Новини

През миналата седмица коментирахме данните за динамиката на населението и фактът, че 51 общини отбелязват ръст на населението през 2020 г. Сега ще се фокусираме върху факторите за промяната в населението на страната, като погледнем към естествения и механичния прираст през 2020 г. Годината на пандемията донесе сериозни промени за демографските процеси в страната. От една страна, имаме рекордна смъртност, което допълнително влошава естествения прираст. От друга страна, се отбелязва и обръщане на механичния прираст, като страната за пръв път от началото на прехода отчита положителна миграция.

През 2020 г. всички области в страната отбелязват отрицателен естествен прираст. На общинско ниво има само една община, която успява да е над нулата – това е община Твърдица, в която има съвсем малък естествен прираст (с 4 души). Община Николаево също е изключение, като там естественият прираст е точно нула. Всички останали общини са на минус, тоест населението им намалява в резултат на естествените процеси. Големите общини, очаквано, са начело на класацията по абсолютен спад на населението по естествени причини, но по-притеснителното е рязкото влошаване на показателите им през последната година.

|Интерактивна версия на картата|

Столична община отчита отрицателен естествен прираст в размер на 4613 души, като в предходни години този показател показва спад в рамките на 2500 души. Това е почти удвояване на отрицателния естествен прираст в столицата. В Пловдив влошаването е подобно – от обичаен спад по естествени причини с 700-800 души на година до 1726 души през 2020 г. Причината за това е във високата смъртност – ръст с 2000. души на смъртността в Столична община и с близо 800 души в община Пловдив. Генерално различията по общини в коефициента на естествен прираст се запазват – големите общини със силни икономики стоят значително по-добре спрямо обезлюдяващите се райони в страната, но влошаването на естествения прираст през 2020 г. е навсякъде, което отразява тежката година.

|Интерактивна версия на картата|

Положителната новина през 2020 г. е обръщането на миграцията и положителния механичен прираст в страната. Общо с 30 715 души нараства населението на страната в резултат на положителния механичен прираст – основно провокиран от завръщането на българи в страната по време на първите месеци на пандемията. Общо 205 общини отчитат положителен механичен прираст през 2020 г., което е безпрецедентно в новата история на страната. За сравнение, през 2019 г. техният брой е под 100. Голямата изненада идва и в тяхната разбивка. Най-големите губещи са традиционните лидери по механичен прираст, тоест големите градове. Столична община губи близо 16 хил. души, Пловдив - над 4 хил. души, а Варна – над 2,3 хил. души. Губят големите градове, но печели тяхната периферия. Периферията на София, Пловдив и Варна е най-големият печеливш от миграцията през 2020 г.

|Интерактивна версия на картата|

Общината с най-голям механичен прираст е Родопи – ръст от 2642 души в резултат от миграцията. На второ място е община Костинброд – механичен прираст от 2269 души. Топ 10 по механичен прираст и съставен почти изцяло от периферни общини на големите центрове. Подобна е картината и в повечето областни градове – в Бургас, Русе и Стара Загора също се наблюдава спад в областния център и ръст в периферните общини. В Габрово пък всички обръщат тенденцията и отбелязват положителен механичен прираст, в т.ч. в областния център. Дори на северозапад, малките и обезлюдяващи се общини отчитат малък положителен механичен прираст. Коефициентът на механичен прираст обаче потвърждава, че промяната е най-отчетлива около трите големи икономическа центъра.

|Интерактивна версия на картата|

Огромната промяна в механичния прираст е резултат от два процеса. Първият е завръщането на българи от чужбина в началото на пандемията и положителната миграция в страната. Макар и в различна степен, това завръщане се наблюдава в цялата страна. Вторият процес е вътрешната миграция, която в годината на пандемия е от големия град към малкото населено място. Това е както реална промяна, така и официализиране на неотчетена досега реалност. Детайлното разглеждане на казуса със селата в Габрово потвърждава това – микс от регистрации на хора, които вече са в съответното село и реално заселване на други от големия град. И двата процеса обаче изглеждаха немислими допреди пандемията. И макар периферията да спечели, за сметка на големия град, водещото отново е, че силните икономически центрове следва да се разглеждат в широк смисъл – ядро и широка периферия, и имат потенциал за промяна.

