Новини

След като изследването "Регионални профили: показатели за развитие" 2014 беше представено на 11 ноември 2014 г., Институтът за пазарна икономика (ИПИ) организира серия от събития, посветени на неговото разпространение.

За трета поредна година изследването "Регионални профили: показатели за развитие" 2014 стана обект на значителен медиен, обществен и експертен интерес.

София, 3 декември 2014

ИПИ представи английската версия на изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2014” на 3 декември 2014 г. в хотел „Радисън”. На събитието присъстваха представители на редица чуждестранни посолства и търговски камари.

Десислава Николова, Петър Ганев, Явор Алексиев

София, 1 декември 2014

На 1 декември 2014 г. ИПИ организира кръгла маса по проекта „Регионални профили: показатели за развитие”. В нея взеха участие експерти от администрацията и неправителствения сектор, представители на академичните среди и професионалисти в сферата на регионалното развитие.

Светла Костадинова, Десислава Николова, Петър Ганев, Явор Алексиев

11 ноември 2014 г.

За трета поредна година Институтът за пазарна икономика, в сътрудничество с Региостат, изготви актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България".

Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 59 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.

РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ: ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ 2014

кратка информация | презентация | профили на 28-те области в България

Тазгодишният брой на изследването „Регионални профили: показатели за развитие” съдържа анализи на тема:

• Фискална политика и регионално развитие: Препоръки за промени в подоходното облагане
• Кои области привличат най-значителни инвестиции и защо
• Пазарът на труда – път към възстановяване
• Групиране на областите според социално-икономическото им състояние и развитие

За пръв път изданието съдържа конкретни препоръки за реформи с цел подобряване на политиките на регионално развитие и в частност – повишаването на финансовата независимост на общините.

Основни изводи от социално-икономическите профили на областите

Добрите новини

1. Анализът разкрива бавни, но осезаеми положителни тенденции на икономическо възстановяване. Икономическата активност на населението се повишава, а заетостта в повечето области нараства през 2013 г., макар и все още да не достига предкризисните нива.
2. През последните две години са налице примери за бързо възстановяващи се области, които успяват да привличат инвестиции въпреки кризата и да предлагат по-добри условия на живот. Най-показателна в това отношение е област Бургас.
3. Благодарение на успешната реализация на проекти за опазване на околната среда оценката на гражданите за нейното качество се повишава, а делът на населението с достъп до канализация и този на хората, свързани с пречиствателни станции, нараства бързо.
4. През 2013 г. регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива – тенденция, която важи дори за по-малки области като, например, Търговище.
5. Усвояването на европейски средства масово се ускорява през 2013 г. За трета поредна година шампион по усвоени средства на глава от населението остава област Габрово, следвана от област Бургас.

Лошите новини

1. През последните години в сферата на образованието и здравеопазването протичат по-скоро негативни тенденции, които в голяма степен са следствие от липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт. Обхватът и на двете системи е по-малък през 2013 г., отколкото през предходната година – например, здравноосигурените лица намаляват от 87,3 на 86,1%, а коефициентът на записване на населението в V-VIII клас спада от 81,0 на 79,7%.
2. Въпреки че ситуацията на пазара на труда се подобрява, голяма част от областите в страната не участват в този процес. През 2013 г. заетостта на населението над 15-годишна възраст остава под 40% в седем области – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България. По-голямата част от новите работни места се създават в южната част на страната.
3. Негативните демографски тенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват. През 2013 г. в страната вече няма нито една област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст. Единствените области, в които населението се увеличава през 2013 г., са София (столица) и Бургас.
4. На фона на пускането в експлоатация на автомагистрала „Тракия” са притеснителни и данните на Агенция „Пътна инфраструктура” за спадащ относителен дял на пътната настилка в добро състояние.
5. Наблюдават се сериозни дисбаланси по отношение на способността на отделните общини да усвояват успешно европейски средства. Претеглени към броя на населението през 2013 г. общо усвоените средства към 31 януари 2014 г. варират от 0 лв. до над 4 хил. лв. на човек в отделните общини. В над 50 общини усвоените средства са под 100 лв. на човек от средногодишното население през 2013 г., като сред тях се нареждат областните центрове Пловдив и Кюстендил.
6. Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области. За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.
7. Електронните услуги и услугата „на едно гише” се развиват бавно, като оценката на бизнеса за качеството на е-услугите се влошава спрямо миналата година. По- неблагоприятни са и средните оценки за работата на местната администрация и възприятията за корупция.

Типове регионални профили

Целта на образуването на клъстери от области е да се идентифицират и анализират специфични групи, чиито регионални профили са подобни. Този процес се извършва едновременно по всички показатели, характеризиращи социално-икономическото състояние и развитие на областите чрез използване на невронни мрежи. Идентифицирани са 8 типа регионални профили:

Изводи:

• През целия период на изследване София (столица) се отделя като самостоятелен клъстер, като различията между нея и останалите области не намаляват;
• Клъстерът с области в лошо социално-икономическо състояние увеличава състава си: през 2012 г. към него принадлежаха само две области, през 2013 г. - три, а през 2014 г. те вече са пет;
• Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние или с негативни тенденции на развитие, остава много по-широк, отколкото на тези с добри тенденции.

За повече информация:

Явор Алексиев, Мария Неева

Всекидневните трудови мигранти са една от важните групи на пазара на труда от аналитична гледна точка, тъй като илюстрират неговата адаптивност и донякъде – мобилността на трудовия ресурс. Това са хора, които живеят в едно населено място, но ежедневно напускат пределите му, за да отидат на работа в друго. Общият им брой през 2011 г. е 400,3 хиляди души, което значи, че с подобен статут са около 14% от работещите в страната. От тях 104,3 хиляди души напускат не само пределите на населеното място, в което живеят, но и тези на областта си.

