Новини

С началото на новата учебна година следващата седмица обръщаме поглед към преподавателския персонал в училищата и неговото разпределение на регионалната карта.

Отношението на броя преподаватели към броя ученици на общинско ниво е белег за способността на местната образователна система да организира нормален образователен процес. В повечето общини в България се падат средно между 10 и 12 ученика на един учител, като залитането в която и да било от двете крайности не е желателна – прекалено много ученици на един учител означава големи класове, докато прекалено малко създава риск от недофинансиране, пък и поставя под въпрос качеството на самия образователен процес. Само в 20 общини има средно по под 7 ученика на един учител, а с под 4 са само две  - Макреш и Ковачевци, като в общия случай това важи за много малки и слабо населени места, предимно в планински райони. В другата крайност -  с повече от 14 ученика на един учител - са други 8 общини, като в Сапарева Баня (средно 15,6) и Невестино (15,3) проблемът е най-задълбочен. Трябва да имаме предвид и че дори в общини с около средните съотношения са възможни големи различия в броя на обучаваните ученици от един учител между отделните училища, особено когато в общината има както по-голям град, така и отдалечени села.

Карта 1: Брой ученици в общообразователните и специалните училища на един учител, 2020 г.

|ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА|

Очаквано, най-голяма концентрация на учители се наблюдава в големите общини – 9,6 хиляди в София, 2,5 хиляди в Пловдив, 2,3 хиляди във Варна. По едва петима учители има в Ковачевци, Трекляно и Георги Дамяново. От значение е обаче и изменението в броя на учителите, доколкото то може, поне донякъде, да покаже дали и доколко политиките, които целят повишаването на привлекателността на професията, в това число и значителното повишаване на заплатите през последните няколко години, са били успешни.

Карта 2: Изменение в броя учители в общообразователните и специалните училища на един учител между 2015 и 2020 г.

|ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА|

В страната като цяло тенденцията е откровено положителна – според данните на НСИ, в рамките на пет години общият брой на учителите в общообразователните и специалните училища е нараснал с над 7 хиляди души, до общо 50,4 хиляди. В 54 общини обаче броят на учителите намалява или остава същият. На регионалната карта отчетливо се открояват зони с отлив на преподавателите – край Добрич, Ловеч и Видин, но и в отделни по-малки и планински общини в Южна България. Очаквано, най-големите общини, където са разположени и водещите училища в страната, най-бързо добавят нови преподаватели – само в София те са над 2 хиляди, във Варна – 444, в Пловдив – 393.

Косвено можем да оценим и успеха на политиките за привличане на нови преподаватели и по възрастовата им структура – в крайна сметка, част от целта е и привличането на млади, наскоро завършили хора към професията. В най-добрия случай отговорът е „донякъде“, тъй като ръстът на национално ниво (НСИ не предоставя данни на регионално) е в двата края на възрастовата структура. Повече преподаватели – с ръст от над 2500 – има във възрастовата група между 25 и 34 години, но почти същият ръст има и при тези на 60 или повече години, с други думи целта да стане професията по-привлекателна за младежи е постигната само донякъде.

На икономическата карта на България, Стара планина се явява големият разделител. Докато на юг от нея покрай магистрала „Тракия“ има практически непрекъснат пояс от силно развити зони, то на север има няколко несвързани „острова“ на по-бурна активност. Периодът на възход в края на предното десетилетие се отрази благотворно на някои от северните местни икономики, особено на Габрово и Варна, но други останаха по-назад – и в инвестициите, и в доходите, и в бедността. Тук се спираме на две такива северни области – Шумен и Търговище, чиято икономическа траектория до голяма степен се припокрива в периода след последната голяма криза.

