Новини

Английската версия на „Регионални профили: показатели за развитие 2017” беше представена на 13 март 2018 г. на специално организирана кръгла маса, посетена от представители на чужди посолства и консулства, чуждестранни браншови организации, както и представители на международни организации и гости.

свалете пълното издание | разгледайте областните профили | свалете презентация [1]  [2]

Презентацията беше фокусирана върху следните теми:

• Икономическо развитие: кои части от страна растат и кои изостават
• Пазар на труда и недостиг на работна ръка
• Образование: какво е качеството в различните райони и каква е връзката с пазара на труда
• Тенденцията към по-високи данъци и такси

ИПИ също така представи водещите икономически центрове в страната – пилотно изследване, представено само преди няколко седмици. Изследването е следствие от желанието на екипа на ИПИ да начертае икономическа карта на страната, базирана изцяло на естествени икономически процеси. Анализът очертава най-силните ядра на българската икономика и техните периферии.

Явор Алексиев

Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни. В периода 2007-2016 г. тази разлика се повишава в 12 държави, между които и България, и намалява в 9, като в почти всички случай „сближаването” се дължи не на застигане от страна на най-бедните райони, а на спад в относителното благосъстояние на най-богатите. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност [1] (СПС).

Графика 1 демонстрира разликите в степента на развитие между най-богатия и най-бедния регион във всяка от страните членки (като % от средното за ЕС), която има повече от един район за планиране в рамките на Европа.

Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2016 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

Вижда се, че България далеч не е сред страните, в които се наблюдава най-голяма неравномерност по отношение на развитието на районите. В същото време България и влошилата сериозно показателите си през последните години Гърция, са единствените страни, в която най-богатият район е с по-ниско благосъстояние от средното за ЕС.

Промяна през последното десетилетие

Анализът на разликата в благосъстоянието на най-богатите и най-бедните райони в европейските държави за последното десетилетие показва, че страните, в които различията намаляват в периода между 2007 и 2016 г., са девет, като можем условно да ги разделим в три групи:

• Страни, в които различията намаляват заради понижаване на относителното благосъстояние в най-богатия район и повишаване на това в най-бедния (Австрия, Германия и Португалия)
• Страни, в които различията намаляват, но се наблюдава спад на относителното благосъстояние и в най-богатия, и в най-бедния им район (Белгия, Финландия, Испания, Великобритания и Гърция)
• Единствената страна, която успява да постигне някакво, макар и минимално, сближаване на степента на развитие на най-бедния и най-богатия си район, като в същото време и двата покачват благосъстоянието си, е Унгария.

Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия между най-беден и най-богат район (2016 спрямо 2007 г.), пунктове

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

В по-голямата част от страните членки различията в благосъстоянието на най-бедния и на най-богатия район се задълбочават. Тук можем да обособим четири групи:

• Страни, в които благосъстоянието нараства и в най-богатия, и в най-бедния район, но различията стават по-големи заради изпреварващо развитие на богатите райони – Дания, Полша, Румъния и България
• Страни, в които относителното благосъстояние намалява и в най-богатия, и в най-бедния район, но негативните процеси са по-ясно изразени в бедните райони, поради което разликата се задълбочава – Холандия, Швеция и Хърватия
• Страни, в които различията се задълбочават заради ръст на относителното благосъстояние в най-богатия район и спад в най-бедния – Ирландия, Франция и Италия
• Страни, в които най-бедният район стагнира (остава без промяна), а благосъстоянието в най-богатия се повишава – Чехия и Словакия

Фокус върху България

В периода между 2007 и 2016 г. БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), в най-бедния български район (Северозападна България) се покачва минимално - от 27% на 29% от средното за ЕС. За същия период увеличението в Югозападна България е от 67% на 78%, а средната стойност за страната нараства от 40% на 49%. Така страната ни остава на последно място както по отношение на относителното благосъстояние на най-бедния район в страната, така и по линия на националните стойности. През 2007 г. най-бедният румънски регион (Североизточният) е имал едно и също ниво на развитие като Северозападна България. В последващия период обаче увеличението в този район на северната ни съседка е от 27% на 36% от средното за ЕС равнище спрямо достигането на споменатите 29% за Северозападна България.