През миналата седмица ИПИ публикува данни за заплатите по общини за 2019 г. Традиционно темата предизвиква коментари за делението по оста частен-обществен сектор. Днес публикуваме и подробни данни за заплатите в частния и обществения сектор по общини. Данните се отнасят до средната брутна месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение.

Детайлните данни за заплатите показват, че частният сектор играе водеща роля в почти всички общини в „Топ 20“ по размер на средната заплата в страната. Единствено в общините с много силна енергетика ситуацията е различна – високите заплати идват от обществения сектор в Козлодуй и Раднево, а в Гълъбово са високи както в обществения, така и в частния. При всички други в „Топ 20“ – било то Челопеч, Пирдоп и Панагюрище в Средногорието или индустриалните Девня, Божурище и Марица в близост до големите градове, частният сектор генерира високите заплати.

Лидерите сред общините по заплати в частния сектор на практика не се различават чувствително от общата класация за страната. Челопеч[1], Пирдоп (1 984 лв.) и Столична община (1 794 лв.) заемат трите водещи места. Последните две отбелязват добър ръст от около 10% през 2019 г. След тях се нареждат Гълъбово (1 762 лв.), Девня (1 700 лв.), Суворово (1 623 лв.), Елин Пелин (1 544 лв.), Панагюрище (1 488 лв.), Божурище (1 436 лв.) и Белослав (1 420 лв.). Прави впечатление силният ръст в Елин Пелин (18% през 2019 г.), което отразява възможностите в широката периферия на столицата.

В 20 общини се регистрира средна брутна месечна заплата в частния сектор под 600 лв. през 2019 г. Това са почти изцяло много малки общини – като общините Трън и Батак, в които по принцип броят на наетите в частния сектор е малък, а производствените предприятия или изцяло отсъстват, или са в сфери с много ръчен неквалифициран труд и традиционно ниско заплащане. И докато тези 20 са по-скоро крайните примери, то други 53 общини отчитат средна брутна месечна заплата на наетите в частния сектор между 600 и 700 лева. Сред тях има много общини с разнообразен профил, но и много курортни общини – Велинград, Царево и Сапарева баня например влизат в тази група.

| ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА |

Класацията на заплатите в публичния сектор изглежда много различно. На първите три места[2] през 2019 г. са познатите Козлодуй (2 722 лв.), Раднево (2 045 лв.) и Гълъбово (1 688 лв.). След това идват големи общини – Столична (1 581 лв.), Варна (1 393 лв.) и Пловдив (1 333 лв.). “Топ 10” на заплатите в публичния сектор се затваря от Девня (1 332 лв.), Белово (1 296 лв.) и Бургас (1 285 лв.). Спецификата на заплатите в обществения сектор – с голяма роля на администрацията и сфери като образование например, предполага и по-близки нива на заплащане в болшинството от общините. Едва 16 общини отчитат средна брутна заплата в обществения сектор под 800 лв. през 2019 г.

| ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА |

Това разпределение означава, че в повечето общини в страната средната заплата в обществения сектор изпреварва тази в частния. В 56 общини заплатата в частния сектор надвишава тази в обществения – в Средногорието и индустриалните общини около големите градове разликата е около 1,5-2 пъти в полза на частния сектор.  В другите 209 общини обаче средната заплата в обществения сектор е по-висока или в два случая равна на тази в частния сектор. Разликата в някои от тях – например Козлодуй и Раднево, също може да достигне до два пъти – този път в полза на обществения сектор.

| ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА |

Оставяйки настрана столицата, където частния сектор води по заплати, масово сред големите общини общественият сектор все още е лидер по заплати. В общините Пловдив и Варна например заплатата в частния сектор е 80-82% от тази в обществения. Причините са няколко. От една страна индустрията с по-високите заплати е изнесена в периферията на тези градове и попада на територията на съседните общини. В сектора на услугите и туризма все още има недекларирани доходи от труд. В същото време това са общини с много силни социални функции, които концентрират обществени институции с високо заплащане. Заплатите в образованието и здравеопазването във Варна например е сред най-високите в общината, а през 2019 г. вече се отчита и изпреварващото увеличение на заплатите на учителите.

