата общини – Своге, Ихтиман, Сливница – пък играят ролята най-вече на източник на работна сила, както личи от високата ежедневна трудова миграция. Ясното разделение между средоточието на услугите в София и силната индустрия в околните ѝ общини и Средногорието демонстрират потребността да се мисли отвъд границите на областите и общините в посока на интегрирани икономически единици.

• Фокусираните инвестиции

И при прегледа на разпределението на инвестициите в регионасе сблъскваме с липсата на данни за водещите икономики на Средногорието – иначе и тук Челопеч, Пирдоп и Мирково биха се наредили сред лидерите както по чуждестранни капитали, така и по разходи за дълготрайни активи. Извън тях, номинално лидерът по ПЧИ в областта е Елин Пелин, който към края на 2020 г. е привлякъл общо 414 милиона евро чуждестранен капитал, следван от Ботевград с 256 милиона евро и Божурище с 228 милиона евро. Извън тези три общини (и Средногорието) значително присъствие на външни инвестиции има и в Костинброд, където обемът им достига 86 милиона евро. Очаквано, повечето инвестиции са струпани в сферата на промишленото производство, а в Елин Пелин – и в транспорта и логистиката. Претеглени спрямо населението, лидер по ПЧИ в областта е Божурище, с 23,6 хиляди евро на човек от населението, следван от Елин пелин (17,7 хиляди евро/човек), като и двете общини са сред топ 10 в цялата страна по този показател. Годината на Ковид-19 се характеризира с малки промени в обема на инвестициите, като изключение от това е Костинброд, където се наблюдава свиване от 16 милиона евро.

От гледна точка на текущите инвестиционни дейности, най-много разходи за придобиване на ДМА през 2020 г. са реализирани в Ботевград (165 милиона лева), Елин Пелин (154 милиона лева) и Божурище (60 милиона лева). Важно е да отбележим обаче, че докато в Ботевград става дума по-скоро за еднократна голяма инвестиция, то в останалите равнищата на разходите за машини, земя и сгради са относително постоянни и ритмични. Що се отнася до разходите по европейските фондове, почти всички общини в периферията на столицата се характеризират с ниска степен на усвояване. Изключение тук прави Костинброд, където от началото на европейските инвестиции в страната до средата на 2021 г. са били изхарчени 5,4 хиляди лева на човек от населението – една от най-високите суми в страната, благодарение най-вече на изграждането на инсталации за третиране на отпадъци.

• Неравномерният пазар на труда

Също както при макроикономическите показатели, и при тези на пазара на труда се наблюдават големи разлики между отделните общини в състава на София (област). Това е най-видимо в дела на наетите сред населението на 15 и повече години, който варира между впечатляващите 81% в Челопеч до едва 11% в Антон. Прави впечатление, че общините с голяма местна заетост са и тези, където има активна локална икономика и високи инвестиции – в Ботевград, Божурище, Пирдоп, Елин Пелин и Костинброд делът на наетите надхвърля 40% от населението в трудоспособна възраст, но в останалите е под 25%. Важно е да отбележим, че този индикатор не включва работещите в съседни населени места, което означава, че реалната заетост на местата, свързани най-тясно със столицата е по-висока. В динамика, повечето общини претърпяват свиване на местните пазари на труда през 2020 г., в по-сериозните случаи от порядъка на 3-4 пр.п. в дела на наетите. Изключение прави Божурище, която и в пандемичната година продължава да добавя нови работни места.

За положителното влияние на София върху местните пазари на труда въпреки големите разлики в заетостта говори и ниската безработица в по-голямата част на областта. През 2021 г. коефициентът на безработица според Агенция по Заетостта е бил под 5% в 10 общините, а над 10% е той единствено в Долна Баня и Правец, като и в двете има ясна тенденция към спад спрямо предишната година. Почти всички (без четири – Божурище, Ботевград, Антон и Челопеч) общини в областта регистрират спад на безработицата спрямо пандемичната година.

София (област) съдържа в състава си и общините, които традиционно оглавяват класацията по заплати в страната. Традиционен лидер по този показател е Челопеч, където през 2020 г. средната брутна заплата на наетите надхвърля 2,6 хиляди лева месечно. Високо е заплащането и в Пирдоп – над 1,9 хиляди лева, както и в Елин Пелин (1,6 хиляди лева).

