Кризата на общественото здраве от последните месеци изведе на преден план редица проблеми на здравната система. Сред тях е и осигуреността с подходящи кадри и равният достъп до здравеопазване. Тъй като тези проблеми обаче далеч не засягат еднакво отделните области на страната, настоящият текст се спира в по-големи подробности върху достъпа до лекари-специалисти в отделните области на България.
Кризата на общественото здраве от последните месеци изведе на преден план редица проблеми на здравната система. Сред тях е и осигуреността с подходящи кадри и равният достъп до здравеопазване. Тъй като тези проблеми обаче далеч не засягат еднакво отделните области на страната, настоящият текст се спира в по-големи подробности върху достъпа до лекари-специалисти в отделните области на България.
За целите на тазгодишното издание на „Регионални профили: показатели за развитие“, екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2019 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на отделните области е представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари от конкретната специалност, а общият индекс на достъпност (графика 1) – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.
Графика 1: Индекс на достъпност до лекари-специалисти по области, 2019 г. (по-ниското е по-добро)
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Според приложения подход, достъпът до лекари-специалисти в Плевен е най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително сходна стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол. Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа – най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите.
В отделните специалности най-малки регионални различия в достъпа (графика 2) има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 210 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 28, а във цялата видинска област има само един. Обратно, най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от почти 1800 кардиолози над 400 са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище има едва деветима. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни.
Графика 2: Индекс на достъпност до лекари-специалисти според специалността, 2019 г. (по-ниското е по-добро)
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Неравномерният достъп до лекари-специалисти между различните области на страната поставя много конкретен проблем пред дефинирането на здравни политики. Основно предизвикателство, видимо, остава привличането на лекари с „престижни специалности“ извън водещите болници в най-икономически развитите общини, което създава предпоставки (и на практика, нужда) за „здравен туризъм“.
Половин година след началото на извънредното положение и съпътстващата го икономическа криза, пазарът на труда дава признаци на възстановяване. Въпреки това, регионалната динамика в равнищата на безработица разкрива задълбочаващи се проблеми на общинско ниво.
Половин година след началото на извънредното положение и съпътстващата го икономическа криза, пазарът на труда дава признаци на възстановяване. Въпреки това, регионалната динамика в равнищата на безработица разкрива задълбочаващи се проблеми на общинско ниво.
Дневните изменения на броя на регистрираните безработни е вероятно най-важният измерител на влиянието на кризата върху пазара на труда. Графика 1 илюстрира динамиката за периода януари – септември през настоящата и миналата година, сравнявайки кризисната година с най-добрата в историята на българския трудов пазар. Разбира се, няма как да сме сигурни, че 2019 г. е „нормална“, но въпреки това дава представа за очакваното движение в броя на безработните в рамките на годината. Видимо, летните месеци са с най-ниски равнища, като броят на безработните през 2019 г. юли и август броят им пада до 170 хиляди души, в резултат на повишеното търсене на работна ръка както от туристическия, така и от земеделския бранш.
Сравнението показва и доколко 2020 г. се разминава с обичайния цикъл на пазара на труда – въвеждането на ограничителните мерки между март и юни води до рязко покачване в броя на безработните, последвано от относително бърз (и почти линеен) спад. Към края на август коефициентът на безработица достига 7,5%, а към 15 септември – последният ден, за който има налични данни – броят им е 242 хиляди души; за сравнение, на същия ден през 2019 г. те са били 173 хиляди. Интересно е също, че въпреки края на туристическия сезон, спадът в броя на безработните на този етап не се забавя, тоест двата процеса не са непременно свързани.
Графика 1: Дневна динамика в броя на безработните, 2019 и 2020 г.
Източник: Агенция по заетостта
Динамиката на безработицата обаче далеч не е разпределена равномерно върху територията на страната. Изменението през последната половин година, представено на карта 1 по-долу, до голяма степен отговаря на първоначалните очаквания. Туристическият сезон, макар и почти без чужденци, успява да намали безработицата в повечето морски общини, а чувствително подобрение има и в земеделските райони на Северна България. Видимо обаче възстановяването се бави в индустриалните региони на страната – както в София-област, така и в ареала около Пловдив, Казанлък и Габрово. Като цяло почти половината общини в страната към края на август са с по-нисък коефициент на безработица в сравнение с края на февруари, а при останалите ръстът не е особено значителен, но забавеното възстановяване в големите общини (+2 пункта в София, +1,7 пункта в Пловдив, +0,9 пункта във Варна) тласка нагоре безработицата в страната като цяло. Най-големите подобрения през изминалата половин година са в малки земеделски общини - Крушари (-8,1 пункта), Грамада (-7,9 пункта), Макреш (-7,9 пункта), а най-сериозните влошавания – в планинските курорти – Банско (+ 7,8 пункта), Разлог (+7,1 пункта) и в бзликите до индустриални центрове малки общини, например Николаевно (+20 пункта), Твърдица (+7,2 пункта).
