Новини

| изтегли изследването |

Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове? На този въпрос се опитва да отговори новото изследване на Института за пазарна икономика. To се основава на анализа „Икономическите центрове в България“, като си поставя за цел да обясни процесите, които протичат в отделните центрове. В най-общ план, изследването си поставя три цели: да установи какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развитие на общините в и извън икономическите центрове, да оцени потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините в рамките на отделните икономически центрове и накрая да провери дали това сближаване вече е факт.

В икономически план, изследването установи, че по основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това, разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите.

От гледна точна на демографията, картината далеч не е толкова ясна. В основните показатели за динамиката на населението, чувствителна и еднозначна разлика между общините в и извън икономическите центрове се наблюдава единствено при механичния прираст. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, които предлагат периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места. С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове. Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата, и отсъстват от другите общини.

Оценката на потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините отговори на очакванията на анализаторите от ИПИ. Тези общини, които в началото на разглеждания период между 2011 и 2015 г. са по-слабо развити, растат по-бързо от тези, които навлизат в периода с по-развити икономики. Интересно е, че този извод важи с по-голяма сила за общините извън икономическите центрове, отколкото за тези в тях.

Що се отнася до процеса на сближаване, в някои икономически центрове наистина се наблюдава сближаване на нивото на икономическо развитие, т.е. стопяване на разликите между периферията и ядрото. За това съдим по изменението в стандартното отклонение на произведената продукция на глава от населението и коефициента на безработица. В повечето центрове има относително равно разпределение на периферните общини между такива, които настигат ядрата на своите центрове и такива, които изостават. С други думи, в много центрове, особено по-големите, се оформят два „кръга“ на периферия – един, чиито темп на икономическо развитие изпреварва този на ядрото и съответно се приближава постепенно към него, и друг, който изостава.

Най-позитивният извод е, че в центровете, където данните позволяват анализ на равнищата на доходите, средните доходи в периферните общини постепенно се доближават до тези в ядрата им. Това е още едно потвърждение на тезата, че бидейки част от силен икономически център е шанс за по-слабите икономически общини да се развиват по-бързо, а тяхното население да разполага с относително добри доходи.

Пълният текст на изследването е достъпен ТУК.

За повече информация за изследването:

Адриан Николов - nikolov@ime.bg

Явор Алексиев

През 2017 г. трудовият пазар у нас продължи експанзията си, като обсъжданото през последните години подобрение е все по-ясно видимо и на регионално ниво. Според последните годишни данни на Агенция по заетостта (АЗ), в страната вече има 30 общини, в които коефициентът на безработица е под 5% (в тъмно синьо на картата), както и 80 общини, в които той е между 5 и 10% (в светло синьо). През 2013 г., в разгара на кризата на трудовите пазари, броят на тези общини е бил съответно 3 и 43. Компактни групи от общини с ниска безработица в Северна България се забелязват около Варна, както и в района на Троян, Габрово и Велико Търново, а на юг – около столицата, Пловдив и Пазарджик, Бургас, Стара Загора и Казанлък.

Коефициент на безработица в българските общини (2017 спрямо 2013 г.)

Виж интерактивна карта тук.

Източник: АЗ, изчисления на ИПИ

Данните по общини

Спрямо 2016 г. безработицата се увеличава в едва 4 общини – Брезово (+6 процентни пункта), Бобов дол (+2,8 пр. п.), Лесичово (+0,8 пр. п.) и Трявна (+0,2 пр. п.). Въпреки цялостното подобрение, в страната продължават да правят впечатление компактни клъстери от общини с високи нива на безработица (над 25%). Огромната част от Северозападна България продължава да свети в червено, а същото важи и за смесените райони, както и повечето крайдунавски общини. В повечето случаи общините с висока безработица са или прекалено отдалечени от водещите икономически центрове и традиционните потоци на ежедневна трудова миграция, или се характеризират с ниско ниво на образование и квалификация на работната сила. Тази комбинация от неблагоприятни фактори не предполага скорошно решение на проблемите им, дори напротив – пренебрежимо слабият ефект на общия икономически растеж върху местните трудови пазари говори за трайна изолация от протичащите на национално ниво процеси.

