Новини

Явор Алексиев

Преди две седмици разгледахме каква би била промяната при средните за страната нива на безработица, заетост и икономическа активност, ако изключим столицата от сметките. Макар влошаването на някои показатели да е нещо напълно нормално, когато от изчисленията бъде изваден водещият икономически център в страната, тяхната динамика през годините подсказва някои интересни наблюдения. Тук сме се концентрирали на други два индикатора – БВП на глава от населението (в текущи цени) и заплатите на наетите по трудово и служебно правоотношение. И при двата от тях ефектът на столицата върху средните за страната нива е чувствителен.

БВП на глава от населението

Ако извадим столицата от сметките, БВП на глава от населението в България през 2013 г. се понижава от 11 283 лв./човек на 8 347 лв. на човек, или с 26% (Графика 1). В периода от 2000 до 2010 г. се наблюдава засилване на ефекта на столицата върху средния БВП на глава от населението. Ако през 2000 г. изваждането на столицата от сметките води до спад от 12,1% на средното ниво, то през 2010 г. намалението е вече 27,9%. През 2011 и 2012 г. този ефект леко отслабва[1] до 25,8%, за да нарасне отново до малко над 26% през 2013 г.

Графика 1: БВП на глава от населението (2000-2013), лв.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

При изваждане на столицата от сметките цели седем области „прескачат“ средното за страната ниво на БВП на глава от населението. Това са Варна, София (област), Бургас, Пловдив, Габрово, Русе и Враца.

Графика 2: БВП на глава от населението през 2013 г., лв.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение

По отношение на доходите от работна заплата се наблюдава ясна тенденция на нарастващо влияние на нивото на заплатите в столицата върху средните нива за страната. Докато през 2000 г. разликата между средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение с и без столицата е едва 5,9%, през 2013 г. тя вече е 16,7%. Най-чувствително се увеличава ефектът на заплатите в столицата върху средните нива в периода 2006-2008 г., заради бумът на столичната икономика и бързият ръст на заплатите в тези години.

Графика 3: Средногодишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение (2000-2013), лв.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Ако извадим столицата от сметките, средногодишните заплати в областите София (област), Варна, Бургас, Пловдив и Габрово стават по-високи от средните за страната. В сравнение с 2000 г., най-чувствително изоставане се забелязва в Перник и Кюстендил – две от областите, които към 2000 г. момент регистрират по-високи от средните за страната нива на заплащане, ако изключим столицата. Възможно обяснение за това е упадъкът на някои местни индустрии, както и засилването на ежедневната трудова миграция към столицата. Причината е, че статистиката изчислява размера на трудовите възнаграждения в зависимост от местоработата, а не от местоживеенето.

Графика 4: Средногодишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение (2013), лв.

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Тези изчисления показват, че от началото на новото хилядолетие столицата оказва все по-голям ефект върху средните за страната стойности на БВП на глава от населението и размера на работните заплати. В годините след 2008 г. този ефект се засилва по-бавно (при работната заплата) и дори отбелязва лек спад спрямо пиковите си нива (при БВП на глава от населението). Въпреки това тенденцията изглежда ще продължи и през следващите години. Една от основните причини за нея е, разбира се, продължаващата концентрация на бизнес активност и увеличаващото се население на столицата. През 2013 г.[2] области като Бургас и Пловдив успяват не само да поддържат темпа на нарастване на заплатите и БВП на глава от населението в столицата, но и чувствително да „наваксат” изоставането си по отношение на инвестициите. Други области, обаче, продължават да изостават.

По-горните наблюдения предполагат повишено внимание при предприемането на каквито и да е политики, базирани на показатели на национално ниво. Въпреки всеобщото „признаване” на валидността на тази констатация, нейното отчитане продължава да е по-скоро изключение, отколкото правило. Това е вид политически и институционален мързел, който регионалното развитие у нас не може да си позволи.

[1] Това най-вероятно се дължи на ревизията на населението след преброяването през 2011 г.