Карта 1: Промяна в коефициента на безработица по общини, февруари – август 2020 г.
| Интерактивна версия на картата |
Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ
Сравнението между равнищата на безработица между август 2019 и август 2020 г. (карта 2) позволява – с известно приближение – да се оцени въздействието на кризата върху трудовите им пазари. Общините, които са подобрили безработицата си въпреки ограниченията и кризата са единици, и изглежда трудно да се открие обща черта между тях. И тук обаче ръстът в безработицата по Черноморието е под очаквания – в повечето от тях с по 2-3 процентни пункта, по-чувствително в общините около Варна в сравнение с тези около Бургас. Това обаче не означава непременно, че хотелиерите и ресторантьорите са наели същия брой хора – напълно възможно е работилите в туризма миналото лято да не са се регистрирали като безработни, а да са минали направо в групата на неактивните, като отговор на този въпрос ще имаме чак при публикуването на данните за заетостта през третото тримесечие. И при това сравнение ударът изглежда най-тежък в две групи общини – планинските курорти и малките индустриални общини.
Карта 2: Разлика в коефициента на безработица по общини, август 2019 г. – август 2020 г.
| Интерактивна версия на картата |
Източник: Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ
Съдейки по данните за безработицата на този етап, изглежда че рисковете пред възстановяването на пазара на труда идват най-вече по линия на заетостта в преработващата промишленост, доколкото негативното въздействие върху туризма изглежда по-малко от очакваното. Промишлеността от своя страна обаче зависи в немалка степен от възстановяването на външното търсене, което се случва, макар и относително бавно. Големите фирми в отрасъла са и сред възползвалите се най-много от мерките за запазване на заетостта, съответно възможността за прекратяването им в близко бъдеще създава допълнителен риск. Накрая, сериозна несигурност идва и по линията на евентуална нова вълна от заболявания и ограничителни мерки наесен, което да доведе до динамика на безработните сходна с тази, на която станахме свидетели през март и април. В заключение, изглежда, че пазарът на труда се оказва по-устойчив, отколкото прогнозирахме в началото на кризата, но това далеч не означава, че бъдещето му е безоблачно.
Настоящата година минава в условията на някои знакови събития, които доминират икономическия и обществен дневен ред у нас – приемането в ERM II, пандемията и икономическата криза, протестите и исканията за оставка на правителството и главния прокурор. Покрай тези теми обаче вървят и други процеси, които също са от огромно значение за развитието на страната. Точно такъв е случаят с регионалното планиране за следващите 7 години (за периода 2021-2027 г.), което ще предопредели траекторията на развитие на общините и регионите у нас.
Настоящата година минава в условията на някои знакови събития, които доминират икономическия и обществен дневен ред у нас – приемането в ERM II, пандемията и икономическата криза, протестите и исканията за оставка на правителството и главния прокурор. Покрай тези теми обаче вървят и други процеси, които също са от огромно значение за развитието на страната. Точно такъв е случаят с регионалното планиране за следващите 7 години (за периода 2021-2027 г.), което ще предопредели траекторията на развитие на общините и регионите у нас.
Всички общини в България в момента са в процес на изготвяне на своите Планове за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г., на база на които ще се случат всички значими публични инвестиции на местно ниво през следващите седем години. Тези планове се базират на Интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране, които вече са в почти завършен вариант и всеки гражданин може да се запознае с тях (виж докладите на НЦТР тук).
Именно на базата на въпросните териториални стратегии можем сравнително бързо да се ориентираме за посоката на развитие на шестте района в страната. За целта ще разгледаме приоритетите, които са заложени в стратегията за всеки регион, както и ключовите показатели, спрямо които ще се оценя дали се постигат желаните резултати. Всеки регион има три основни приоритета, които макар и да имат някои различия, могат да бъдат представени обобщено.
Икономически подем
И шестте региона за планиране в страната извеждат като основен приоритет икономическото развитие и трансформация на икономиката. Всеки регион го разписва по различен начин – икономически подем, ускоряване на растежа, трансформация и повишаване на динамичността, устойчива и интелигентна икономика и т.н. Посоката обаче е ясна и в нея е не просто икономическият растеж, но и процесите на промяна в родната икономика, която се ориентира към влагането на повече знание и по-високата добавена стойност.
Основните индикатори в приоритета с фокус върху икономически подем, за които са зададени и цели, са: 1) БВП на човек, 2) инвестиции, като тук се включват и двата основни индикатора – разходи за дълготрайни материални активи и чуждестранни преки инвестиции и 3) зает персонал в научна и развойна дейност. Последното очевидно отразява желанието за трансформация на икономиката. Тези индикатори се срещат в почти всички документи, но при някои региони има и различия.
Южен централен регион и Югоизточен регион например залагат като индикатор индекс на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото. В Югоизточен има и други по-специфични индикатори – например иновативни предприятия от общия брой в индустрията, както и развитие на крайбрежния туризъм, което е обяснимо с присъствието и ролята на Бургас в региона. Югозападен регион, който е доминиран от столицата, също има индикатор за иновативните предприятия, но също и такъв за брой на индустриалните и бизнес зони. Това е единственият регион, който е извел индустриалните зони в отделен индикатор, макар и номинален брой на зоните да не дава достатъчен ориентир за размер и влияние на самите зони.