От данните на АЗ се вижда още, че:

• Видин е единственият областен център, в който безработицата остава над 10% и през 2017 г. Безработица над 5% в Северна България се наблюдава във всички северозападни областни центрове, както и в Разград, Силистра и Търговище.
• В Южна България областните центрове с безработица над 5% са само четири - Благоевград (6,2%), Сливен (9,6%), Кърджали (5,8%) и Смолян (6,3%).
• Правят впечатление добрите резултати на много от курортните общини - през 2017 г. безработицата в Банско, Приморско и Несебър е под 5%, а в Поморие, Созопол, Разлог и Чепеларе – под 10%.
• Сравнително ниски нива на безработица се наблюдават още в общините с големи предприятия като Панагюрище (7,3%), Етрополе (7,8%) и Сопот (2,6%).

Структурни проблеми

Сред безспорно положителните данни на АЗ продължават да се виждат и някои дълготрайно негативни тенденции. Първичният пазар в редица области на страната продължава да изпитва трудности в създаването на такъв брой работни места, който да доведе до по-бърз и осезаем спад на безработицата.

Източник: АЗ

В допълнение, данните на АЗ за профила на безработните лица през 2017 г. показва, че:

• 54,6% от безработните лица са без квалификация, като този дял (достъпен единствено на областно ниво) е най-висок в Сливен (75,8%), Шумен (71,7%) и Пазарджик (66,6%) и най-нисък в столицата (23,4%), Габрово (28,2%) и Перник (40,2%);
• С начално или никакво образование са 27,8% от всички безработни, като най-висок е делът в Сливен (52,7%), Шумен (44,2%) и Ямбол (43,8%), а най-нисък - в столицата (4,4%), Габрово (6,7%) и Смолян (11,3%);
• Без работа от поне 1 година са 37% от регистрираните в бюрата по труда безработни, което е с 4,5 процентни пункта под нивото от 2016 г. Най-значителен спад на дългосрочно безработните се наблюдава в Габрово и Пловдив, като нивата през 2017 г. са вече съответно 17,3% и 28,3%. Има обаче и области, в които се наблюдава ръст на относителния дял на дългосрочно безработните лица, като той достига съответно 58% във Видин, 56% в Монтана и 48% в Силистра.

На фона на тези показатели, оценките, че предлаганият в икономиката труд не отговаря на нуждите на работодателите, не изглеждат изненадващи. В отговор на този проблем през последните няколко месеца правителството предприе промени в посока облекчаване на наемането на чуждестранни работници – важна стъпка в подкрепа на продължаващата експанзия на трудовия пазар. Проблемите с характера и качеството на провежданите активни политики на пазара на труда обаче остава, като и през 2018 г. държавата заложи на субсидирана заетост, а не на преквалификацията и обучението на безработните. В допълнение, ефектът от рекордното покачване на минималното заплащане върху най-бедните региони тепърва ще бъде оценяван, а дебатът за механизма, по който да се определя то, изглежда замря.

Явор Алексиев

Годишните данни на НСИ за развитието на пазара на труда през 2017 г. потвърждават предварителните оценки[1] за продължаващо подобрение в големи части от страната. Наред с рекордния коефициент на заетост от 66,9% на национално ниво, за пръв път в страната няма област със средногодишен коефициент на заетост на населението на възраст 15-64 години под 55%.

През 2017 г. разликата между столицата и областта с най-нисък коефициент на заетост на населението в работоспособна възраст е 19 процентни пункта при нива от 24 процентни пункта през 2008 и 2009 г. Подобни тенденции се наблюдават не само по отношение на заетостта, но и по отношение на безработицата и икономическата активност. Това свиване на регионалните различия при показателите за пазара на труда е очаквано, тъй като рекордно високата заетост и почти отсъстващата безработица в столицата предполагат по-бавната промяна на стойностите на тези показатели в настоящия и следващи периоди. В същото време икономическият подем се разпростира извън столицата и най-големите градове към по-малките икономически центрове в страната заради все още по-ниските цени на труда, земята, офис площите и други фактори.

