Новини

ОБРАЗОВАНИЕ И ЗАЕТОСТ

Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2024

• Пълният текст на изследването е достъпен ТУК

***

Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между учащите и пазара на труда.

• Индексът на съответствието измерва връзката между професионалното образование и профила на икономиката.

Индексът показва професионалното обучение по сектори и го сравнява с разпределението на работната сила в различните икономически дейности. По този начин могат да се видят както структурните съвпадения, така и отклоненията в предоставяното образование спрямо нуждите на пазара на труда. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на регионално ниво.

• Почти половината ученици няма да работят това, за което са учили.

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2024 г. е 53,1 точки (от максимум 100 т.) – леко намаление от резултата при предходното издание от 2023 година. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план.

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.

• Продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда.

Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Все пак през последните години като цяло се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата  на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.

• Регионите се представят различно – в Добрич, Сливен и столицата съответствието е най-високо.

Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката.

През 2024 г. с най-висок резултат е област Добрич с 62,9 т., следвана от Сливен (62,4 т.) и столицата (59,4 точки). Трите области водят класацията и през миналогодишното издание, когато на първо място обаче е столицата. С най-нисък резултат остава област Ловеч (31,2 т.), а преди нея в класацията са областите Смолян (34,8 т.) и Кюстендил (35,1 точки). И в предходното издание на индекса това също са трите области на дъното на класацията.

• Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране.

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. Така например силно специализираните предмети биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават възможностите за заетост.

Важен аспект в професионалното образование и обучение е и необходимостта да се разширява обхвата на дуалното обучение. Обучението чрез работа още в училище ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение при начало на трудовата кариера при първия работодател след завършване на средно образование) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците.

Общините в състава на Варна и Бургас се възстановяват бързо от пораженията на кризата, спряла за година туристическия поток и чужденците. Въпреки това обаче има видимо забавяне на инвестиционната активност, а пазарът на труда все още не е достигнал предкризисните си нива. Образователната структура е сред важните пречки пред средносрочното развитие, но демографските показатели и миграцията дават повод за оптимизъм.

• Връщане към растеж

През 2022 г. общините в състава на Варна и Бургас регистрират почти универсален ръст, движен от възстановяването на туризма и силното представяне на преработващата промишленост. По две общини в двете области – бургаските Средец и Поморие и варненските Вълчи дол и Дългопол обаче регистрират спад на добавената стойност на годишна база. Сред останалите са общините с най-висок растеж в рамките на годината в страната, като Белослав отчита повишение на добавената стойност с цели 679% в резултат на ръста на международната търговия и индустрията, Малко Търново – 230%, Суворово – 136%. В повечето общини ръстът е от порядъка на 20-40%  на годишна база. Община Варна регистрира повишение на добавената стойност с 19%, община Бургас – 14%.

Очаквано най-големите общински икономики остават тези на областните центрове, като Варна достига 4,4 милиарда лева добавена стойност през 2022 г., Бургас – 2,3 милиарда лева. Със значителна тежест на крайбрежната икономическа карта са и индустриалният център Девня (728 милиона лева добавена стойност), туристическата община Несебър (397 милиона лева) и Аксаково (231 милиона лева). От отраслова гледна точка двете черноморски области са с едни от най-разнообразните профили в страната – областните центрове съсредоточават в себе си услугите – от търговия и транспорт до професионални дейности, а в последните години привличат все повече фирми от високотехнологичния сектор. Част от по-малките общини – Девня, Карнобат – специализират в преработващата промишленост и  съсредоточават водещи фирми от автомобилна сектор, химичната промишленост и други индустриални сегменти. В други, особено в Бургаска област, водещ е секторът на хотелите и ресторантите – такива са Несебър, Созопол, Приморско.

Девня е на първо място не само сред двете области, но и в страната по добавена стойност на човек от населението – 102 хиляди лева на човек през 2022 г. В рамките на областта с относително висока степен са и Варна (14 хиляди лева на човек), Белослав (13 хиляди лева на човек) и Аксаково (12 хиляди лева на човек). В Бургас на първо място излиза Малко Търново (16 хиляди лева на човек), която изпреварва с малко Несебър (16 хиляди лева на човек) и община Бургас (12 хиляди лева на човек). Важно е да отбележим обаче, че общините, които се класират начело по този показател привличат и много работници от съседни населени места.