• Образователните постижения

Въпреки че често добрите ученици от София (област) се насочват към водещите училища в столицата, вместо да учат в малките общини, повечето постигат относително добри резултати в училищното образование. Това личи особено ясно при прегледа на данните от националното външно оценяване след седми клас, като за учебната 2021/22 г. повечето общини (освен Антон) постигат над 40 от възможни 100 точки на изпита по български език и литература. Не толкова еднозначни са резултатите по математика, където нито една община не постига среден резултат от над 50 точки. Тази значителна разлика между българския език и математиката обаче е повсеместен проблем, характерен за почти всички общини в страната. При държавните зрелостни изпити повечето общини в областта постигат високи резултати, като изключение прави Ихтиман. На този етап от образованието обаче конкуренцията на елитните гимназии в София има още по-голям ефект за привличане на най-добрите ученици. Прави впечатление също, че богатите общини в Средногорието успяват да привлекат голям брой преподаватели, като отношението учители/ученици в тях е едно от най-благоприятните в страната.

• Демографските предизвикателства

Подобно на почти всички общини в страната, и тези на София (област) страдат от значителни демографски проблеми. Пандемията обаче доведе до сериозен прилив на население в общините непосредствено до столицата. През 2020 г. всички части на София (област) регистрираха значителен положителен механичен прираст, до цели 190‰ в Горна Малина и 152‰ в Божурище. Ефектът на пандемията е по-скоро временен, като през 2021 г. почти всички общини отново започват да губят население от миграционните процеси. Изключение правят Чавдар и Челопеч, които запазват значителен положителен механичен прираст и през миналата година. От гледна точка на натуралната динамика на населението всички общини имат отрицателен естествен прираст, като според последните данни единствено в Ихтиман и Правец коефициентът е под 10‰, а в цели пет общини е надхвърлил 20‰. Същевременно общините по границата със Сърбия са сред тези с най-застаряло население в страната.

 Автор: Адриан Николов

Наличието на училище във всяка община се смята за определящо за нейната жизнеспособност. Причините за това са различни - свикнали сме да мислим, че училището означава деца, бъдеще и перспективи, а липсата му – застаряване, застой и липса на възможности. Образованието е ключова публична услуга с централно място в общинския бюджет, управление и живот. Данните от преброяването през 2021 г. обаче показват, че за последните десет години в почти всички общини в България се наблюдава намаляване на населението, в някои – с над 30%. Това неизменно означава и намаляване на децата в училищна възраст. Как това ще се отрази на предлагането на образователна услуга?

През последните години се увеличава броят на общините, в които има само едно училище – от 38 през 2017/2018 учебна година до 44 през последната учебна година. Това са 17% от българските общини. Намаляването на населението е основната, макар и не единствената причина за намаляване на броя на училищата в общините. Друга сериозна причина е финансовият модел, който стимулира по-пълни паралелки и оттам – по-малко на брой и по-„големи“ училища. Това само по себе си не е лошо – по-големите училища в България имат възможност да концентрират и повече ресурс, който да се насочва както към постигане на по-добри резултатите, така и към подобряване на образователната среда за децата[1].

Как са разпределени тези общини на територията на България?

Най-много общини с едно училище има в София област, както и в северозападна България. Близостта до София дава възможност на семействата с малки деца да се местят в столицата в търсене на по-добро образование, а в Северозапада демографската криза е най-сериозна. На графиката са представени и онези общини с по едно училище, които обаче са защитени. Механизмът на защитените училища гарантира, че едно училище няма да бъде закрито, ако в близост до него няма друго, предоставящото същата услуга[2]. Това означава, че общините, в които има едно, но защитено, училище, са донякъде предпазени от закриване.

Ако демографската тенденция не се обърне, скоро в България вероятно ще има общини без нито едно училище. Кои са най-застрашени? По наша оценка това са общините Ново село, Сухиндол и Алфатар. В тях има само по едно училище, то не е защитено и в него учат по-малко от 100 ученици. Училищата в Сухиндол (90 ученика) и Ново село (63 ученика) са средни, като през последната учебна година в тях са завършили средно образование общо 11 ученици[3]. Училището в Алфатар е основно и в него се обучават 98 ученици. Бъдещето на тези училища е в риск, особено ако общините нямат финансова възможност да ги дофинансират. А като се има предвид, че това са едни сравнително малки като население общини – според последното преброяване от 2021 г. то е съответно 2000 души в Сухиндол, 2278 души в Алфатар и 2375 души в Ново село, можем да направим допускане, че общината има ограничени възможности да поддържа продължително време значима публична услуга със собствени средства. 