[1] Данните за средната заплата в частния сектор в община Челопеч са конфиденциални. Въпреки това, знаейки високата средна заплата за общината, както и нивата на заплащане в обществения сектор, можем да потвърдим първото място на община Челопеч. Община Мирково остава единствената извън класацията, тъй като при нея данните са конфиденциални както за средната заплата в частния сектор, така и за цялата община. Най-вероятно, при наличието на данни, община Мирково би била сред водещите в страната. 

[2] Данните за заплатите в обществения сектор са конфиденциални за община Сопот. Възможно е средната заплата в обществения сектор в Сопот – поради наличието на много голяма публична компания, да е сред най-високите в страната.

Препоръките на международните организации към България по-често се съсредоточават върху проблемите на национално ниво - от корупцията през съдебната система до качеството на законотворчеството. Новопубликуван анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) вместо това се фокусира върху особеностите на местната власт, предизвикателствата пред децентрализацията и растящото неравенство между отделните райони на страната и столицата.

На първо място анализът установява, че България е постигнала значителен прогрес в социално-икономическото си развитие в трите десетилетия след краха на социалистическия режим. Това, очаквано, идва и с трансформация на свърхцентрализираните институции към система на управление и вземане на решения на много равнища. Въпреки това анализаторите на ОИСР отбелязват също, че въпреки скъсяването на дистанцията с икономическото развитие на ЕС, страната остава на опашката и среща значителни проблеми както с подоходното неравенство, така и с бедността.

Сред притеснителните тенденции, очертани в доклада е и задълбочаването на социално-икономическите различия както между отделните региони на страната, така и спрямо централноевропейското равнище след влизането на страната в ЕС, въпреки големите инвестиции в регионално развитие, финансирани от кохезионните фондове. Анализът описва казуса на България като „остров на просперитет“, в който има малка добре развита територия и изостанала периферия – големите разлики в развитието са между столицата и останалите райони, като това важи дори за целия Югозападен район за планиране, който съсредоточава почти ½ от националния БВП, с тенденция делът му да се увеличава; същото важи и за София (столица). Авторите отбелязват развитието на Пловдив, Варна и Бургас като алтернативни икономически центрове и балансьори на столицата, но отвъд тях останалата част от страната остава назад в развитието си.

Като цяло, според доклада регионалното развитие се увенчало със „смесен успех“. Според авторите страната е положила усилия за създаване на по-интегриран подход към регионалната политика, но те са били възпрепятствани от една страна от икономическите проблеми, породени от кризата след 2008 г., а от друга – от все по-задълбочаващите се социални и демографски проблеми на редица региони. Като проблем се изтъква и централизирания („отгоре-надолу“) подход към разработването на регионални политики, който често изключва местната власт от процеса.

Анализът поставя акцент върху обстоятелството, че въпреки няколкото програми и стратегии за децентрализация, България остава силно централизирана. Общините – посочени като единственото равнище на реална децентрализация – реализират едва 20% от публичните разходи (или 7% от БВП на страната), на фона на 34% средно за ЕС (15% от БВП). Фискалната децентрализация се посочва като най-слабото звено на общия процес на децентрализация, въпреки че се наблюдават дефицити и в политическата и административна децентрализация.

Като основно предизвикателство пред местната власт се посочват ниската фискална автономия и ограничените бюджети на общините, които ги възпират да предоставят качествени услуги, да правят инвестиции и да насочват развитието си, особено предвид че общинските харчове се определят до голяма степен от централното правителство. Анализът вижда проблеми и в административния капацитет и демократичния процес на местното ниво.

