Новини

Областните икономики на Северна България: състояние и перспективи

• Кои области на север дърпат напред и доминират регионалната карта?
• Кои са факторите, които обуславят по-бавния ръст на икономиките в Северна България?
• Кои са предимствата, които те могат да капитализират и да превърнат в двигатели на растежа?
• Как се отразява кризата и Covid-19 на северните местни икономики?
• Кои са основните предизвикателства за догонване и изпреварващ ръст?

Това бяха основните въпроси, включени в представянето на първия фокусиран анализ, посветен на икономическото и социално развитие на областите в Северна България, което се излъчи на 02 февруари 2021 г., на живо на фейсбук страницата на ИПИ (пълен запис от представянето).

Данните от презентацията, подготвена от Адриан Николов и Петър Ганев, можете да видите тук.

РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ: ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ 2020

Резюме и съобщение до медиите, 26 януари 2021 г.

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие“. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние на областите в България в навечерието на пандемията. Изследването се основава на 64 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната. В допълнение ИПИ публикува и специален анализ „Covid-19 и регионалните пазари на труда през 2020 година“, който разглежда в дълбочина удара на кризата върху регионите в страната.

Всички данни са представени в изданието, както и на специализираната страница на ИПИ – www.regionalprofiles.bg.

Екипът на ИПИ изказва благодарност на Фондация „Америка за България“ за партньорството и дългогодишната подкрепа за изследването „Регионални профили: Показатели за развитие“.

---------------------------------------------

Пандемията беляза икономическото развитие на регионите в България през 2020 г. Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели. Стабилен растеж в рамките на 3-4% в периода 2015-2019 г. доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите. Брутната добавена стойност в най-големите области в страната – София (столица), Пловдив и Варна, отчете ръст от близо 10% (данни за 2018 г.). В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика бяха водени от промяната в индустрията – ориентирана към по-високата добавена стойност, и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове.

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в София (столица) до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти. Профилът на областните икономики е различен. София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също води до сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области. Най-силно индустриалните области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

Фиг. 1 Брутна добавена стойност на човек от населението по области през 2018 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. Макар и по-малки по мащаб, областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т. нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.

Коефициентът на безработица (15+ години) в България е под 5% през 2019 г. Безработицата по области обаче варира от 2-3% в София (столица), Пловдив и Варна до около 20% във Видин и Монтана. Във всички области в страната безработицата нарасна през 2020 г., в резултат на пандемията и наложените ограничения. Възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година. Областите, които имат повече квалифицирани кадри ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност.

Фиг. 2 Новорегистрирани безработни в първите осем седмици след въвеждането на ограничителни мерки през пролетта и есента на 2020 г. по области, брой души

Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ

Изследването на влиянието на пандемията върху пазара на труда (виж тук) показва, че динамиката на безработицата през 2020 г. следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България, като и пролетният, и есенният „локдаун“ са последвани от рязко увеличаване на новите регистрации в бюрата по труда.

Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики. Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория „локдаун“ е по-висок, отколкото в първия.

Коефициентът на безработица към декември 2020 г. в повечето общини се различава от отчетения през декември 2019 г. с до 2 процентни пункта.

В сферата на образованието продължават да се наблюдават интересни тенденции. Въпреки ефектът на пандемията и временното преминаване на учениците в дистанционна форма на обучение, общите тенденции и регионални различия се запазват. Областите София (столица) и Смолян продължават да имат най-добри показатели на държавните зрелостни изпити по български език и литература – средно 4,63 и 4,53 през 2020 г. След тях се нареждат Варна, Пловдив, Габрово и Велико Търново. На дъното, с оценки под границата от 4,00 са Шумен, Кърджали, Силистра и Търговище. В 12 области делът на оценките под „среден“ 3 е над 10% от всички явили се ученици.

Фиг. 3 Образователна структура на работната сила по области през 2019 г.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Фиг. 4 Резултати от държавен зрелостен изпит по български език и литература през 2020 г.

Източник: МОН, изчисления на ИПИ

Пандемията изведе на преден план сферата на здравеопазването. Показатели като брой на болничните легла и достъп до лекари се превърнаха в най-важните за качеството на живот по места. Регионалните различия са видими през достъпа на населението до лекари-специалисти. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, се падат по под 400 души на един лекар-специалист, то в други – Кърджали, Ямбол и Добрич, са около 700 души на един лекар-специалист (данни за 2018 г.). Броят на болничните легла също варира от над 9 легла на хиляда души в Плевен до около 3 легла на хиляда души в Добрич, Шумен и Велико Търново.