Общото впечатление обаче е, че фокусът наистина е върху трансформацията на икономиката, като развитието на индустриалните зони, привличането на инвестиции, навлизането на цифровите технологии и повече наети в научна и развойна дейност ще са определящи в следващите седем години. В този приоритет е и най-голяма ролята на частния сектор, който е водещ в трансформацията на икономиката.
Човешки капитал
Вторият приоритет във всеки регион е насочен към човешкия капитал. Терминологията отново е различна – някои с фокус върху образование, здравеопазване и социални услуги, други по-скоро социална и екологична среда, но в общия случай терминът човешки капитал излиза на преден план в почти всички региони.
Прегледът на индикаторите в сферата на човешкия капитал показва много повече различия по региони, спрямо тези в сферата на икономиката. На няколко места се появява индикатор за население облагодетелствано от подобрена социална, образователна и здравна инфраструктура или от подобрени публични услуги, което е по-скоро административен показател, свързан директно с усвояването на европейски средства и изпълнението на проекти. Подобна е и посоката на индикатори от сорта на брой изпълнени проекти в една или друга социална сфера.
По-интересни са индикаторите, които имат директно отношение към развитието на даден регион. Подобен пример са индикаторите за човешки капитал в Северен централен регион, които отчитат: 1) състояние на пазара на труда – коефициент на заетост и коефициент на безработица, 2) механичен прираст на населението и 3) дял на населението с висше образование. Това са показатели, който са тясно обвързани с предизвикателствата в Северен централен регион, който се отличава с висок дял на висшистите (в Русе, Велико Търново и Габрово), но и с отлив на млади хора, което е характерно за целия регион.
Териториално развитие и свързаност
Третият приоритет във всеки регион е насочен към териториалното развитие/сближаване и свързаността. Намаляването на неравенствата в рамките на регионите присъстват изрично в някои от стратегиите, но общото при всички е думата свързаност и териториално развитие. Тук очевидно влизат и големите публични инвестиции в инфраструктурата, която е от регионално и местно значение, в т.ч. ключови проекти от пътната инфраструткура.
В този приоритет индикаторите са в една посока – най-често това е подобрен транспортен достъп и рехабилитирана пътна мрежа. На повечето места се появява и брой реализирани трансгранични проекти, а в някои има и население, живеещо в територия с реализирани планове за градско възстановяване и развитие. Последните отново са по-скоро административни индикатори, които са обвързани с усвояването на европейски средства и реализирането на проекти, а не толкова с реални измерители на териториалното развитие и свързаност.
Финансова тежест на приоритетите
В регионалните стратегии е дадено и евентуално разделение на средствата по отделните приоритети. Евентуално, тъй като това не е съвсем краен вариант на документите, а и защото не е ясно по какъв механизъм точно са се появили тези суми – по всичко личи, че не е отдолу-нагоре, тоест общините не са подавали разчети по проекти, които да се агрегират в регионалната стратегия по приоритети.
Почти всички региони залагат най-много средства в третия приоритет, които е в посока териториални развитие и свързаност, тоест тук са големите инфраструктурни проекти. В Северозападен регион например огромна част от средствата са в териториалната свързаност – 660 млн. лв. от общо 1,1 млрд. лв., което е логично на фона на заявките за публични инвестиции в пътната инфраструктура. Подобна е картината и в Североизточен регион – 585 млн. лв. за териториално развитие и свързаност от общо 945 млн. лв. по приоритетите.
В Южен централен регион и Югоизточен регион картината е по-различна – съответно 386 млн. лв. от общо 1 млрд. лв. и 360 млн. лв. от общо 927 млн. лв. за териториално развитие и свързаност. В тези два района са заложени повече средства в инвестициите в човешкия капитал, тоест ще преобладават социалните проекти. Най-малко средства очаквано се залагат в икономическия приоритет, като варират от 100 до 300 млн. лв. на регион.
Защо всичко това е важно?
Общият преглед на стратегиите показва, че посоката на приоритетите е ясна и в някаква степен консенсусна – икономически подем, човешки капитал и свързаност. Сложното обаче е в детайлите на тези приоритети и в процеса на формиране на проектите. Добрият вариант би бил да се върви отдолу-нагоре и общините да преследват промяна в качествените показатели – например повече инвестиции, повече работещи, повече висшисти, спиране на отлива на млади хора и т.н. Лошият е да се подходи повече административно – с идея да се усвоят максимално средства на всяка цена, както и да се заложат общите рамки отгоре – на база изцяло на макро поглед, а местните власти да се бият помежду си да избутат своите проекти напред.
С началото на новата учебна година следващата седмица обръщаме поглед към преподавателския персонал в училищата и неговото разпределение на регионалната карта. Отношението на броя преподаватели към броя ученици на общинско ниво е белег за способността на местната образователна система да организира нормален образователен процес.