• Ръстът – наличен, но бавен

Брутният вътрешен продукт е най-простият индикатор за икономическо развитие; въпреки несъвършенствата си, той позволява лесното сравняване, в случая между отделните области. Видно, през последното десетилетие Шумен и Търговище не са успели да постигнат чувствителен изпреварващ ръст и да догонят дори и средните за страната нива, дума да не става за водещите икономически центрове като София и Пловдив. През целия период двете области остават с равнища на БВП на човек от населението от 60-65% от средното за страната. Трябва да отбележим, че предишната криза е повратен момент за относителното благосъстояние на жителите на двата региона – докато преди нея Шумен има по-високи равнища на икономическо развитие, то от 2010 г. насам Търговище расте чувствително по-бързо. Кумулативният ръст на Търговище в рамките на десетилетието е 74%, на фона на 63% средно за страната, което от своя страна означава, че в (далечното) бъдеще областта би могла да започне да се сближава по-силните регионални икономики. Най-вероятно ключовият фактор в този обрат на развитието са значителните чуждестранни инвестиции в областта (над 2,5 хиляди евро на глава от населението с натрупване в края на 2018 г.), особено в областта на производството на стъкло и стъклени опаковки, както и в мебелната индустрия. Не че Шумен няма относително добре развита промишленост – „Теси“, „Фикосота“, „Алкомет“ са сред устойчивите и успешни предприятия на българската индустрия, но не успяват да тласкат местната икономика напред достатъчно бързо. Длъжни сме да споменем и бързото развитие на индустриалния парк в Шумен, което на този етап не е пряко видимо в макро данните.

• Проблемът с бедността

Дори и на върха на икономическия цикъл – а предвид кризата, в която се намира днес с увереност можем да твърдим, че той е отминал – много области в Северна България запазиха много високите си равнища на бедност. Търговище и Шумен са далеч от най-бедните области, и трите в Северозападна България, но въпреки това дори и през 2018 г. и в двете има много сходни дялове на домакинствата, които живеят под линията на бедността, съответно по 30 и 29%, с почти 10 пункта над средното за страната. Любопитно е обаче, че високата бедност не е съчетана с голям дял на домакинствата с материалните лишения – и в двете области равнището им е дори под средното, което от своя страна означава, че бедността не се отразява толкова негативно върху самите условия на живот в областите. Високите нива на бедност до голяма степен се обясняват както със структурата на местната икономика, която е съсредоточена най-вече в производства с ниска добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, така и с образователната структура. В Търговище делът на работната сила с основно образование е над два пъти над средното (36% спрямо 18%), в Шумен – почти 30%. Областите, успели да намалят значително бедността си през последните години го правят именно благодарение на добрия си човешки капитал, който позволява преход към по-капиталоемко производство и по-голям фокус върху основани на знанието услуги. В Търговище този проблем се задълбочава допълнително както от липсата на местно висше училище, така и в ниското качество на предлаганото училищно образование, което тласка талантливите да напускат областта, често завинаги. В динамика, не може да се каже че икономическият подем се е отразил на бедността – равнищата ѝ и в двете области остават постоянни през последното десетилетие.

• Стагнацията на пазара на труда

Най-развитите области в страната достигнаха рекордно висока заетост и също толкова рекордно ниска безработица още през 2018 г. Търговище и Шумен обаче останаха встрани от експлозията на пазара на труда, като Търговище дори през 2019 г. показва признаци на влошаване. От гледна точка на заетостта, и двете области остават на опашката в страната, като в Търговище тя достига 60% от работоспособните, в Шумен – 67%. Безработицата през 2019 г. остава над 10% и за двете области, или два пъти над средното за страната.  И по двата ключови показателя на пазара на труда чувствително по-зле се представят единствено областите в Северозапада, които са и далеч назад в общото си икономическо развитие. Докато в Шумен обаче има ясна тенденция на умерен ръст на заетостта на спад на безработицата, то в Търговище единственото подходящо описание е „стагнация“, като показателите се колебаят около едни и същи стойности. Това от своя страна означава, че е налице значителна група работоспособни хора, които системно не намират реализацията си на пазара на труда, вероятно заради ниско образование и неадекватни на търсенето умения, а по-нататъшното развитие на двете области в немалка степен зависи от тяхната преквалификация и интеграция. Също като индикаторите на пазара на труда обаче, образователната структура на двете области също е замръзнала, и няма изгледи да се подобри в близко бъдеще.

• Проблемът в училище

Проблемите на образованието, които ограничават възможностите на пазара на труда тук си личат още в училищната фаза. Най-видима е неспособността на образователната система да обхване децата в училищна възраст – в Търговище през 2019 г. цели 23% от децата, които следва да учат в прогимназиалния етап на образованието са останали извън училище, на фона на 10-12% в повечето области. В Шумен този дял не е толкова значителен – 17%, но и в двете области се наблюдава постепенен спад на покритието на образователната система, като в Търговище в рамките на десетилетие той е намалял с 10 пункта. По 3% от учениците напускат училищното им образование, а дела на повтарящите ученици също е значителен. Не само в обхвата обаче има значителни слабости – постиженията на учениците, измерени чрез резултатите на зрелостните изпити също са повод за притеснение. На последния изпит по български език и литература малко над 10% от учениците и в двете области са с оценка слаб (2), а заедно със съседната Силистра те са трите области с най-нисък среден резултат. С други думи, видима пречка пред доброто икономическо развитие на Шумен и Търговище са дефицитите на образователната система в тях, които на този етап изглежда по-скоро се задълбочават. 