Фиг. 5 Достъп на населението до лекари-специалисти по области през 2018 г. 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Пандемията през 2020 г. засегна както икономическите, така и социалните показатели на областите в страната. Спадът в икономическата активност ще се види в макро данните на областно ниво – за произведена продукция, добавена стойност, инвестиции и заетост. В социалната среда неизбежно ще се отчете промяна в здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в демографията – най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места. В сферите на образованието и културата също могат да се очакват промени, поради напълно различната среда за работа през 2020 г. Следващото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ ще бъде изправено пред предизвикателство да отчете всички нюанси в социално-икономическото развитие на областите по време на пандемия.

---------------------------------------------

Проектът "Регионални профили: показатели за развитие" се осъществява с подкрепата на Фондация "Америка за България". 

Сравненията в икономическото развитие между Северна и Южна България почти винаги приключват с установяването на чувствително превъзходство в полза на Юга. Има обаче няколко изключения, и сред тях са областите Велико Търново и Габрово. Последното десетилетие те се отличават с рекорди на пазара на труда, все по-добри постижения в сферата на образованието и подобряващи се условия за живот, въпреки че засега инфраструктурното развитие на страната не им обръща особено внимание. Подобно на голяма част от северните области обаче, голямо предизвикателство пред тях са застаряването и негативните демографски тенденции, които поставят бариери пред потенциал им за развитие.

• РЕКОРДИ В ЗАЕТОСТТА

Експлозията на заетостта във Велико Търново през 2019 г. е почти безпрецедентна в новата стопанска история на страната; само за година коефициентът се покачва с над 12 процентни пункта (размах характерен за периода на бърз възход в началото на хилядолетието) до 78,7% от трудоспособното население. Сравнението с Габрово също е интересно, тъй като през последното десетилетие Велико Търново тръгва от чувствително по-ниска база, но пък демонстрира изпреварващ растеж. Очаквано и двете области са засегнати от предишната криза, но пък периодът на бурно индустриално развитие им се отразява благотворно след това. В случая на Велико Търново много високата заетост е комбинирана с много ниска безработица – 2% през 2019 г., а същевременно Габрово е с 4,5%. Тази позитивна динамика до голяма степен се обяснява от благоприятната структура на работната сила – двете области са с най-големия дял на висшистите (29% в Габрово и 30% във Велико Търново) в страната сред София, и същевременно са с едни от най-ниските дялове на трудоспособното население с основно и по-ниско образование. Това води го голям дял на хората със средно и професионално образование, които обикновено са важен компонент за развитие на преработващата промишленост. Многото висшисти и наличието на университетска инфраструктура и в двете области пък демонстрира и потенциала им да развиват.

• ОБХВАТНОТО СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

Обхващането на максимално много деца в училищна възраст от системата на училищно образование е сред ключовите политики в сферата от последните години. Обяснението е, че задържането в училище за максимално дълго време позволява снижаването на неравенството във възможностите и помага за интеграцията, особено на децата от малцинствата. Габрово е шампионът на страната по този показател, като през 2018 г. покритието на училищното образование в областта достига 96%, с 8 пункта над средното за страната. Данните за Велико Търново са по-колебливи, но и там има видима тенденция към подобрение. Освен при обхвата на образователната система, двете области – особено Габрово – се справят много добре както при дела на отпадналите от образование ученици, така и повтарящите класовете. Въпреки че на областно ниво се класират пред повечето, добрите постижения на Габрово и Велико Търново на зрелостните изпити личат по-добре на общинско, където през учебната 2019/20 областните им центрове се класират в топ 10 на матурата по БЕЛ, отстъпвайки единствено на традиционно водещите общини в смолянско и на столицата. Сходно добри резултати постигат учениците в Габрово и Велико Търново и на външните оценявания след седми клас, особено в математиката.

• ЩЕДЪР ПОТОК ИНВЕСТИЦИИ

Силните индустриални икономики на Габрово и Велико Търново привличат значителни инвестиции. Графиката включва употребата на средствата по европейските фондове не толкова заради високите показатели на областно ниво, колкото на общинско. Доскоро община Габрово беше шампион, а дори и днес е в топ 10 на българските общини по употребата на европейски средства, с общо 4139 лева на човек от населението общо за двата програмни периода. По-добре като цяло се справят общини с малко население и финансиран голям проект, който обслужва по-широк ареал, най-често пречиствателна станция или пък площадка за обработка на отпадъци.Високото класиране на Габрово е резултат както от някои големи, така и от множество относително малки проекти. От гледна точка на чуждестранните инвестиции, между двете области има интересен контраст: докато Велико Търново е на дъното на подредбата с едва 597 евро на човек от населението с натрупване към края на 2018 г., а Габрово е сред водещите области с 3120 евро на човек (най-вече благодарение на големите чужди инвестиции в Севлиево), то и двете постигат сходни резултати от гледна точка на икономически развитие. Очаквано, Габрово е „с едни гърди напред“, особено от гледна точка на произведената продукция, но пък разликите не са толкова големи, колкото бихме могли да очакваме, ако съдим единствено по инвестиционните потоци.