В следващата категория са Брегово, Кула, Ветрино, Хитрино и Летница – отново общини с едно незащитено училище, но учениците в тях са между 100 и 200. За тях ще е от ключово значение как ще се развива мрежата на училищата в съседните общини и ще могат ли да привличат ученици.

За момента този проблем няма видимо измерение или ясно решение, но е добре да помислим на какви критерии следва да отговаря една самоуправляваща се общност и територия – както вече писахме част от общините не отговарят на формалния критерий за население според закона за административно-териториалното устройство. А скоро вероятно ще има и такива, които няма да има на кого да предоставят най-ключовата си публична услуга.

[1] https://www.spps.org/cms/lib/MN01910242/Centricity/Domain/10758/school_size_article_national_clearinghouse.pdf https://www.regionalprofiles.bg/bg/news/small-municipalities-achieve-lower-grades/ http://petkoivanov.com/kratak-analiz-na-rezultatite-ot-maturite/

[2] Вж. Постановление № 121 от 23 юни 2017 г. за приемане на критерии за определяне на защитените детски градини и защитените училища и на условия и ред за тяхното допълнително финансиране.

[3] По данни на НСИ за завършили средно образование ученици през учебната 2021/2022 г.

Русе е сред по-силните икономики на Северна България, но между различните общини в състава на областта се наблюдават големи разлики в нивата на стопанско развитие. Доколкото основният двигател на местните икономики е преработващата промишленост, ударът на кризата върху тях е относително ограничен, включително от гледна точка на пазара на труда, където ръстът на безработицата от 2020 г. е коригиран бързо след връщането към растеж през следващата година.  В същото време обаче областта среща сериозно предизвикателство по отношение на големите неравенства при местните системи на образование, както и заради влошаващите се демографски показатели.

• Индустриалните лидери

Икономиките на общините в Русенска област се характеризират с неравномерни равнища на икономическо развитие – няколко от тях са с много над средното за страната ниво на добавена стойност по факторни разходи на човек от населението през 2020 г., но останалите остават далеч назад. Водеща според последните данни е община Сливо поле, с 9800 лева/човек годишно, която за първа година задминава областния център Русе (9306 лева/човек), като причина за това са много големият ръст спрямо предишната година – докато Сливо поле отбелязва повишение на добавената стойност с 14%, то ръстът в община Русе е едва 0,8%. Относително добре развити икономики и ръст от над 10% на годишна база имат и общините Ветово и Бяла, но останалите общини – Иваново, Две могили, Борово и Ценово остават с по под 3500 лева добавена стойност на човек от населението. Номинално най-голямата местна икономика, с общ обем от 1,45 милиарда лева е тази на община Русе, следвана от тази на Сливо Поле с 96 милиона лева и Ветово, със 78 милиона лева.

Гръбнакът на местната икономика на Русе и близките до областния център общини е преработващата промишленост, като в нея се разполагат водещи за страната фирми в химичната промишленост, автомобилното производство, добива. В областта работи и пазарният лидер в пощенските услуги - „Еконт“, но като цяло водещите фирми в услугите са съсредоточени в община Русе. Силната индустрия поставя областта като цяло сред лидерите в страната по брутен вътрешен продукт, с 12,6 хиляди лева/човек през 2020 г., но се отбелязва лек спад спрямо предходната година. Това от своя страна води до относително високи заплати и ниска бедност в Русе.

• Фокусираните инвестиции

Значителното присъствие на международни капитали в Русе поставя областта на едно от първите места в страната по обем на чуждестранните преки инвестиции, който надхвърля 2,1 хиляди евро на човек от населението към края на 2020 г. Фирмите с чужда собственост обаче са изключително концентрирани в областния център, като от общо 445 милиона евро 341 милиона са в община Русе. С други думи, обемът на чуждите инвестиции в областния център са 2,2 хиляди евро на човек от населението, а данните за останалите общини освен Бяла (където те възлизат на едва 87 евро/човек) са конфиденциални.