• Демографската възможност

Описаните дотук тенденции не дават много положителна перспектива за бъдещото развитие на Шумен и Търговище. Погледът към демографските данни обаче дава известен повод за оптимизъм – докато повечето области, особено на север, са изправени пред все по-големи проблеми, породени от застаряването и свиването на населението си и оттам на работната ръка, тези две области успяват поне до известна степен да обърнат негативния тренд. Това се случва най-вече по линия на миграционните процеси, като за втора поредна година Търговище и Шумен се нареждат сред осемте области в страната с положителен механичен прираст. Това важи с особена сила за Шумен, където разликата между заселилите и изселилите се в областта през 2019 г. достига 6,9‰, като по този показател по-добре се представя единствено Кърджали. В отделни общини коефициентът е в пъти по-висок, като най-видими са Хитрино (34‰), Каолиново (24‰) и Никола Козлево (15‰). Не толкова положителни са тенденциите при естествения прираст, но няма област в България, в която той да е положителен. От значение е и обстоятелството, че повечето общини в Шумен и Търговище са с относително младо, поне спрямо българските стандарти, население. Рано е да се каже дали североизточните области ще успеят да капитализират демографското си превъзходство и да го превърнат в икономическо, но със сигурност достъпът до по-голяма и по-млада работна сила може да играе важна роля в бъдещите решения на инвеститорите.

Автор: Адриан Николов

Годишният преглед на използването на еврофондовете от областите и общините в страната, който прави ИПИ на база на данните, публикувани в системите ИСУН и ИСУН 2020, не крие особени изненади. Краят на програмния период (в следващите две години ще бъде изплатено всичко по него) до голяма степен потвърждава съществуващите тенденции и разпределение, а водещата „новина“ е, че вече няма нито една община без реализиран европейски проект.

Обзорът на ИПИ използва не  договорените, а  реално изплатените суми по европейските проекти, тъй като те вече са влезели в икономиката и са били инвестирани в регионите на страната. Към средата на 2020 г. общата сума на проектите към регионите[1] за двата програмни периода, откак страната е член на ЕС, приближава 13,9 милиарда лева. Най-вероятно през 2021 г. тази стойност ще прехвърли за първи 2 хиляди лева на човек от населението, а в средата на 2020 г. достига 1975 лева на човек от средногодишното население на страната[2].

На областно ниво вече има само една област с усвоени под 1000 лева на човек от населението – Сливен, като, ако се запази настоящата тенденция, тя най-вероятно ще прехвърли този праг в близко бъдеще. Обратно, най-много европейски средства са усвоени в столицата (3369 лева на човек), Габрово (3290 лева на човек) и Благоевград (2623 лева на човек). Фокусът във всяка от водещите области е различен – докато в София най-голям дял има развитието на “Метрополитен” ЕАД и градския транспорт, то в Габрово водещи са развитието на технологиите и индустрията, а големите потоци към Благоевград са следствие най-вече на строежа на магистрала „Струма“[3].

Графика 1: Използване на европейски средства по области с натрупване, 2020 г.

Източник: ИСУН, ИСУН 2020, изчисления на ИПИ

В динамика, през новия програмен период (в сравнение с изплатените към 2015 г. суми) най-голям скок в използването на европейски средства има в столицата, и то най-вече заради особено голямата стойност на финансирането на разширяването на метрото -  почти 700 милиона лева. Прави впечатление, че областите, където са инвестирани значителни средства за изграждане на водни цикли и пречиствателни станции през предишния програмен период – най-вече Варна и Бургас – не увеличават значително усвоените си средства през настоящия. Подобряването на водоснабдителната мрежа с помощта на европейско финансиране през този период личи най-ясно в северозападните области Враца и Монтана, които в рамките на пет години са повишили използваните  европейски средства с по над 1500 лева на човек от населението.