• РОЛЯТА НА ИНДУСТРИЯТА

Обликът на икономиките на двете задбалкански области е до голяма степен предопределен от водещото място, което заема индустрията в тях. Това важи с особена сила за Габрово, където над 60% от произведената продукция идва от преработващата промишленост. Комбинацията от големи индустриални предприятия с по над 1000 заети - – „Идеал Стандарт“, „Хамбергер“, „Дзали“, както и концентрацията на мехатрониката в Габрово, генерират голяма част от добавената стойност в областта. Най-видимо във Велико Търново пък е лясковското оръжейно предприятие „Аркус“, както и „Екстрапак“ и няколкото големи производители на захарни изделия. И в двете области се наблюдава и сериозна динамика, в т.ч. приток на свежи капитали, в сектора на информационните технологииТрудно може да се мисли за икономиките на тези две области обаче, без да се има предвид важното място на преработващата промишленост. В този смисъл, моделът на Габрово и Велико Търново може да се ползва като подход към развитието на други области в Северна България – Враца и Монтана, например, имат сходна индустриална традиция и минало, но останаха по-назад в хода на прехода, но все още пазят поне част от потенциала си.

• ДЕМОГРАФИЯТА КАТО БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ

На фона на описаните по-горе силно положителни тенденции в икономиката и образованието, бързото застаряване и свиване на населението е сред основните заплахи пред бъдещото развитие на двете области. По демографско заместване при децата под 14 години и пенсионерите по-зле от Габрово се справя единствено Видин, при това с малко – през 2019 г. на всяко дете в областта има по 2,5 души в пенсионна възраст. Във Велико Търново показателят не е толкова драстичен – 1,9, но и там е доста над средното за страната. Това е следствие от подчертано негативния естествен прираст - -13‰ в Габрово и -10‰ във Велико Търново. Миграционните процеси също не допринасят за подобряване на демографските условия, като през последните години коефициентът на механичен прираст и на двете области е от порядъка на -3 до -5‰ годишно. Анализът на данните на общинско ниво също не дава особени поводи за оптимизъм, тъй като откъм естествен прираст единствено областният център на Велико Търново има относително добро (но все пак отрицателно) постижение, а от гледна точка на миграционните процеси – отново Велико Търново, заедно с индустриалните общини Лясковец и Златарица около него. Изводът тук е повече от ясен: въпреки настоящата си добра траектория, двете задбалкански области разполагат с относително кратък период от време в което да обърнат негативните демографски тенденции – било то чрез повишаване на раждаемостта, било то чрез привличане на хора отвън – или да се изправят пред нуждата да преструктурират икономиките си в контекста на все по-бързо намаляваща работна сила.

Автор: Адриан Николов

Сливен и Ямбол са толкова подобни, колкото са и различни. Въпреки че и двете области несъмнено демонстрират подобрения в икономическото и социалното си развитие в годините преди настъпването на новата икономическа криза в началото на 2020 г., те изостават далеч зад по-развитите области в Южна България. Ако не знаехме къде се намират географски, а съдехме само по данните, щяхме да ги класираме близо до икономически изостаналите региони в Северозападна България. Още повече, събитията от последните няколко месеца допълнително поставят под въпрос догонването на по-развитите райони.

• ЗАБАВЕНИЯТ РАСТЕЖ

През цялото изминало десетилетие Сливен и Ямбол остават доста зад средните за страната равнища на икономическо развитие. Докато двете области тръгват от практически еднакви нива на брутен вътрешен продукт на човек от населението, Ямбол успява да се откъсне по-бързо в периода след кризата, благодарение на по-високите инвестиции в областта. През 2008 г. Сливен е покривал 52% от средния за страната БВП на човек, а Ямбол – 55%, то при Сливен се наблюдава дивергенция, като през 2018 г. вече покритието е едва 48%, а Ямбол достига 62%. В Сливен БВП на човек възлиза на 7600 лева, като по-ниска стойност на този показател има единствено Силистра.

Тук от основно значение е профилът на местната индустрия – докато Ямбол привлича инвестиции в производствени сектори с относително висока добавена стойност, то водещата роля на текстилната индустрия обрича Сливен на по-бавен растеж.