• Забавяне на инвестициите

На фона на бързото възстановяване на икономическата активност, инвестициите в двете морски области видимо изостават. В повече от половината общини има спад в разходите за придобиване на дълготрайни активи спрямо 2021 г.. Сред варненските общини ръст на инвестиционните разходи отбелязват икономическите лидери Варна (21%) и Девня (48%) и малките общини Провадия и Аврен. В Бургас обаче самият областен център е с 24% спад на годишна база, а значителни повишения има предимно в малки общини. Очаквано инвестициите са съсредоточени в най-големите общини, като размерът им във Варна достига 1,1 милиарда лева, в Бургас – 605 милиона лева, в Несебър – 155 милиона лева, в Девня – 151 милиона лева. Причина за разнопосочната динамика е най-вероятно задържането на инвестициите в сектора на хотелите и ресторантите на фона на повишената несигурност в годините на ковид-19. Отнесени спрямо населението най-високи са текущите инвестиции в Девня (21 хиляди лева на човек), Несебър (6,3 хиляди лева на човек) и Ветрино (4,6 хиляди лева на човек).

Свиване има в размера на чуждестранните инвестиции в почти всички общини на Варна и Бургас. През 2022 г. размерът на ПЧИ с натрупване в края на годината достига 1,8 милиарда евро в Бургас, 1,1 милиарда евро в Несебър, 835 милиона евро във Варна и 787 милиона евро в Девня. Варненската индустриална община е лидер в страната по ПЧИ на човек от населението, със 110 хиляди евро на човек, а значително присъствие на чужди капитали има и в Бургас (9,2 хиляди евро на човек) и Несебър (4,4 хиляди евро на човек). Крайморските общини са и сред водещите при употребата на средства от европейските фондове, насочени най-вече към развитие на ВиК инфраструктура.

• Бързо възстановяване на пазара на труда

И през 2022 г. продължава тенденцията към свиване на безработицата спрямо големия ръст от 2020 г. Големите разлики в дела на търсещите работа в отделните общини обаче остават – докато в Белослав и Варна той е 2,1% от активното население, в Бургас – 2,4%, в по-малки общини като Вълчи дол, Дългопол, Малко Търново, Сунгурларе и Средец остава над 10%. Същевременно общини с относително високи равнища на икономическо развитие като Девня и Провадия регистрират повишение в безработицата.  Местните пазари на труда са динамични, като трайната безработица е проблем само в част от малките общини – делът на хората с регистрация в бюрата по труда над година е висок единствено в Дългопол (5%) и Средец (3%), а в областните центрове практически отсъства. По-сериозни проблеми има с младежката безработица, в това число сред по-развити общини като Девня и Несебър. Видимо кризата в туризма продължава да влияе, включително по линията на незаети работни места.

Значителни разлики има в заетостта, като в по-малките общини делът на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години варира между 15 и 20%. На първо място по този показател в двете области се нарежда Девня (94%), следвана от Несебър (64%), но и в двете общини това отразява най-вече големия брой приходящи работници от съседни населени места. В община Бургас този коефициент е 41%, във Варна  - 45%.

Водещите варненски общини са с чувствително по-високи заплати, като и тук лидер е Девня с 2156 лв. средно брутно месечно през 2022 г., следвана от областния център с 1642 лв. месечно. Относително висока е и средната заплата в община Бургас – 1482 лв. на месец. Прави впечатление, че в общините, където водещ икономически отрасъл е туризмът – Несебър, Приморско, Созопол, Царево, Поморие – са с относително ниски заплати.

• Образователните проблеми

Сред сериозните предизвикателства пред развитието на крайбрежните области е образователната структура на населението. Дяловете на висшистите са високи единствено в двата големи града – Варна (49% от населението на 25-64 години) и Бургас (42%), а в нито една друга община не надхвърлят 30%.  Същевременно дяловете на населението с основно и по-ниско образование, които срещат значително трудности пред интеграцията си на пазара на труда са високи в повечето малки общини. Според данните от преброяването в част от тях има и значителни дялове на неграмотните – по 5% от населението на 9 и повече години, Сунгурларе, Средец  и Малко Търново.

На сходен извод навеждат и резултатите на учениците в двете области, като с над Добър (4) на последния държавен зрелостен изпит са единствено дванедесетокласниците в община Варна. На националното външно оценяване след седми клас пък само учениците във Варна и Бургас надхвърлят средно 40 точки от възможни 100, което подчертава значителните неравенства в образователните системи между областните центрове и малките общини.