Спад има и по отношение на стандартното отклонение в коефициентите на заетост в отделните области - от 5,5 процентни пункта (2016 г.) на 5,1 процентни пункта (2017 г.), което е най-добрият резултат в условията на растяща икономика за периода от 2005 г. насам. По-ниски стойности на стандартното отклонение се наблюдават единствено в тежките за пазара на труда 2011-2014 г. Отново, тези данни говорят за по-балансирано развитие на трудовите пазари през 2017 г. в сравнение с това в предходни периоди.

Въпреки тези положителни новини, обаче, някои от най-трайно наложените регионални дисбаланси са все още ясно видими. Увеличението на броя на заетите през 2017 спрямо 2016 г. е концентрирано предимно в южната част на страната, като за всеки 4 работни места там е разкривано само едно на север от Стара планина. Най-голям абсолютен ръст на броя на заетите се наблюдава в област Пловдив (33 хил. души), следвана от област Стара Загора и столицата (по 16 хил. души), а най-голям спад – в областите Хасково (-2 хил. души), Габрово (-1,5 хил. души) и Видин (-1,4 хил. души). Коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 години се увеличава в почти всички области на страната с изключение на Габрово и Видин, където е отбелязан минимален спад, а без промяна особена остава показателят за Варна, Сливен и Хасково.

Въпреки относително по-добрата 2017 г., е очевидно, че пазарът на труда в някои региони на страната продължава да изпитва проблеми. Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Разград и Сливен са не само областите с по принцип най-нисък коефициент на заетост на населението в работоспособна възраст, но и са сред малкото, които все още не са достигнали предкризисните нива на този показател. Към тази група можем да добавим и Силистра с уговорката, че регистрираната през 2017 г. заетост от 57%, макар сред най-ниските в страната, е всъщност рекордна за областта.

Приложената интерактивна карта дава възможност за проследяване на тези процеси в годините от 2008 г. насам. Вижда се, че макар вече в страната да няма области, които да „светят в червено” (т.е. да регистрират коефициент на заетост на населението в трудоспособна възраст под 55%), общата картина на „наситен юг” и „блед север” продължава да е валидна. Данните за първото и второто тримесечие на 2018 г. ще покажат до каква степен икономиката в по-бедните области на страната е успяла да понесе рекордното увеличение на минималното заплащане от началото на 2018 г.

Коефициент на заетост на населението на 15-64 г. (2008-2017), %

Източник: НСИ

Перспектива за 2018 г.

Не е изненадващо, че с приближаване на средните стойности за ЕС по отношение на икономическата активност и заетостта на населението в работоспособна възраст, българският пазар на труда започва да изпитва някои добре познати в другите европейски страни проблеми като увеличаващия се недостиг на труд. Приетите през последните месеци стъпки в посока облекчаването на вноса на чуждестранни работници са важна, но недостатъчна стъпка за облекчаването на този недостиг.

През 2018 г. можем да очакваме още по-силен сблъсък между негативните демографски процеси, проблемите с квалификацията на безработните (а и на част от работещите) и нуждите на трудовия пазар. Настоящият период е рядък шанс за българското правителство да преосмисли характера на активните политики на пазара на труда. В условията на рекордна заетост и недостиг на работна ръка мерките за директно създаване на субсидирана заетост са не само лишени от теоретична обосновка, но могат да се разглеждат като вреден инструмент, който възпира дългосрочната интеграция на лицата, участващи в тези мерки, в реалния сектор. Последното е жизнено важна предпоставка за придобиването на практически ценени от бизнеса умения и изграждането на „квалификационен буфер” срещу бъдещи сътресения на трудовия пазар.

Инертно определяни като „важни”, но все още необлечени в конкретика концепции като „дуално образование”, „учене през целия живот” и „продължаваща квалификация” трябва да бъдат поставени в центъра на публичния дебат и политики, ако не искаме в един момент бюрата по труда пак да се окажат пълни, а политиците – изненадани.

Усилия трябва да се насочат и към облекчаване и усъвършенстване на трудовото законодателство, което да насърчи гъвкавите форми на заетост, включително работата на непълен работен ден.