• РОЛЯТА НА ИНДУСТРИЯТА

Съдейки само по общия обем на произведената продукция на нефинансовите предприятия, към 2018 г. Сливен е по-голямата от двете областни икономики, но не с много. Особено голяма разлика има при преработващата промишленост, където Сливен произвежда с над една пета повече от Ямбол, а видими разлики има и при транспорта и строителство. Ямбол от своя страна води с малко при селското стопанство и търговията. Структурата на месните икономики е важна най-вече заради голямото съсредоточаване в сферата на индустриалното производство; услугите, които имат все по-водеща роля в по-развитите областни икономики, особено тази на столицата, тук почти отсъстват. Дума не може да става и за ИКТ и аутсорсинг, които тласкат напред водещите местни икономики. Ясно изразеният индустриален профил е нож с две остриета – от една страна прави областите по-атрактивни за инвестиционна дейност в сектора, но в контекста на кризата по-малко диверсифицираните икономики са по-податливи на шокове.

• ПЛАХИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Сливен и Ямбол са сред областите с относително ниска инвестиционна дейност. Що се отнася до чуждестранните инвестиции, с натрупване към края на 2018 г. в Ямбол те възлизат на 870 лева на човек от населението, в Сливен – почти 1700. Сливен е интересен от тази гледна точка, тъй като само смяната на статута на най-голямата инвестиция в областта от чуждестранна на местна „срива“ и обема на ПЧИ в нея почти пет пъти между 2013 и 2014 г. В Ямбол пък обемът им е видимо по-нисък, но по-стабилен през последното десетилетие. Там обаче се наблюдава значително по-високо равнище на разходите за придобиване на ДМА, което говори и за по-високи нива на местните инвестиции. От гледна точка на усвояването на средства от европейските фондове, Ямбол също се справя почти два пъти по-добре, като към средата на 2020 г. общият обем на усвоените средства от двата програмни периода достига 1800 лева на човек от населението. Сливен пък вече е единствената област, където обемът на усвоените европейски средства e под 1000 лева на човек, което я поставя на последно място в страната.

•  НЕГАТИВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТРУКТУРА

Основният фактор, който обуславя относително по-добрите икономически постижения и по-високите инвестиции в Ямбол спрямо Сливен е образователната структура на работната сила. Най-общо казано, областите фокусирани върху икономиката на услугите имат нужда най-вече от висшисти; областите, където индустрията е от по-голямо значение се ползват най-често от работниците със средно, и особено средно-професионално образование. Тук Ямбол прилича на останалите „промишлени“ области – повече от половината работна сила е със средно образование, а делът на висшистите - приблизително 1/5 – е чувствително по-нисък от средния за страната, но предвид основните потребности на местния пазар на труда това не е особена пречка. В Сливен обаче делът на работоспособните с основно и по-ниско образование през 2019 г. достига 38%, и значителна част от тях срещат трудности при интеграцията си на пазара на труда, съдейки по ниската заетост(65% по последни данни) в областта. Ниската заетост обаче е съчетана и с относително ниска безработица, което от своя страна означава, че голям дял от работоспособните остават изцяло извън пазара на труда. Още по-притеснителна е тенденцията – в Сливен делът на работоспособните с основно образование нараства с 8 пункта за десетилетие. В Ямбол той също се движи нагоре, но не с толкова рязък темп. Съдейки по обстоятелството, че Сливен е и с най-големите дял на отпадналите от училищно образование (5,7%) и на повтарящите ученици (3,2%), то повече от очевидно става, че областта има системи проблеми с образователната система, които спъват икономическото ѝ развитие.

• ВЛОШАВАНЕТО НА МАТЕРИАЛНИТЕ УСЛОВИЯ

Негативните условия на трудовите пазари и високия дял на икономически неактивните неизбежно се отразяват и на условията на живот. Към 2019 г. Ямбол е областта с най-големият дял на населението, което живее в материални лишения (40%), а Сливен е на трето място, с 34%. Средният доход на лице от домакинство обаче поставя Ямбол на близки до средните за страната стойности, което подсказва за висока степен на неравенство – работещите имат относително високи доходи, но неактивните живеят в бедност. В тази връзка, делът на населението под линията на бедността и в двете области е по 1/3. Тук наблюдаваме и напълно противоположни тенденции – докато в Сливен индикаторите за бедност постепенно се подобряват във възходящия тренд на икономическия цикъл, в Ямбол от 2015 г. насам се влошават значително – делът на бедните се е удвоил, а делът на населението в материални лишения се е повишили четири пъти. Характерна за Ямбол е и почти пълната липса на

Връхлитането на новата икономическа криза също не вещае добро развитие на тези показатели, предвид очакванията за допълнително свиване на заетостта и инвестициите. 

Автор: Адриан Николов