На ниво община има доста по-големи различия. За първи път за настоящия програмен период обзорът на ИПИ не открива нито една община без изпълнен европроект, благодарение на което общата стойност на използваните от община Ковачевци, която до миналата година беше единствената без такъв проект, средства вече достигат 54 лева на човек от населението. Като цяло, значителна част от финансирането по европейски фондове е фокусирано в относително малък брой общини – 153 от тях са с под 1000 лева на човек, от тях 58 – с под 500 лева на човек. От другата страна, с над 5000 лева на човек вече са 4 общини – Добрич, Свиленград, Созопол и Костинброд, а с над 4000 – цели 10. Трябва да имаме предвид, обаче, че повечето общини с особено висока степен на използване на европейско финансиране се класират там благодарение на единични големи проекти – най-често в сферата на водоснабдяването и обработката на отпадъци – от които обикновено се ползва група от 4-5 околни общини. Голямо влияние на общинско ниво имат и проектите за енергийна ефективност на предприятия и саниране на жилищни сгради, както и различни социални дейности, най-вече осигуряване на храна за бедните и патронажна грижа.

Карта: Използване на европейски средства по общини, лева на човек от население с натрупване към юни 2020 г.

| ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА |

Източник: ИСУН, ИСУН 2020, изчисления на ИПИ

При прегледа на използването на европейски средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват доказателства за постигането на основната им поставена цел – кохезия, както вътре в страната, така и на отделните ѝ региони към средноевропейското равнище. Освен това, те носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. Последните са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище. Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище.

Настоящата криза обаче води със себе си и значителни промени в структурата на европейското финансиране. Изглежда много вероятно в близко бъдеще да има достъп до значително разширен ресурс по тази линия, но не е напълно ясно какви ще са условията за достъп до него, и с какви изисквания ще вървят, най-вече от гледна точка на върховенство на правото. Също толкова неясно е доколко българските институции и бизнес са подготвени за „смяната на правилата“, но едно е сигурно – близкото бъдеще готви големи промени както в размера, така и в разпределението на европейските средства у нас.

* В процеса на събиране на данните взеха участие и стажантите на ИПИ Арно Пигелер и Цветомир Николов

[1] Тъй като е част от годишното изследване „Регионални профили: показатели за развитие“, този анализ взема предвид само сумите, изплатени към местните администрации, но не и централната. 

[2] Длъжни сме да отбележим че този ръст, както и в повечето от областите се дължи и отчасти на свиването на населението.

[3] Проектите за пътища, изпълнявани в областите са добавени за пълнота към съответната им сума на европейските проекти, въпреки че де факто изпълнителят е Агенция „Пътна инфраструктура“

Няма две мнения, че туристическият бранш и неразривно свързаните с него дейности са най-сериозно засегнатите от кризата с коронавируса и ограничителните мерки. Летният туристически сезон по Черноморието изглежда почти изгубен, а хотелите, ресторантите и баровете,които все пак решат да отворят,ще трябва да се съобразяват с новите пост-епидемични условия и реалности - от засилените изисквания за хигиена и осигуряване на пространство на гостите си до завишените страхове и нови привички на самите гости. В настоящия текст ще опитаме да направим груба оценка на загубите за българската икономика от значително по-слабия туристически сезон въз основа на данните за нощувките край морето.

Съсредоточаваме се само върху летния сезон по морето, тъй като на този етап от развитието на кризата имаме относително голяма яснота за начина, по който той ще изглежда; в настоящия момент на краткосрочно икономическо планиране ски сезонът е много далеч и условията на международния трафик и настроенията на туристите в бъдещето са неизвестни. Фокусираме се върху областите Варна и Бургас, тъй като на практика там се съсредоточава голямата част от туристическата активност през лятото. Също така, допускаме, че голяма част от българите, които обикновено посещават Черноморието, ще го направят и тази година, заедно с част от онези, които предпочитат летните почивки в чужди страни, но този път ще се въздържат заради усложнената международна обстановка. За сметка на това, имаме всички основания да очакваме, че посещенията на чуждестранни туристи ще намалеят значително спрямо равнищата им от предишни години.

Данните на НСИ за туристическите пътувания и приходите от нощувки ни позволяват доста подробна разбивка както по месеци, така и по области и по видове посетители; графика 1 представя данните за приходите от нощувки през летния туристически сезон на 2019г. Голяма част от приходите по Черноморието са концентрирани в месеците юни и август, като по чисто географски причини сезонът в курортите в бургаска област изглежда по-дълъг от тези на север. По-важно обаче е разпределението на приходите от нощувките между чужденците и българите, тъй като от него зависи и възможността туристическият сезон да бъде „спасен“.