По тази причина по-индикативни са данните за текущата инвестиционна дейност, представена през разходите за придобиване на дълготрайни активи (РДМА) на нефинансовите предприятия. През последните две години най-видима е инвестиционната активност в община Ветово, където обемът на разходите за ДМА достига 2,6 хиляди лева на човек, в сравнение с 2,1 хиляди лева/човек в Сливо поле и 2 хиляди лева/човек в областния център. Всички общини освен Сливо поле обаче отбелязват спад на инвестиционните разходи през 2020 г. в следствие на влошаването на общите икономически условия и повишаването на несигурността заради пандемията и извънредното положение.

Общините в Русенска област не се справят особено добре и с привличането на средства от европейските фондове, като единствената която към средата на 2022 г. е успяла да надхвърли границата от 2000 хиляди лева на човек от населението общо от началото на програмите на ЕС в България, е областният център. Повечето други общини в състава на областта привличат 500-700 лева на човек, което е далеч под средното за страната ниво.

• Държеливият пазар на труда

Благодарение на индустриалния профил на областта (и относително малката роля на услугите и в частност на туризма)  пазарът на труда в общините ѝ остава относително незасегнат от рязкото влошаване в пандемичната година. Най-осезаемо спада делът на наетите сред населението на 15 и повече години в икономически най-активните общини: в Русе - с 3,4 процентни пункта между 2019 и 2020 г., в Сливо поле - с 1,6. Много големи разлики се наблюдават и в заетостта между отделните общини. Делът на наетите варира между 32% от населението на 15 и повече години в областния център до едва 5,5% в община Ценово. Тези различия отразяват както общото предлагане на работни места в различните общини, така и значително по-големия избор.

Според данните за безработицата, публикувани от Агенция по заетостта, 2021 г. е година на възстановяване на регионалните пазари на труда в Русе. Делът на безработните сред трудоспособното население намалява във всички общини освен в Ценово -  в повечето с относително бързи темпове от 2-3 пункта в рамките на една година. И тук обаче се наблюдават много големи различия – докато в областния център безработицата е едва 3,2% през 2021 г., то в повечето общини надхвърлят 10%, а в Ценово и Ветово надхвърля дори 20%. Това навежда на извода, че проблемите на пазара на труда в малките общини на Русе са свързани не толкова с краткосрочния шок от ковид кризата, а по-скоро са следствие на дълготрайно по-ниските равнища на икономическо развитие.

• Слабото образование

Бъдещото развитие на пазара на труда в Русе зависи до голяма степен от продукта на местната образователна система и кадрите, до които бъдещи инвеститори биха имали достъп. Постиженията на учениците в повечето общини обаче не дават особени поводи за оптимизъм. Погледът към резултатите на външното оценяване след VII клас сочи, че единствено учениците в община Русе успяват да постигнат повече от 30 точки от възможни 100 по български език и литература, налице са и характерните за повечето общини в страната много големи разлики с резултата по математика, който почти навсякъде е много по-нисък. Сходно е и разпределението на зрелостните изпити - прави впечатление, че има значителни отстояния между резултатите на няколко елитни училища в областния център и всички останали. В някои от по-малките общини в Русе има значителни проблеми с отпадането на ученици от системата на училищно образование, като в Борово делът на напусналите до VII клас достига 18%, a в Две могили – 6%. Напускането в ранен етап означава изключително затрудняване на достъпа до пазара на труда в бъдеще.

• Демографското предизвикателство

Подобно на останалите области в Северна България (с изключение на Варна), Русе е изправена пред изключително сериозни демографски проблеми под натиска на застаряването, миграцията извън областта и ниската раждаемост. От гледна точка на естествения прираст най-добре се представя областният център, където разликата между раждаемостта и смъртността през 2021 г. е 14,7 ‰, а в общините Иваново и Ценово индикаторът надхвърля 30‰. През последната година се наблюдава значително влошаване на естествения прираст в цялата област (само с 5 пункта в самата община Русе), в резултат най-вече от пика на смъртността в резултат на пандемията. Подобно на останалите големи икономически центрове, и тук през 2020 г. се наблюдава отлив на население от областния център към периферните общини, като община Русе губи 1,3% от населението си, а най-голям ръст за сметка на това има в Иваново (12%) и Сливо поле (7%). През 2021 г. обаче миграционните процеси се нормализират и успокояват, като областният център отново бележи положителен баланс на напусналите и заселилите се на територията си.