[2] Това е последната година, за която има данни за двата индикатора разглеждани тук, както и за индикаторите, свързани с инвестиционната активност – ПЧИ в предприятията от нефинансовия сектор и инвестициите в ДМА, които разгледахме в предишния материал по темата.

Явор Алексиев

В този материал ще се опитаме да дадем отговор на въпроса какво ще стане със средните показатели за икономическо развитие, ако извадим столицата от сметките.

Това е въпрос, който често бива повдиган, особено когато някой индикатор покаже благоприятна тенденция. Например: безработицата в България намалява. Посочването на тази положителна тенденция води до коментари от типа „това е заради София”. Както ще покажем тук, в някои случаи реалността действително е такава. В същото време има индикатори и времеви периоди, в които нещата стоят по-другояче.

Тук сме се спрели на 4 индикатора: коефициентите на заетост и безработица на населението над 15-годишна възраст, чуждестранните преки инвестиции (ЧПИ) и инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) на глава от населението. Първите два индикатора са ключови за определяне на състоянието на пазара на труда, а вторите два са в основата на инвестиционната активност, която пък е един от крайъгълните камъни на икономическото развитие.

Пазар на труда: заетост и безработица

Графика 1: Разлика между средния за страната коефициент на безработица и заетост на населението на 15 и повече години, ако извадим столицата от сметките

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Ако извадим столицата от сметките, средното ниво на безработица в страната през 2014 г. би било с около 1,32 процентни пункта по-високо, а заетостта – с 2,08 процентни пункта по-ниска.

Въпреки че в периода 2008-2014 г. този ефект е различен, не са налице доказателства за промяна във влиянието на показателите за безработица и заетост в столицата върху средните за страната нива. Въпреки че при коефициента на безработица разликата между показателя за страната с и без столицата нараства от 0,74 процентни пункта през 2008 г. до 1,32 процентни пункта през 2014 г., по-високата база (безработица на национално ниво от 11,42% през 2014 г. спрямо едва 5,61% през 2008 г.) означава, че ефектът е почти непроменен.

При заетостта изваждането на столицата от сметките води до намаляване на заетостта на национално ниво с около 2 процентни пункта по време на целия разглеждан период.

�

На графики 2 и 3 се виждат областите, които през 2014 г. биха попаднали под средната за страната безработица и биха „прескочили” средната за страната заетост, ако извадим столицата от сметките.

Тъй като средното ниво на безработицата (Графика 2) става 12,75% без София, под него вече попадат областите Велико Търново (11,7%) и Софийска област (12,7%).

Графика 2: Средногодишен коефициент на безработица на населението през 2014 г. (%)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Ако изключим столицата, средното ниво на заетостта за 2014 г. спада от 48,0 на 45,8%, което значи че заетостта в областите Хасково (47,5%), Пазарджик (47,3%), Шумен (47,2%), Велико Търново (46,5%) и Перник (46,2%) би надхвърлила средните нива. Т.е. на фона на средните за страната нива, ако не се брои столицата, тези области се представят относително добре по отношение на заетостта.

Графика 3: Средногодишен коефициент на заетост на населението на 15 и повече години през 2014 г. (%)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Инвестиции: ДМА и ЧПИ

Влиянието на столицата върху средните за страната нива на инвестиционна активност е значително по-силно от това при пазара на труда. И при двата показателя, които разглеждаме тук (ЧПИ в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване и инвестиции в ДМА на глава от населението), изваждането на столицата от сметките води до чувствителен спад на средните стойности.