Разбира се, част от наблюдаваните различия са следствие от особеностите на районирането на европейските държави, тъй като столиците на много от тях са обособени като отделен статистически район. Анализ на обсъжданите в момента варианти за прекрояване на районирането на България може да намерите в този материал.

[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.

Явор Алексиев

След дългогодишен систематичен анализ на българските области, ИПИ предприе следващата стъпка и пренесе усилията си на общинско ниво. Изследването „Икономическите центрове в България” повдига редица въпроси, чиито отговор трябва да бъде намерен във възможно най-кратки срокове, за да може понятието „регионална политика” да бъде изпълнено с повече функционален смисъл.

Какво са икономическите центрове?

Като „икономически центрове” анализът на ИПИ определя водещите в икономическо отношение общини (ядра) в страната и техните прилежащи периферии. Значимостта на тези центрове за развитието на икономиката на страната е безспорно. Въпреки че заемат едва 36% от територията, те съсредоточават близо 75% от работещите лица и инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) и над 80% от чуждестранните инвестиции и общата произведена продукция.

Значимост на икономическите центрове за националната икономика

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Важно е да отбележим, че тази карта по никакъв начин не изчерпва икономически „живите” райони на страната. При малко по-либерални критерии на подбор центровете щяха да бъдат повече, но фокусът щеше за се размие без да е налице достатъчно убедителна от изследователска гледна точка обосновка за това. Обособените от нас като „икономически ядра” общини отговарят на поне два от следните три критерия:

• нареждат се сред тези, в които произведената продукция е най-висока (всички без Сопот);
• нареждат се сред най-привлекателните за работници от съседни общини, разгледано през призмата на ежедневната трудова миграция (на този критерий не отговарят само 5 от включените ядра, между които вторичните - Перник и Девня);
• отличават се с висока гъстота на наетите спрямо територията на общината (тук изключенията са 7, но пък всички те покриват останалите два критерия);

Някои добре представящи се в икономическо отношение общини, дори по-малки такива (като курортните Банско и Несебър), са изключени от обхвата на изследването, тъй като не отговарят на повече от един от посочените критерии.

Заключения от анализа

Заключенията, които можем да направим, са много, но само шепа от тях могат да послужат като отправна точка за правене на политики:

• Очевидно е, че текущото административно-териториално деление на страната е далеч от оптимално. Все по-малките общини стават все повече, като броят на тези, които не отговарят на прага за брой население, расте. Ограниченият човешки и финансов ресурс обрича редица местни власти да бъдат просто наблюдатели на процесите, протичащи на тяхна територия. България има нужда от по-малко на брой териториално-административни единици, които да отразяват по-добре реалните социални и икономически процеси в страната.
• Проблемът с липсата на достатъчно собствени средства е огромен, което през последните години доведе до състезание към по-високи местни данъци. Въпреки това дори ясно осъзнати на местно ниво проблеми често не могат да бъдат разрешени заради липсата на собствени ресурси. Приходите на местните власти у нас са над два пъти по-ниски от средните стойности за ЕС като съотношение към БВП.
• Най-добрият начин за преодоляването на пропастта между данъчното облагане и политическото представителство на местно ниво е прехвърлянето на постъпленията от данък общ доход обратно към общините на принципа „парите следват личната карта”. Прехвърлянето само на 2 процентни пункта от събирания в момента данък върху доходите на физическите лица ще доведе до ръст на собствените приходи на общините с близо 650 млн. Тази реформа ще създаде възможности както за покриване на стари задължения, така и за нови капиталови разходи, като в същото време ще провокира местните власти да работят в посока привличане на инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.
• Няма как анализ, базиращ се на данните за ежедневната трудова миграция, да не изведе развитието на инфраструктурата като водещ приоритет. Без добра инфраструктура (конкретно пътна) няма как да очакваме работоспособното население да е мобилно и готово да работи на 50 или 100 км. от дома си. Въпреки относителния напредък през последното десетилетие, още много има да се желае както по линия на цялостното инфраструктурно развитие на Северна България, така и по отношение на свързаността с южната част на страната, като тук визираме в частност тунелът под Шипка и АМ „Черно море”.

