Новини

Варна е най-големият икономически център на Северна България, като местната икономика съчетава туризъм, силен сектор на услугите и производствен отрасъл с транспортен хъб. През последните години областта отбелязва и демографски подем, което също я поставя в остър контраст с всички останали на север. Заради важната роля на туризма и свързаните с него услуги в местната икономика обаче Варна понесе относително по-сериозен удар в хода на кризата с коронавируса, което от своя страна носи и по-малък потенциал за растеж в тези отрасли до нормализирането на международната ситуация.

• СИЛНАТА ИКОНОМИКА НА ВАРНА

През 2019 г. Варна застава на втора позиция в страната по брутен вътрешен продукт на човек от населението, като произведеното от местната икономка достига 16,340 лева/човек, като с малко задминава енергийния център Стара Загора, но стойността на индикатора остава над 2 пъти по-ниска от тази на столицата. Това обаче по никакъв начин не означава, че равнищата на икономическо развитие вътре в областта са равномерни – тъкмо обратното. Големият двигател на местната икономика е силно развитата индустриална община Девня, където добавената стойност на човек от населението за 2019 г. достига 57 хиляди лева; тази стойност поставя общината сред най-производителните в страната. На следващите места се нареждате Белослав (11 хиляди лева на човек) и областният център Варна (10 хиляди лева на човек), но в четири общини – Дългопол, Аврен, Долни чифлик, Провадия - добавената стойност е под 3 хиляди лева на човек, което индикира по-слаба икономическа активност. От значение е и много голямото разнообразие на варненската икономика – тя комбинира няколко от водещите индустриални предприятия на страната, силен транспорт благодарение на натовареното пристанище, развит туризъм и настъпващи информационни технологии и аутсорсинг. Положителните тенденции през последните години обуславят и относително високите заплати в областта, както и свиването на бедността и материалните лишения.

• ДЕМОГРАФСКОТО ПРИВЛИЧАНЕ

Високото (за страната) ниво на икономическо развитие, съчетано със силния пазар на труда, високите заплати и стандарт на живот превръщат Варна в единствения демографски магнит в северната част на страната. В рамките на изминалото десетилетие между 2010 и 2020 г. тя е единствената област в Северна Българя, която успява да увеличи населението си – докато останалите губят по над 10% от него, Варна нараства с 1,1%, или над 5000 души. Доколкото няма област в страната, която има положителен естествен прираст, повишението на населението на Варна е резултат единствено на миграционните процеси, като през изминалото десетилетие коефициентът на механичен прираст на областта се движи между 1-3 промила годишно. Важно е да се отбележи, че преди 2020 г. основната привлекателна точка е самият областен център, докато в пандемичната година, подобно на други силни икономически центрове, миграционните потоци се насочват към съседни, по-малки общини. В рамките на 2020 г. община Варна е загубила 0,7 промила от населението си, а най-силна положителна динамика се наблюдава в съседните Суворово, Аврен и Аксаково. Това може да отразява и официализирането на случила се в предишни години миграция, но със сигурност част от обръщането на процеса се дължи и на повишаване на доходите, търсене на по-големи жилища и къщи извън големия град, достъпни за все по-голям дял от населението на Варна.

• СПАДЪТ НА ТУРИЗМА

Доколкото област Варна е сред водещите туристически райони на страната, няма как да не се спрем и на влиянието на рязкото свиване на международните туристически потоци върху областната икономика. Сравнението между 2019 и 2020 г. (с допускането, че 2019 г. е била „нормална“) сочи, че през месеците на строг локдаун в периода март-май туристическият поток практически прекъсва, като през април областта е била посетена от едва 1,4 хиляди души, на фона на 59 хиляди преди година. Що се отнася до самия летен сезон, най-видим е спадът през юни, когато вместо над 200 хиляди туристи областта е била посетена от 26 хиляди; за сметка на това през август ниската заболеваемост и отпускането на мерките позволяват относително възстановяване на туристическия поток. Интересен е паралелът с другите черноморски области Добрич и Бургас, където спадовете и месечната динамика следват сходни тенденции, въпреки че те разчитат по-сериозно на притока на туристи от чужбина. Въпреки това, постепенното възстановяване на туристическите потоци ще е от ключово значение за възстановяването и връщането към растеж на икономиката на Варна през следващите години, тъй като задържането на българите в страната през 2020 г. предотврати по-сериозен срив, но те в никакъв случай не са достатъчни, за да поддържат черноморската туристическа икономика в средносрочен план.