Това са все теми, които ИПИ ще следи отблизо през тази година.

А и нека си го кажем: 32 години по-късно – дали не е време за нов Кодекс на труда?

[1] В същото време притесненията за качеството на данните от 2016 г., които се използват като отправна точка за всички тези сравнения остават. Припомняме, че според данните на НСИ 2016 г. е била на практика „нулева” за трудовия пазар, поне що се касае до заетостта на населението. Тогава през второто полугодие беше регистриран неочакван и трудно обясним спад на заетостта в редица области на страната, който от своя страна доведе до „рекордни повишения” през втората половина на 2017 г.

Английската версия на „Регионални профили: показатели за развитие 2017” беше представена на 13 март 2018 г. на специално организирана кръгла маса, посетена от представители на чужди посолства и консулства, чуждестранни браншови организации, както и представители на международни организации и гости.

свалете пълното издание | разгледайте областните профили | свалете презентация [1]  [2]

Презентацията беше фокусирана върху следните теми:

• Икономическо развитие: кои части от страна растат и кои изостават
• Пазар на труда и недостиг на работна ръка
• Образование: какво е качеството в различните райони и каква е връзката с пазара на труда
• Тенденцията към по-високи данъци и такси

ИПИ също така представи водещите икономически центрове в страната – пилотно изследване, представено само преди няколко седмици. Изследването е следствие от желанието на екипа на ИПИ да начертае икономическа карта на страната, базирана изцяло на естествени икономически процеси. Анализът очертава най-силните ядра на българската икономика и техните периферии.

Явор Алексиев

Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни. В периода 2007-2016 г. тази разлика се повишава в 12 държави, между които и България, и намалява в 9, като в почти всички случай „сближаването” се дължи не на застигане от страна на най-бедните райони, а на спад в относителното благосъстояние на най-богатите. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност [1] (СПС).

Графика 1 демонстрира разликите в степента на развитие между най-богатия и най-бедния регион във всяка от страните членки (като % от средното за ЕС), която има повече от един район за планиране в рамките на Европа.

Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2016 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

Вижда се, че България далеч не е сред страните, в които се наблюдава най-голяма неравномерност по отношение на развитието на районите. В същото време България и влошилата сериозно показателите си през последните години Гърция, са единствените страни, в която най-богатият район е с по-ниско благосъстояние от средното за ЕС.

Промяна през последното десетилетие

Анализът на разликата в благосъстоянието на най-богатите и най-бедните райони в европейските държави за последното десетилетие показва, че страните, в които различията намаляват в периода между 2007 и 2016 г., са девет, като можем условно да ги разделим в три групи:

• Страни, в които различията намаляват заради понижаване на относителното благосъстояние в най-богатия район и повишаване на това в най-бедния (Австрия, Германия и Португалия)
• Страни, в които различията намаляват, но се наблюдава спад на относителното благосъстояние и в най-богатия, и в най-бедния им район (Белгия, Финландия, Испания, Великобритания и Гърция)
• Единствената страна, която успява да постигне някакво, макар и минимално, сближаване на степента на развитие на най-бедния и най-богатия си район, като в същото време и двата покачват благосъстоянието си, е Унгария.

Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия между най-беден и най-богат район (2016 спрямо 2007 г.), пунктове

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

В по-голямата част от страните членки различията в благосъстоянието на най-бедния и на най-богатия район се задълбочават. Тук можем да обособим четири групи:

• Страни, в които благосъстоянието нараства и в най-богатия, и в най-бедния район, но различията стават по-големи заради изпреварващо развитие на богатите райони – Дания, Полша, Румъния и България
• Страни, в които относителното благосъстояние намалява и в най-богатия, и в най-бедния район, но негативните процеси са по-ясно изразени в бедните райони, поради което разликата се задълбочава – Холандия, Швеция и Хърватия
• Страни, в които различията се задълбочават заради ръст на относителното благосъстояние в най-богатия район и спад в най-бедния – Ирландия, Франция и Италия
• Страни, в които най-бедният район стагнира (остава без промяна), а благосъстоянието в най-богатия се повишава – Чехия и Словакия