Автор: Адриан Николов

Всеки един от 10-те най-големи градa в България губи население през последните 10 години. Това е видимо от окончателните данни от преброяване на населението през 2021 година. Досега се знаеше, че населението се свива с над 800 хил. души, но липсваше разбивката по населени места. Последната дава възможност да погледнем към развитието на големите градове, които концентрират огромна част от икономическата и социална енергия в страната – както и близо 40% от населението. В случая оставаме настрана погледа към областите и общините и гледаме конкретно данните за градовете. За пръв път в историята на преброяванията всички големи градове губят население – в периода 2011-2021 г. 10-те най-големи града в страната са изгубили над 6% от своето население.

Класацията на 10-те най-големи града в България може условно да се раздели на четири групи. Това са 1) столицата София, като отчетливо най-голям град в страната и единственият с население над 1 млн. души – границата е премината още от 80-те години на 20 век; 2) Пловдив и Варна, които вървят заедно и поддържат население над 300 хил. души – също още от 80-те години на миналия век; 3) Бургас, Русе и Стара Загора, които продължават да са категорично над 100 хил. души; и 4) Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хил. души и допълват десетката. Нека погледнем към всяка една от тези групи.

Населението на София остава около 1,2 млн. души

Първенецът е ясен, като преброяването от 2021 г. отчита население в София от близо 1,2 млн. души. В данните за София обаче безспорно имаме изненада, като населението на столицата не се повишава и дори леко спада (с около 20 хил. души). Това развитие е провокирано от поне три фактора. Първият е, че застаряването на населението в България вече натиска населението и в най-големите градове надолу – дори и да привличаш млади и активни хора, както е случаят със София, естествените процеси при възрастното население започват да тежат в повече. Вторият фактор е свързан с това, че мащабите на механичен прираст в столицата вече са по-обрани, тоест притокът на население не е в мащабите, които се наблюдаваха в началото на века. Третият фактор е пандемията, която не просто влоши естествения прираст – много висока смъртност през 2020 и 2021 г., но обърна и миграционните процеси – големите градове (и София в това число) загубиха население в посока периферията си непосредствено преди преброяването. Това е вярно само за 2020 г., но ще отнемат години на положителна миграция, докато се възстанови ефектът от еднократната корекция в пандемията. Отделно от това, спадът на населението в София не е прецедент – това се е случило и в периода 1992-2001 г., когато преброяванията отново отчитат намаляването на населението в столицата, тогава най-вече следствие на отварянето на границите.

Пловдив запази второто място пред Варна, но и двата града губят население

Един от големите въпроси при това преброяване беше дали Варна може да изпревари Пловдив и да заеме позицията на втория най-голям град (виж по темата тук). Разликата между двата града през 2011 г. беше изключително малка – едва 3-4 хил. души, и това създаваше очаквания за евентуална промяна в класирането. Интересно е, че до момента Варна беше единствения град, който неизменно увеличава своето население при всяко преброяване, докато Пловдив в няколко поредни преброявания не успяваше да увеличи своето население. Въпреки това преброяването от 2021 г. показа, че и двата града губят население от порядъка на 18-24 хил. души, като Пловдив остава втори – с население от близо 320 хил. души спрямо около 311 хил. души във Варна. Въпреки че и двата града също привличат млади и активни хора през последните 10 години, устойчиво негативните естествени процеси, както и ефектът на пандемията, в т.ч. отлива на хора към периферията през 2020 г., в крайна сметка водят до спад на населението.

Бургас пада под 200 хил. души, а Русе и Стара Загора вече са в рамките на 120-125 хил. души

Шестицата на големите градове у нас традиционно се затваря от Бургас, Русе и Стара Загора  - това са шестте града, които имат население над 100 хил. души в страната. След преброяването от 2021 г. Плевен вече официално е извън тази категория след над 40-годишна история на град с население над 100 хил. души. В своя пик (през 1985 г.) в България и 10-те водещи града са с население от над 100 хил. души – сега вече остават само водещите шест града. От трите града, които затварят шестицата, Бургас има различна тенденция, като до 2011 г. увеличава своето население, достигайки над 200 хил. души. Сега обаче се отчита спад – поради комбинация от вече коментираните фактори, населението и на втория морски град пада до под 190 хил. души. Русе и Стара Загора от своя страна продължават да губят население при това със сериозен темп – съответно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 г. населението на двата града е под 125 хил. души, като в исторически план спадът на населението в Русе след 90-та година е по-значим. Последното е в тон със тежките демографски тенденции във всички крайдунавски градове.