Ключов остава въпросът за наличието на политическа воля и още по-важно - осъзнат обществен интерес. Реформата в административно-териториалното деление трябва да надмогне политическите интереси, а финансовата децентрализация да се случи за сметка, а не в допълнение на съществуващата данъчна тежест към централната власт.

Реален напредък ще постигнем само когато протичащите процеси на местно ниво станат определящ фактор за финансовото благополучие на българските региони и техните граждани. Тогава и от местната демокрация ще има смисъл, а тя върви ръка за ръка с нещо отдавна изгубено у нас – местната идентичност.

През 2017 г. ИПИ си постави за цел да очертае границите на икономическите центрове в страната. Амбицията ни бе да „надскочим“ административно-териториалното деление на областите и районите и да начертаем нови вътрешни граници в страната, основани изцяло на естествените икономически процеси. Групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.

Икономически центрове в България

Ключов момент в изследването на икономическите центрове е обособяването на т.нар. периферия от общини, които са най-силно обвързани и зависими от ядрото. В настоящия анализ под периферия се разбират тези общини, при които над 10% от наетите пътуват ежедневно и работят в ядрото. Този поглед към икономическите центрове и техните периферии обособява няколко основни типа икономически центрове:

• Големи икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия – такива например са икономическите центрове "София" и "Пловдив";
• По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини – такива например са центровете "Русе", "Плевен" и "Шумен";
• Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия – такива например са центровете "Габрово-Севлиево", "Стара Загора", "Казанлък" и "Раднево".

Важно е да се отбележи, че картата на икономическите центрове по никакъв начин не изчерпва икономическата и инвестиционна карта на страната. Отсъствието на други райони от картата не означава, че в тях няма икономическа активност, инвестиции и перспективи за развитие. Факт е обаче, че общините, които не попадат на картата, отстъпват по степен и темп на икономическо развитие в сравнение с представените центрове. При тях липсва и реална периферия, а оттам и осезаем ефект върху заетостта в съседните им общини. Затова и фокусът на този анализ попада върху 20-те най-големи центъра.

Икономическото райониране на страната разкрива няколко изключително любопитни наблюдения. На първо място това е териториалното покритие на центровете. Малко над 1/3 от територията на страната е покрита от икономически центрове, но в тях се произвеждат 86% от продукцията на страната (по последни данни за 2015 г.). С други думи, около 2/3 от страната е, образно казано, икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията в страната.

Това, което е особено интересно, е, че процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години. През 2011 г. в откроените центрове е била отчетена 85% от произведената продукция в страната, т.е. в рамките на пет години този дял нараства с 1 процентен пункт (пр.п.). Продължаващото привличане на капитал и хора към тях заради подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, социалната среда и други фактори вероятно ще подхранва тази тенденция на концентрация на икономиката на страната.

Икономическите центрове са и тези, които привличат основната част от инвестициите в страната – 81% от всички преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната до края на 2015 г. са се насочили към тях. Сходна е картината и с другия основен показател за инвестиции – ежегодните разходи за дълготрайни материални активи (ДМА); 3/4 от всички годишни разходи за ДМА (2015 г.) се правят също в центровете.

В тях работят 75%, или 3/4 от наетите в икономиката през 2015 г. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016 г., което означава, че над 1/3 от хората в България живеят извън икономически най-активните и перспективни територии на страната. Интересното е, че икономическите центрове освен повече продукция концентрират и все повече население като относителен дял от общото население на страната – през 2000 г. в тях са живеели 59% от населението, а през 2016 г. този дял вече е с 3 пр.п. по-висок.