Фокус върху България

В периода между 2007 и 2016 г. БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), в най-бедния български район (Северозападна България) се покачва минимално - от 27% на 29% от средното за ЕС. За същия период увеличението в Югозападна България е от 67% на 78%, а средната стойност за страната нараства от 40% на 49%. Така страната ни остава на последно място както по отношение на относителното благосъстояние на най-бедния район в страната, така и по линия на националните стойности. През 2007 г. най-бедният румънски регион (Североизточният) е имал едно и също ниво на развитие като Северозападна България. В последващия период обаче увеличението в този район на северната ни съседка е от 27% на 36% от средното за ЕС равнище спрямо достигането на споменатите 29% за Северозападна България.

Разбира се, част от наблюдаваните различия са следствие от особеностите на районирането на европейските държави, тъй като столиците на много от тях са обособени като отделен статистически район. Анализ на обсъжданите в момента варианти за прекрояване на районирането на България може да намерите в този материал.

[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.

Явор Алексиев

След дългогодишен систематичен анализ на българските области, ИПИ предприе следващата стъпка и пренесе усилията си на общинско ниво. Изследването „Икономическите центрове в България” повдига редица въпроси, чиито отговор трябва да бъде намерен във възможно най-кратки срокове, за да може понятието „регионална политика” да бъде изпълнено с повече функционален смисъл.

Какво са икономическите центрове?

Като „икономически центрове” анализът на ИПИ определя водещите в икономическо отношение общини (ядра) в страната и техните прилежащи периферии. Значимостта на тези центрове за развитието на икономиката на страната е безспорно. Въпреки че заемат едва 36% от територията, те съсредоточават близо 75% от работещите лица и инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) и над 80% от чуждестранните инвестиции и общата произведена продукция.

Значимост на икономическите центрове за националната икономика

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Важно е да отбележим, че тази карта по никакъв начин не изчерпва икономически „живите” райони на страната. При малко по-либерални критерии на подбор центровете щяха да бъдат повече, но фокусът щеше за се размие без да е налице достатъчно убедителна от изследователска гледна точка обосновка за това. Обособените от нас като „икономически ядра” общини отговарят на поне два от следните три критерия:

• нареждат се сред тези, в които произведената продукция е най-висока (всички без Сопот);
• нареждат се сред най-привлекателните за работници от съседни общини, разгледано през призмата на ежедневната трудова миграция (на този критерий не отговарят само 5 от включените ядра, между които вторичните - Перник и Девня);
• отличават се с висока гъстота на наетите спрямо територията на общината (тук изключенията са 7, но пък всички те покриват останалите два критерия);

Някои добре представящи се в икономическо отношение общини, дори по-малки такива (като курортните Банско и Несебър), са изключени от обхвата на изследването, тъй като не отговарят на повече от един от посочените критерии.

Заключения от анализа

Заключенията, които можем да направим, са много, но само шепа от тях могат да послужат като отправна точка за правене на политики:

• Очевидно е, че текущото административно-териториално деление на страната е далеч от оптимално. Все по-малките общини стават все повече, като броят на тези, които не отговарят на прага за брой население, расте. Ограниченият човешки и финансов ресурс обрича редица местни власти да бъдат просто наблюдатели на процесите, протичащи на тяхна територия. България има нужда от по-малко на брой териториално-административни единици, които да отразяват по-добре реалните социални и икономически процеси в страната.
• Проблемът с липсата на достатъчно собствени средства е огромен, което през последните години доведе до състезание към по-високи местни данъци. Въпреки това дори ясно осъзнати на местно ниво проблеми често не могат да бъдат разрешени заради липсата на собствени ресурси. Приходите на местните власти у нас са над два пъти по-ниски от средните стойности за ЕС като съотношение към БВП.
• Най-добрият начин за преодоляването на пропастта между данъчното облагане и политическото представителство на местно ниво е прехвърлянето на постъпленията от данък общ доход обратно към общините на принципа „парите следват личната карта”. Прехвърлянето само на 2 процентни пункта от събирания в момента данък върху доходите на физическите лица ще доведе до ръст на собствените приходи на общините с близо 650 млн. Тази реформа ще създаде възможности както за покриване на стари задължения, така и за нови капиталови разходи, като в същото време ще провокира местните власти да работят в посока привличане на инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.
• Няма как анализ, базиращ се на данните за ежедневната трудова миграция, да не изведе развитието на инфраструктурата като водещ приоритет. Без добра инфраструктура (конкретно пътна) няма как да очакваме работоспособното население да е мобилно и готово да работи на 50 или 100 км. от дома си. Въпреки относителния напредък през последното десетилетие, още много има да се желае както по линия на цялостното инфраструктурно развитие на Северна България, така и по отношение на свързаността с южната част на страната, като тук визираме в частност тунелът под Шипка и АМ „Черно море”.