Всекидневните трудови мигранти обикновено изкарват парите си на едно място, но ги харчат на друго, като по този начин спомагат за развитието на собствения си град или село и за намаляването (или поне по-бавното задълбочаване) на различията между регионите. Увеличаването на дела на всекидневните трудови мигранти в работната сила се интерпретира като показател за повишаваща се трудова мобилност на населението, а в дългосрочен план – и на цялостната конкуренция за кадри на пазара на труда. Данни за динамиката на всекидневната миграция дава Преброяването на населението от 1975, 1985, 2001 и 2011 година.

Правят впечатление няколко тенденции:

Делът на всекидневните трудови мигранти през 1975 и през 2011 г. е на практика еднакъв – 14% от всички заети. В същото време, в годините между 1975 и 2011 г. се наблюдава повишаване на дела на всекидневните трудови мигранти, които напускат пределите на областта, в която живеят, за да отидат на работа. В периода 1975-2001 г. той се повишава бавно от 10,2% на 11,5%. В периода между 2001 и 2011 г. този дял стига малко над 26%, което е свидетелство за бързо увеличаваща се трудова мобилност между отделните области в страната в годините между последните две преброявания.

Любопитно е и разпределението на пътуващите работещи в зависимост от това дали работното им място се намира в град или в село. Донякъде противно на интуитивните възприятия за развитието на пазара на труда, значителна част от пътуващите работещи продължават да намират заетост в селата през целия период между 1975 и 2001 година, като по-значимо увеличаване на дела на заетите в градовете се забелязва едва през 2011 година.

Фигура 1: Дял на всекидневните трудови мигранти в зависимост от вида на населеното място, в което работят (1975-2011), %

Източник: НСИ, ИПИ

Причината за това е споменатото вече увеличаване на дела на всекидневните мигранти между отделните области. По-голямата част от тях традиционно напускат границите на областта, за да отидат да работят в град, който се намира извън нея.

Всекидневна трудова миграция между областите

Въпреки че в повечето области делът на пътуващите работещи от общо заетите остава стабилен, има и някои области, в които се наблюдават промени. Най-значителните изменения са именно в периода между Преброяване 2001 и Преброяване 2011, когато делът на всекидневните трудови мигранти, работещи извън рамките на областта, в която живеят, се увеличава във всички области, въпреки общия спад на пътуващите работещи в някои от тях.

Източник: НСИ, ИПИ

В абсолютни стойности най-голямо е увеличението за София (столица). Докато през 2001 г. едва 627 души са работили извън рамките на областта, техният брой през 2011 г. вече е 7011 души. В същото време делът на всекидневните трудови мигранти от столицата (1,22%) остава нисък.

Фигура 2: Брой на всекидневните трудови мигранти, работещи в друга област през 2011 г.

Източник: НСИ, ИПИ

Както и през 2001 г., най-много работещи напускат ежедневно пределите на областите София и Перник – съответно 20,6 хиляди и 12,0 хиляди души, като това движение е следствие от силната притегателна сила от столицата като основен бизнес център в страната и съответно – близостта на Софийска и Пернишка област до нея. Най-ниският брой на всекидневните трудови мигранти е регистриран в област Видин – едва 436 души.

В периода 2001-2011 г. броят на заетите лица в цялата икономика се увеличава от 2,59 на 2,83 милиона души (с 236,8 хиляди души), докато броят на ежедневните трудови мигранти между отделните области се увеличава от 37,7 на 104,3 хил. души (или с 66,6 хиляди души). Условно това означава, че 28 от всеки 100 допълнителни работни места, през 2011 г. в сравнение с 2001 г., са заети от трудови мигранти. В някои области на страната, ръстът в броя на трудовите мигранти е почти равен на общия спад в броя на заетите. Така например, в област Смолян се отчита намаляване на заетите с 2 187 души и ръст на трудовите мигранти с 1 987 души. По този начин всекидневната трудова миграция спомага за запазването на трудовите доходи на домакинствата и на заетостта в по-малките области, компенсирайки закриването на част от работните места в тях. В някои области увеличението в броя на трудовите мигранти е дори по-високо от общия ръст на броя на заетите – така например, в област Шумен се наблюдава увеличение на общия брой заети с 442 души и увеличение на всекидневните трудови мигранти с 1447 души. Това означава, че част от лицата, които преди са работили в областта, са се ориентирали към заетост извън нейните граници, без обаче да сменят местожителството си.

В големите икономически центрове на страната, нещата стоят по коренно различен начин. Въпреки увеличаващия се брой на всекидневните трудови мигранти в тях, едва 4 от всеки 100 нови работни места в София (столица) през 2011 г. в сравнение с 2001 г. са заети от трудови мигранти, напускащи територията на областта. Подобни са съотношенията и в Бургас (5/100), Варна (5,100), Пловдив (10/100) и Стара Загора (11/100).

Във всички области на Северозападна България увеличаването на броя на всекидневните трудови мигранти към други области не е достатъчен, за да компенсира общия спад на броя на заетите. Част от обяснението за това може да бъде териториалната отдалеченост на част от областите (като Монтана и Видин) от силните икономически центрове в страната. Слабото инфраструктурно развитие в сравнение с други райони на страната вероятно също оказва негативен ефект върху мобилността на работната ръка.

По-нататъшното увеличаване на интензитета на всекидневната трудовата миграция е от съществено значение за запазването на икономическата виталност на някои от по-отдалечените и бедни райони на страната. От динамиката на броя на всекидневните трудови мигранти между двете преброявания от 2001 и 2011 г. е видно, че трудовата миграция между областите се увеличава. Това е тенденция, чието продължение ще спомогне за естествената кохезия или поне – по-бавното задълбочаване на разликите между отделните райони на страната.