• ИНВЕСТИЦИОННИЯТ ЦЕНТЪР

През 2019 г. Варна се нарежда на четвърто място в страната по обем на преките чуждестранни инвестиции с натрупване, след столицата, Бургас и Пловдив, с почти 1,75 милиарда евро чужди капитали в местната икономика. Претеглено спрямо (постоянно растящото) население на областта, последните седем години са период на значителен ръст на чуждестранните инвестиции в областта, от 3005 евро на човек през 2013 г. до пик от 3967 евро на човек през 2018 г. Както видяхме и при другите индикатори на областта обаче, инвестициите далеч не са равномерно разпределени между отделните части на областта, като с над 92 хиляди евро на човек от населението индустриалният център Девня е абсолютен шампион не само в областта, но и в страната (с необходимото условие, че данните за общините в Средногорието са конфиденциални, но вероятно с близки стойности). На второ място се нарежда областният център Варна, с 2,7 хиляди евро на човек през 2019 г, а в останалите общини чуждестранни инвестиции почти отсъстват. Дори и след като вземем предвид влиянието на съсредоточаването на населението в областния център, съсредоточаването на инвестициите в Девня отново подчертава важната роля на общината за развитието на икономиката на Варненска област. Трябва, разбира се, да имаме предвид и че общинските граници не са непременно и икономически, като между общините в състава на областта тече активна ежедневна трудова миграция и съответно пренос на доходи и приходи.

• РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Бъдещото развитие на местната икономика и пазар на труда до голяма степен зависи и от качеството и постиженията на областната образователна система. През последните години образователната система на Варна значително подобрява своите показатели за задържане на учениците в училище и предотвратяване на напускането им. Коефициентът на записване на учениците в прогимназиалната фаза (84,7% от релевантната възрастова кохорта) обаче остава под средния за страната, а най-вероятно месеците на дистанционно обучение няма да се отразят благотворно за разширяване на обхвата на местната образователна система. Съдейки по резултатите на зрелостните изпити, областта приютява едни от водещите училища в страната, не бива да се пренебрегва и ролята на университетите, някои от които предоставят уникално за България образование (в морското дело, да речем). Свиването на броя на студентите (от 81 на хиляда души в областта през 2009 г. до 51 през 2019 г.) принуждава висшите училища да търсят алтернативни източници на финансиране и да разширяват дейността си извън предоставянето на образование, към повече взаимодействие с бизнеса и научна дейност.

Автор: Адриан Николов

Въпреки че и през 2021 г. в  по-голяма част от общините се наблюдава повишение на местните данъци, броят на случаите на намалени данъци е рекорден.

Данните за местните данъци се събират ежегодно от ИПИ чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната и допълнително онлайн проучване във връзка с мащабното регионално изследване „Регионални профили: показатели за развитие”. Базата вече включва набор от данни за десет поредни години за четири от ключовите местни данъци:  

• данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица;
• данък за прехвърляне на собственост;
• данък върху превозните средства – с мощност от 74 kW - 110 kW;
• годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м търговска площ.