За да онагледим тази динамика през годините, сме показали разликата (графика 4) при двата типа инвестиции, ако извадим столицата от сметките. Вижда се, че:

• При ЧПИ (синята линия), изваждането на столицата от сметките води до намаляване на средния размер на инвестициите със 101 евро/човек през 2000 г. До 2009 г. разликата между средните нива за страната с и без столицата стига връх от 1 449 евро/човек, след което е регистриран известен спад. Последният е следствие от отлива на ЧПИ от столицата в някои от годините на кризата и в същото време притока на инвестиции към други области като Бургас.
• При ДМА (червената линия), изваждането на столицата от сметките води до намаляване на средния размер на инвестициите с 156,3 евро/човек през 2000 г. До 2008 г. разликата между средните нива за страната с и без столицата стига връх от 695 евро/човек, след което е регистриран бърз спад до 391 евро/човек през 2013 г.

Графика 4: Разлика между кумулативния размер на ЧПИ (евро/човек) и годишните разходи за ДМА (евро/човек) и същите показатели на национално ниво без столицата (2000-2013)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

На графики 5 и 6 се виждат областите, които през 2013 г. биха „прескочили” средните за страната ПЧИ и инвестиции в ДМА на глава от населението, ако изключим столицата.

Тъй като средното ниво на привлечените ЧПИ с натрупване към 31.12.2013 г. спада от 3 213 евро/човек на 1 890 евро/човек, ако се извади столицата, над него попадат областите Варна (3 005 евро/човек), Стара Загора (2 437 евро/човек), Пловдив (2 436 евро/човек) и Габрово (2 172 евро/човек).

Графика 5: ЧПИ с натрупване в предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2013 г., (евро/човек)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Средното ниво на инвестиции в ДМА през 2013 г. спада от 1 274 евро/човек на 940 евро/човек, ако се изключи столицата. Над него така попадат областите Варна (1 220 евро/човек), Пловдив (1 172 евро/човек), Стара Загора (1 055 евро/човек), Добрич (1 050 евро/човек) и Русе (976 евро/човек).

Графика 6: Разходи за придобиване на ДМА през 2013 г. (евро/човек)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Прегледът на тези данни показва значителния ефект, който столицата оказва върху средните за страната стойности на някои от водещите показатели в сферата на пазара на труда и инвестициите. И макар влошаването на някои показатели да е нещо напълно нормално, когато от изчисленията бъде изключен водещият икономически център в страната, тяхната динамика през годините подсказва някои интересни наблюдения:

1) По отношение на пазара на труда (и в частност показателите за безработица и заетост) ефектът на столицата е сравнително умерен и не се наблюдават ясни тенденции на промяна.

2) По отношение на инвестициите се вижда, че инвестиционната активност в столицата оказва все по-малък (но все още значителен) ефект върху средните стойности за страната. Това се дължи както на нетния отлив на чужд капитал от столицата през 2010 и 2011 г., така и на изпреварващия ръст на ЧПИ през 2012 и 2013 г. в други области на страната като Бургас, Пазарджик, Пловдив и Стара Загора.

Тези четири показателя далеч не изчерпват въпроса за ефекта на столицата върху средните за страната показатели на икономическо развитие, но са добра база за първоначален анализ. В следващи материали ще направим и други сравнения.

За четвърта поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Пресконференцията се проведе на 9 ноември 2015 г. в пресклуба на БТА.

Регионални профили: показатели за развитие 2015

презентация | кратко описание

Изследването се публикува в момент, в който от новоизбраните кметове и общински съветници се очаква да предложат най-ефективните политики за развитие на териториите си. Вярваме, че изданието може да помогне в тази задача, тъй като откроява както основните предимства, така и предизвикателствата пред всяка област.

Тази година „Регионалните профили” включват и анализ на работата на местните съдебни системи заради безспорната важност на правосъдието за социалната среда и условията за правене на бизнес по места. Част от въпросите, на които изследването предлага отговор, са:

• В кои области доходите и заплатите са най-високи?
• Как изглежда картата на бедността в страната?
• Кои територии привличат най-много инвестиции след кризата?
• Има ли връзка между степента на икономическо развитие и престъпността?
• В кои области местните административни услуги са най-развити?
• Къде демографските тенденции са най-неблагоприятни?
• Как работи съдебната система по места?
• Зависи ли качеството на образованието от икономиката?
• Влияят ли нивата на местните данъци и такси върху решенията за инвестиции?

