Новини

За десета поредна година Институтът за пазарна икономика представи единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили на ИПИ стъпват на 66 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти. Фокусът на представянето през тази година попада върху здравеопазването в областите в условията на COVID-19.

 Някои от основните въпроси по време на събитието бяха:

• Кои области бяха водещи в икономическото развитие?
• Ефектът на COVID-19 върху регионалната карта – има ли промяна в траекторията?
• Как се отрази пандемията на пазара на труда и има ли възстановяване?
• Какво се случи с демографията и образованието по време на пандемията?
• Как разликите в достъпа до здравеопазване в областите влияе на справянето с пандемията?
• Къде е потенциалът и какви са перспективите пред регионите?

• Презентация
• прессъобщение
• пълен текст на изследването

Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията, поставя множество въпроси относно адекватността на здравната система в страната, нейния капацитет, възможности и проблеми.

Настоящият анализ стъпва върху индикаторите в категория „Здравеопазване“ от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“. Прегледът на редица други данни относно ресурсите, резултатите и ефектите в системата на здравеопазването допълва тази база и очертава някои основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 година.

Проследяването на случващото се на местно ниво откроява различията и спецификите на здравеопазването във всяка една българска област. Последните сравними данни на областно ниво са за 2020 г.

Ресурси

• Броят на лечебните заведения за болнична помощ не се променя значително през последните години. Във всяка област има поне една многопрофилна болница, като най-голям е броят им в столицата, а най-малък – в област Видин. В три области няма нито една специализирана болница.
• Броят на болничните легла се увеличава значително през последното десетилетие в почти цялата страната. С най-голяма леглова база спрямо населението и огромен превес над другите области е Плевен.
• Данните показват изключително голямо намаление на броя на лекарите (както общопрактикуващи, така и специалисти) през последното десетилетие. Разликите между различните области също са големи. Най-много са лекарите в Плевен, а най-малко – в Кърджали. Различните специалисти са разпределени неравномерно в страната в зависимост от обективни фактори.

Резултати

• Данните за преминалите за лечение болни показват големи разлики между областите в страната. Забелязва се зависимост между относителния брой на лекуваните и делът на градското население.
• Освен повишената заболеваемост от COVID-19, се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, чието лечение временно е било преустановено по време на най-тежките кризисни седмици, в които болничната система не е успяла да поеме всички болни. В областите с по-висока гъстота на населението заболеваемостта от COVID-19 е значително по-широка.

Ефекти

• Общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст във всички области. Спрямо броя на населението най-висока е смъртността в областите Видин и Монтана.
• През 2020 година COVID-19 за първи път става част от международната класификация на болестите и до края на годината се превръща в една от основните причини за смърт в България. Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи в една област е отбелязана в област Благоевград.
• Пандемията от COVID-19 се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота. По данни на НСИ българите са изгубили средно по около 3 месеца живот за годините от периода 2018 – 2020 г. в сравнение с предходния период 2017 – 2019 г.  в резултат най-вече на COVID-19 пандемията.

Пандемията от COVID-19 води след себе си много промени. Събитие от подобен мащаб, което да влияе толкова значимо върху основни здравни показатели и показатели за качество и продължителност на живота, рядко се наблюдава в историята на човечеството. То поставя под натиск почти всички социални системи и изисква бърза трансформация на доставчиците на здравни, образователни и социални услуги. Допусканията са, че данните за ефектите от пандемията в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на ваксини и нови лечения. В дългосрочен план пандемията вероятно ще наложи реформи в системата на здравеопазването, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови вълни на вируса и ориентиране към преодоляване на дългосрочните негативни последици от боледуването.

[1] Проектът „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Най-новото издание ще бъде представено на 07 декември 2021 г. Следете www.regionalprofiles.bg за повече информация.

В края на ноември НСИ ще разполага с окончателните данни за дейността на нефинансовите предприятия в страната през 2020 г. със секторни и регионални разбивки. Тези данни са ключови за детайлното проследяване на ефекта от пандемията и въобще за икономическото състояние на общините в страната. На база на предварителните данни за някои общини, в т.ч. столицата, можем да очертаем общата картина в страната в годината на пандемията.

Общо произведената продукция от нефинансовите предприятия в страната намалява от 194 млрд. лв. през 2019 г. до 188 млрд. лв. през 2020 г. (спад от 3,2%). Представянето на различните сектори обаче е разнопосочно, като ясно си личат най-тежко ударените от пандемията дейности. Предприятията в хотелиерството и ресторантьорството, както и в културата, спорта и развлеченията губят съответно 36% и 50% от своята продукция. Общо свиването на продукцията в тези сектори е за близо 3,9 млрд. лв. Преработващата промишленост губи 9,2% от произведената продукция, като в номинално изражение това е спад от над 6,3 млрд. лв. Нарушените вериги на доставки оказват своето влияние върху промишлеността, като валутните приходите от износ в производствения сектор спадат с над 3,8 млрд. лв. Транспортът губи 7,3% от своята продукция или в номинално изражение близо 1,3 млрд. лв. Това са сферите, които са най-тежко ударени от пандемията и влошават своите резултати в почти цялата страна.