С началото на новата учебна година следващата седмица обръщаме поглед към преподавателския персонал в училищата и неговото разпределение на регионалната карта.
Отношението на броя преподаватели към броя ученици на общинско ниво е белег за способността на местната образователна система да организира нормален образователен процес. В повечето общини в България се падат средно между 10 и 12 ученика на един учител, като залитането в която и да било от двете крайности не е желателна – прекалено много ученици на един учител означава големи класове, докато прекалено малко създава риск от недофинансиране, пък и поставя под въпрос качеството на самия образователен процес. Само в 20 общини има средно по под 7 ученика на един учител, а с под 4 са само две - Макреш и Ковачевци, като в общия случай това важи за много малки и слабо населени места, предимно в планински райони. В другата крайност - с повече от 14 ученика на един учител - са други 8 общини, като в Сапарева Баня (средно 15,6) и Невестино (15,3) проблемът е най-задълбочен. Трябва да имаме предвид и че дори в общини с около средните съотношения са възможни големи различия в броя на обучаваните ученици от един учител между отделните училища, особено когато в общината има както по-голям град, така и отдалечени села.
Карта 1: Брой ученици в общообразователните и специалните училища на един учител, 2020 г.
|ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА|
Очаквано, най-голяма концентрация на учители се наблюдава в големите общини – 9,6 хиляди в София, 2,5 хиляди в Пловдив, 2,3 хиляди във Варна. По едва петима учители има в Ковачевци, Трекляно и Георги Дамяново. От значение е обаче и изменението в броя на учителите, доколкото то може, поне донякъде, да покаже дали и доколко политиките, които целят повишаването на привлекателността на професията, в това число и значителното повишаване на заплатите през последните няколко години, са били успешни.
Карта 2: Изменение в броя учители в общообразователните и специалните училища на един учител между 2015 и 2020 г.
|ИНТЕРАКТИВНА ВЕРСИЯ НА КАРТАТА|
В страната като цяло тенденцията е откровено положителна – според данните на НСИ, в рамките на пет години общият брой на учителите в общообразователните и специалните училища е нараснал с над 7 хиляди души, до общо 50,4 хиляди. В 54 общини обаче броят на учителите намалява или остава същият. На регионалната карта отчетливо се открояват зони с отлив на преподавателите – край Добрич, Ловеч и Видин, но и в отделни по-малки и планински общини в Южна България. Очаквано, най-големите общини, където са разположени и водещите училища в страната, най-бързо добавят нови преподаватели – само в София те са над 2 хиляди, във Варна – 444, в Пловдив – 393.
Косвено можем да оценим и успеха на политиките за привличане на нови преподаватели и по възрастовата им структура – в крайна сметка, част от целта е и привличането на млади, наскоро завършили хора към професията. В най-добрия случай отговорът е „донякъде“, тъй като ръстът на национално ниво (НСИ не предоставя данни на регионално) е в двата края на възрастовата структура. Повече преподаватели – с ръст от над 2500 – има във възрастовата група между 25 и 34 години, но почти същият ръст има и при тези на 60 или повече години, с други думи целта да стане професията по-привлекателна за младежи е постигната само донякъде.
На икономическата карта на България, Стара планина се явява големият разделител. Докато на юг от нея покрай магистрала „Тракия“ има практически непрекъснат пояс от силно развити зони, то на север има няколко несвързани „острова“ на по-бурна активност. Периодът на възход в края на предното десетилетие се отрази благотворно на някои от северните местни икономики, особено на Габрово и Варна, но други останаха по-назад – и в инвестициите, и в доходите, и в бедността. Тук се спираме на две такива северни области – Шумен и Търговище, чиято икономическа траектория до голяма степен се припокрива в периода след последната голяма криза.
На икономическата карта на България, Стара планина се явява големият разделител. Докато на юг от нея покрай магистрала „Тракия“ има практически непрекъснат пояс от силно развити зони, то на север има няколко несвързани „острова“ на по-бурна активност. Периодът на възход в края на предното десетилетие се отрази благотворно на някои от северните местни икономики, особено на Габрово и Варна, но други останаха по-назад – и в инвестициите, и в доходите, и в бедността. Тук се спираме на две такива северни области – Шумен и Търговище, чиято икономическа траектория до голяма степен се припокрива в периода след последната голяма криза.