Какво показва анализът за вашата област? Вижте тук:

9-ти ноември 2015 г. | 11:00 - 12:00

Пресклуб на БТА

За четвърта поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Изследването се публикува в момент, в който от новоизбраните кметове и общински съветници се очаква да предложат най-ефективните политики за развитие на териториите си. Вярваме, че изданието може да помогне в тази задача, тъй като откроява както основните предимства, така и предизвикателствата пред всяка област.

Тази година „Регионалните профили” включват и анализ на работата на местните съдебни системи заради безспорната важност на правосъдието за социалната среда и условията за правене на бизнес по места.

• Част от въпросите, на които изследването предлага отговор, са:
• В кои области доходите и заплатите са най-високи?
• Как изглежда картата на бедността в страната?
• Кои територии привличат най-много инвестиции след кризата?
• Има ли връзка между степента на икономическо развитие и престъпността?
• В кои области местните административни услуги са най-развити?
• Къде демографските тенденции са най-неблагоприятни?
• Как работи съдебната система по места?
• Зависи ли качеството на образованието от икономиката?
• Влияят ли нивата на местните данъци и такси върху решенията за инвестиции?

Резултатите ще бъдат представени от:

Д-р Десислава Николова, главен икономист, ИПИ

Петър Ганев, старши икономист, ИПИ

Явор Алексиев, икономист, ИПИ

Д-р Александър Цветков, управител, Региостат

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването, ще бъдат качени на специализирания сайт: http://www.regionalprofiles.bg

За повече информация: Весела Добринова (02/952 62 66, vessela@ime.bg)

Явор Алексиев

Институтът за пазарна икономика и Инфограф се включват в анализа на масивите от отворени данни, предоставяни от Портала за отворени данни на Република България. Резултати от анализите ще бъдат публикувани и на официалния сайт на проекта „Регионални профили: показатели за развитие”.

Отварянето на данните на Агенция по заетостта (АЗ) за свободните работни места, обявени в нейните териториалните поделения, позволяват нов подход към анализа на процесите, които протичат на пазара на труда.

Прегледът на данните на АЗ за свободните към 3 септември 2015 г. работни места показва, че:

• Свободни са 14 771 работни места, разпределени в 6 068 обяви;
• От активните към 3 септември 2015 г. обяви 54% са за безсрочни договори, 44,8% за срочни и само 1,2% за граждански договори;
• 82,6% от обявите са за 8-часов работен ден, а вторият най-висок дял (5,8%) е за работа на половин работен ден (4 часа);

Обявено заплащане

• За близо 70% от обявените свободни работни места няма предварително определено заплащане. Това може потенциално да се разглежда като едно от обстоятелствата, които забавят намирането на търсения персонал и затрудняват трудовото посредничество.
• По различните видове договори заплатата е упомената в 31% от обявите за безсрочен договор, в 29% от обявите за срочен договор и само в 6% от обявите за граждански договор[1];
• Претеглена към броя на свободните работни места по различните обяви (тъй като по една обява може да има повече от едно заявено работно място), средната брутна заплата за свободните работни места в страната (изчислена на база 8-часов работен ден) е 536 лв. Това е чувствително по-ниско от средната заплата за страната според НСИ (868 лв. бруто по последни данни от м. юни 2015 г.). Възможно обяснение е, че на пазара на труда болшинството от свободните места са за по-ниско квалифициран и съответно – по-ниско платен труд. Друга част от обяснението може да се търси в характеристиките на работодателите и безработните, които използват бюрата по труда като средство за намиране на работа – публичен сектор, малки и средни предприятия с не особено атрактивни позиции от гледна точка на заплащането и условия на работа. Обикновено работодателите прибягват до по-скъпите услуги на агенции за подбор на персонал за по-експертни или високи позиции, за които заплащането е по-високо, а намирането на добри кадри – по-трудно.
• За заплащане, по-ниско от 420 лв. за 8-часов работен ден (нивото на МРЗ от 1 януари 2016 г.), са 421 (24%) от общо 1 770 обяви с посочено заплащане и работно време и 1 346 (31,5%) от общо 4 270 работни места с посочено заплащане и работно време (по някои обяви има повече от едно заявено работно място).Този относително висок дял сигнализира за един от потенциалните негативни ефекти от вдигането на МРЗ от началото на 2016 г. до 420 лева. Покачването на МРЗ до това ниво ще засегне близо една трета от свободните към момента 4 270 работни места, за които има точни данни за нивото на заплащане. Вдигането на МРЗ не касае само съществуващите работни места, но и решението на работодателите да открият нови работни места както в момента, така и в бъдещи периоди.
• Половината от обявите за работа над 1 000 лв. (11 от общо 22 обяви и 87 от общо 122 работни места) са в столицата, като болшинството обяви за такъв тип заплата са за шофьори, инженери и монтьори.