• Демографските възможности

На фона на останалата част от страната, общините във Варна и Бургас се представят относително добре от гледна точка на демографските показатели. Несебър е една от едва петте общини, която е увеличила населението си в десетилетието между двете преброявания, при това с цели 6,3% - по-добре се представя единствено близката до София Божурище. В повечето общини в двете области спадът е под 10% - добро представяне, на фона на над 20% в много части на страната. Същевременно дяловете на възрастното население са относително ниски, тези на трудоспособните – високи.

Причина за доброто демографско представяне на крайморските области са най-вече миграционните процеси. Несебър и тук е лидер, като през 2022 г. механичният прираст на общината е 6,4%, а сходни добри резултати постигат и бяла (5,3%) и Ветрино (41%). В големите общини миграционният баланс също е положителен, като във Варна достига 0,8%, в Бургас – 0,3%. Морските градове са привлекателни както с добрия си стандарт на живот, така и с възможностите за образование и реализация. Въпреки подобренията след пандемията, естественият прираст остава отрицателен във всички общини, като във Варна вече е паднал под -0,5% в Бургас – под -0,7%.

Автор: Адриан Николов

В унисон с общите процеси, икономиките на общините по река Дунав преживяват икономически подем, движен тук най-вече от добрите резултати на земеделието и няколко ограничени индустриални центъра. С някои малки изключения обаче те остават с ниска степен на икономическо развитие, и, ако съдим по плахата инвестиционна активност през последните години, няма особени изгледи това да се промени в близко бъдеще. Това се превежда и в свит и статичен пазар на труда, който се характеризира с висока и продължителна безработица и ниска заетост, както и ниски доходи и стандарт на живот. Човешкият капитал на региона, особено ако оставим настрана Русе и още няколко по-големи градове е силно ограничен, а остро негативната демографската динамика и бързото застаряване се явяват най-силния ограничител на потенциала за развитие в средносрочен план.

• Малките дунавски икономики

С няколко основни изключения, икономиките на общините по Дунав (тук разглеждаме всички общини, за които реката образува част от границата на територията) са малки по размер и с ниска степен на икономическо развитие. Към 2022 г. само четири от тях – тези на Вълчедръм, Крушари, Генерал Тошево и Русе са с над 10 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, като при трите по-малки основен двигател е доброто представяне на земеделския сектор през годината, в частност отглеждането и търговията на зърнени култури. Поглед към по-стари данни сочи, че с най-висока степен на икономическо развитие сред дунавските общини е доминираната от ядрената енергетика община Козлодуй – лидер не само в тази група, но и в страната като цяло – но информацията за нея е конфиденциална отпреди пандемията. Далеч пред останалите през 2021 г. е и община Сливо поле, 20,5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението, два пъти повече от втората община Русе и почти три пъти повече от третата Генерал Тошево. При липсата на данни за нея през 2022 г. лидер остава Русе с 12,2 хил. лв. на човек, а 15 от общо 25 дунавски общини са с ниска степен на стопанско развитие, с под 5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението. Общият поглед към групата сочи, че западните общини са генерално със значително по-ниско развитие.

Най-голямата дунавска икономика е тази на община Русе, със 1,7 милиарда лева добавена стойност през 2022 г. На второ място се нарежда областният център Силистра с 274 милиона лева, следван от Видин с 230 милиона лева. Относително големи по размер са и икономиките на Сливо поле – 203 милиона лева, но по последни данни за 2021 г., както и тази на Свищов, 159 милиона лева. Останалите общински икономики по Дунав са с размер на добавената стойност под 100 милиона лева.

На фона на ниската степен на икономическо развитие, дунавските общини регистрират относително слаб растеж през 2022 г. В Ново село и Ситово има спад на добавената стойност, а на повечето места повишението е от порядъка на 20-25%, близо до темпа на инфлация. Най-висок ръст отбелязват Оряхово и Димово, които са сред най-малките икономики на крайречния регион. Русе отбелязва относително бавен ръст – 13%, което в реално изражение означава спад на добавената стойност. Същото е вярно за Силистра, където повишението е със 7% на годишна база, но пък община Видин, където то достига 40% спрямо 2021 г.

• Ниските инвестиции край Дунав

Годината след пандемията беше период на бърз ръст в инвестициите в голяма част от общинските икономика, но в много от малките дунавски общини вместо това се наблюдава допълнителен спад в разходите за придобиване на дълготрайни материали активи. Някои по-малки общини – Долна Митрополия, Крушари, Шабла, Лом отбелязват значителен пик на инвестициите. В областните центрове Русе, Видин и Силистра ръстът е по-умерен.