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни. Не е изненада, че най-големият икономически център е този, формиран около Столична община. Той е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него. Столична община се отличава и с наличието на вторично ядро в лицето на община Перник, което е уникална особеност само на този център. Това е така, защото община Перник едновременно привлича трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на ежедневна миграция към Столична община, при това в много големи размери – Перник е общината с най-висока отрицателна нетна трудова миграция в страната. В този център се произвеждат 43% от общата продукция за страната (по последни данни за 2015 г.) – през 2011 г. центърът е отговарял за 42% от продукцията на национално ниво. Като цяло центърът обхваща 18 общини и в него работят около 1/3 от наетите в икономиката. Центърът е много привлекателен и за чужди инвестиции – 55% от всички ПЧИ в икономиката до края на 2015 г. са в него.

Тук безработицата е най-ниска (3,5% през 2016 г.), а заплатите са вторите най-високи (1174 лв. средна брутна месечна заплата през 2015 г.) след относително малкия център "Козлодуй", в който високото заплащане в ядрената централа има голяма тежест върху средните заплати. В център "София" освен това се вижда концентрация на високообразовано население, като висшистите са с най-голям дял от местното население – около 1/3 спрямо средно 20% за страната. Качеството на образованието, измерено чрез резултатите от матурите по български език и литература, също е най-високо в "София" – 4,48 през 2016 г. (спрямо 4,17 за страната), което говори за възможността на центъра да запази значителен дял на висококвалифицираното население.

Освен този около столицата другите относително големи по мащаб центрове в страната са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна. Но дори и вторият по големина на продукцията център – "Пловдив", е близо пет пъти по-малък по производство спрямо "София". Сумарната продукция на трите центъра ("Пловдив", "Бургас" и "Варна"), както и броят на наетите в тях са малко повече от половината на тези за широкия икономически център около София, а чуждите инвестиции (с натрупване) до момента са около 1/3.

Центърът около Пловдив, който е вторият най-голям в страната, обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството в страната. Трябва да се отбележи, че благодарение на сериозните инвестиции и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на растеж на продукцията сред икономическите центрове за последните пет години. През 2015 г. продукцията на център "Пловдив" е била с 39% повече спрямо 2011 г., което е вторият най-висок ръст за периода след 40-процентното нарастване за далеч по-малкия център около Русе.

Любопитното е, че на юг от Стара планина между всички центрове има "топла връзка", т.е. те се преливат един в друг. В същото време в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика. Единственото изключение е "агломератът" от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – "Варна", "Шумен" и "Търговище", които обхващат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център около Варна. Вероятно липсата на магистрала на север от Стара планина също допринася за това положение.

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите между някои от тях вече може и да не съществуват. Така например център "София" в източна посока се прелива в център "Пазарджик", който от своя страна се прелива в център "Пловдив". Недалеч от център "Пловдив" в момента се намира център "Хасково" – изключително интересен център, който има сравнително бързо растящо ядро, но към момента няма периферия. "Хасково" вече официално се позиционира като част от "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), която се оформи последните години около Пловдив и обедини шест индустриални зони. "Хасково" също може да се причисли към този агломерат от центрове по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив". За това, разбира се, значение има цялостното изграждане на две магистрали в Южна България през последните години – "Тракия" (свързваща София и Бургас) и "Марица" (свързваща магистрала "Тракия" при пътен възел Оризово с българо-турската граница при ГКПП Капитан Андреево).

Споменатият агломерат от центрове в Югозападна и Южна Централна България започва да се разраства и на изток. През пролетта на 2017 г. бе съобщено, че ТИЗ ще се разширява и към Бургас. Вече е подписан меморандум между зоната и община Бургас, на базата на който територията на Бургас ще се включи към зоната. Предвид това няма да е изненада появата на един икономически суперцентър в Южна България по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив" – "Хасково" – "Бургас".