В най-общ план, авторите на анализа на ОИСР препоръчват няколко стъпки за постигане на реална децентрализация, по-добро регионално развитие и подобряване на дейността на местната власт:

• Преминаване към движен от местното ниво и интегриран подход за регионална политика. Според анализа регионалните политики следва да вземат предвид особеностите на различните райони на страната, и да поставят в центъра на процеса на вземане на решения местната власт. Акцент се поставя и върху качеството на процеса на вземане на решения, прозрачността и координацията между различните местни власти.
• Подобряване на общинската децентрализация: повече капацитет и ресурси и по-добро общинско управление. Авторите посочват, че е необходимо реформиране на настоящите поставени цели за общинска децентрализация и мерките за постигането им. От значение са и подобряването на механизмите на координация между различните равнища на управление, по-ефективната административна децентрализация, както и реалната фискална децентрализация и повишаването на фискалната отговорност на местната власт.
• Реформиране на местната власт с цел повишаване на капацитета и постигане на регионалните цели. Докладът посочва, че е необходимо изясняване на ролите на различните равнища на местна власт. Според авторите областите следва да оперират като деконцентрирани териториални администрации, чиято роля е вертикалната и хоризонтална интеграция и контрол над общините, но не и пряко да се занимават с регионално развитие.

Голяма част от изводите на анализа на ОИСР съвпадат и с тези, направени от ИПИ в рамките на дългогодишната работа на института в областта на местната власт и регионалното развитие. Повече за настоящите предложения на ИПИ за реална децентрализация можете да прочетете на специализирания сайт за фискална децентрализация dvenasto.bg

Историята на бурния ръст на икономиката на България от изминалите 5 години най-често се разказва през призмата на бума на ИКТ и аутсорсинг сектора, донесъл със себе си рязко повишаване на доходите и стандарта на живот на замесените. Това обаче е историята на столицата – вярно, най-голямата местна икономика в страната – където е съсредоточен почти целият ИТ сектор. Основният двигател на растежа извън столицата обаче е преработващата промишленост, и област Пловдив е вероятно най-добрият пример за това. В периода след последната криза тя успя да се превърне в най-големия магнит за чуждестранни инвестиции в сферата на промишлеността и модел за създаването на успешно работещи индустриални паркове. На този етап развитието на областта изглежда ограничено най-вече от достъпа до човешки капитал, заедно със засега неизвестните последствия от икономическата криза на 2020 г.

• Бързият ръст на заплатите

От началото на десетилетието до 2018 година (последните достъпни данни), заплатите в област Пловдив са нараснали над 80%; ръстът е малко по-бърз дори и от този в столицата. Номинално обаче Пловдив се нарежда както зад индустриалната София (област), така и зад Стара Загора и Враца, където енергетиката силно изтласква нагоре средните стойности. На общинско ниво обаче доста по-ясно личат разликите в заплатите в пловдивско – почти навсякъде преработващата промишленост излиза много пред останалите икономически дейности. Значителното повишаване на възнагражденията на работещите обаче далеч не означава, че пазарът на труда в Пловдив не среща никакви проблеми. Тъкмо обратното – той се намира в особена и относително рядко срещана ситуация на много ниска безработица (2,4% за 2019 г., една от най-ниските в страната), но по-ниска заетост. Това от своя страна насочва към голям дял на неактивните, останали изцяло извън пазара на труда. Тъй като неактивните, и особено неактивните младежи, често са с много ниски доходи, област Пловдив застава доста над очакваното според останалите ѝ макроикономически показатели както по дела на живеещите в материални лишения (25%), така и по дела на домакинствата под линията на бедност (23%).

• Индустриални инвестиции

Тъй като преработващата промишленост изисква сериозни инвестиционни разходи – като за машини, така и за сгради и земя, не е изненада, че Пловдив е сред областите с най-високи разходи за материални активи. През 2018 г. те са били 2790 лева на човек от населението в областта, което я поставя на трето място в страната. По-интересно е обаче разпределението им – 37% от всички разходи за ДМА през годината са били в преработващата промишленост, 12% в търговията. Това за пореден път подчертава важната роля на индустрията в пловдивската икономика. Общинските данни дават за инвестиционната дейност подчертават този извод, тъй като водещи в инвестиционните показатели са Марица и Куклен, в които е съсредоточена промишлеността. От значение е и чувствителното разминаване между разходите за ДМА и чуждестранните инвестиции, като при ПЧИ Пловдив застава много зад водещите области и дори под средното за страната, с 2861 евро на глава от населението с натрупване в края на 2018 г. Това навежда на извода, че местните инвестиции имат относително по-голяма тежест в развитието на пловдивската икономика в сравнение с останалите водещи икономически центрове. На фона на добре развитата си икономика Пловдив усвоява и относително малко европейски средства, което от своя страна означава, че местната администрация съсредоточава усилията си най-вече върху привличането на частни инвестиции, а не върху европейските фондове.