Очаквано, най-високите инвестиции през годината са реализирани в община Русе – 427 милиона лева разходи за машини, земя и сгради, а с над 100 милиона лева е още само община Силистра. Претеглени спрямо населението обаче, лидери по инвестиции през 2022 г. са малки общини – Вълчедръм достига 4,4 хиляди лева на човек, Генерал Тошево – 4,3 хиляди лева, Ситово – 3,1 хиляди лева. Видимо доброто представяне на земеделието е довело до повишаване на инвестиционните разходи на фирмите в отрасла. С относително високи относителни инвестиции е и община Русе, както и близко свързаната с икономиката ѝ Сливо поле.

Преки чуждестранни инвестиции в общините по Дунав почти отсъстват, ако оставим настрана община Русе, където размерът им достига 403 милиона евро с натрупване в края на 2022 г. Извън нея значителни чужди капитали има в Генерал Тошево (22 милиона евро) и областния център Силистра (15 милиона евро). Спрямо населението Русе постига 2,9 хиляди евро на човек от населението, Генерал Тошево – 2,2 хиляди евро на човек, като и в двете общини тенденцията е към повишение на чуждите инвестиции. Много от дунавските общини се представят добре в употребата на средства от европейските фондове, като лидер тук е Белене с 5,4 хиляди лева на човек от населението от началото на европейските програми до средата на 2023 г., което е сред най-високите стойности не само в региона, но и в страната като цяло.

• Свитите пазари на труд

Въпреки почти повсеместното икономическо оживление, показателите на пазара на труда остават негативни в почти целия крайдунавски регион. Едва три от 27-те общини – Русе, Иваново и Свищов са с под 5% безработица през 2022 г. а с под 10% са общо 11 от тях. Същевременно в региона са няколко от „рекордьорите“ в страната по безработица – в Димово тя е 58% от икономически активното население, в Кайнарджа – 37%, във Вълчедръм – 30%. На фона на общото подобрение, тенденциите в тази част на страната са разнопосочни, като 11 общини регистрират спад на безработицата – сред тях и тези с най-висок растеж, разгледани по-горе – но останалите 16 са с повишение. В Русе коефициентът остава непроменен в рамките на година, но в другите два  областни центъра, разположени на реката – Видин и Силистра – безработицата расте. Характерът на безработицата също има значение, като в повечето дунавски общини, с изключение на Русе, Крушари и Шабла трайно безработните, останали извън заетост за повече от година надхвърлят 10%, а я някои – Вълчедръм, Оряхово, Димово, Главиница, Кайнарджа – надминават 50%. Това от своя страна означава, че вероятността тези хора с ниско образование и умения да се реализират в близко бъдеще не изглежда много голяма.

Високата безработица се комбинира с ниска заетост – според данните от преброяването делът на работещите е най-нисък в Кайнарджа, 21% от населението в трудоспособна възраст, а в повечето общини по реката той варира между 30 и 50%. Над 60% е заетостта само в три от тук разглежданите общини – Русе, Силистра и Шабла. Слабото представяне на пазара на труд отразява най-вече ниските инвестиции  в повечето местни икономики, но и отлива на образовано население към други части на страната и чужбина. Благодарение на по-ниската производителност на труда, заплатите са сред по-ниските в страната, като изключение от това е Козлодуй, където средното възнаграждение достига 2949 лева месечно през 2022 г., заради водещата роля на ядрената централа като основен работодател. Извън нея с над 1500 лева месечно средна заплата е единствено Вълчедръм.

• Проблемите в образованието

Потенциалът за експанзия на пазара на труда и привличане на инвестиции като цяло на дунавските общини е силно ограничен от образователната структура на работната сила. Висшистите сред населението на 25-64 годишна възраст са относително малко, като надхвърлят 30% единствено в Русе, Козлодуй, Свищов и Силистра. Същевременно има общини като Кайнарджа и Крушари, където хората с висше образование са под 5% в тази група. В тях доминират хората с основно и по-ниско образование, тук-там се виждат и високи дялове на неграмотните, особено в Силистренско и Добричко. Тези особености на работната сила предопределят характера на инвестициите, които могат да се правят в региона, което изключва услугите с добавена стойност и високотехнологичния сегмент на индустрията, които имат и най-голям потенциал за изпреварващо развитие.