Проследяването на данните по години показва причините за увеличенията и намаленията. От една страна, увеличенията са свързани с ясната тенденция за задържане на нивата на местните данъци в изборна година и последващото силно наваксване. През 2015 г. и 2019 г. - в годините на местни избори - данъците се променят съвсем слабо, но в последващите две години се увеличават в голяма част от общините. През 2020 г. отчитаме повишаване на данъците в най-много общини, следвана от 2021 година. От друга страна, 2021 г. е и годината с най-много намаления на местните данъци за последните десет години. Причина за това може да се търси в опита на местните власти да ограничат данъчната тежест в условията на пандемията и икономическата криза. През 2020 г. в голяма част от общините плащанията на местните данъци бяха отложени (обикновено до края на месец юни), а в някои бяха намалени и по размер. Продължаващата извънредна епидемична обстановка в началото на 2021 г. се вижда и в рекордния брой намалени данъци в общини, въпреки че те все пак не могат да вземат превес над случаите на увеличения.        

През 2021 г. най-голям брой увеличенията има при данъка върху недвижимите имоти (34), а най-много намаления – при данъка върху превозните средства (23).

Интерактивните карти позволяват да се видят и сравнят размерите както на общата данъчна тежест, така и на всеки от разглежданите местни данъци за всички 265 български общини. На областно ниво със значително по-ниско ниво на усреднените местни данъци са Видин и Монтана, а с най-високо – столицата. Сред общините най-ниска е усреднената данъчна тежест в Грамада (Видинско), Сатовча (Благоевградско), Георги Дамяново (Монтанско), а най-висока – в Созопол, София, Пловдив и Бургас [1].

|Интерактивна версия на картата|

Интерактивни карти за всеки разглеждан данък:

• Размер на данъчна ставка за данък върху недвижими имоти на юридически лица, 2021 г.
• Размер на данъчна ставка за данък върху възмездно придобиване на имущество, 2021 г.
• Размер на данъчна ставка за данък върху превозни средства с мощност 74 kW-110 kW, 2021 г.
• Размер на данъчна ставка за годишeн патентен данък за търговия на дребно, 2021 г.
• Размер на данъчна ставка за данък върху таксиметровия превоз на пътници, 2021 г.

Като цяло увеличенията в местните данъци в българските общини всяка година са повече на брой от намаленията. Задържането на нивото на данъчната тежест в изборните години е ясно видимо, както и последващото повсеместно повишаване. В по-големите общини местните данъци са по-високи. Увеличенията на местните данъци обаче не водят до осезаемо повишаване на капацитета за генериране на приходи и финансите на общините остават силно зависими от трансферите от централния бюджет. Конкуренцията между общинските власти в опит за осигуряване на добра бизнес среда и висок стандарт на живот на гражданите може да стане факт само при финансова децентрализация.

[1] Картата представя композитен индекс на данъчната тежест в 265-те общини в страната. Равнищата на петте наблюдавани от ИПИ местни данъци са нормализирани и усреднени за всяка община и поставени на скала от 0 до 100, където 0 е най-ниската местна данъчна тежест в страната, 100 - най-високата.

Институтът за пазарна икономика представи онлайн английското издание на изследването"Регионални профили: показатели да развитие". Водещите теми от презентацията бяха както ефектът от пандемията върху икономическото и социално развитие на различните региони в България, така и политиките за децентрализация и регионално развитие в евентуален пост-пандемичен период.

• Презентация от събитието

• Всички материали и пълното издание вече са качени на англиската версия на сайта https://www.regionalprofiles.bg/en/

Бурният икономически растеж през втората половина на изминалото десетилетие далеч не се отрази равнозначно на всички области в България. Докато водещите икономически центрове, особено на юг, успяха да дръпнат и да растат с по-бързи темпове от средните за страната, то по-изолираните области на Север постигат по-умерен успех. Сред тези области е и Шумен, която не успя да намери формула за изпреварващо развитие през изминалото десетилетие, и въпреки чувствителните подобрения на местната икономика остава назад в класирането по повечето индикатори. На фона на значителното застаряване в  страната обаче, демографският потенциал на областта може да се превърне в бъдещ двигател на растежа.