Топ 10 се допълва от Плевен, Сливен, Добрич и Перник

Плевен остава на традиционната седма позиция, но вече извън клуба на стохилядниците – населението на града е 92 хил. души през 2021 година. След Плевен вече се нареждат градове, които са сходни като мащаб и близки до повечето областни центрове – Сливен (80 хил. души), Добрич (74 хил. души) и Перник (68 хил. души). Перник се завръща след около 40-годишно отсъствие в топ 10, като изпреварва Шумен с около 300 души. След тях, съвсем близо до топ 10, е и Хасково. Общото между тези градове е не просто намаляването на населението, а сериозният темп, с който това се случва – те губят по около 10-15% от населението си за десет години. При тях не просто има отчетлив негативен естествен прираст, но и механичен отлив на население. Докато при първите шест града има различни примери, градовете извън топ 6 устойчиво губят млади и активни хора през годините.

Миграцията е лакмусът за развитието на градовете

Данните от преброяването потвърждават наблюдението, че българският град масово губи население, при това в големи размери. Трудно е да говорим за истински социално-икономически подем в регионите, когато дори и най-големите градове в страната губят устойчиво население. И докато естествените процеси са в някаква степен предпоставени – заради влошената възрастова структура, то миграционните процеси са тези, които най-ясно определят доколко един град е привлекателен и дава възможност за развитие – било то в образователен, икономически или по-широк социален план. София, Пловдив и Варна са трите града, които общо взето успяват да привличат хора през последните 10 години, изключвайки ефекта на пандемията към периферните населени места от 2020 година. При другите градове този процес или не е устойчив, или по-скоро въобще го няма.  

В навечерието на новата учебна година е време да погледнем назад и да направим равносметка за резултатите от последната. В настоящата статия се спираме върху оценките от Националното външно оценяване, което е задължително за всички седмокласници и включва изпити по български език и литература и математика.

Данните за  резултатите от външното оценяване са достъпни на портала за отворени данни, където за всяко училище в страната са публикувани средна оценка по БЕЛ и математика, както и броят на учениците, явили се на всеки от двата изпита. Средната оценка по двата задължителни предмета е изчислена като средната на училищата в нея, претеглена с броя на явилите се ученици. По този начин, да речем, средната оценка на училище с 50 седмокласници би имала 10 пъти по-голяма тежест в средната за разглежданата община от такова с пет. 

|Интерактивна версия на картата|

През 2022г. общо 58 567 ученици са се явили на Националното външно оценяване по БЕЛ, като средният им резултат е 53,63 точки от 100. Явилите се по математика са малко по-малко  - 58 349 - въпреки че и двата изпита са задължителни. Средната оценка тук както обикновено е значително по-ниска – 35,32 точки. Важно е да се отбележи, че тези резултати отчитат и явилите се ученици от чужбина, които са 21 на брой.

Общините с най-високи резултати по БЕЛ са Борино (70,5 точки), Варна (67,88 точки), Неделино (66,47 точки), Златоград (66,17 точки) и Столична (65,31 точки). На сравнително високи позиции се нареждат големите областни центрове, при които по-високата конкуренция между училищата и наличието на повече ресурси допринасят за по-високо качество на образованието. Най-добре се представят много малки общини, отчасти понеже всеки ученик има много голяма тежест за крайната средна оценка; при тях обаче има и значителни разлики в постиженията между отделните години, именно заради голямото влияние на отделните ученици. Така няколко много добри представяния биха могли да изпратят дадена община на върха на класацията, а няколко много слаби – в дъното. Най-малко точки по БЕЛ са получили учениците от Ново село (9,19), Макреш (10), Чупрене и Маджарово (12,80) и Невестинo (16,23), които са сред общините с най-малко явили се ученици.