Графика 1: Приходи от нощувки на българи и чужденци в областите Варна и Бургас в периода юни-септември 2019 г., милиони лева

Източник: НСИ

Взети заедно, общите приходи от нощувки през летния сезон на миналата година са били общо 805 милиона лева, от тях 698 милиона лева от чужденци, 107 милиона лева – от българи. Това повече от ясно илюстрира невъзможността по какъвто и да било начин свиването на туристическия поток от чужбина да се замести със стимулиране на вътрешното търсене. За сравнение, допускаме невероятен сценарий, в който всички българи, пътували миналото лято на почивка в чужбина, тази година да предпочетат Черноморието, заради мерките, несигурността (и може би спада в доходите). През летния сезон на 2019 г. броят на всички български туристи, пътували в чужбина, е бил 1,14 милиона – все още много далеч от 1,93 милиона чужденци, дошли в България в рамките на периода юни-септември. На фона на постепенното отпускане на ограниченията в съседни страни поток от „нови“ български туристи дори с този размер изглежда непостижимо.

При оценката на пълните размери на загубата за този летен сезон се сблъскваме с проблеми с  достъпността на данните – знаем колко се харчи за нощувки, но не и пряко за останалите туристически услуги, от ресторанти и барове до коли под наем. „Сателитните снимки на туризма“, публикувани от Евростат сочат, че отношението на разходите за нощувки и останалите са горе-долу равностойни и за целите на настоящата груба оценка ще приемем, че това е вярно. За да достигнем до относително реалистична оценка, ще допуснем че приходите от българските туристи ще са сходни с тези от миналата година, а броят на летовниците от чужбина ще намалее със 70%, въпреки че изглежда вероятно истинският спад да е по-висок.

При така зададените параметри, загубите от отлива на чуждестранни туристи във Варна и Бургас в рамките на летния сезон достига почти достига 1 милиард лева. в сравнение със същия период на миналата година (980 милиона лева, за да сме прецизни, но вероятността загубата да е точно толкова е малка). Това обаче е само прекият ефект; трябва да вземем предвид и неизбежния удар върху заетостта, в резултат на по-малкия брой резервации в хотелите и посещения в ресторантите и баровете, a в някои от туристическите общини заетостта в този отрасъл надхвърля 50%. От своя страна, ударът върху заетостта и доходите води и до свито желание за потребление в домакинствата в тези общини и оттам – допълнително забавяне на икономическото им развитие в кризисния период. Песимистичните допускания дори сочат към трайно свиване на трансграничния туризъм, което от своя страна означава, че подчертано туристическите икономики на черноморските общини ще трябва да се диверсифицират или рязко да обеднеят.

Тук не се спираме подробно на мерките, които правителството прилага в подкрепа на летния туризъм. Струва си единствено да споменем, че те са насочени към създаването на по-добри условия за българите, но както видяхме това в никакъв случай няма да е достатъчно за постигане на резултати, сходни с тези от миналите години. В заключение, непосредственото бъдеще на туризма по Черноморието не изглежда особено розово; има и риск временният срив да се окаже постоянен.

Над 55 хил. деца са се явили на матурата по математика след 7 клас през 2019 г. На този етап от тяхното образование изпитът по математика е задължителен, затова и техният брой е толкова голям. Резултатите от това масово изпитване, погледнати през призмата на общините, са силно притеснителни. В почти всички случаи оценките са значително по-ниски спрямо тези по български език и литература. В нито една община учениците не успяват да постигнат средна оценка от много добър 4,50 на изпита по математика. Едва в 10 общини се отчита средна оценка над 4,00, в т.ч. някои съвсем малки, както и Столична, Варна и Бургас. Последните три обаче са на ръба и реално са на няколко стотни от изпадането под границата от 4,00.

Загубата на интерес по отношение на математика става особено видима на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) след 12 клас. Там математиката не е задължителна и учениците могат да избират между нея и други предмети – например изпит по чужд език. През 2019 г. близо 50 хил. деца са се явили на ДЗИ по български език и литература. Знаете ли колко от тях са избрали математиката за втори изпит? Общо 2 255 деца – това са всички зрелостници, които са се престрашили да се явят по математика преди абитуриентския си бал. Грубо казано, 1 ученик на всеки 20. През миналата година в 161 общини няма нито един ученик, явил се на зрелостен изпит по математика.