Графика 1: Средна месечна заплата, изчислена на база 8-часов работен ден, по активните обяви за работа към 3 септември 2015 г., които съдържат информация за продължителността на работното време и предлаганото заплащане (брой обяви)

Източник: АЗ, изчисления на ИПИ

Регионален преглед

• На областно ниво, средната заплата (претеглена към 8-часов работен ден) по активните обяви и свободните работни места, за които има данни за нивото на заплащане и работното време, варира от 747 лв. в София (столица) до 428 лв. във Велико Търново.
• Освен в столицата, високо ниво на предлагано заплащане се забелязва още в областите Габрово – 619 лв. и Перник – 585 лв. Предлаганите заплати в Благоевград, Пловдив и Варна също са над средната за страната.
• Освен във Велико Търново, сравнително ниски нива на заплащане се предлагат още в областите Сливен (449 лв.) и Пазарджик (452 лв.).

Графика 2: Средна заплата по свободните работни места в активните обяви за работа към 3 септември 2015 г. (лв.)

Източник: АЗ, изчисления на ИПИ

Брой на безработните, борещи се за едно работно място

Според последните официални данни на АЗ за броя на регистрираните безработни лица (към м. юли 2015 г.), те възлизат на 309 781 души. Съпоставката на техния брой по области и на броя на свободните към 3 септември 2015 г. работни места показва, че:

• Най-много безработни се борят за едно място в област Разград – 67 души, а най-малко – в област Русе (9 души). Средно за страната за едно свободно работно място се борят 21 души.
• В Северна България за едно място се борят 25 безработни, а в Южна България – 19 души. В комбинация с по-ниската заетост в много от областите в северната част на страната и високата безработица там, намирането на работа остава сериозно предизвикателство.

Трябва да се има предвид, че в най-добрия случай профилът само на част от безработните пасва на обявените работни места; в много случаи няма безработни, чиято квалификация, образование и опит да отговарят на търсените в обявите за свободни места. Т.е. теоретично може срещу един свободно място да стоят 67 безработни, но нито един от последните да не е подходящ за това място.  

Графика 3: Брой на безработните лица, които се борят за едно свободно работно място

Източник: АЗ, изчисления на ИПИ

[1] Преобладаващата част от обявите за граждански договор са за учители.

Качеството на живот в една общност зависи в значителна степен от възможността на местната администрация да прилага правилата и да контролира за тяхното спазване ефективно. Дори и добрите политики нямат ефект, освен ако не бъдат ефективно прилагани.

Един от начините да се измери ефективността на контролните функции на местната администрация е да се оцени успеваемостта (колко) и ефективността (на каква цена) в събирането на наложените от общинските служители глоби и имуществени санкции.