Ключов остава въпросът за наличието на политическа воля и още по-важно - осъзнат обществен интерес. Реформата в административно-териториалното деление трябва да надмогне политическите интереси, а финансовата децентрализация да се случи за сметка, а не в допълнение на съществуващата данъчна тежест към централната власт.

Реален напредък ще постигнем само когато протичащите процеси на местно ниво станат определящ фактор за финансовото благополучие на българските региони и техните граждани. Тогава и от местната демокрация ще има смисъл, а тя върви ръка за ръка с нещо отдавна изгубено у нас – местната идентичност.

През 2017 г. ИПИ си постави за цел да очертае границите на икономическите центрове в страната. Амбицията ни бе да „надскочим“ административно-териториалното деление на областите и районите и да начертаем нови вътрешни граници в страната, основани изцяло на естествените икономически процеси. Групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.

Икономически центрове в България

Ключов момент в изследването на икономическите центрове е обособяването на т.нар. периферия от общини, които са най-силно обвързани и зависими от ядрото. В настоящия анализ под периферия се разбират тези общини, при които над 10% от наетите пътуват ежедневно и работят в ядрото. Този поглед към икономическите центрове и техните периферии обособява няколко основни типа икономически центрове:

• Големи икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия – такива например са икономическите центрове "София" и "Пловдив";
• По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини – такива например са центровете "Русе", "Плевен" и "Шумен";
• Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия – такива например са центровете "Габрово-Севлиево", "Стара Загора", "Казанлък" и "Раднево".

Важно е да се отбележи, че картата на икономическите центрове по никакъв начин не изчерпва икономическата и инвестиционна карта на страната. Отсъствието на други райони от картата не означава, че в тях няма икономическа активност, инвестиции и перспективи за развитие. Факт е обаче, че общините, които не попадат на картата, отстъпват по степен и темп на икономическо развитие в сравнение с представените центрове. При тях липсва и реална периферия, а оттам и осезаем ефект върху заетостта в съседните им общини. Затова и фокусът на този анализ попада върху 20-те най-големи центъра.

Икономическото райониране на страната разкрива няколко изключително любопитни наблюдения. На първо място това е териториалното покритие на центровете. Малко над 1/3 от територията на страната е покрита от икономически центрове, но в тях се произвеждат 86% от продукцията на страната (по последни данни за 2015 г.). С други думи, около 2/3 от страната е, образно казано, икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията в страната.

Това, което е особено интересно, е, че процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години. През 2011 г. в откроените центрове е била отчетена 85% от произведената продукция в страната, т.е. в рамките на пет години този дял нараства с 1 процентен пункт (пр.п.). Продължаващото привличане на капитал и хора към тях заради подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, социалната среда и други фактори вероятно ще подхранва тази тенденция на концентрация на икономиката на страната.

Икономическите центрове са и тези, които привличат основната част от инвестициите в страната – 81% от всички преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната до края на 2015 г. са се насочили към тях. Сходна е картината и с другия основен показател за инвестиции – ежегодните разходи за дълготрайни материални активи (ДМА); 3/4 от всички годишни разходи за ДМА (2015 г.) се правят също в центровете.