Брутният вътрешен продукт е най-простият индикатор за икономическо развитие; въпреки несъвършенствата си, той позволява лесното сравняване, в случая между отделните области. Видно, през последното десетилетие Шумен и Търговище не са успели да постигнат чувствителен изпреварващ ръст и да догонят дори и средните за страната нива, дума да не става за водещите икономически центрове като София и Пловдив. През целия период двете области остават с равнища на БВП на човек от населението от 60-65% от средното за страната. Трябва да отбележим, че предишната криза е повратен момент за относителното благосъстояние на жителите на двата региона – докато преди нея Шумен има по-високи равнища на икономическо развитие, то от 2010 г. насам Търговище расте чувствително по-бързо. Кумулативният ръст на Търговище в рамките на десетилетието е 74%, на фона на 63% средно за страната, което от своя страна означава, че в (далечното) бъдеще областта би могла да започне да се сближава по-силните регионални икономики. Най-вероятно ключовият фактор в този обрат на развитието са значителните чуждестранни инвестиции в областта (над 2,5 хиляди евро на глава от населението с натрупване в края на 2018 г.), особено в областта на производството на стъкло и стъклени опаковки, както и в мебелната индустрия. Не че Шумен няма относително добре развита промишленост – „Теси“, „Фикосота“, „Алкомет“ са сред устойчивите и успешни предприятия на българската индустрия, но не успяват да тласкат местната икономика напред достатъчно бързо. Длъжни сме да споменем и бързото развитие на индустриалния парк в Шумен, което на този етап не е пряко видимо в макро данните.
Дори и на върха на икономическия цикъл – а предвид кризата, в която се намира днес с увереност можем да твърдим, че той е отминал – много области в Северна България запазиха много високите си равнища на бедност. Търговище и Шумен са далеч от най-бедните области, и трите в Северозападна България, но въпреки това дори и през 2018 г. и в двете има много сходни дялове на домакинствата, които живеят под линията на бедността, съответно по 30 и 29%, с почти 10 пункта над средното за страната. Любопитно е обаче, че високата бедност не е съчетана с голям дял на домакинствата с материалните лишения – и в двете области равнището им е дори под средното, което от своя страна означава, че бедността не се отразява толкова негативно върху самите условия на живот в областите. Високите нива на бедност до голяма степен се обясняват както със структурата на местната икономика, която е съсредоточена най-вече в производства с ниска добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, така и с образователната структура. В Търговище делът на работната сила с основно образование е над два пъти над средното (36% спрямо 18%), в Шумен – почти 30%. Областите, успели да намалят значително бедността си през последните години го правят именно благодарение на добрия си човешки капитал, който позволява преход към по-капиталоемко производство и по-голям фокус върху основани на знанието услуги. В Търговище този проблем се задълбочава допълнително както от липсата на местно висше училище, така и в ниското качество на предлаганото училищно образование, което тласка талантливите да напускат областта, често завинаги. В динамика, не може да се каже че икономическият подем се е отразил на бедността – равнищата ѝ и в двете области остават постоянни през последното десетилетие.
Най-развитите области в страната достигнаха рекордно висока заетост и също толкова рекордно ниска безработица още през 2018 г. Търговище и Шумен обаче останаха встрани от експлозията на пазара на труда, като Търговище дори през 2019 г. показва признаци на влошаване. От гледна точка на заетостта, и двете области остават на опашката в страната, като в Търговище тя достига 60% от работоспособните, в Шумен – 67%. Безработицата през 2019 г. остава над 10% и за двете области, или два пъти над средното за страната. И по двата ключови показателя на пазара на труда чувствително по-зле се представят единствено областите в Северозапада, които са и далеч назад в общото си икономическо развитие. Докато в Шумен обаче има ясна тенденция на умерен ръст на заетостта на спад на безработицата, то в Търговище единственото подходящо описание е „стагнация“, като показателите се колебаят около едни и същи стойности. Това от своя страна означава, че е налице значителна група работоспособни хора, които системно не намират реализацията си на пазара на труда, вероятно заради ниско образование и неадекватни на търсенето умения, а по-нататъшното развитие на двете области в немалка степен зависи от тяхната преквалификация и интеграция. Също като индикаторите на пазара на труда обаче, образователната структура на двете области също е замръзнала, и няма изгледи да се подобри в близко бъдеще.
Проблемите на образованието, които ограничават възможностите на пазара на труда тук си личат още в училищната фаза. Най-видима е неспособността на образователната система да обхване децата в училищна възраст – в Търговище през 2019 г. цели 23% от децата, които следва да учат в прогимназиалния етап на образованието са останали извън училище, на фона на 10-12% в повечето области. В Шумен този дял не е толкова значителен – 17%, но и в двете области се наблюдава постепенен спад на покритието на образователната система, като в Търговище в рамките на десетилетие той е намалял с 10 пункта. По 3% от учениците напускат училищното им образование, а дела на повтарящите ученици също е значителен. Не само в обхвата обаче има значителни слабости – постиженията на учениците, измерени чрез резултатите на зрелостните изпити също са повод за притеснение. На последния изпит по български език и литература малко над 10% от учениците и в двете области са с оценка слаб (2), а заедно със съседната Силистра те са трите области с най-нисък среден резултат. С други думи, видима пречка пред доброто икономическо развитие на Шумен и Търговище са дефицитите на образователната система в тях, които на този етап изглежда по-скоро се задълбочават.