От друга страна, в района около Стара Загора по методологията на ИПИ се обособяват четири икономически центъра – "Сопот", "Казанлък", "Стара Загора" и "Раднево". Към тях можем да прибавим и "Гълъбово", където данните от последните години сигнализират за появата на нов център, който обаче все още не е прехвърлил заложните прагове. На практика обаче тези пет центъра предвид тяхната териториална близост, инфраструктурна и икономическа свързаност са част от един по-широк икономически център с преобладаващо индустриален профил около Стара Загора. Това естествено оформяне на икономически център около Стара Загора е и причината за започналата работа на местните власти по обособяването и позиционирането на Индустриална зона "Загоре". Безспорно, тази стъпка е провокирана от положителното развитие на Пловдив, което в немалка степен е резултат от позиционирането на ТИЗ като водеща инвестиционна дестинация у нас. Очевидно зона "Загоре" ще бъде първият опит за репликиране на успешния модел на ТИЗ. Социално-икономическият профил на Стара Загора на практика налага решението тя да се обособи като отделна инвестиционна дестинация, а не просто да се "прикачи" към ТИЗ. Двете, разбира се, могат да имат много допирни точни и взаимно да се усилват, но като две отделни зони с различен профил. Центровете около Стара Загора са сравнително равномерно развити между петте основни ядра. Този район има неизползван потенциал да се развие и в сферата на информационните технологии и аутсорсинга по примера на Пловдив, което е важно за задържането на висококвалифицирани млади хора в областта.

Липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България е друг фактор, който влияе на границите на икономическите центрове в страната. Така например се наблюдава струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са споменатите центрове около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – "Габрово-Севлиево" и "Велико Търново". Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж.

Икономическият център "Габрово-Севлиево" на север от Стара планина също е много интересен като формирование. Той се състои от две ядра – общините Габрово и Севлиево, обединени заради географската си близост и относително високата трудова миграция помежду им. Центърът няма периферия, а профилът му е изявено индустриален. Все пак той е сред относително по-малките с дял в местната икономика от малко над 1%. Центърът около Велико Търново от своя страна е сред относително по-малките формирования, като се състои от една община ядро – Велико Търново, и периферия, която също е представена от една община – Лясковец.

Освен тези два центъра на север от Стара планина се оформят още четири с относително ограничен мащаб – това са тези около ядрата Русе, Плевен, Козлодуй и Добрич. Центърът около Добрич обхваща само община Добрич-селска като периферия и е по-скоро следствие от относително малката площ на община Добрич-град и от факта, че Добрич-селска огражда града от всички страни. По този начин община Добрич-селска е естествена част от местната икономика на община Добрич-град и границите между двете са по-скоро чисто административни, отколкото икономически. Между другото аналогична е ситуацията с относително малката по площ община Ямбол и обикалящата я околовръст община Тунджа, която е част от Ямболския икономически център, както и с община Сопот и ограждащата я община Карлово, като последната се е превърнала в естествена периферия на Сопот.

Сред споменатите икономически центрове на север като най-голям по произведена продукция се откроява "Русе" с неговия дял от около 3% в производството на страната. Той се нарежда на второ място в Северна България след центъра около Варна и на 5-о място в страната. Центърът около Русе обхваща 5 общини и в него работят близо 3% от наетите в икономиката (за 2015 г.).

Направеният преглед на икономическите центрове в страната и техните периферии следва да се разглежда като първа стъпка към оформянето на успешни инвестиционни дестинации. Позиционирането на един икономически център като инвестиционна дестинация не бива да следва строгите административно-териториални рамки на въпросната община, а да обедини в себе си естествения икономически ареал, образувал се около центъра. Изготвените от ИПИ карта и профил на отделните икономически центрове позволяват да се оформят правилните инвестиционни дестинации – като се започне от разрастването на икономическия център "Пловдив", в т.ч. към Хасково, мине се през адекватното обединение на силните центрове около Стара Загора и се стигне от голямото предизвикателство на север, а именно оформянето на силни инвестиционни дестинации от няколко центъра, които към момента работят самостоятелно.

| методология на изследването|

Икономически центрове в България

18-и януари 2018 г., 10:00 - 12:00

Френски институт | площад „П. Р. Славейков” № 3

На 18-ти януари 2018 г. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) ще представи своето пилотно изследване „Икономическите центрове в България”. Изследването е единствено по рода си и ще бъде представено на кръгла маса с представители на изпълнителната и законодателната власт, бизнеса, академичните среди, гражданското общество и медиите.

