Новини

В кои общини местните данъци са най-ниски и в кои - най-високи? За да отговори на този въпрос, ежегодно ИПИ събира данни за размера на ставките на няколко ключови местни данъка чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и допълнително онлайн проучване във връзка с изследването „Регионални профили: показатели за развитие“. Конкретните данъци, които се разглеждат, са:

·         данък върху недвижимите имоти – нежилищни имоти за юридически лица;

·         данък върху възмездно придобиване на имущество;

·         данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност над 74 kW до 110 kW включително;

·         годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. чиста търговска площ на обект;

·         данък върху таксиметровия превоз на пътници;

Интерактивната карта отдолу представя композитен индекс на данъчната тежест в 265-те общини в страната. Равнищата на петте наблюдавани от ИПИ местни данъци са нормализирани и усреднени за всяка община и поставени на скала от 0 до 100, където 0 е най-ниската допустима от закона данъчна тежест, а 100 - най-високата. Реалните индекси на всяка община попадат в границите двете конструираните за целите на сравнението виртуални общини, прилагащи съответно най-високи и най-ниски допустими разрешени ставки за всички от разглежданите данъци.

Интерактивна версия на картата

Картата ни позволява да видим лесно кои общини облагат жителите си най-много. Созопол е общината с най-висока стойност на индекса – 80,3. След нея се нарежда Столична община, при която обаче данъчната тежест е осезаемо по-ниска (68,4). На следващите места се нареждат предимно общини по Черноморието с ниво на индекса над 60 – Варна (64,7), Приморско (64,7), Пловдив (63,8), Поморие (63), Бургас (62,9), Царево (60,9). Общините с най-ниски данъци са Калояново (19,4), Медковец (19,5) и Брезник (20,4), а областите с най-ниски ставки са Видин и Монтана.

Ако погледнем назад във времето, можем да видим колко често са били променяни данъци през годините. Графиката отдолу показва всички случаи на промени при данъците върху недвижимите имоти за юридически лица, възмездно придобиване на имущество, превозните средства с мощност от 74 kW до 110 kW, както и при патентния данък за търговия на дребно при площ на търговския обект до 100 кв.м. Забелязва се тенденцията местни данъци да не бъдат променяни в години на местни избори като 2015г. и 2019г., както сме коментирали и преди. Впечатление прави и че колкото повече наближава изборната година, толкова по-малко общини са склонни да увеличават местните данъци. Намаляването на ставки е значително по-рядко от повишаването, въпреки че през последните години зачестява, като е интересно, че в изборни години много малко общини облекчават данъчната тежест.

За тази година има 57 случая на увеличени данъци и само 19 на намалени, което прекъсва поредицата от рекорди за най-много понижени ставки от последните две години. Най-много са промените при данъка върху недвижимите имоти – 23 повишения и 7 понижения. При другите ставки промените са значително по-редки – случаите на увеличение при данъка за възмездно придобиване на имоти, данъка върху превозните средства и патентния данък за търговия на дребно са съответно 14, 12 и 8, а пониженията – 2, 6 и 4.

В етап на относително затишие на разпространението на Covid-19 правим равносметка на изминалите две години на активно финансово подпомагане за справяне с въздействието на пандемията и ограничителните мерки върху бизнеса. Настоящият текст си поставя за цел да разгледа разпределението на това целево финансиране в различните региони на страната, по отрасли и според размера на фирмите-получатели.

Основен източник на данни е сайтът на „ИСУН 2020“ – системата за управление и наблюдение на европейските средства, която беше ползвана и за разпределение на свързаните с ковид дейности. Системата включва изплатените суми по различни програми, основно в помощ на микро-, малки и средни предприятия, чиято дейност е била засегната от кризата и ограниченията, както и инициативата „Топъл обяд в условията на пандемията“, където финансирането е насочено директно към общини, които предоставят услугата. Ключовите индикатори, които извличаме от наличната информация, са два – общо усвоени средства от началото на кризата за община и усвоени средства на средно на човек в общината.

