Новини

• Разходи за научно-изследователска и развойна дейност в топ 10 общини, 2022 г.

За 2022 г. общите разходи на предприятията, държавата, висшето образование и неправителствения сектор за научна и развойна дейност достигат 1,27 милиарда лева. Предвид съсредоточаването на водещите университети, високотехнологичен бизнес и научни институции в София не е изненада, че тя отговаря за почти всички разходи за НИРД – 938 милиона лева, или почти ¾ от всички. Със значително присъствие е община Пловдив – 56 милиона лева, както и Варна с други 40 милиона лева. С над 10 милиона лева са и Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас и Казанлък, а челната десетка се допълва от Бургас и Пещера, където е разположена голяма фармацевтична компания.

При заетите, които участват пряко в развойна и научна работа има по-широко разпространение, като София отговаря за 55% от целия персонал, зает с НИРД, или 21 хиляди от малко над 37 хиляди души на национално ниво. Други 3,3 хиляди души са в Пловдив, 2,5 хиляди във Варна,  a в топ 10 влизат и Стара Загора, Русе, Плевен, Бургас, Велико Търново Казанлък и Габрово. Очаквано сред водещите са общините с университети, както и тези, в които са съсредоточени високотехнологичните производства и услуги.

Разликите между разпределението на разходите за наука и развойна дейност и персонала означават, че има сериозни различия в похарченото на един нает – по този показател на първо място в страната се нарежда Етрополе, с 60 хиляди лева на един зает, а чак на второ място е столицата с 45 хиляди лева на един зает. Начало на тази подредба са по-често малки или средни по размер общини като Пещера, Силистра, Смолян, Ботевград и Троян, а средното за страната към 2022 г. е 34 хиляди лева. Отношението разход към работещи е от значение, тъй като дава представа до какъв ресурс имат достъп научните работници.

Представеното тук сравнение, разбира се, дава перспектива само за неравенствата в научната дейност вътре в страната. В сравнителен план инвестициите в наука и развойна дейност в България остава генерално ниски – според последните достъпни данни на Евростат страната харчи 0,8% от БВП за наука и развойна дейност при 2,2% средно за ЕС и над 3% при водещите държави. Това от своя страна има пряко отношение върху потенциала на страната за иновации и изпреварващ икономически растеж, с които те са пряко свързани.

Механизмът за фиксиране на минималната заплата към средната навлиза във втората си година, а вече знаем и равнището ѝ за 2025 г. – поне ако до края на годината няма политическо решение за отмяна на правилото. На този етап няма особени наблюдавани промени на пазара на труда в резултат на въвеждането на формулата, но големите регионални и отраслови различия в ефекта на минималната заплата налагат преосмисляне на модела към въвеждане на повече фактори.

Нека първо припомним как работи механизмът. Той въвежда препоръката на ЕК за определяне на минималното заплащане на база на обективни индикативни показатели, като например (но не задължително) 50% от средната заплата или 60% от медианната. В случая на България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, с цел ползваните данни да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната.

Прилагането на този подход фиксира МРЗ за 2024 г. на 933 лв., което доведе до увеличение от общо 153 лв. за една година – най-голямото увеличение през последните 25 години. Въз основа на данните за средната заплата за последните четири тримесечия можем да заключим, че стойността за 2025 г. ще е 1077 лв., или увеличение от още 144 лв. С други думи, ръстът на годишна база е по-малък – 20% за 2024 г. и 13% за 2025 г., което отговаря както на забавянето на ръста на средните заплати и успокояването на възходящата динамика на пазара на труда, така и на по-бавния общ икономически растеж.

Значителните различия между регионите в съотношението между средната и минималната заплата остават, но без големите промени през последните няколко години. Към второто тримесечие на 2024 г. покритието е най-високо в Благоевград – 71%, както и в Смолян – 70%, а с над 60% отношение на МРЗ към СРЗ са 15 от областите в страната. Под 50% е това отношение единствено  в столицата, а най-близо до средните за страната 50% са Варна и Враца. Ако погледнем към основните икономически отрасли, покритието на  СРЗ с новата МРЗ е 21% в ИКТ, 32% в енергетиката, 33% в енергетиката, 35% в професионалните дейности, до 72% в хотелите и ресторантите и 65% в селското стопанство. Трябва да имаме предвид, че заради продължаващия ръст на заплатите покритието към края на годината тези отношения ще са малко по-ниски.