Описаните дотук тенденции не дават много положителна перспектива за бъдещото развитие на Шумен и Търговище. Погледът към демографските данни обаче дава известен повод за оптимизъм – докато повечето области, особено на север, са изправени пред все по-големи проблеми, породени от застаряването и свиването на населението си и оттам на работната ръка, тези две области успяват поне до известна степен да обърнат негативния тренд. Това се случва най-вече по линия на миграционните процеси, като за втора поредна година Търговище и Шумен се нареждат сред осемте области в страната с положителен механичен прираст. Това важи с особена сила за Шумен, където разликата между заселилите и изселилите се в областта през 2019 г. достига 6,9‰, като по този показател по-добре се представя единствено Кърджали. В отделни общини коефициентът е в пъти по-висок, като най-видими са Хитрино (34‰), Каолиново (24‰) и Никола Козлево (15‰). Не толкова положителни са тенденциите при естествения прираст, но няма област в България, в която той да е положителен. От значение е и обстоятелството, че повечето общини в Шумен и Търговище са с относително младо, поне спрямо българските стандарти, население. Рано е да се каже дали североизточните области ще успеят да капитализират демографското си превъзходство и да го превърнат в икономическо, но със сигурност достъпът до по-голяма и по-млада работна сила може да играе важна роля в бъдещите решения на инвеститорите.
Автор: Адриан Николов
През 2020 г. за пореден път се потвърждава изводът, че промените в местните данъци следват много тясно електоралния цикъл – в изборните години почти няма увеличения, но това задържане неизменно се наваксва в първите години от мандата. Местните избори миналата есен обаче бяха последвани от своеобразен антирекорд за последното десетилетие.
През 2020 г. за пореден път се потвърждава изводът, че промените в местните данъци следват много тясно електоралния цикъл – в изборните години почти няма увеличения, но това задържане неизменно се наваксва в първите години от мандата. Местните избори миналата есен обаче бяха последвани от своеобразен антирекорд за последното десетилетие.
В периода между 2013 и 2020 г. ИПИ проведе 9 отделни годишни изследвания на нивата на местните данъци като част от работата по „Регионални профили: показатели за развитие”. Данните се събират чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, като екипът ни извършва и допълнително онлайн проучване. Разглеждаме четири от ключовите местни данъци:
Промяна на избрани местни данъци, 2013-2020 г.
Източник: ИПИ, данни за местните данъци получени по ЗДОИ от общините. Данните за 2019-та не включват промените в данъка върху МПС заради въвеждането на екологичния компонент в определянето му
Графиката ясно демонстрира връзката между изборния цикъл и измененията в местните данъци – 2015 и 2019 г. са години с много малко промени на местни данъци, но те веднага биват последвани от значителен ръст. Общият брой увеличения на местни данъци в периода 2013-2020 г. достига 357, на фона на едва 90 намалявания за същия период.
Най-ясна е тенденцията при данъка върху недвижимите имоти на юридическите лица – през последната година се наблюдават 44 увеличения, и едва 4 намаления. Сходни са и промените в данъчните ставки при прехвърлянето на собственост - 27 увеличения и 3 намаления. Изглежда че общините все още не са сигурни къде да поставят равнището на данъка върху превозните средства след добавянето на екологичен компонент към него, като тук има относителен баланс – 16 увеличения и 13 намаления само в основната ставка (на киловат мощност) за 2020 г. спрямо 2019 г. Най-малко изменения има при данъка върху търговската площ, като превесът тук е при намаленията – 7 спрямо 4.
В този контекст няма как да не споменем и събитията от последните няколко месеца, и по-конкретно реакцията на местната власт в опит за ограничаване на икономическите щети от епидемията от коронавирус и ограничителните мерки. В много случаи сред предприетите мерки беше и замразяването (и дори намаляването) на местни данъци и такси, в опит за облекчаване поне временно на бремето върху бизнеса и гражданите. Прекалено рано е да кажем с колко точно, но изглежда доста вероятно поне за година това да задържи рязкото увеличение на месните данъци.
Резкият ръст на местните данъци дори и на върха на икономически цикъл в никакъв случай не е изненада. След като за следващите няколко години е елиминиран рискът от влошаване на политическия имидж на местната власт, тя се възползва от възможността да разшири собствените си ресурси. Това обаче не е някакво необмислено или случайно хрумване на местните администрации – финансовите ресурси, с които разполагат за да изпълняват функциите си хронично са недостатъчни. Причината за това обаче не е толкова в самата структура на местните данъци, техните равнища или събираемостта им, колкото в цялостната структура на финансирането им и силната зависимост, в която са поставени от трансферите от централния бюджет. Това от своя страна води както до проблематични политически връзки, така и до късане на връзката между развитието на местната икономика и състоянието на местните финанси.
Най-лесното и видимо решение за подобряване на състоянието на общинските бюджети е преотстъпване на част от данъчните приходи, които в момента се насочват към централния бюджет. На този етап това може да се случи чрез споделяне на приходите от данъка върху доходите на физическите лица (предложението на ИПИ как да стане това и последващият фискален ефект в по-големи подробности – на сайта http://dvenasto.bg/ ). Засега обаче тази реформа – особено в контекста на настъпилата икономическа криза – неколкократно се отлага, което обрича общините да повишават местните данъци все по-нагоре и по-нагоре в опит да осигуряват местни услуги и качествена среда за живот на своите жители. .