Поне четири сектора обаче успяват да повишат своите резултати през 2020 г. Строителството бележи много сериозен бум, като продукцията в сектора нараства с 34% или с близо 6 млрд. лв. Почти целият спад на продукцията в промишлеността е компенсиран от номиналния ръст в строителството. Най-интересното е, че това бурно развитие е изцяло в София – 97% от ръста в продукцията на строителството на национално ниво през 2020 г. е концентриран в столицата. Добиваната промишленост също се развива добре, като продукцията в сектора на национално ниво нараства с близо 20% или с над 500 млн. лв. Това е провокирано от доброто представяне на минните компании в Средногорието, както и от разработването на рудника в Крумовград. Данните за Панагюрище например показват, че там икономиката отчита ръст през 2020 г., което се дължи на това, че нарастването в добивната промишленост компенсира спада в другите сектори, които са директно засегнати от пандемията.

Здравеопазването също расте на национално ниво с 9%, което представлява ръст на продукцията с над 400 млн. лв. Фирмените данни показват, че в годината на пандемията болниците са увеличили както своите приходи, така и печалбата. Последният с положителна динамика е секторът на информационните и комуникационните технологии, който продължава да се развива и по време на пандемията. Ръстът в продукцията в информационните и комуникационните технологии през 2020 г. е над 900 млн. лв. (7,6% ръст), което е провокирано от продължаващото търсене на външни пазари към този тип услуги – над 1 млрд. лв. е увеличението на приходите от външни пазари в информационния сектор в страната в годината на пандемията. Голяма част то този ръст е концентриран в столицата, която по принцип доминира дигиталния сектор в страната. Всички останали сектори са оцветени в червено, с изключение на търговията, която на национално ниво успява да запази сходни резултати с тези преди пандемията.

Общата картина за страната показва, че поне два типа общини успяват да преминат сравнително добре през пандемията. Първата е столицата София, която заради огромния бум в строителството и продължаващата положителна динамика в дигиталния сектор остава над водата, въпреки проблемите в много сектори по време на пандемията. Другата група включва някои специфични общини с много силна минна индустрия – добив на цветни метали, която остава почти незасегната от кризата и отбелязва ръст в показателите. Всички останали региони, в които липсва силна минна индустрия, няма такъв бум в строителството и дигиталните услуги тепърва навлизат, регистрират отчетливо негативния ефект на пандемията, най-вече през удара по преработващата промишленост, туризма и дейностите в сферата на културата и развлеченията.

Област Русе е сред по-силните икономики на Северна България, най-вече благодарение на добре развитата преработваща промишленост в областния център и околните общини. През последните години обаче тя изостава в развитието си, особено в сравнение с водещите икономически центрове в южната част на страната.

• ВОДЕЩАТА ИКОНОМИКА НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЕВЕР

Северният централен район за планиране е доминиран от икономиките на областите Велико Търново и Русе, като през 2019 г. Велико Търново генерира малко повече БВП от Русе – съответно 2,8 и 2,6 милиарда лева. Претеглен спрямо населението обаче, БВП на дунавската област е малко по-висок - 12,7 спрямо 11,1 хиляди лева на човек от населението годишно, но това отчасти отразява и по-негативните демографски процеси в Русе през последните години. Темпът на растеж на икономиката на областта е сравним със средното за страната, като в рамките на десетилетието между 2009 и 2019 г. БВП на човек от населението се е увеличил от 7,5 на 12,7 хиляди лева. В периода между 2015 и 2019 г. ръстът на русенската икономика остава зад ускореното развитие на водещите икономически центове и особено столицата. Въпреки че в състава на брутната добавена стойност на икономиката на Русе доминират услугите, с 59% от общата БДС, областта има висок дял на индустрията, с 35%. Това се обяснява до голяма степен с профила на водещите компании в Русе. Лидер е групата „Булмаркет“, която обединява трите най-големи компании по приходи в областта - „Астра Биоплант“, „Оберьостерайхише Биодизел България“ и „Булмаркет ДМ“. „Астра Биоплант“ е и в топ 10 на страната с приходи от близо 2 млрд. лв. през 2019 г. (и приблизително 1/5 от приходите на всички фирми в областта).  Автомобилният сектор също играе ключова роля, като се открояват „Витте Аутомотив България“ и „Линамар Лайт Металс Русе“. Сред водещите в услугите е една от най-големите фирми в куриерския бизнес в България, „Еконт Експрес“.