Прави впечатление, че независимо от значителните повишения в размера на минималната заплата, дяловете ѝ в средната заплата по отрасли и сектори остават без значителна промяна, а дори в някои случаи се наблюдават спадове – най-видимо в културата, развлечението и туристическия сектор, което е отчасти и следствие в значителното изсветляване на отраслите през последните години. Това означава, че нямаме особени основания да твърдим, че ударните повишения в минималната заплата до момента са създали нови проблеми на регионалните и отрасловите пазари на труда, особено предвид, че не наблюдаваме особени промени от гледна точка на повишения на безработицата и свиване на заетостта, даже напротив.

Това обаче не означава, че минималната заплата не е пречка пред навлизането на нови работници в икономически най-слабо развитите и най-слабо производителни части на страната и икономически дейности. Не е случайно, че точно регионите и секторите, където разликата между средната и минимална заплата са тези, които изпитват хроничен недостиг на работна ръка, което се и явява основна пречка пред развитието им. Доколкото проблемите в тях са по-скоро структурни, а не наскоро възникнали, то нововъведеният механизъм за минималната заплата по-скоро обостря съществуващите дефицити, отколкото да води до качествени промени в условията на тези пазари на труд.

Остава отворен и въпросът със сивата икономика. Тъй като данните на НСИ за безработицата и заетостта не отчитат разликите между легален и нелегален труд, възможно е част от най-нискоквалифицираните и ниско производителни работници да са минали на сиво след увеличенията. Тъй като единствената оценка на сивата икономика в страната изостава с две години обаче за ефекта от скока на минималната заплата през 2024 г. ще знаем чак след година.

Не бива да пренебрегваме и дългосрочните ефекти, най-вече поради самозахранващия се характер на настоящия механизъм, в резултат на което в следващите години ще има постоянна „гонитба“ между минималната и средната заплата, което изисква и добавянето на допълнителни макроикономически индикатори. Големите отраслови и регионални различия в условията на пазара на труда изискват и да се мисли в посока на въвеждане на диференциация, която да не позволи на минималната заплата с агресивния си ръст да се превърне в прекалено голяма бариера.

За поредна година достъпът както до лекари-специалисти, така и до общопрактикуващи лекари се влошава в повечето области. Лесният достъп до специализирана помощ обикновено е свързан с по-високо качество на здравните услуги. В извънболничната помощ той съдейства за по-ранното установяване на различни здравни състояния и по-евтиното им лечение, а в болничната – до по-високо ниво на лечението. От тази гледна точка влошаването на достъпа до лекари на регионално ниво разкрива ниската ефективност на системата и е залог за бъдещи по-високи разходи.

За целите на „Регионални профили: показатели за развитие“ екипът на ИПИ разработи индекс, който оценява достъпа до лекари-специалисти в различните области на страната. Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2023 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на достъпа за всяка група в отделните области  представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари с конкретната специалност, а общият индекс на достъпност – на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.

Според индекса на ИПИ през 2023 г. достъпът до лекари-специалисти в Плевен остава най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център, докато областта не е сред най-големите по население. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари-специалисти в Пловдив и Варна, а Русе също се нарежда в челната петица. Извън водещите области, повечето имат относително близка стойност на индекса; с най-труден достъп изпъкват Добрич, Ямбол и Кърджали.

 Спрямо година по-рано достъпът до лекари-специалисти се влошава във всички области, освен Плевен и Кюстендил. През 2023 г. най-бързо се влошава достъпът до специалисти в Перник и Ловеч, най-вероятно заради влиянието на близостта на Плевен и София.