|Интерактивна версия на картата|

Резултатите по математика наподобяват тези по български по това, че най-горе и най-долу в класацията се намират много малките общини, а големите областни центрове се представят сравнително добре. На челна позиция отново се нарежда община Борино с 64,03 точки, следвана от Баните (61,23), Златоград (54,24), Варна (50,08) и Ценово (49,21). Столична община заема седмо място с 47,33 точки. Най-долу в класацията по математика се нареждат Георги Дамяново (9 точки), Борово (9,02), Якимово (9,96), Ковачевци (10) и Трън (10,97), като в нито една от тези общини не са се явили повече от 30 ученици. Доколкото може  да се говори за клъстери с относително високи резултати по математика, такива са видими в общините в област Смолян, която се характеризира с особено добре развита система на училищно образование, както и в Средногорието.

И през 2022 г. се запазва тенденцията в почти всички общини в страната оценката по БЕЛ да е значително по-висока от тази по математика, като обратното е вярно за едва 10 общини в страната, на фона на 15 общини на предишното външно оценяване. Средната разлика обаче малко се разширява – 15,7 точки в полза на българския език спрямо 14,1 точки година по-рано. Това отразява най-вече ръста в броя на общините, където има екстремни разлики между резултатите по двата предмета – с над 20 точки разлика вече са цели 87 общини, като броят им през 2021 г. е бил 58. Тази динамика е продиктувана в известна степен и от разликите в съдържанието на изпитите между отделните години, които не гарантират сравнимост и напълно равнозначни нива на трудност.

Динамиката на резултатите спрямо предишната година е разнопосочна. При 116 общини се наблюдава подобрение на оценките по математика, а по БЕЛ при 81, като всички с екстремни разлики – и положителни, и отрицателни – са много малки общини, където влиянието на отделните ученици е значително. При най-големите общини резултатите са относително стабилни – в столицата няма промяна в средния брой точки по БЕЛ, а при математиката има спад от 3 точки. Същевременно Пловдив регистрира леко повишение на резултатите по БЕЛ и спад при математиката, а Варна – спад с по точка и на двата изпита.

За разлика от предишни години, през учебната 2021/22 няма публикувана официална скала за приравняване на точките на външното оценяване към стандартната шестобална система. Ако ползваме обаче въведеният нов стандарт за оценка на зрелостните изпити след 12-ти клас и външното оценяване след четвърти, то за учениците биха били нужни 30 точки, за получат оценка Среден (3) и съответно да преминат успешно външното оценяване. Средната оценка на изпита по БЕЛ в 52 общини попада под този праг, докато при математиката резултатите на цели 181 общини не биха достигнали за тройка. Такова приравняване прави съвсем видим проблемът, че в над две трети от общините в страната подготовката по математика е недостатъчна и средният резултат на явилите се ученици в тях не стига за постигане на среден успех над Слаб (2). Ако пък приложим скалата от предишното външно оценяване, което залага значително по-нисък критерий, то под чертата по БЕЛ биха останали 4 общини, но по математика -  цели 29.

Правят впечатление и много големите разлики между отделните училища. Средно над 80 точки на изпита по БЕЛ са постигнали 32 училища, но с под 30 са 489 от общо 1736, участвали във  външното оценяване. Прави впечатление, че в топ 10 на училищата според класирането по БЕЛ шест са с математически или природо-математически профил, което затвърждава извода за като цяло по-високото качество на прогимназиално образование в математическите училища. При математиката неравенството е още по-голямо, като едва 16 училища постигат среден резултат над 80 точки, а с под 30 са повече от половината – цели 1035.

Взети заедно, тези резултати са повод за сериозно притеснение. Те говорят за изключително съсредоточаване на качественото обучение по математика (а и точни науки като цяло) в много малък брой елитни училища, които постигат много високи резултати – не само на националните изпити, но и на международните олимпиади. Извън тях обаче качеството спада много рязко, оттам намалява и броят на учениците, които впоследствие са в състояние да продължат образованието си в насока, която изисква по-сериозна подготовка по математика. От гледна точка на икономическото развитие това обстоятелство спъва потенциала за развитие на редица отрасли, най-вече в сферата на ИКТ и по-високия сегмент на индустриалното производство, които са и сред основните двигатели на растежа в страната в последното десетилетие. Преодоляването на тези неравенства и съответно подобряването на масовото качество на образованието по математика ще е сред най-сериозните предизвикателства пред бъдещото управление.