В тях работят 75%, или 3/4 от наетите в икономиката през 2015 г. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016 г., което означава, че над 1/3 от хората в България живеят извън икономически най-активните и перспективни територии на страната. Интересното е, че икономическите центрове освен повече продукция концентрират и все повече население като относителен дял от общото население на страната – през 2000 г. в тях са живеели 59% от населението, а през 2016 г. този дял вече е с 3 пр.п. по-висок.

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни. Не е изненада, че най-големият икономически център е този, формиран около Столична община. Той е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него. Столична община се отличава и с наличието на вторично ядро в лицето на община Перник, което е уникална особеност само на този център. Това е така, защото община Перник едновременно привлича трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на ежедневна миграция към Столична община, при това в много големи размери – Перник е общината с най-висока отрицателна нетна трудова миграция в страната. В този център се произвеждат 43% от общата продукция за страната (по последни данни за 2015 г.) – през 2011 г. центърът е отговарял за 42% от продукцията на национално ниво. Като цяло центърът обхваща 18 общини и в него работят около 1/3 от наетите в икономиката. Центърът е много привлекателен и за чужди инвестиции – 55% от всички ПЧИ в икономиката до края на 2015 г. са в него.

Тук безработицата е най-ниска (3,5% през 2016 г.), а заплатите са вторите най-високи (1174 лв. средна брутна месечна заплата през 2015 г.) след относително малкия център "Козлодуй", в който високото заплащане в ядрената централа има голяма тежест върху средните заплати. В център "София" освен това се вижда концентрация на високообразовано население, като висшистите са с най-голям дял от местното население – около 1/3 спрямо средно 20% за страната. Качеството на образованието, измерено чрез резултатите от матурите по български език и литература, също е най-високо в "София" – 4,48 през 2016 г. (спрямо 4,17 за страната), което говори за възможността на центъра да запази значителен дял на висококвалифицираното население.

Освен този около столицата другите относително големи по мащаб центрове в страната са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна. Но дори и вторият по големина на продукцията център – "Пловдив", е близо пет пъти по-малък по производство спрямо "София". Сумарната продукция на трите центъра ("Пловдив", "Бургас" и "Варна"), както и броят на наетите в тях са малко повече от половината на тези за широкия икономически център около София, а чуждите инвестиции (с натрупване) до момента са около 1/3.

Центърът около Пловдив, който е вторият най-голям в страната, обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството в страната. Трябва да се отбележи, че благодарение на сериозните инвестиции и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на растеж на продукцията сред икономическите центрове за последните пет години. През 2015 г. продукцията на център "Пловдив" е била с 39% повече спрямо 2011 г., което е вторият най-висок ръст за периода след 40-процентното нарастване за далеч по-малкия център около Русе.

Любопитното е, че на юг от Стара планина между всички центрове има "топла връзка", т.е. те се преливат един в друг. В същото време в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика. Единственото изключение е "агломератът" от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – "Варна", "Шумен" и "Търговище", които обхващат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център около Варна. Вероятно липсата на магистрала на север от Стара планина също допринася за това положение.

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите между някои от тях вече може и да не съществуват. Така например център "София" в източна посока се прелива в център "Пазарджик", който от своя страна се прелива в център "Пловдив". Недалеч от център "Пловдив" в момента се намира център "Хасково" – изключително интересен център, който има сравнително бързо растящо ядро, но към момента няма периферия. "Хасково" вече официално се позиционира като част от "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), която се оформи последните години около Пловдив и обедини шест индустриални зони. "Хасково" също може да се причисли към този агломерат от центрове по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив". За това, разбира се, значение има цялостното изграждане на две магистрали в Южна България през последните години – "Тракия" (свързваща София и Бургас) и "Марица" (свързваща магистрала "Тракия" при пътен възел Оризово с българо-турската граница при ГКПП Капитан Андреево).

Споменатият агломерат от центрове в Югозападна и Южна Централна България започва да се разраства и на изток. През пролетта на 2017 г. бе съобщено, че ТИЗ ще се разширява и към Бургас. Вече е подписан меморандум между зоната и община Бургас, на базата на който територията на Бургас ще се включи към зоната. Предвид това няма да е изненада появата на един икономически суперцентър в Южна България по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив" – "Хасково" – "Бургас".