Направеният преглед на събраните средства от общинските администрации показва, че:

• През 2014 г. пет общински администрации са декларирали събрани приходи от глоби и имуществени санкции, надвишаващо десетократно наложените. Най-вероятно става въпрос за събиране на вече наложени такива в изминал период и за реорганизация на контролната дейност. Това са общините Завет, Пловдив – район Централен, Видин, Симеоновград и Нова Загора.
• Още 19 общински администрации също успяват да съберат минали наложени глоби, но в по-малък размер от предната група и въпреки това постигат над 100% събираемост. Основно, това са малки общини като например Златоград, Аксаково, Тутракан и т.н., но има и няколко по-големи (Русе и Варна).
• По-многобройна (60 общо) е групата на общините, които постигат между 80% и 100% събираемост на наложени санкции – в тази група са Кърджали, Панагюрище, Пловдив – район Северен и район Западен, Разлог, Дългопол, Велинград и др.
• Най-много на брой общини (72 общо) постигат събираемост между 50% и 80% - тук са едни от най-големите общини – Благоевград, Плевен, Велико Търново, Добрич, Пазарджик, Шумен, Ямбол и др.
• Групата общини с ниска успеваемост на контролната дейност (между 10% и 50% събираемост) се формира от 64 администрации, сред които са Столична община, Бургас, Търговище, Асеновград, Свиленград и столичните райони Изгрев, Оборище, Подуене, Младост и Триадица.
• Още по-слабо успешни са 23 общини с между 1% и 10% събираемост, сред които са Стара Загора, Созопол, Силистра, столичните райони Студентски, Красно село, Илинден, Сердика и Искър, Кюстендил и Ботевград.
• Без събрани приходи от наложени глоби са 17 общини, най-големите от които са столичните райони Люлин, Нови Искър, Овча Купел и Връбница, Хисаря и др.

Данните за успеваемост и ефективност показват, че големите общини, в които е съсредоточена по-голямата част от населението в страната, имат ниска успеваемост и ефективност на контролната си дейност, което оказва влияние върху стимулите за спазване на регулациите и съответно – върху качеството на живот на местните жители. По различни данни, около 25% от наложените санкции се обжалват и биват отменени, но въпреки това, размерът на наложените глоби, които не са събрани остава значителен, което показва, че голяма част от нарушителите не понасят цената за неспазването на правилата.

Липсата на качествен контрол за прилагане на местните регулации означава, че дори и да има инвестиции, изграждане на инфраструктура и трансфери от централния бюджет за дадени дейности, големите общини не успяват да осигурят достатъчно добри условия за живот и бизнес.

Източник: ИПИ на база данни от информационната система за попълване на отчетните доклади за състоянието на администрацията за 2014 г.

В абсолютна сума на събраните ефективно приходи от наложени санкции първенци в Топ 5 за 2014 г. са Пловдив, Столична община, Варна, Бургас и Аксаково. Това, обаче, са и общини с ниска успеваемост на събираемостта (освен Варна), т.е. те са събирали около 50% от наложените санкции.

Най-ефективните общини (събрана сума на едно длъжностно лице) са Самоков, Гоце Делчев, Тутракан, Симеоновград и Шабла.

Извадка от данните за контролната дейност на някои големи общини

Източник: ИПИ на база данни от информационната система за попълване на отчетните доклади за състоянието на администрацията за 2014 г.

Георги Вулджев*

От 90-те години насам България е в сериозна демографска криза. Населението в цялата страна прогресивно се стопява – през 2000 г. то е било 8,1 млн. души, а през 2014 г. то е с почти милион по-малко - 7,2 млн. Този процес е следствие от негативен механичен прираст (т.е. нетна емиграция) и отрицателен естествен прираст.

Тези проявления на демографската криза обаче не са равномерно разпределени из цялата страна – поради вътрешна миграция от по-малки населени места към по-големи и от по-слабо развити територии към по-развити и по-бързо развиващи се, тези негативни ефекти биват изострени в едни райони и притъпени в други. Предвид тези различни процеси по територията на страната, е интересно да се изследва динамиката в състава на общинските администрации по места.

За целта ще използваме брой общински служители на 1000 души от населението. Измервайки неговите вариации през годините ние можем да добием една добра представа за това как и доколко се отразяват демографските процеси върху администрацията на всяка община в страната.