ИПИ публикува подобен коментар и миналото лято, но оттогава досега са извършени разходи в много по-голям размер – докато към края на юни миналата година общата им сума е  възлизала на 267 млн. лв. за цялата страна, след година тя вече са нараснала до почти 652 млн., разпределени между 30 485 проекта. Помощите, постъпили в столицата, са се увеличили със 100 млн. лв. и вече са в общ размер от над 186 млн. лв., или 28% от всички разпределени средства. Това не е изненадващо, предвид високата концентрация на икономическа активност в София.

След София се нареждат предимно големи областни центрове, като подобно на миналата година челната петица е допълнена от Варна (47 млн. лв.), Пловдив (46 млн. лв.), Бургас (27 млн. лв.) и Русе (19 млн. лв.). Сред необластните градове най-големи суми са получили Несебър (9 млн. лв., 11-то място) и Петрич (5,6 млн. лв., 19-то място) – места със силно застъпена туристическа индустрия, която беше изключително силно засегната от кризата. Към челните двадесет общини, в които живее половината население на България се насочват  70% от изплатените суми. Тази концентрация на средства е нормална, тъй като те представляват основните икономически центрове на страната. Фирми и местни администрации в едва три общини – Макреш, Бобошево и Трекляно – не са се възползвали от нито една от програмите.

Интерактивна версия на картата

Ако разгледаме сравнение според средния размер на изплатените суми на човек от населението превес взимат по-малки общини. Челната петица е подобна на тази от миналата година, като включва общините Несебър с 293лв./човек, Рила (202 лв./човек), Банско (182 лв./човек), Приморско (174лв./човек) и Каварна (157 лв./човек).  И тук водещи са общините, в чиито икономики е силно застъпен туризмът. Високата позиция, която община Рила продължава да държи и след новата вълна от средства през последната година се дължи на малкото население на общината в комбинация с няколкото фирми, усвоили по 50 хил. лв. и повече.

Интерактивна версия на картата

Географското разпределение на помощите далеч не дава пълна картина за това как се изразходват тези средства. Прегледът на  отделните проекти позволява да се анализира кои са кандидатите, какви суми са получили и по кои програми. Най-много средства всъщност е получило е Министерството на туризма, усвоило 2 млн. лв. за помощи за туроператори и туристически агенти. Следващите 82 бенефициенти са само общини, като предназначението на сумите е програмата „Топъл обяд в условията на пандемията от COVID-19“ – социална програма за патронаж, насочена към най-бедните – а стойностите им варират от 150 000 лв. до почти 2 млн. лв. За цялата инициатива са делегирани 38,7 млн. лв. за общо 181 проекта.

Изключвайки тази конкретна програма, има три по-важни мерки, които обхващат почти всички подадени заявки за финансиране. Едната е „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, при която размерът на помощта варира от 30 хил. лв. до 150 хил. лв. (по-известна в публичното пространство като мярка „30-150“). Общо 1542 фирми са кандидатствали за помощ по тази мярка, като по-голямата част - 1066 - са получили максималната възможна сума. Общо раздадените помощи по нея възлизат на 210 млн. лв.

Кандидатстванията по програмата „Подкрепа за малки  предприятия с оборот над 500 хил. лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ са 4303, като 4156 фирми са получили помощ от  50 000 лв., а останалите не са усвоили никакви средства. Тук общо разпределената помощ е 207 млн. лв.

Най-широкообхватната програма обаче е „Преодоляване недостига на средства и липсата на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19“, известна още като „3-10“, тъй като предвижда помощ в размер от 3 до 10 хил. лв. за микро- и малки предприятия. По нея са кандидатствали 22 912 фирми, като общо са разпределени 185 млн. лв. или по 8115 лв. на кандидат. Над тринадесет хиляди от фирмите са получили максималния размер на помощта, а на едва 44 не са разпределени никакви средства – с други думи, почти всички фирми, поискали подкрепа в хода на пандемията, са я получили.