В отделните специалности най-малки регионални различия в  достъпа има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой – общо 233 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 32, а в редица области има по двама. Обратно – най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от 1850 кардиолози почти петстотин са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище извършват дейност едва 10. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. В този смисъл, индексът не показва непременно малък брой специалисти от дадена специалност на национално ниво, колкото голямо неравенство в достъпа на регионално.

Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни. От значение е и разпределението на болничните заведения, техният престиж и възможности за заплащане, както и редица други фактори – дали лекар специалист има възможност за самостоятелна практика, размера на пазара, конкуренцията и др. При много специалности се наблюдава влошаване в общия индекс на достъп през 2023 г., като най-видима е тази тенденция е при лабораторните лекари, психиатрите и невролозите. Обратно, най-бързо се подобрява достъпа до офталмолози и експертите по вътрешни болести.

В някои области продължава тенденцията от последните години към подобрение на достъпа до общопрактикуващите лекари. Най-ясно този процес е видим в Шумен, Плевен, Видин,  Кюстендил и Перник, като те са сред областите с поначало добър достъп до първична здравна грижа. Част от обяснението за подобрението на индикатора в някои области е и в демографските процеси и свиването на населението. Най-видима негативна промяна пък  има в Търговище, където достъпът се е влошил с цели 174  души на един ОПЛ, както и в Кърджали и Силистра. Това е повод за притеснение, тъй като индикаторът се влошава в онези части на страната, където достъпът поначало е затруднен.

Налице са и значителни разлики между регионите, като Плевен отново е лидер, с 1197 души на един общопрактикуващ лекар; най-слабо се представя Кърджали, където на един ОПЛ се падат малко под 3 хиляди души. Прави впечатление също, че водещите икономически центрове – Варна, Пловдив, столицата – се концентрират в средата на разпределението, най-вероятно в следствие на големия брой на населението им.

Трябва да имаме предвид обаче, че данните за достъпа до лекари далеч не представят цялата картина за качеството на регионалните здравни системи. Много други фактори – от наличната апаратура в болниците до натоварването и квалификацията на отделните лекари определят колко добре ще се справят те с лечението на пациентите. Въпреки това влошаването в достъпа на лекари, както специалисти, така и общопрактикуващи неизбежно е знак за негативно развитие на здравната система.

Математическите умения, познания и способности са много важни както на битово, ежедневно ниво за отделния човек, така и общо за продуктивността в икономиката. Те са необходима предпоставка за адекватно вземане на решения, преценка на рисковете, създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност. Математиката подпомага мисленето, стои в основата на високи постижения в науките, а дори и в изкуствата има своето значение за ориентация в пространството, за преценки на мащаби и съотношения. Математиката е същината на финансовия анализ и предприемаческото решение, независимо дали в дигиталната или аналоговата действителност.  

В България профилирането по математика още в VIII клас се е осъществявало основно в математическите гимназии, като в почти всяка област (обикновено в нейния център) се намира поне по една математическа или природо-математическа гимназия. Традиционно възпитаниците на тези училища се насочват към инженерни и природни науки след завършване на средно образование, при все че в последните десетилетия има и силни предпочитания към икономиката и финансите. Изборът на учениците да профилират математика обаче не е равномерно разпределен по области и в настоящия анализ разглеждаме с какъв бал се осъществява приемът през тази година в математически гимназии в страната в паралелки с математически профил. Използваната информация е за минималния бал предимно от второто класиране на учениците в математическите училища, който осигурява висока степен на сравнимост[1]. Следва да се има предвид, че минималният бал за класиране е 30 точки, а максималният – 500.

Какво показват данните?

Различията в приемния бал между отделните областите са много големи. Те достигат 3-4 пъти между първите и последните в класацията. Тези различия отразяват както по-слабия интерес към математиката на отделни места, така и разлики в качеството на образованието между отделните училища. Това е така дори и в столицата, където са разположени две от най-желаните училища с математическа насоченост в страната, като извън тях почти липсват математически паралелки.