От друга страна, в района около Стара Загора по методологията на ИПИ се обособяват четири икономически центъра – "Сопот", "Казанлък", "Стара Загора" и "Раднево". Към тях можем да прибавим и "Гълъбово", където данните от последните години сигнализират за появата на нов център, който обаче все още не е прехвърлил заложните прагове. На практика обаче тези пет центъра предвид тяхната териториална близост, инфраструктурна и икономическа свързаност са част от един по-широк икономически център с преобладаващо индустриален профил около Стара Загора. Това естествено оформяне на икономически център около Стара Загора е и причината за започналата работа на местните власти по обособяването и позиционирането на Индустриална зона "Загоре". Безспорно, тази стъпка е провокирана от положителното развитие на Пловдив, което в немалка степен е резултат от позиционирането на ТИЗ като водеща инвестиционна дестинация у нас. Очевидно зона "Загоре" ще бъде първият опит за репликиране на успешния модел на ТИЗ. Социално-икономическият профил на Стара Загора на практика налага решението тя да се обособи като отделна инвестиционна дестинация, а не просто да се "прикачи" към ТИЗ. Двете, разбира се, могат да имат много допирни точни и взаимно да се усилват, но като две отделни зони с различен профил. Центровете около Стара Загора са сравнително равномерно развити между петте основни ядра. Този район има неизползван потенциал да се развие и в сферата на информационните технологии и аутсорсинга по примера на Пловдив, което е важно за задържането на висококвалифицирани млади хора в областта.

Липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България е друг фактор, който влияе на границите на икономическите центрове в страната. Така например се наблюдава струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са споменатите центрове около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – "Габрово-Севлиево" и "Велико Търново". Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж.

Икономическият център "Габрово-Севлиево" на север от Стара планина също е много интересен като формирование. Той се състои от две ядра – общините Габрово и Севлиево, обединени заради географската си близост и относително високата трудова миграция помежду им. Центърът няма периферия, а профилът му е изявено индустриален. Все пак той е сред относително по-малките с дял в местната икономика от малко над 1%. Центърът около Велико Търново от своя страна е сред относително по-малките формирования, като се състои от една община ядро – Велико Търново, и периферия, която също е представена от една община – Лясковец.

Освен тези два центъра на север от Стара планина се оформят още четири с относително ограничен мащаб – това са тези около ядрата Русе, Плевен, Козлодуй и Добрич. Центърът около Добрич обхваща само община Добрич-селска като периферия и е по-скоро следствие от относително малката площ на община Добрич-град и от факта, че Добрич-селска огражда града от всички страни. По този начин община Добрич-селска е естествена част от местната икономика на община Добрич-град и границите между двете са по-скоро чисто административни, отколкото икономически. Между другото аналогична е ситуацията с относително малката по площ община Ямбол и обикалящата я околовръст община Тунджа, която е част от Ямболския икономически център, както и с община Сопот и ограждащата я община Карлово, като последната се е превърнала в естествена периферия на Сопот.

Сред споменатите икономически центрове на север като най-голям по произведена продукция се откроява "Русе" с неговия дял от около 3% в производството на страната. Той се нарежда на второ място в Северна България след центъра около Варна и на 5-о място в страната. Центърът около Русе обхваща 5 общини и в него работят близо 3% от наетите в икономиката (за 2015 г.).

Направеният преглед на икономическите центрове в страната и техните периферии следва да се разглежда като първа стъпка към оформянето на успешни инвестиционни дестинации. Позиционирането на един икономически център като инвестиционна дестинация не бива да следва строгите административно-териториални рамки на въпросната община, а да обедини в себе си естествения икономически ареал, образувал се около центъра. Изготвените от ИПИ карта и профил на отделните икономически центрове позволяват да се оформят правилните инвестиционни дестинации – като се започне от разрастването на икономическия център "Пловдив", в т.ч. към Хасково, мине се през адекватното обединение на силните центрове около Стара Загора и се стигне от голямото предизвикателство на север, а именно оформянето на силни инвестиционни дестинации от няколко центъра, които към момента работят самостоятелно.

| методология на изследването|

Икономически центрове в България