Забелязва се, че и при трите мерки най-често се отпуска максималната допустима сума. Това, заедно с факта, че кандидатствалите фирми представляват приблизително 35% от средните и 7% от микро- и малките нефинансови предприятия, на пръв поглед създава впечатлението, че средствата за справяне с последиците от пандемията са насочени към относително малка група  от фирми, възползвали се от тях максимално. Това обаче не значи непременно, че покритието на мерките е слабо, предвид че липсва анализ за това каква част от фирмите реално са се нуждаели от такава помощ – да припомним, че ограничителните мерки засегнаха непропорционално стопанските дейности. Концентрацията на средства очаквано се проявява и на регионално ниво - основно фирми в столицата и големите градове са получили пари по програмите, както и според размера на фирмите – средноголемите предприятия и малките с оборот над 500 000 лв. са получили общо над 400млн. лв. при 5845 кандидатствали, или над два пъти повече средства в сравнение с насочените по мярката „3-10“, за която кандидатите доближават двадесет и три хиляди фирми.

Една от най-силните местни икономики в периода преди кризата, Варна запазва челното си място и периода на пандемията благодарение на разностранно развитото си стопанство. Въпреки това обаче има сериозни неравенства в равнищата на икономическо развитие между областния център Варна и индустриалния хъб Девня и останалите общини в състава ѝ. Пазарът на труда в областта понесе нелек удар през 2020 г., въпреки че през 2021 г. дава признаци на възстановяване, особено от гледна точка на безработицата. Подобно на много други части на страната, в годината на пандемия миграционните процеси се обръщат и водят до отлив на население от големия град към околните общини.

• Свиването на варненските икономики

Въпреки по-разнообразните си местни икономики и значително по-малката зависимост от приходите от летен туризъм в сравнение със съседен Бургас, варненските местни икономики срещат значителни икономически проблеми в пандемичната 2020 г. От дванадесетте общини в областта при едва три се наблюдава ръст на добавената стойност на човек от населението спрямо 2019 г. – това са Аврен, Аксаково и Долни Чифлик, като сред тях единствено Аксаково е сред по-големите общински икономики. От друга страна, най-значително свиване има в Белослав (-45% в рамките на една година), Бяла (-40%) и Суворово (-39%), като най-явката причина за това е прекъсването на международната търговия и съответно по-слабата активност на варненските пристанища, както и намаляването на международния туризъм. Чувствителен спад в добавената стойност има в индустриалната община Девня (-11%), докато свиването в областния център е по-малко, с -1,9%. Негативната динамика е видима и в промяната на БВП на човек от населението в областта като цяло, като за година индикаторът спада с 5%.

Въпреки сътресенията, няма пренареждания в икономическата тежест на отделните общини в състава на Варна през 2020 г. С най-голяма местна икономика остава областния център, с общ обем на добавената стойност от 3,4 милиарда лева в пандемичната година, следвана от Девня с 429 милиона лева, Аксаково (175 милиона лева) и Белослав (62 милиона лева). По-видими са големите разлики в икономическото развитие на отделните части на областта при прегледа на добавената стойност на човек от населението – докато през 2020 г. в Девня тя е 50 хиляди лева на човек, сравнима с най-силните енергийни и преработващи центрове в България, във Варна е 10 хиляди лева на човек, в Аксаково – 8 хиляди лева. Най-ниско ниво на икономическо развитие има община Дългопол, с едва 924 лева добавена стойност, следвана от Долни Чифлик (1,7 хиляди лева) и Аврен (1,8 хиляди лева).

Фокусът на инвестициите

Докато в повечето области областният център съсредоточава голямата част от чуждестранните инвестиции, то в случая на Варна най-големият обем на външни капитали е в община Девня. През 2020 г. ПЧИ с натрупване в индустриалния център достигат 774 милиона евро, в сравнение с 611 милиона евро в община Варна. В тези общини са фокусирани почти всички чуждестранни инвестиции в областта – единствено Бяла надхвърля 10 милиона евро ПЧИ с натрупване сред останалите. Благодарение на особената си позиция вътре в областта, Девня и е общината в страната (сред тези, за които данните не са конфиденциални) с най-високи чуждестранни инвестиции на човек от населението – 91 хиляди евро на човек от населението, докато в община Варна този обем е 1779 евро/човек. През 2020 г. обаче се наблюдава отлив на чужди капитали от областта, като спадът им е особено видим в областния център – с 24% спрямо предишната година, и -5% в Девня.