Малко, но добре подготвени

Прави впечатление, че след 12 клас по математика се явяват предимно много добре подготвени ученици. От общо 104 общини с ученици на изпита, в 45 средната оценка е над 5,00. Оценката на изпита по математика след 12 клас е почти винаги над тази от изпита по български език и литература, което се обяснява именно с това, че математиката след 12 клас е избираема и очевидно само най-мотивираните и знаещите взимат това решение.

Общата картина е ясна. Когато всички бъдат изпитани по математика след 7 клас, резултатите са силно разочароващи, защото повече ученици са слабо подготвени. Когато изпитаме само най-добрите след 12 клас – 1 от 20 ученика, които сами са избрали този изпит, резултатите рязко стават много високи. В допълнение към това, броят явяващи се на математика след 12 клас постоянно спада – с 200 ученици само за последната година.

Тенденцията да се учат езици е добра. Това, че изпитът по английски е най-често избираният след 12 клас вероятно отразява също и стремежът за учене в чужд университет. Но свиването на „математиците“ – или тези, които се чувстват подготвени и едновременно с това, мотивирани да продължат образованието си в сфера, свързана с прилагане на математически умения – рано или късно ще спъне икономиката, защото с математика се продължава в техническите и информационните науки, а те са сред най-бързо развиващите се Точно там и всяко правителство иска повече студенти и с по-добри резултати.

Кои гимназии държат летвата на математиката?

Гимназията, която традиционно праща най-много зрелостници на изпита по математика е Математическа гимназия „Д-р Петър Берон” във Варна – общо 148 ученика се явяват на държавния зрелостен изпит по математика през 2019 г. и получават средна оценка 5,46. В гимназията се обучават близо 1 200 деца, като в момента набира скорост проектът за изграждането на нова сграда и оформянето на кампус по инженерни и точни науки.

Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски” е безспорен отличник със средна оценка по математика 5,80 от общо 141 явили се деца. Другите две много големи и силни са Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов” в Пловдив – 100 явили се и средна оценка от 5,37, както и Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков” в Бургас – 91 явили се и 5,65 средна оценка.

Природо-математическите гимназии остават силни, но постепенно отстъпват от математиката в полза на други предмети. През 2015 г. в почти всички природо-математически гимназии в страната броят на зрелостниците, които са избирали математиката за изпит след 12 клас е бил по-голям от броя на тези, които избират английския език. Такъв е бил случаят с природо-математическите гимназии в Бургас, Благоевград, Велико Търново, Враца, Габрово, Кюстендил, Хасково и други. През 2019 г. в повечето балансът вече е обърнат – преобладават зрелостниците, които избират английския пред математиката.

Реално в страната са останали едва 4-5 гимназии, в които около или повече от половината от децата държат държавен зрелостен изпит по математика.

Добавена стойност без математика?

Понастоящем икономиката на България дава ясна заявка за преориентиране към по-високотехнологични сектори, в т.ч. в сферата на информационните технологии и развойната дейност, но и в индустрията, която бяга от ръчния труд и се фокусира в по-капиталоемките производства. Тази трансформация изисква голям брой добре подготвени кадри, способни да участват в процеса на трансфер на технологии в динамичните български предприятия и фундаменталните математически познания са неизменна част от тази подготовка. Езикът е важен, но се изискват и други специализирани знания.

На този етап изглежда, че системата на училищно образование не успява да изгради такива умения у мнозинството от учениците – тъкмо обратното, по-скоро ги отблъсква от „точните“ науки и ги насочва към хуманитаристиката, икономиката и правото. Последните все още са предпочитани във висшите училища, но в последните години се наблюдава преливане към приложните и информационни науки. ИКТ секторът полага също сериозни усилия за да запълва тези дефицити на публичното образование, създавайки собствени академии и партнирайки с по-активните училища и университети.

Липсата на по-широкообхватна математическа подготовка обаче е спънка пред тези процеси. Понастоящем в структурата на училищно образование силно внимание се обръща на четивната грамотност, а в по-горните етапи на работата с текст и литературата. Необходимо е обаче също толкова голяма тежест да придобие и обучението по математика и природни науки – най-малкото защото ще се окаже, че мнозина от днешните юристи и психолози биха били много по-добри инженери или програмисти, ако училището наравно им беше осветило и тази пътека.

Виж детайлни данни от матурите по общини на „265 истории за икономика”