Преди няколко месеца ИПИ публикува дискусионен материал върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие. Той изследва пет сфери от стопанския живот – от споделената икономика до социалните дейности, в които се наблюдава разрив между реалните нужди/решения и действащата нормативна рамка. Един от основните фокуси в материала е именно ограниченията пред аптеките в страната и липсата на достъп до лекарства в малките населени места.
Преди няколко месеца ИПИ публикува дискусионен материал върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие. Той изследва пет сфери от стопанския живот – от споделената икономика до социалните дейности, в които се наблюдава разрив между реалните нужди/решения и действащата нормативна рамка. Един от основните фокуси в материала е именно ограниченията пред аптеките в страната и липсата на достъп до лекарства в малките населени места.
Посочени са реални примери, които недвусмислено показват, че това е сериозен проблем. Последващи срещи на екипа на ИПИ с кметове и кметски наместници от малки населени места потвърдиха напълно описаната картина. Освен описанието на текущата ситуация, ясно сме описали и следните три точки: 1) в цяла Европа има практика да се откриват филиали на аптеки в малките населени места; 2) у нас има законодателна инициатива (от управляващите) и внесен добър текст в парламента; и 3) поради засиления интерес към законопроекта, трябва да се внимава в последния момент да няма необяснима промяна в позицията на депутатите по темата.
Тази седмица това се случи. Депутатите приеха окончателно промените в Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина и отхвърлиха този текст, тоест филиали на аптеки в малките населени места няма да има. По всичко личи, че ще се разчита на старата практика, а именно кметът да ходи (ако и когато може) с личен автомобил и да купува лекарства на възрастните хора. Във връзка с този необясним завой в мисленето на родните депутати, публикуваме текста за аптеките от дискусионния материал на ИПИ в неговата цялост.
Забравените общини – без лекарства в XXI век (март 2020 г.)
Социалните дейности рядко влизат в традиционния разговор за регулациите и техният ефект върху икономическата среда. Такъв тип ограничения обаче оказват сериозен ефект и върху социалната сфера, като имат директно отношение към качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото. В случая разглеждаме понятието социални дейности в много широка рамка, а не само в тесния смисъл на услуги, предоставяни от общината – като домашния социален патронаж, например. Твърде бюрократизираните и регулирани дейности на местно ниво могат сериозно да ограничат възможностите на различни уязвими групи и увеличат неравенството в обществото.
Липсата на адекватен транспорт и свързаност с големия град е един от основните проблеми на малките и обезлюдяващи се населени места[1]. Подобни казуси регулярно влизат в общественото полезрение, като породиха и протести на различни места в страната[2]. Блокирането на малки населени места, тоест оставянето им без публичен транспорт, означава и ограничаване на достъпа до множество услуги, в т.ч. достъпът до лекарства. Всъщност повечето репортажи от малки населени места чертаят тази картина – липса на транспорт и свързаност и нерагламентирана социална функция на кмета или кметския наместник да решава социални проблеми с подръчни средства.
За илюстрация можем да цитираме думите на кметския наместник на село Чичил, община Кула: „Ако на някой му прилошее, карам го до Кула или Видин с моята кола. Купувам лекарства на цялото село. Автобус няма, който може да върви, изминава по 3 км. за да излезе на шосето Кула-Видин и там чака рейса...”[3].
Подобно решение, но вече структурирано и облечено в проект, можем да намерим в община Смядово. Шуменската община е създала мобилен екип, който включва социален работник и медицинска сестра и бива използван за абсолютно всичко, но най-вече „транспорт до окръжния град, транспорт до Варна, до болници, лаборатории и за купуване на лекарства”[4]. Този мобилен екип за подкрепа, наред с патронажната грижа, се оказва и един от най-важните в текущата ситуация с коронавируса и извънредното положение, като понастоящем дейността на тези екипи в Смядово е разширена. Подобна е картината и в много други общини в страната.
Тази реалност в малките и обезлюдяващи се населени места се среща челно с тежките регулации в търговията на дребно с лекарства. Тези общини нямат аптека, липсва и адекватен транспорт, а възрастното население, което е и най-нуждаещо се от лекарства, няма възможност да пътува до най-близкия град. По данни на самите фармацевти[5] в близо 80 общини в страната няма нито една аптека. Това изглежда обяснимо на фона на 73 общини в страната с население под 6 хил. души. Справка на ИПИ в публичния регистър на аптеките[6] показа, че картината е по-различна – в 17 общини няма аптека, но в общо 106 общини броят на аптеките е не по-голям от три. Независимо кои данни са по-верни, ограниченият достъп до аптеки е най-отчетлив в малки населени места, които са откъснати от голямата община.
В тези общини има ясно разминаване на реалност и нормативна рамка. Последната не дава възможност за повишаване на достъпността, поради наличието на множество изисквания за отварянето на аптека и липсата на възможност за филиали или форми на мобилни аптеки. Реалността е, че в много малки населени места са се наложили гъвкави решения, които често са извън законодателната рамка. Такова решение би било кметът или кметският наместник да отговаря за достъпа до лекарства, в т.ч. като събира рецептурните книжки на възрастното население. Има примери и за нелегална търговия, която е още по-опасна във всяко едно отношение.