Годината на пандемия носи със себе си и значително свиване в текущата инвестиционна дейност на нефинансовите предприятия във варненските общини. Разходите за дълготрайни активи на човек от населението в Девня намаляват с 18% спрямо предишната година, във Варна – с 13%. Също както при чуждестранните инвестиции, разходите за ДМА са концентрирани в тези две общини – 699 милиона лева във Варна и 114 милиона лева в Девня. Благодарение на това, Девня излиза начело сред всички общини в страната с 13,4 хиляди лева разходи за дълготрайни активи на човек от населението, но с необходимата уговорка, че данните за общините в Средногорието и част от минните центрове са конфиденциални, а те най-вероятно също са сред лидерите.

За разлика от южните морски общини, тези в област Варна привличат относително малък обем европейски средства, като лидер в областта е Белослав с 2,6 хиляди лева на човек от населението общо за всички програмни периоди. Областният център е привлякъл 1,4 хиляди лева на човек, а повечето общини в областта са с 1000-1200 лева на човек. Причина за това най-вероятно е по-големият фокус на местната власт върху частните инвестиции в сравнение с европейските програми.

• Спадът на заетостта

Бързото влошаване на икономическата ситуация неизбежно се отразява негативно и на пазара на труда във варненските общини. Тъй като липсват данни за пълната заетост на общинско ниво, ползваме дела на наетите по трудово и служебно правоотношение от цялото население на 15 и повече години. Очаквано, най-голям спад в дела на наетите в трудоспособното население има в общините, където туризмът играе водеща роля, тъй като през лятото на 2020 г. немалък дял от хотелите и ресторантите се отказаха от традиционната лятна заетост. По тази причина делът на наетите в трудоспособното население в Бяла намалява с цели 5 процентни пункта спрямо предишната година, в Аврен – с 4 пр.п. Спадът в областния център Варна е с 3,3 пункта – сред по-значителните от големите градове в страната.

Свиването на заетостта е съпроводено и със значително повишаване на безработицата в повечето общини, като към края на 2020 г. тя достига 21% в Дългопол, 15% в Долни Чифлик и 13% в Аврен. Важно е да отбележим, че това са общини с по-трайни проблеми на пазара на труда, които имаха високи равнища на безработица и преди началото на кризата. Влиянието на кризата обаче е кратковременно, като данните на Агенция по заетостта регистрират спад на безработицата във всички общини през 2021 г., до 3% от трудоспособното население в областния център и 6,2% в Девня. От гледна точка на размера на местния пазар на труда Варна има най-много работници – 96 хиляди души през 2020 г., а всички останали общини са с под 5 хиляди наети. Най-активния локален трудов пазар е този на Девня, където работещи са 58% от населението на 15 и повече години.

• Образователното неравенство

Бъдещето на работната сила във Варна до голяма степен зависи от резултатите от образователния процес в областта. Подобно на останалите силни икономически центрове, във Варна също има големи различия между големия град и околните общини в постиженията на учениците. Ако погледнем към резултатите на външното оценяване след седми клас, да речем, община Варна е на едно от челните места в страната, със средно 52 точки по математика и 67 точки по български език. Останалите общини в състава на областта обаче са далеч от това ниво, особено що се отнася до математиката – важно изискване на фона на амбициите за развиване на цифрова икономика. Сходно е и разпределението при зрелостните изпити след 12 клас – докато Варна постига среден успех от „Добър“ 4,52 по БЕЛ, то в повечето от останалите общини оценката е под „Среден“ 3,5. Едновременно с това част от общините срещат и значителни проблеми с напускането на училище, като в прогимназиалната фаза на образованието училище напускат 9% от учениците в Аврен и 6% от тези в Девня, което прави бъдещата им интеграция на пазара на труда особено трудна.

• Демографският магнит на Северна България

Областите в Северна България имат подчертано негативни демографски процеси, като най-бързо застаряващите сред тях загубиха между 1/5 и ¼ от населението си през изминалото десетилетие. Варна обаче е изключението на север от Стара Планина, като още преди 2020 г. областта беше магнит за население, при това често по-младо. В пандемичната година обаче тенденциите в рамките на самата област се обръщат, като областният център губи население благодарение на миграционните процеси, но всички останали общини регистрират сериозен ръст, движен както от отлива от самия град Варна, така и от връщането на българи от чужбина в хода на Ковид-19. В относителен план най-видим е ръстът в община Суворово, чието население в резултат на миграция нараства с 10%, или над 753 души през 2020 г., следвана от Аксаково и Аврен, където ръстът е с над 9%, или 2 хиляди и 869 души респективно. Същевременно спадът на населението на Варна в резултат на превеса на изселването е с 0,7%.