Наблюдава се повишение на приемния бал през 2024 година, но то засягат по-скоро средния регистър – вече в 9 области приемният бал надхвърля 400 точки, като през предходната година това се е наблюдавало едва в 4. Повишението на баловете е в резултат на по-високите оценки на националното външно оценяване по математика след VII клас и не е индикатор за повишаване на търсенето на математика през тази година. Въпреки това повишаването на баловете за прием е позитивна новина.

В поне 4 области дете може да учи математика в профилирана паралелка с приемен бал под 200 точки. В още поне 10 области баловете са посредствени. Следва да се запитаме как се осигурява качеството на обучение в училищата с нисък приемен бал и доколко то може да бъде сравнимо с по-добрите училища. Ниският интерес към математическите паралелки на отделни места и насочването на деца с интерес в математиката към други профили или други региони допълнително ограничава потенциала за местно развитие.

Вероятно за училищата на отделни места е трудно да осигурят и преподаватели за профилираната подготовка по математика в горния курс, което води до отдръпване от предлагането на такъв профил и изобщо – дестимулира цялата местна общност към търсене на такъв вид обучение. А заедно с математиката започва да страда и обучението по съпътстващи и близки профили – физика и астрономия, химия и биология, софтуерни и хардуерни науки и др.

*Някои важни бележки по данните: 1. В области Монтана и Кърджали няма паралелки с математически профил в съответните математически гимназии или в други училища в областта. 2. За области Видин, Ямбол, Сливен, Пазарджик и Русе са използвани баловете за прием на първо класиране, тъй като няма класирани кандидати на второ класиране (всички приети са заели местата си). 3. В области с повече от една математическа гимназия е използван по-ниският бал за прием в математическа паралелка – за област Хасково –  ПМГ „Иван Вазов“, Димитровград; за София (област) – ППМГ „Асен Златаров“, Ботевград; за София (столица) – НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“; за Стара Загора – ПМГ „Гео Милев“, Стара Загора; за Търговище – Първо СУ „Св. Седмочисленици“, Търговище. 4. За област Шумен информацията на РУО – Шумен за второто класиране е по училища, а не по паралелки; използван е балът на ППМГ „Нанчо Попович“, гр. Шумен. 5. В ППМГ „Иван Вазов“, Добрич, няма нито един класиран ученик на първо или на второ класиране в паралелката с математически профил. Използван е балът на първо класиране на математическата паралелка на СУ „Стефан Караджа“, гр. Каварна.

Накрая ще отбележим, че липсата на интерес към специализирано обучение по математика е видно и, както вече писахме, от все по-малкия брой ученици, избрали да се явят на ДЗИ по математика. Заедно с това обаче е тревожно и постепенното оголване на областите от качествени училища с традиции.

Какво може да се направи обаче, за да се засили интереса и значението на математиката?

Най-ефективното нещо, което следва да се обмисли е въвеждане на задължителен държавен зрелостен изпит по математика. Тази задължителна матура може да бъде организирана в две направления: за ученици с профил „математика“ – по съдържанието на профилираната подготовка във втория гимназиален етап, а за тези с други профили – по съдържанието на общообразователната подготовка. Целта е нито един ученик да не завършва средно образование, без да е покрил определен минимум на математически умения, независимо че разграничаваме изпит „високо ниво“ от изпит „базово ниво“. Само по този начин математиката ще възвърне своето важно значение, а ученето й няма да приключва практически за всички в X клас, а за някои – още след VII. Само по този начин учениците ще трябва да положат допълнително усилие, за да получат диплома за средно образование, но то ще се отплати в бъдеще – чрез реализация и по-добри житейски възможности.

[1] Тези паралелки имат сходно балообразуване. Второто класиране е основното, чрез което се извършва приемът, затова е избрано за анализ.