• Бързият ръст

Класическият (и най-прост) индикатор за икономическо развитие – брутният вътрешен продукт на човек от населението, в случая неговото изменение, също подчертава динамизма на икономиката на Пловдив. В рамките на десет години между 2008 и 2018 г. единствените области, които увеличават своя относителен БВП по-бързо са енергийните центрове Враца и Стара Загора. Прави впечатление, като цяло, че относително бързо развиващите се през последното десетилетие области в страната също са с индустриален профил – Ямбол има почти идентичен на Пловдив ръст, а зад тях са София (област) и Габрово. Трябва да отбележим, разбира се, че част от обяснението е и в по-ниската база в началото на периода, тъй като номинално Пловдив остава едва на седмо място в страната по БВП на човек от населението. Ако траекторията на развитие на областта продължи по същия начин обаче, шансовете ѝ да настигне лидерите в близко бъдеще изглеждат значителни. Основното предизвикателство пред това е по-нататъшния достъп до подготвена работна сила – в пика на икономическия цикъл водещите индустриални предприятия в областта вече бяха започнали да разчитат на работници от съседни области, но има географски ограничения пред широкото възприемане на този подход.

• Областта на среднистите

Икономиката на Пловдив е движена най-вече от работниците със средно и средно професионално образование; в крайна сметка, преработващата промишленост разчита най-вече именно на тях, видимо и при другите области с подчертано индустриален профил. Въпреки това, тенденцията е към постепенно повишаване на дела на висшистите в областта, но той поне към 2019 г. остава малко под средния за страната. Именно това е ключовата предпоставка пред диверсифицирането на икономиката на Пловдив – настъпването на високотехнологичния сектор изисква подготвени кадри, но има всички изгледи в близко бъдеще в областта да има все повече такива. Това от една страна е продукт на относително добре развитото висше образование в нея – областта приютява някои от водещите университети, особено в областта на земеделието и химическите науки. Не са за подценяване и средните училища в Пловдив, които консистентно се нареждат сред водещите в страната, а община Пловдив е и сред постигащите най-високи оценки на зрелостните изпити. Все още обаче има проблеми с отпадането на ученици и относително големия дял на повтарящите в средното образование.

• Магнит за население

Докато почти всички области в България губят доста бързо своето население, от 2011 година насам Пловдив се радва на положителен механичен прираст; с други думи, броят на заселилите се в нея надхвърля този на изселилите се. От значение е и относително благоприятният естествен прираст, който, въпреки че подобно на всички останали области е отрицателен, е над средното за страната равнище. Съдейки по данните за демографското заместване, Пловдив е и сред областите, където процесите на застаряване са относително по-бавни. Сами по себе си положителните демографски показатели не са гарант за икономически успех, но могат да дадат добро предимство на Пловдив, поне в съревнованието с останалите области на България.

Автор: Адриан Николов

Областните икономики на Южна България: състояние и перпективи

• Кои области на юг дърпат напред и доминират регионалната карта и кои изостават?
• Кои са факторите, които обуславят по-бързия ръст на икономиките в Южна България?
• Как се отразява кризата и Covid-19 на местните икономики?
• Кои са предимствата им, които могат да се превърнат в двигатели на растежа след кризата?
• Кои са основните предизвикателства за изпреварващ ръст и сближаване със средноевропейските нива на икономическо развитие?

Това бяха основните въпроси, включени в представянето на втория фокусиран анализ, посветен на икономическото и социално развитие на областите в Южна България, което се излъчи на 09 февруари 2021 г., на живо на фейсбук страницата на ИПИ (пълен запис от представянето).

 Данните от презентацията, подготвена от Адриан Николов и Петър Ганев, можете да видите тук.