През 2017 г. ИПИ си постави за цел да очертае границите на икономическите центрове в страната. Амбицията ни бе да „надскочим” административно-териториалното деление на областите и районите и да начертаем нови вътрешни граници в страната, основани изцяло на естествените икономически процеси. В резултат на тези усилия бяха обособени силните ядра на националната икономика, както и прилежащата към тях периферия от общини, които са най-тясно обвързани с тях.

• Как изглежда икономическата карта на България?
• Кои са водещите икономически центрове в страната и кои центрове се развиват най-бурно?
• Как влияе „членството” в икономически център върху по-малките, периферни общини?
• Наблюдава ли се процес на сближаване в рамките на икономическите центрове?  
• Как териториите извън икономическите центрове могат да ускорят своето развитие?

Програма 

Моля потвърдете присъствие до 15 януари на Весела Добринова, 02/952 62 66, vessela@ime.bg.

Очакваме Ви! 

Екипът на ИПИ

В рамките на представянето на „Регионални профили 2017“, ИПИ предложи преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Това е старо предложение на ИПИ, което е подробно разписано и аргументирано в статията „Фискална политика и регионално развитие: Препоръки за промени в подоходното облагане“ (2014). В началото на тази година също излязохме с позиция, която вземаше под внимание и тенденцията на покачване на местни данъци – „Общините ще вдигат данъци, докато не сменим модела“ (2017).

Предложението на ИПИ е подоходният данък да се събира както досега (от НАП), като автоматично да се преостъпват 1/5 от приходите на принципа „парите следват личната карта“ – парите отиват там, където е регистрирано лицето. Сметките на ИПИ показват, че този ресурс би се равнявал на 634 млн. лв. за 2018 г., което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила неимоверно състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.

На картата по-долу може да се види как тези 634 млн. лв. биха се разпределили по отделните общини. Сметките на ИПИ са на база брой работещи и нива на заплати във всяка община, като липсват данни само за две общини. Подобна сметка най-вероятно е правена и в НАП, но към момента не е публично достъпна. Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата, като тези, които концентрират повече икономическа активност (по-висока заетост и по-високи заплати), ще получат ресурс, който би ги направил в пъти по-независими от централната власт.

Колко би получила всяка община при преотстъпване на 1/5 от подоходното облагане?

Сметки на ИПИ за 2018 г.

изтегли новото издание | изтегли съобщението до медиите | изтегли презентация

�

В тазгодишното издание областта с най-силна икономика остава столицата. Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с много добри икономически показатели. Характерен за всички области - лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот. Обратно, в дъното по икономическо развитие се нареждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.

Със засилването на икономическия растеж от 2014 година насам се наблюдава нов епизод на раздалечаване на областите от гледна точка на тяхното благосъстояние. За това съдим от стандартното отклонение на БВП на глава от населението, което се увеличава 2014-2015 г. и показва все по-голямата отдалеченост на областите от средната стойност. Все пак, въпреки този процес на „разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае около 4,5 пъти. Голямото “отваряне на ножицата” при благосъстоянието между най-богата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата. Предвид това може да се очаква, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно пак ще започне да расте.

През 2016 и 2017 г. наблюдаваме цялостно оживление на българската икономика в унисон с подема в Европа. През 2016 г. икономическият растеж достигна 3,9%, а през 2017 г. официалната прогноза е за 4% ръст. В регионите за оживлението съдим най-вече от данните за пазара на труда за 2016-2017 г. През третото тримесечие на 2017 г. заетите в страната вече са с 212 хил. души повече от дъното през 2013 г. и достигат 3,225 млн. души. Коефициентът на заетост при тези на 15-64 г. е на рекордно високо ниво – 68,5%. За сравнение, пикът в заетостта преди кризата бе отчетен през третото тримесечие на 2008 г. – 65%.

Пазар на труда

През третото тримесечие броят на заетите в Южна България е с 145 хил. души над миналогодишните нива, като 70% от общо създадените нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора. В Северна България увеличение също има, но далеч по-скромно – едва 27 хил. души, което е по-малко от ръста само за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, с изключение на Плевен, заетостта остава далеч от най-високите си нива за последното десетилетие. В Южна България неубедително по отношение на заетостта се представят области като Сливен и Кърджали.