• ГОЛЕМИТЕ РАЗЛИЧИЯ

За 2019 г. брутният вътрешен продукт на Шумен достига 1,75 милиарда лева, или 10,177 лева на човек от населението. Въпреки че размерът на местната икономика е нараснал почти два пъти в рамките на десет години, то претеглен спрямо населението БВП не успява да надхвърли 60-65% от средното за страната. Това отстояние обаче разказва само половината история, тъй като в рамките на самата област равнищата на икономическо развитие са още по-неравни. Докато областният център Шумен е относително близо до средните за страната стойности със 7,8 хиляди лева добавена стойност на човек от населението през 2019 г., то единствено община Каспичан успява да се приближи до тази стойност, с малко над 6 хиляди лева добавена стойност на човек. На дъното на класацията пък са общините Смядово и Върбица, с 8 пъти по-ниска добавена стойност на човек от населението в сравнение с областния център. Причината за това е повече от ясна – икономиката на Шумен е движена най-вече от преработващата промишленост, която е съсредоточена в индустриалната зона край областния център. В Каспичан пък има само едно голямо предприятие, но то стига за да осигури заетост на приблизително 1/10 от населението на общината. На този етап обаче икономически развитите общини са групирани близо до областния център и магистрала „Хемус“, докато периферните общини остава по-назад.

• ЗАБАВЯНЕТО НА ПАЗАРА НА ТРУДА

По-слабата икономическа активност в областта предопределя и изоставането на развитието на пазара на труда в сравнение с повечето области. Дори и през 2019 г. коефициентът на безработица на населението на 15 и повече години остава малко над 10%, или над два пъти средното за страната, а заетостта достига 2/3 от хората на възраст между 15 и 64 години; за сравнение средното надхвърля 70%, а във водещите икономически центрове е над 75%. Кризата от 2020 г. от своя страна има относително по-слабо въздействие върху местния пазар  на труда, като спад в заетостта практически отсъства, а средногодишният коефициент на безработица се покачва с 1 пр.п. Част от обяснението за по-високата безработица по принцип е профилът на самата работна сила – делът на хората с основно и по-ниско образование остава почти 1/3 от трудоспособните през цялото десетилетие, а реализацията им извън селското стопанство и някои сегменти на преработването е трудно. Също както при добавената стойност, между отделните общини в състава на шуменска област има значителни различия в развитието на пазара на труда – докато към края на 2020 г. безработицата в областния център е едва 4,6%, то в Каолиново достига 44%, във Венец и Никола Козлево – по 34%. Проблемите на пазара на труда, и особено ниското образование на работната сила ще са значителна пречка пред посткризисното възстановяване на областта и привличането на нови инвеститори.

• ИЗДЪРЖЛИВАТА БЕДНОСТ

Шумен се представя слабо и що се отнася до индикаторите за бедност, и изостава зад подобрението в повечето области. През 2019 г. под линията на бедността за страната остава 29,1% от домакинствата в Шумен, като индикаторът се колебае около 1/3 от всички домакинства през последните години. По-видими подобрения има в дела на домакинствата, които живеят с материални лишения, но до известна степен то отразява и повишаването на качеството на самите данни, не толкова реални резки промени в условията на живот в областта. Ръст има и в доходите на от 4772 лева на лице от домакинство през 2015 г. до 5347 през 2019 г., но отново темпът им на нарастване изостава както зад този на икономически по-развитите области, така и на средното аз страната. Високите нива на бедност в Шумен до голяма степен се обясняват както със структурата на местната икономика, която е съсредоточена най-вече в производства с не особено висока добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, така и с образователната структура. Интересно е обаче да се отбележи, че Шумен е областта в страната с най-ниски показатели за подоходно неравенство, като през 2019 г. коефициентът на Джини е 26, спрямо 40 средно за България, а отношението между доходите на най-горния и най-долния доходен децил е, 3,9 пъти, спрямо 8 средно за страната. Това обстоятелство подчертава извода, че индикаторите за неравенство винаги следва да се четат в контекста на доходните показатели, тъй като комбинацията от ниски доходи и високо равенство не насочва към високо ниво на социално и икономическо развитие, а тъкмо обратното. Равномерни, но ниски остават и заплатите в отделните общини в Шумен, като всички освен областния център се разполагат в диапазона между 750 и 900 лева средно брутно месечно възнаграждение на работещите.

• НИСКИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Част от обяснението за по-ниската икономическа активност в шуменска област е и в липсата на инвестиции. Въпреки че по преки чуждестранни инвестиции с натрупване Шумен се нарежда над Враца, Силистра и Ямбол, към 2019 г. обемът им е малко над 650 евро на човек от населението, или 114 милиона евро. Почти всички чуждестранни инвестиции в областта са съсредоточени в Нови пазар и в областния център, а в няколко от общините такива като цяло отсъстват. Областта не се справя и особено добре с привличането на средства от европейските фондове, като обемът им достига 1453 лева на човек през 2020 г., или ¾ от средните за страната стойности. В бъдеще, потенциалът за повишаване на инвестициите в Шумен идва от една страна от по-нататъшното развитие на магистрала Хемус, която ще осигурява по-добра свързаност с останалите области в Северна България и със столицата, така и в близостта от бурно развиващия се икономически център Варна.

• ИЗОСТАНАЛОТО УЧИЛИЩЕ

Данните за постиженията на училищното образование в Шумен също не дават особени поводи за оптимизъм. Резултатите на учениците на матурите по БЕЛ следват динамиката на средните за страната стойности през последното десетилетие, но с отстояние от около 20 стотни. На фона на останалата част от Североизтока областта се справя относително добре със задържането на учениците в училище, а постепенно решава и проблемите с недостига на преподаватели. Повечето индикатори на образователната система, в това число обхвата и повтарянето на класове са близки до средните за страната стойности, но въпреки това резултатите остават по-слаби, в това число на изпитите след седми клас.

Автор: Адриан Николов

И през 2021 г. задължителната матура по „Български език и литература“ (БЕЛ) показа значителни разлики между регионите в България. Явилите се в столицата са най-много – 9,3 хиляди, следвани от над двойно по-малко зрелостници в области Пловдив, Варна и Бургас. Най-малко пък са в област Видин – малко над 500 ученика, а в общо 12 области държалите матура са под хиляда.

Средният успех на държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по БЕЛ в страната през 2021 г. е „Добър 4,14“, което е под, но близо до средната стойност през 2020 г. и по-високо от резултата през 2019 г., която беше изцяло с присъствено обучение.  

Като цяло няма големи изненади в резултатите на учениците – успехът на учениците в по-големите градове е по-висок, което повишава средния резултат в цялата област. Начело са столицата (с успех „Мн. добър 4,58“), Пловдив, Варна, Благоевград, Русе. Именно в големите градове (особено в столицата) са концентрирани голяма част от сравнително добрите гимназии и учители, които пък привличат и обучават силни ученици. Смолян отново се представя изключително добре с успех „Добър 4,44“ и традиционно гони столицата по високи резултати. В споменатите области и делът на слабите оценки е най-нисък – около 5%, а в столицата и Смолян – по 2%.

На дъното са Ямбол, Монтана и Силистра с резултат от „Добър 3,94“. От няколко години именно около тези области се виждат три големи района, в които образованието показва относително лоши резултати. Два от тях са в северна България: на запад – областите Монтана, Враца, Плевен и Софийска, на изток – Силистра, Търговище, Разград, Шумен; а в южна България - областите Ямбол, Хасково и Кърджали.  

Среден успех на ДЗИ по БЕЛ, 2021 г., по области, Източник: МОН 

Разглеждането на резултатите от матурите по БЕЛ през годините позволява и проследяване на развитието на отделните региони.

За последните десет години 16 области са подобрили резултата си. Безспорен отличник е област Смолян, която остава пример за това как инвестициите и въвеждането на добри практики могат да повишат бързо и трайно резултатите в образованието (писали сме за това тук). Следват столицата и област Варна с най-голямо подобряване на резултата. Това са и трите области-първенци в тазгодишните матури.