Прегледът на опита в Европа[7] е показателен за развитието на по-гъвкави форми на достъп до лекарства. Филиали на аптеките има в много страни. В Германия всяка аптека може да има до три филиала в района на аптеката. В Дания филиалите могат да са до осем, като Националното здравно бюро дори може да задължи аптека да отвори филиал в дадено населено място. Във Финландия всяка аптека може да отвори до три филиала, като това може да стане и по искане на общината. Филиалите на аптеките могат да бъдат управлявани и от помощник-фармацевт, като може да има съкратено работно време и да предлага ограничен набор от медикаменти. Подобна е ситуацията и в Норвегия. В Латвия и Естония също са позволени филиалите на аптеките, като и в двете фокусът е върху населени места с под 4 хил. жители.
Има и други методи за по-широк достъп до лекарства. В Германия има пунктове за събиране на рецепти, в които пациентите могат да депозират своите рецепти в специален запечатан контейнер, след което могат да си вземат лекарствата от аптеката или да ги получат по куриер. Във Финландия също има опция аптека да отвори свой пункт за обслужване в близка малка община, като предварително се уточнява какъв набор от лекарства ще обслужва този пункт. Подобни пунктове са разкрити предимно в слабо населени места. В Румъния също има подобна практика, като аптеки могат да отварят пунктове за разпространение на места, където няма аптека – в селски райони, както и в курорти по морето.
Друг подход е чрез т. нар. мобилни аптеки, които също съществуват на места в Европа. Мобилните аптеки обикновено има ясен график и позволяват на хора, които не могат да се придвижват, да имат достъп до лекарства. В Естония има мобилни аптеки (apteegibuss), както и в Унгария – по-скоро говорим за бусове аптеки. Мобилните аптеки са един от най-дискутираните варианти през годините и в България[8], но без реални действия в тази посока и без сериозен дебат за различни варианти за повишен достъп до лекарства в слабо населени и обезлюдяващи се места.
В момента в Народното събрание има внесен законопроект[9] за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който предвижда възможност за отваряне на филиали (втори и следващ адрес аптеки) на места, където има недостиг – такъв следва да бъде установен от Националната аптечна карта. Разкриването на подобни филиали ще изисква по-малко инвестиции и по-малко разходи, тъй като административната процедура за разкриването ще е максимално улеснена и няма да се изисква да работят магистър-фармацевти на пълен работен ден – допуска се работното време да бъде не по-малко от два дни седмично по четири часа.
Дори и при коментирането на тези предложения обаче се прокрадва нови популистки идея – с Националната аптечна карта да се наложат задължения за откриване на аптеки в малки населени места. Предвид различните подходи към осигуряването на достъп до лекарствени продукти, които се наблюдават в други страни в ЕС, както и облекчените условия за разкриване на филиали, подобно задължение не би било необходимо. Огромният интерес към този законопроект, видим и от множеството предоставени становища в парламента, показва, че развитието на текстове за филиалите трябва много внимателно да се следи, за да не остане отново тази идея зад борда.
[1] Виж репортажа на bTV за село Велиново от 9 февруари 2020 г.
[2] Виж протеста на жителите на село Стоилово (6 февруари 2019 г.), репортажа от град Ковачевци (7 февруари 2019 г.) и репортажа за село Граматиково (28 декември 2019 г.)
[3] Виж репортаж на Стандарт: Забравените и отчаяни в селата от Северозапада (1 юни 2019 г.)
[4] Виж разказа на кмета на Смядово Иванка Николова за предаването на БНР „Хоризонт до обед” (17 февруари 2020 г.)
[5] Mediapool.bg (2020), Интервю с председателят на Български фармацевтичен съвет под заглавие: Залагайки само на търговия, има улици с 14 аптеки и 80 общини без нито една
[6] Виж данните за аптеките по общини на „265 истории за икономика”
[7] World Health Organization (2019), The legal and regulatory framework for community pharmacies in the WHO European Region
[8] Виж например материал на БНР за искането на жителите на община Болярово от 17 февруари 2019 г.
[9] Виж досието на законопроекта тук. Законопроектът е отворен за предложения от депутати преди второ четене до 3 април 2020 г.
Новите райони за планиране: Формула 3+1 21.02.2025
Становище на ИПИ относно проект за решение за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за...
Област Монтана – най-ниските данъци и малко отпадъци, но слабо образование и застаряло население 17.02.2025
Монтана е сред областите със сравнително ниски доходи и стандарт на живот. Заетостта и безработицата нарастват...
София възстановява 43% дял в националния БВП 14.02.2025
Последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво сочат нормализация след различните аномалии в...
Област Ловеч: ниски данъци и намаляваща бедност, но влошаване на пазара на труда 07.02.2025
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Ловеч забавя ръста си. Бедността намалява, но продължава да...