Свръхсмъртността през 2020 г. обаче води и до бързо влошаване на естествените процеси, като във всички общини освен Ветрино естественият прираст на населението се влошава, най-отчетливо във Вълчи дол и Белослав. Между отделните общини в състава на областта има много големи различия, като естественият прираст варира между -21,7 промила във Ветрино и -19,9 промила във Вълчо Дол, до -3,3 промила в областния център, който се приближава най-близо до баланс между смъртността и раждаемостта.

Автор: Адриан Николов

Общините в Бургаска област претърпяха най-тежкия удар в страната в резултат на пандемията от Ковид-19 и ограничителните мерки за нейното ограничаване. Изчезването на голяма част от туристите успя да „изтрие“ години от икономически растеж на черноморските общини, а местните пазари на труда претърпяха значително свиване на заетостта, особено в Несебър и Созопол. Слабото представяне на местната система на училищно образование не чертае розово бъдеще за структурата и квалификацията на работната сила, но положителната миграция дава поводи за умерен оптимизъм.

• Ударът на кризата

Общинските  икономики на Бургаска област бяха сред най-тежко засегнатите от кризата и ограничителните мерки през 2020 г. Докато индустриалните центрове се възстановиха относително бързо след отпадането на ограниченията и възстановяването на международната търговия, то туристическите градове - а областта концентрира повече от половината летен морски туризъм в България - пострадаха от силното свиване на потока чуждестранни туристи. Кризата с Ковид-19 доведе до най-рязкото свиване на туристическия поток в областта, като през летните месеци броят на посетителите намалява от 500-600 хиляди души месечно до под 300 хиляди. Спадът при чужденците е особено чувствителен, като едва 1/5 от обичайния брой чуждестранни туристи са посетили областта през кризисната година.

Най-голямата общинска икономика е тази на областния център Бургас, с 1,46 милиарда лева добавена стойност по факторни разходи през 2020 г., сравнително голяма е стопанската активност и в Несебър (184 милиона лева), Карнобат (157 милиона лева) и Поморие (92 милиона лева). Водещите икономики в региона обаче претърпяват значителни щети в хода на кризисната година, като добавената стойност в областния център се свива с 31% в сравнение с 2019 г. Най-видим е спадът в Несебър, където отливът на туристи води до свиване на добавената стойност с 56% спрямо достигнатите през 2019 г. 417 милиона лева. По-чувствителни спадове се наблюдават и при зависимите от дейността на хотели и ресторанти Созопол (-20%), Приморско (-20%), Царево (-18%) и Поморие (-17%). Докато преди кризата водеща по добавена стойност на човек от населението е била община Несебър с почти 15 хиляди лева на човек, то през 2020 г. вече първото място областта заема Бургас със 7,1 хиляди лева, а второто – Карнобат с 6,8 хиляди лева на човек.

Ефектът на кризата върху областната икономика на Бургас е видим и в брутния вътрешен продукт на човек от населението за областта като цяло – през 2020 г. той е намалял с цели 17% в сравнение с 2019 г. Тази силна негативна динамика успява да „изтрие“ значителна част от дългосрочното развитие на областта, като спрямо 2000 г. тя е единствената област с ръст под 200%; за сравнение, БВП на човек на столицата нараства с почти 600%, на Пловдив – с над 400%.

• Съсредоточени инвестиции

Подобно на общата икономическа активност, инвестициите са съсредоточени почти изключително в областния център. Това е особено видимо в разпределението на преките чуждестранни инвестиции, като 89% от общата им стойност с натрупване към края на 2020 г. – 2,1 от 2,38 милиарда евро -  са в община Бургас. Повечето от останалите чужди инвестиции в областта са в Созопол (77 милиона евро), Несебър (108 милиона евро) и Карнобат (37 милиона евро). С най-голяма тежест сред чуждестранните инвеститори в Бургас е рафинерията на „Лукойл“, а през последните години както към областния център, така и към Карнобат се насочват значителни инвестиции в автомобилния сектор. В относително изражение лидер отново е община Бургас с 10,2 хиляди евро на човек от населението, което я поставя в челната десетка в страната като цяло, не много след Столична община, където стойността на ПЧИ достига 10,6 хиляди евро на човек към края на 2020 г. Сравнително високи са чуждите инвестиции и в Созопол (5,7 хиляди евро/човек) и Несебър (3,7 хиляди евро/човек).