Сравнително много се повишава и успехът в областите Търговище и Разград, но изключително ниският им резултат и през 2011 г. ги оставя сред слабопредставящите се области и през 2021 година.

От 12 области с намаление на средния успех, най-голямо е влошаването в Софийска област и данните показват постепенен, но постоянен спад за последните десет години. Обяснение за това може да се търси в изтеглянето на силни ученици в столичните училища. Със сравнително голямо намаление в успеха са и областите Ямбол и Кърджали, което пък вероятно е обвързано не толкова с реалното намаляване на знанията на учениците, колкото със затягането на контрола при провеждането на матурите през последните години.    

Промяна на резултата на ДЗИ по БЕЛ през 2021 г. в сравнение с 2011 г. спрямо средния успех за страната, Източник: МОН, собствени изчисления 

Икономическата история на област Стара Загора до голяма степен е свързана с два особени сектора на индустрията – енергетиката и производството на оръжие. Преди началото на кризата областта беше с едни от най-добрите икономически показатели в страната – от пазара на труда и заетостта, през ръста на добавената стойност и заплатите до образователните постижения, и често бе сочена като един от по-специфичните, но безспорно успешни модели на регионално развитие в страната. Бъдещето ѝ обаче изглежда несигурно, най-вече в резултат на водения от ЕС преход към нисковъглеродна икономика, която налага големи трансформации на основния двигател на старозагорската икономика. Големият въпрос, който седи днес пред областта е дали бизнесът и работната ѝ сила са достатъчно гъвкави, за да се адаптират в новите условия и да се възползват от новосъздадените възможности, за да запазят днешните високи нива на местно икономическо развитие.

• ЗАБАВЯНЕТО НА РАСТЕЖА

На фона на бурния икономически ръст в останалите водещи икономически центрове през последните няколко години, Стара Загора се намира в период на стагнация и дори свиване на брутния вътрешен продукт. Това е провокирано от спада в индустрията, докато в сферата на услугите се наблюдава растеж. Въпреки това, областта остава с най-високия относителен БВП в страната след столицата – 16,3 хиляди лева на човек през 2019 г., но това обстоятелство най-вече отразява много високата добавена стойност на енергийния сектор. На същия извод навеждат и относително високите равнища на бедност и материални лишения в областта на фона на брутния вътрешен продукт, съчетани с високите средни заплати – с работата в енергетиката и свързаните с нея дейности идва и висок жизнен стандарт, който останалите отрасли на старозагорката икономика надали могат да предложат. Сравнението с други области с индустриален профил също е показателно – докато Габрово и Пловдив имат подчертано възходяща траектория на развитие, то в Стара Загора тенденцията е обратната.

Интересно е да отбележим също, че според изследването „Икономическите центрове в България“ на ИПИ областта е единствената, в която има разположени цели три отделни икономически центъра – самата община Стара Загора, Казанлък и Раднево/Гълъбово, всяка една със собствен фокус и профил на икономиката, което в немалка степен поставя под съмнение разглеждането на областта като монолитно цяло. Въпреки това, голяма част от бъдещото ѝ развитие е свързано с динамиката на енергийния сектор и успеха на „зелената“ му трансформация, който далеч не е гарантиран, но може да застраши хиляди работни места в областта.

• РЕКОРДИТЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

На пръв поглед, област Стара Загора е сред шампионите на пазара на труда. Въпреки че през 2015 г. коефициентът ѝ на безработица е малко над средния – 9,7%, спрямо 9,1% за България като цяло – то 5 години по-късно той се е свил до едва 1,4%. Същевременно заетостта достига 74,7%, или почти 5 пункта над средното за страната. Това би означавало, че (почти) всички, които искат да имат работа успяват да намират такава, а местният пазар на труда не успява да запълни всички свободни работни места. Това твърдение е вярно за немалка част от областта – според последните данни за ежедневната трудова миграция Раднево и Гълъбово привличат работници дори и от съседната Сливенска област. Същевременно обаче данните, които публикува Агенция по заетостта очертават големите неравенства в рамките на областта. На изток от град Стара Загора е община Братя Даскалови, където към края на 2019 г. регистрираните в бюрата по труда безработни са били 28% от трудоспособното население, а на север са Гурково и Николаево, където показателят достига 16% и 33%. Тези разлики ясно демонстрират, че дори и наличието на няколко силни индустриални центъра далеч не е достатъчно за да осигури подходяща заетост за всички, а в редица общини проблемите на пазара на труда остават значителни, въпреки доброто представяне на областта като цяло.