Икономиките на Габрово и Велико Търново отбелязват силен растеж през 2022 г., воден от доброто представяне на преработващата промишленост. Този процес е съпроводен с почти повсеместен ръст на инвестиционната активност. Пазарите на труда отбелязват лека негативна динамика, но генерално остават едни от най-благоприятните в Северна България, с ниска безработица и висока заетост. Качественото образование и добрата образователна структура остават сред ключовите предимства на региона, а негативната демографска динамика и застаряването – основното средносрочно предизвикателство.

• Повсеместният ръст на север от Балкана

За разлика от много други части на Северна България, където икономическият ръст е съсредоточен предимно в земеделските райони и най-силните градски центрове и прилежащите им индустриални периферии, всички общини в състава на областите Велико Търново и Габрово регистрират повишение на добавената стойност през 2022 г. Прави впечатление, че експанзията на местните икономики в Габрово – ако оставим на страна Трявна, където се наблюдава трицифрен растеж – е чувствително по-бавна в сравнение с тази на общините във Велико Търново, като в Севлиево покачването на добавената стойност е с едва 4% на годишна база, в Дряново – 12%, в Габрово – 17%. За сравнение, повечето общини във Велико Търново отбелязват ръст от порядъка на 30-40%, малко по-бавен в областния център – 17%. Причина за тази разлика може да се търси най-вече в силното представяне на индустриалните икономики на Габрово и Севлиево в хода на пандемията от ковид-19, когато при тях имаше забавяне на ръста, но не и спад на добавената стойност. По-силната експанзия на великотърновските икономики през 2022 г. е подкрепено и от силното представяне на оръжейната индустрия.

Лидер по степен на икономическо развитие в региона е Севлиево, с 18,2 хил. лв. добавена стойност на човек от населеното, концентрирано в няколко водещи за страната преработващи предприятия, а на второ място излиза Лясковец, където е разположено голямо оръжейно предприятие, с 14,8 хил. лв./човек, На трето през 2022 г. е Трявна, където е разположен един от заводите на монтански оръжеен производител с 13,6 хил. лв./човек, а челната петица се допълва от двата областни центъра, с много близка степен на икономическо развитие - 10,3 хил. лв./човек за община Габрово и 10,5 хил. лв./човек за община Велико Търново. Ако оставим настрана Златарица и Сухиндол, по-малките общини в тези две области също се характеризират с относително висока, особено за Северна България, степен на икономическо развитие.

Най-голямата общинска икономика в района през 2022 г. е тази на Велико Търново, с 811 млн. лв. добавена стойност, а на второ и трето място са тези на Севлиево и Габрово, съответно с 530 млн. лв., следвани от тези на Горна Оряховица, Лясковец и Павликени. Важно е да отбележим, че и двата областни центъра се характеризират с нетипичен за големите градски общини висок дял на преработващата промишленост в добавената стойност, която е и основен двигател на местното развитие.

• Новите инвестиции

Възходът на местните икономики е съпроводен очаквано с ръст на инвестиционната активност, като само четири общини – Дряново, Елена, Павликени и Полски Тръмбеш регистрират спад в разходите за дълготрайни материални активи през 2022 г., при повечето от останалите има повишение от порядъка на 30-60%, а шампион отново е Трявна, с над 200% ръст на годишна база, но от една от най-ниските стойности през 2021 г. Номинално най-много инвестиции – 368 млн. лв. са реализирани през 2022 г. във Велико Търново, Севлиево (156 млн. лв.) и Габрово (139 млн. лв.), а отнесени спрямо населението – в Севлиево (5,4 хил. лв. на човек) и Велико Търново (4,8 хил. лв. на човек).

Чуждестранните инвестиции в региона са съсредоточени най-вече в Севлиево, където ПЧИ с натрупване към края на 2022 г. достигат 289 млн. евро, или 9,9 хил. евро на човек от населението, което нарежда общината сред лидерите на национално ниво. Сериозен ръст – от 22 до 229 млн. евро регистрира в рамките на годината община Велико Търново в резултат на положителна динамика в индустрията. Значително присъствие на чужди капитали има и в община Габрово – 62 млн. евро, както и в Стражица – 18 млн. евро. Габровските общини са и начело на националната класация по употреба на средства от европейските фондове, като областния център е с 4,9 хил. лв. на човек от населението от началото на европрограмите в страната, малките общини – с по 2,3-2,5 хил. лв. на човек. За сравнение, във Великотърновска област единствено областния център, Павликени и Свищов успяват да прехвърлят 2 хил. лв. на човек от населението.