Сходно, но с още по-голяма концентрация е и разпределението на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, като в хода на пандемичната 2020 г. за машини, земя и сгради в областния център Бургас са били похарчени 566 милиона лева, в Несебър – 96 милиона лева, като в останалите общини обемът на инвестициите в ДМА е под 50 милиона лева. Задържането на инвестиционните разходи на фирмите през 2020 г. отразява най-вече очакванията за по-слаба активност през туристическия сезон и забавянето на строителството в региона.

Общините по Южното Черноморие са сред лидерите по употреба на средства от европейските фондове, като от началото на използването на европейски средства до средата на 2021 г. в Приморско стойността им достига 5,3 хиляди лева на човек от населението, в Созопол – 5,2 хиляди лева/човек, Малко Търново – 4,5 хиляди лева/човек. Основна причина за това са големите проекти за изграждане на пречиствателни станции и водни цикли още в първия програмен период (2007-2013 г).

• Сривът на пазара на труда

Икономическите проблеми на 2020 г. неизбежно се отразяват и на пазара на труда в бургаските общини. Тъй като липсват данни за пълната заетост на общинско ниво, ползваме дела на наетите по трудово и служебно правоотношение от цялото население на 15 и повече години. Най-големият спад през 2020 г. спрямо предходната година се наблюдава в община Несебър, където делът на наетите в населението над 15-годишна възраст намалява с цели 28 процентни пункта. Значително влошаване в този показател има и в Созопол (-6,5 пункта) и Приморско (-9,8 пункта), където работодателите не са наели значителна част от сезонната си работна ръка. Положителна тенденция през 2020 г. се наблюдава единствено в Руен и Айтос, чиито местни икономики зависят най-малко от туристическия бранш, а спадът в дела на наетите в областния център е с 1,7 процентни пункта.

Въпреки рязкото влошаване обаче Несебър и през 2020 г. остава най-активният местен пазар на труда, като делът на наетите е 42%, на фона на 39% в самата община Бургас и едва 16% в Айтос, която се справя най-слабо в този индикатор. Общини в Бургаска област остават и с относително ниски равнища на безработица, като към края на 2021 според данните на Агенция по заетостта в областния център безработицата е била 2,6%, в Несебър – 5,1%. Изключение правят общините Средец (11% безработица) и Малко Търново (8%), чиито проблеми на пазара на труда са резултат от тенденции и фактори, развили се далеч преди събитията от 2020 г.

• Недостигът в училище

На фона на неособено добрите постижения на местния пазар на труда и забавянето на локалната икономика, образованието в Бургас също не дава много поводи за оптимизъм. Силно притеснителен е високият дял на напусналите началното и основното образование в по-малките общини, които надхвърлят 5% от всички ученици в Поморие, Малко Търново, Камено, Средец и Сунгурларе; това са младежи, които в бъдеще ще срещат особени затруднения в интегрирането на работната сила, тъй като осигуряването на заетост за хора с начално и по-ниско образование става все по-трудно и по-трудно.

Значителни разлики се наблюдават и в постиженията на учениците в областта в различните външни оценявания и зрелостни изпити. Докато община Бургас отчита едни от най-високите резултати на външното оценяване след седми клас както по математика (средно 47/100 точки), така и по български език (63/100), то околните общини се справят значително по-слабо, особено що се отнася до математиката. Сходни са и резултатите на зрелостните изпити – учениците в община Бургас  постигат средно Добър (4,41) по БЕЛ, което е значително над средното за страната равнище, но останалите са в диапазона между 3-3,50. Сериозният проблем с висок дял на ранно отпадане от училище, съчетан със слабите постижения на завършващите създава риск от сериозен недостиг на подготвена работна ръка в близко бъдеще.