• НЕРАВЕНСТВАТА В ЗАПЛАТИТЕ

Големите разлики между отделните общини в състава на Старозагорка област личат ясно и в разпределението на заплатите в тях. Най-напред от останалите  е Гълъбово – общината, която приютява голяма част от енергийните мощности в областта и съответно съсредоточава повечето си заетост в енергийния сектор. На опашката пък остават четири общини – Братя Даскалови, Мъглиж, Николаево, и Опан, където за 2018 г. средните брутни заплати на наетите се задържат под 750 лева месечно. Разслоението като цяло е значително, като ясно си личат и общините с по-динамичен производствен сектор, най-вече Казанлък. Благодарение на това, както заплатите на наетите, така и доходите на домакинствата растат с по-бавен от средния за страната темп. Интересно е да се отбележи също, че динамиката на заплатите изостава и зад темпа на покачване на производителността на труда в областта, което говори за допълнителни неефективности във функционирането на местния пазар на труда.

• ОСОБЕНОСТИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

До голяма степен Стара Загора е „средната“ област на България – много от макроикономическите ѝ показатели се приближават до средните за страната стойности. Чувствително по-нисък обаче е делът на населението на 15-64 годишна възраст с висше образование – едва 20% за 2019 г., на фона  на 28% средно за страната. Това до голяма степен е очаквано, доколкото високите дялове на работниците със средно и професионално образование е характерен за областите с индустриален фокус. Неизбената бъдеща икономическа трансформация на областта обаче би могла и да се насочи в посока на по-широко застъпване на високите технологии, където достъпът до възможно най-голям брой висшисти, особено с технически профил, е от особена важност.   Повод за притеснение е и постепенния ръст на населението с основно и по-ниско образование, до 19% за 2019 г. спрямо 15% само три години по-рано. Същевременно, няма видими проблеми с училищното образование – постиженията на учениците на както на зрелостните, така и на изпитите след седми клас са близки до средните за страната, а обхватът на системата е чувствително по-добър, като записани през 2019 г. са били 91,4% от децата в прогимназиална възраст, на фона на 86,6% средно за страната. Вероятно част от проблема с висшистите се корени и в невъзможността на Тракийския университет да задържи голяма част от завършващите студенти, в резултат на конкуренцията както на  столицата, така и на по-близкия Пловдив.

• ГОЛЯМОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

Предвид особеностите на местна икономика и ролята на енергетиката, няма как да се бъде обърнато внимание и на замърсяването на въздуха; в крайна сметка, то е сред основните пречки пред подобряването на качеството на живот за немалка част от населението на областта, особено в Гълъбово. През последното десетилетие Стара Загора е неоспорим лидер по въглеродни емисии сред областите в страната, с между 3,5 -5 хиляди тона въглероден диоксид на квадратен километър годишно. За сравнение, тази стойност е 4 пъти по-висока от тази на столицата с цялото ѝ замърсяване и малка територия, и почти 15 пъти по-висока от средните за страната стойности, които гравитират между 350-400 тона. Останалите показатели на областта са добри – генерираният битов отпадък е близо до средните стойности с 412 кг на човек годишно, а 86% от него се третира или рециклира. Въпросът за чистотата на въздуха обаче тепърва ще е сред водещите теми в дебата за бъдещото развитие на областта, а решението му е пряко обвързано със съдбата на въглищните електроцентрали.

автор: Адриан Николов