• РОЛЯТА НА ОБЛАСТНИЯ ЦЕНТЪР

Подобно на повечето области в Северна България (тук Варна и Габрово са изключение), икономиката на Русе е съсредоточена почти изключително в областния център. През 2019 г. в община Русе са генерирани 83% от общата добавена стойност по факторни разходи за цялата област, или 1,46 милиарда лева. За сравнение, във втората по добавена стойност община Сливо поле стойността на индикатора е едва 83 милиона лева, в третата Ветово – 70 милиона, а Ценово и Борово едва надминават 10 милиона лева. Претеглена спрямо населението, добавената стойност е най-висока в община Русе (9,3 хиляди лева/човек) и Сливо поле (8,7 хиляди лева/човек), а най-ниска в Борово и Ценово, по 2,1 хиляди лева на човек. Още по-съсредоточено в центъра е разпределението на чуждестранните инвестиции, като община Русе привлича над 99% от всички ПЧИ с натрупване в областта, или 328 милиона евро към края на 2019 г. В сравнителен план, чуждестранните инвестиции в Русе са чувствително под средните за страната – 2,6 хиляди евро на човек за 2019 г., спрямо 3,7 хиляди евро на човек. Сходно разпределение наблюдаваме и при наетите по трудово и служебно правоотношение – в община Русе работят 56,4 хиляди души, но в нито една от останалите броят на наетите не надхвърля 3 хиляди души, а в Борово и Ценово не надминава хиляда. Трябва да се има предвид обаче, че тези данни не вземат предвид ежедневната трудова миграция към околните общини от областния център, която играе важна роля за реалната им работна сила, особено на индустриалната община Сливо поле.

• УДВОЯВАНЕТО НА ЗАПЛАТИТЕ

В рамките на десетилетието средните брутни заплати в област Русе са се удвоили, от 6,1 хиляди лева до 12,3 хиляди лева годишно. Въпреки този относително бърз ръст обаче те остават значително зад средните за страната стойности, а в рамките на Северния централен район отстъпват и на индустриалния център Габрово. Положителната динамика на заплатите в Русе обаче има относително малък ефект върху бедността и материалните лишения в областта, като през 2019 г. под линията на бедността за страната остават 22,2% от населението ѝ, а в материални лишения – 25,2%, а и при двата индикатора се наблюдава значителен тренд към ръст, съответно с 6,1 и 4,4 процентни пункта в рамките на годината (тук, обаче, част от обяснението може да се търси както в подобрението на качеството на данните, така и в бързото покачване на линията на бедност). За разлика от големите разлики между общините в Русе в икономическото развитие обаче, при средните заплати няма чак толкова голямо разслоение – най-високи са те във Ветово (13,2 хиляди лева/годишно), най-ниски – в Ценово (8,6 хиляди лева/годишно), но в останалите общини с разполагат в диапазона 10-12 хиляди лева годишно. Това най-вероятно е отражение на доминантната роля на водещите индустриални предприятия в областта, които привличат работна ръка от всички общини в нея. Местният пазар на труда обаче е сред по-активните в страната, като дори през кризисната 2020 г. се наблюдава спад в коефициента на безработица, до 2,6% за населението на възраст 15-64 г. Същевременно ръст има в заетостта на същата възрастова група, до 71,4%, въпреки противоположната динамика в повечето области, което навежда на мисълта, че Ковид-19 и ограничителните мерки не са се отразили особено негативно на пазара на труда в Русе.

• ДОБРОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Доброто представяне на Русе при индикаторите на пазара на труда се обяснява отчасти с благоприятната образователна структура на работната сила. Областта е с един от най-ниските дялове на населението на 25-64 годишна възраст с основно образование – едва 11,7%, при 17% средно за страната, при това с тенденция към бързото свиване на дела им. Висок е делът на висшистите - 31% от работната сила на областта, благодарение и на влиянието на Русенския университет, който позволява местна подготовка без преместване в друга област. Делът на среднистите е57%, което отговаря на индустриалния профил на областта. Русе се справя относително добре и в училищното образование, като на последното издание на зрелостните изпити постига резултати по Български език и литература много сходни със средните за страната (4,19 срещу 4,21). През последните години – отчасти благодарение на повишението на заплатите – постепенно се решава и проблемът с недостига на преподаватели в училище в областта.

• ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

Заедно с останалите северни области, Русе е изправена пред значителни демографски проблеми и свиване на населението. В периода 2010-2020 г. естественият прираст на областта е намалял два пъти, до -13,5 промила, което означава значително по-висока смъртност от раждаемост. Пандемичната година обаче маркира интересен процес, на прехвърляне на население от водещите икономически центрове към по-малките градове, и от големите към малките общини. Въпреки че механичният прираст на Русе също е положителен (+0,7 промила), той не може да се сравнява с други области – близката Габрово, да речем – има положителен миграционен баланс от +10 промила за 2020 г. В рамките на самата Русе също се наблюдава преместване на населението към от областния център към по-малките населени места около него, като община Русе губи малко над 2 хиляди души в рамките на годината, а същевременно Иваново нараства с почти хиляда, Сливо поле – с над шестстотин. Възможно е, разбира се, отчетеното от статистиката да отразява формализиране на предишна миграция в резултат на ограничителните мерки.