Ако разгледаме ситуацията на общинско ниво, прави впечатление образуването на хомогенни клъстери в Северозападна България, както и в някои смесени и погранични райони, в които безработицата остава над 25% въпреки общите позитивни тенденции.

Годишна промяна на броя на заетите, хил. души

Източник: НСИ

Работните заплати също се увеличават, но последните данни на НСИ сочат, че ефектът на столицата върху средното заплащане за страната става все по-осезаем. Всъщност през третото тримесечие на 2017 г. няма друга област освен столицата, в която заплащането да е над средното за страната. Концентрацията в столицата както на съществуващите, така и на новоразкритите работни места с най-високо възнаграждение не подсказва скорошна промяна в тази тенденция. Трайни процеси на застигане на средните нива се забелязват само в две области – Пловдив и Плевен. Обратната динамика се наблюдава в области като Видин, Силистра и Кюстендил и то въпреки ниските там работни заплати и увеличенията на минималната заплата през последните години. Ако тези тенденции се запазят, новото увеличение на минималното заплащане (с рекордните 50 лв. годишно – до 510 лв.) може да означава, че в близо половината области съотношението между минималното и средното заплащане ще е над 55%. В районите с все още висока безработица това може да означава затруднено разкриване на работни места, както и бавен ръст на заплащането заради все още високата безработица.

Образование

Качеството на образователната система в България продължава да е ниско. Делът на отпадналите се повишава в последните данни, а през 2016 и 2017 г. делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият най-голям откакто се провеждат зрелостни изпити.

Представянето на 28-те български области по редица образователни индикатори показва и големите разлики между отделните области. За поредна година първенците в класирането са областите Смолян, София (столица) и Велико Търново. Смолян е ярък положителен пример за видимо подобряване на училищното образование в рамките само на няколко години. Чрез създаване на образователна общност, целенасочена работа на регионалния инспекторат по образование и директорите, въвличане на родителите, постоянен анализ и индивидуален подход към всеки ученик областта достига рекордни резултати. Така област Смолян заема първото място в категорията „Образование” в тазгодишното издание.

Дял на слабите оценки на матурата по български език и литература (2017 г.), %

Източник: МОН

За съжаление, други такива примери е трудно да се открият. Основните причини за това са сгрешените стимули в училищата посредством субсидирането спрямо механичния брой на учениците и заплащане на учителите спрямо часовете без оглед на резултатите, както и строго определените учебно съдържание и метод на обучение. Ключови стъпки за постигане на по-добри резултати в образованието са планираното въвеждане на система за оценка на качеството и обвързването ѝ със субсидирането на училищата, определяне на повече средищни училища, заплащане на учителите според постигнатите резултати, ранно кариерно ориентиране и освобождаване на учебните програми в училищата.

Собствени приходи на общините и децентрализация

През последните две години (2016 и 2017 г.) се наблюдава устойчиво покачване на местните данъци – в най-голяма степен по отношение облагането на недвижимите имоти. Причината е, че въпреки доброто икономическо развитие, почти всички общини срещат сериозни трудности да посрещнат финансовите си нужди. Дори и Столична община, макар и да е най-богата в страната, трудно намира ресурс да изпълни собствената си инвестиционна програма.

Случаи на намаляване и увеличаване на местни данъци (2013-2017)

Източник: ИПИ на база заявление по ЗДОИ

Към този момент 32 общини са официално в процедура по финансово оздравяване, като 7 от тях вече получиха и безлихвени заеми от държавата – общо на стойност от 20 млн. лв. Процедурата по финансово оздравяване и безлихвените заеми могат единствено да „погасят пожари” в местните финанси, но не и да помогнат за дългосрочното развитие на общините. Плановото оздравяване на общини не трябва да убива дискусията за реална финансова децентрализация.

ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматично по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е регистрирано лицето. Това е ресурс в рамките на 634 млн. лв. (за 2018 г.), което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила неимоверно състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.