• Силните пазари на труда

На фона на спадовете в по-голямата част от страната, повечето общини в района регистрират ръст на безработицата през 2022 г., като по данни на Агенция по заетостта тя намалява единствено във Велико Търново, Златарица и Трявна. Това е най-вече резултат от чувствително по-малкия ръст в хода на ковид пандемията, в резултат на което безработицата в повечето общини остана много ниска – във Велико Търново тя е 3,1%, в Севлиево – 3,7%, в Габрово – 3,9%. Проблеми с безработицата обаче има в някои от по-малките великотърновски общини, като тя се задържа над 10% в Полски Тръмбеш, Златарица, Стражица и Сухиндол. Ако оставим Сухиндол настрана в останалите общини безработицата изглежда по-скоро преходна, тъй като делът на регистрираните в бюрата по труда над година безработни са малко, в Габрово и Велико Търново – по 0,1%. Отсъстват и видими проблеми с младежката безработица.

Очаквано на фона на ниската безработица, регионът се характеризира и с висока заетост – според данните от преброяването през 2021 г. в Габрово тя е 70% за населението на 15-64 годишна възраст, във Велико Търново – 69%, в Лясковец – 67%, в Севлиево – 65%., и ако съдим по динамиката на наетите и на заетостта на областно ниво оттогава се е покачила още. Най-големият местен пазар на труда през 2022 г. е този на Велико Търново с 31 хил. наети в нефинансовия сектор, както и тези на Габрово (18 хил.), Севлиево (14 хил.) и Лясковец (11 хил.). Лидер по заплати в региона е Севлиево, с 1595 лв. брутно средно месечно за 2022 г., а повечето останали общини се разполагат с диапазона 1300 – 1400 лева месечно.

• Доброто образование

Сред основните конкурентни предимства – и основен фактор пред много доброто представяне на пазара на труда в региона – е образователната структура на населението. Това важи с особена сила за габровските общини, където делът на висшистите навсякъде надхвърля 25%, в областния център – 38%, а почти цялото останало население е със средно образование, което най-често намира реализация в преработващата промишленост. При Велико Търново областният център е с дори по-висок дял на висшистите – 45%, но в по-малките общини – Златарица, Стражица, Сухиндол той е чувствително по-нисък, а има и значителен дял на хората с начално и без никакво образование. Неграмотността обаче не е проблем, като не надхвърля 1,1% в нито една община.

Добрата образователна структура на региона е резултат от силното представяне на местната система на училищно образование. Областните центрове, които съсредоточават повече училища са сред най-добре представящите се общини на държавните зрелостни изпити в страната, а постигат и добро представяне на националните външни оценявания след седми клас – нареждат се сред лидерите по български език и имат високи резултати по математика, което се среща относително по-рядко на общинско ниво.

• Демографските проблеми

Въпреки добрите икономически показатели и благоприятната социална среда, великотърновските и габровските общини са изправени през едни от най-тежките демографски предизвикателства в страната. В много от тях, в това число в областния център Габрово спадът на населението надхвърля 1/5 между последните две преброявания, а най-значителното свиване е в Свищов – над 35% в рамките на десетилетие. Същевременно тези общини са си със значителна степен на застаряване, като делът на населението на 65 и повече години е далеч над средния за страната, а в много от тях, включително в Габрово, надхвърля 30%. Това от своя страна означава значително по-свита работна сила, което ограничава до известна степен потенциала за инвестиции в региона.