За целите на настоящия кратък сравнителен анализ[1] се фокусираме върху две години – 2010 и 2014. Според данни на НСИ и официалните отчети на общинските администрации в страната през този период населението в страната спада с 4%, а броят на общинските служители - само с 0,1%. Това води до ръст в броя на общинските служители на 1000 души от населението от 2,90 през 2010 на 3,02 през 2014 г. На таблицата долу може да се види разбивка на този индикатор по области, със сравнение на промяната през 2014-та спрямо 2010 година.

Както виждаме от таблицата областите, в които относителният брой на общинската администрация спрямо местното население е най-висока, т.е. може да се предполага разхищение на общински ресурс (а съответно - и на държавен ресурс през държавните трансфери към общините), са едни и същи и за 2010 г., и за 2014 г. Това са областите Видин, Добрич (без град Добрич), Кърджали, Смолян и Ямбол. Областите с най-нисък брой общински служители на 1000 души от населението през 2010-та също запазват своите позиции през 2014 г.: Сливен, Русе, Варна, Стара Загора и Перник. Поглеждайки третата колона, където е вписана промяната на индикатора през 2014 спрямо 2010 г., забелязваме, че само в четири общини се наблюдава свиване на общинските администрации спрямо местното население. Това са областите Ямбол (-0,37; -7%), Плевен (-0,19; -6%), Варна (-0,13; -5%) и Сливен (-0,06; -2%). Във всички останали области се наблюдава увеличение на броя общински служители на 1000 души от населението. Областите, в които това увеличение е било най-голямо, са Ловеч (+0,96; +24%), Смолян (+0,53; +10%) и Благоевград (+0,52; +16%).

Интересно е и да се обърне внимание и на това в кои общини промяната е била най-значителна за периода. На следващите две таблици могат да се видят именно тези данни, съпоставени с промените в броя общински служители и население в съответните общини през 2014 г. спрямо 2010 г. Всички стойности са в промили.

Общини с най-голямо увеличение на общинските администрации спрямо местното население (2014 спрямо 2010 г.)�

Общини с най-голям спад на общинската администрация към местното население, 2014 г. спрямо 2010 г.

Данни: Официални годишни отчети на общините, НСИ, изчисления на ИПИ

Веднага се забелязва, че четири от общините с най-голямо увеличение в съотношението между местната администрация и населението се намират в област Бургас – това са Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево. Другите две общини – Белица и Ковачевци, се намират респективно в област Благоевград и област Перник. В пет от общините в първата таблица увеличението в индикатора общински служители/1000 души население се дължи както на спад в броя на жителите в общината, така и на увеличение в броя на общинските служители. Само в Ковачевци увеличението се дължи изцяло на демографски промени, а в Белица, въпреки че населението всъщност е нараснало за периода, съотношението на администрацията към населението се е увеличило с цели 133%!

На втората таблица виждаме една противоположна картина. Във всички общини броят общински служители на 1000 души е доста по-малък, с между 20% и 40%, въпреки съответния спад в населението.

По подобен начин трябва да се развива и ситуацията в цялата страна. Постепенният спад в населението на България, както и въвеждането на е-услуги от общините, предполага и по-малко нужда от персонал от страна на местната администрацията. Необходими са мерки за постепенно плавно съкращаване на размера на общинските администрации, особено там, където демографските процеси са най-негативни и съответно – нуждата от административен персонал намалява най-бързо.

Повече материали за регионалното и областно развитие в България могете да намерите на страницата Регионални профили: индикатори за развитие на ИПИ: http://www.regionalprofiles.bg/bg/

* Стажант в ИПИ.

[1]ЗАБЕЛЕЖКА: Поради липса на данни следните общини не фигурират в нито една част от настоящия анализ: Добрич – град, Трекляно, Челопеч, Чавдар, Пловдив, Кричим, Перущица, Антон, Долна Баня и Ямбол.