• Положителната миграция

Годината на пандемия доведе до значителни (и разнопосочни) промени в демографските тенденции и общините в Бургаска област не правят изключение. За разлика от почти всички останали части на страната, през последните пет години повечето общини в Бургас привличат население, но положителните миграционни процеси се засилват през 2020 г. Изключение прави обаче областният център, където механичният прираст става отрицателен с -0,9‰; това обаче е характерно за повечето големи градове, в това число София, Пловдив и Варна. За сметка на това, само в рамките на годината населението на Камено нараства с 13‰, а на Созопол – със 7,7‰.

На фона на положителната нетна миграция обаче при всички бургаски общини се наблюдават подчертано негативни естествени процеси, като няма нито една, в която раждаемостта да надхвърля смъртността, в седем от тях отрицателният естествен прираст надхвърля -10‰, а в областния център достига -5,1‰. По тази причина не е изненада и обстоятелството, че във всички бургаски общини се наблюдават значителни процеси на застаряване. Въпреки това, притокът на население от други части на страната и дори от чужбина може да създаде възможности за развитие на местната икономика.

 Автор: Адриан Николов

Виж доклад на ИПИ „Изравнителни механизми в местните финанси“ (2022 г.)

През последния месец ИПИ представи пред публиката нов филм – озаглавен „2% в твоята община“, който разказва в детайли идеята за финансова децентрализация и преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Ключова тема във филма са регионалните неравенства и възможностите за изравнителни механизми при новия модел. Сега, след като вече беше приет и бюджетът за тази година, темата за намирането на дългосрочно устойчиво решение за финансите на общините отново излиза на преден план. Голямото предизвикателство пред пълното възприемане на идеята за финансова децентрализация и споделяне на приходите от облагането на доходите в общините безспорно е в аргумента за регионалните дисбаланси.

Предложеният модел за местните финанси има две основни направления, които са ключови за регионалното развитие в страната. От една страна е преотстъпването на 1/5 от приходите от облагането на доходите към общините (ресурс в рамките на 850 млн. лв. през 2021 г.), което би дало огромен стимул за развитието на регионите и би подкрепило потенциала на икономическите центрове в цялата страна. От друга страна е реформата в изравнителната субсидия (330 млн. лв. през 2020 г.), която ще пренасочи средства от големите и успешни общини към по-малките и бедни такива. По-голямата финансова автономност на общините всъщност ще даде възможност за истински изравнителни механизми.

Докладът на ИПИ разглежда в дълбочина ефектите от съществуващите изравнителни механизми в бюджетните взаимоотношения на общините с държавата и дава много ясна насока за реформа в изравнителната субсидия при новия модел, в който ще се споделят приходите от облагането на доходите. Изчисленията показват, че поне 70 общини няма да имат нужда от изравнителна субсидия при новия модел – получавайки повече средства на база изцяло на собствен ресурс. Това са почти всички общини в страната, чието население е над 30 хил. души, както и някои по-малки общини, които концентрират икономическата активност.

За да бъдат компенсирани всички останали близо 190 общини, при които приходите от изравнителната субсидия биха били над приходите от реформата, са нужни около 115 млн. лв. Този ресурс е достатъчен, за да гарантира, че всяка една от малките и обезлюдяващи се общини ще получи след реформата поне толкова, колкото е получавала по стария модел. На практика с около 1/3 от настоящия ресурс в изравнителната субсидия може да се постигне същия финансов резултат спрямо най-бедните общините, докато в същото време се освобождава потенциала на икономическите центрове за развитие. В доклада представяме и опростен модел, който цели да покаже, че спестеният ресурс от изравнителната субсидия може допълнително да се насочи ефективно и да постигне огромен резултат спрямо регионалните дисбаланси.

В доклада представяме и възможен балансиращ механизъм, който е заключен в рамките на реформата и споделянето на приходите от облагането на доходите. По същество подобен механизъм предвижда част от приходите от реформата – в рамките на 20%, да подлежат на преразпределение към по-малките и бедни общини. Този балансиращ може да бъде допълващ към изравнителната субсидия или частично заместващ, като осигурява ресурс за изравнителни трансфери конкретно от споделянето на данъка върху доходите. Подобни механизми съществуват в други страни от ЦИЕ, които имат дълъг опит със споделянето на преки данъци с общините, и могат да подкрепят финансовата автономия на местните власти в България.