Основната причина за негативната демографска динамика е естественият прираст, който е под 1% от населението единствено в община Велико Търново, а при всички останали се разполага в диапазона 1-2% през 2023 г. При всички общини има видими подобрения след отърсването от високата смъртност от ковид-19, но въпреки това балансът с раждаемостта остава подчертано негативен. В унисон с процесите в почти цялата страна обаче във всички общини, освен Стражица, Свищов и Горна Оряховица, се наблюдава положителна миграция, като механичният прираст достига 3,6% в Златарица, 1,5% в Сухиндол и малко под 1% в Дряново. Повишаването на възнагражденията и икономическият подем на региона в близко бъдеще могат да се превърнат в траен магнит за население, но на този етап миграцията не успява да елиминира ефекта на ниската раждаемост и висока смъртност.

 Автор: Адриан Николов

Финансиране на болниците у нас се извършва чрез клинични пътеки – припомняме, че това е механизъм за плащане за услуга от страна на финансиращия орган (Националната здравноосигурителна каса) към лечебните заведения, който определя съвкупност от действия по диагностика и лечение на лица с определено заболяване или състояние. Пътеките съдържат строги изискванията за извършените медицински дейности и предоставените услуги – например минимален престой, диагнози на пациента, диагностични процедури, тестове и измервания, терапевтични процедури, документиране, изисквания за персонал и оборудване и др. Тези изисквания на практика определят и разхода (цената) на пътеката. Всички лечебни заведения за болнична помощ у нас, които са сключили договор с НЗОК, получават плащания от касата на база на броя и вида на извършените клинични пътеки, умножени по договорената им в Националния рамков договор цена.

На регионално ниво се наблюдават интересни различия в разходите на лечебните заведения за една пътека. Между областта с най-нисък разход (Смолян) и тази с тай-висок (София-град) разликата достига 70%. Области с нисък разход са София-област, Кюстендил и Враца, а с относително висок – Перник, Ямбол и Шумен. Средният разход на национално ниво през 2022 година достига 1502 лева.

На какво се дължат регионалните различия в средната стойност на една пътека по области в България? Причините са различни, но най-вече:

• Разлики в заболеваемостта между областите. Този фактор има голямо значение, въпреки че е трудно да се оцени самостоятелно. Области с висока степен на замърсяване, шум и урбанизация, традиции свързани с хранене, тютюнопушене и други, например Пазарджик, Перник, София-град и др., имат по-високо равнище на заболеваемост от определени заболявания. Влияние върху заболеваемостта оказва и възрастта на населението, някои външни фактори (транспортни произшествия, ниво на самоубийства и др.). 
• Разлики в нивото на медицинско обслужване и грижи, както и налични медицински ресурси, наличната и реално извършена профилактика на населението, достъп до лаборатории и изследвания и др. По отношение на тези различия само ще отбележим, че в България те са значими, независимо от широката болнична мрежа у нас (над 340 болници) и наличие на поне една многопрофилна болница във всяка административна област. Не всички болници обаче разполагат с кадри и оборудване, за да изпълняват най-сложните и скъпи клинични пътеки. Този фактор влияе върху разходите в по-малките и отдалечени области – например Габрово, Кюстендил, Враца.
• Поради горното се наблюдава и „естествен подбор“ на пътеки – отделни лечебни заведения от по-ниско ниво на компетентност изпълняват предимно пътеки с по-ниска стойност, което намалява общия среден разход за областта. Това е възможно и често, когато областта е в съседство с друга по-голяма област с по-добре развита мрежа на лечебни заведения за болнична помощ. Такива вероятно са случаите на Смолян и София-област, от които пациенти пътуват за лечение към Пловдив и София – град съответно, от една страна, и Плевен и Варна от друга, които пък привличат пациенти от съседни области.

Клиничните пътеки имат редица недостатъци, които неведнъж сме описвали (например тук). Най-големият от тях е, че не отчитат сложността на случаите, с които конкретното лечебно заведение се сблъсква. Дали механизмът на финансиране на болничната помощ у нас ще бъде променен в близко бъдеще не е ясно, но от провежданите няколко последователни парламентарни избори и програмите за управление на участниците в тях през последните години като че ли не очакваме достатъчно политическа воля за промяна в тази посока.