Погледът към постиженията на образователната система на крайдунавските общини не дава особен повод за оптимизъм за подобрения в близо бъдеще, като тук е една от малкото общини с чиста оценка Слаб (2) на последния зрелостен изпит по български език и литература – в Крушари нито един дванадесетокласник не е постигнал различен резултат. Повечето общини пък са в диапазона Среден (3) – Добър (3,50). На малко по-окуражителен извод навеждат и постиженията на последното НВО след седми клас, където ако извън трите областни центъра относително високи резултати постигат и общини като Лом, Ценово, Свищов, Тутракан.

• Голямото демографско предизвикателство

На фона на обрисуваната дотук подчертано негативна картина, най-сериозното предизвикателство пред развитието на дунавския регион несъмнено е демографската динамика. Тук са някои от общините, чиито население намалява най-бързо в периода между последните две преброявания на населението, като спадът в повечето в рамките на десетилетието е между 20 и 30%. Изключение от това правило са общини като Русе и Козлодуй, където възможностите за реализация и доход позволяват забавяне на демографския процес, но и при тях свиването е около 15%. Същевременно в региона са и едни от най-застарелите общини в страната, като в някои от тях делът на хората над 65 годишна възраст приближава 40%, а този на трудоспособните приближава 50%.

Последните тенденции дават някои поводи за умерен оптимизъм, като в унисон с общите тенденции в половината общини през 2023 г. нетната миграция вече е положителна, най-видимо в Ново село (9%) и Крушари (3%). Повод за притеснение е обаче обстоятелството, че в Русе миграцията е едва балансирана, а останалите по-големи градове – Силистра, Видин, Лом, Свищов, Козлодуй – продължават да отдават повече население, отколкото получават. Въпреки че свръх смъртността от пандемията вече е оставена назад, повечето общини в региона имат подчертано негативен естествен прираст, движен както от висока смъртност, но и от слаба раждаемост, като повечето общини губят 1,5-2,5% от общото си население само в резултат на естествените процеси.

Автор: Адриан Николов

Професионалното образование обхваща около половината от всички ученици в гимназиален етап и се предлага във всяка една област на страната и около 4/5 от всички общини.

План-приемът в професионалното образование през настоящата учебна година (2023/2024 г.) показва в детайл къде и какви професионалисти се подготвят. За тази цел ИПИ събра данните от всички Регионални управления на образованието (РУО) в страната.

През настоящата учебна година професионалното образование предлага 146 професии, а 33 от тях се изучават само в една област. Така, например, обучението за камериер е само в област Бургас, за кинолог – в Монтана, за заварчик и обущар – в Пазарджик, за бижутер и стругар – в Пловдив, за фотограф – в столицата.

В другата крайност – почти повсеместно в цялата страна – са започналите тази година образование за придобиване на професионална квалификация за техници по транспортна техника (1848 ученици в 27 области), готвачи (1398 ученици в 26 области) и икономисти-информатици (1378 ученици в 25 области).

Изключително разпространени – с близо 2500 новозапочнали ученици – са и професиите, свързани с програмиране (програмист, системен програмист, приложен програмист, програмист на роботи и програмист на изкуствен интелект). Новият набор от учащите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството също е впечатляващ – над 4000 ученици.

Същевременно голяма част от типичните за техникумите в миналото професии не са силно застъпени. Тази година под 50 ученици са започнали образованието за професионална квалификация в професии като заварчик, стругар, шлосер, обущар.

Обучението за някои професии на пръв поглед изглежда трудно –например тези в програмирането, електротехниката, мехатрониката, авио- и коработехниката, а в други, не чак толкова – например придобиването на квалификация за продавач-консултант, брокер, офис мениджър и офис-секретар, аниматор в туризма, маникюрист, фризьор, куриер, козметик, помощник-инструктор по фитнес (по изброените десет професии през тази година са започнали обучението си близо 1500 ученици). Трябва да се има предвид обаче, че и сред висшистите немалка част работят именно като продавачи, а всеки трети изобщо не заема позиция, изискваща висше образование.

В крайна сметка важното е завършващите да реализират квалификацията си на пазара на труда, защото именно това е целта на професионалното образование. Изумително е, че държавата всъщност не събира информация за реализацията на придобилите професионална квалификация. ИПИ прави опит за това чрез разработването на Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката (предстои и изданието за 2024 година). Изследването показва, че вероятно половината ученици изобщо няма да работят това, за което са учили. Образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното обучение и професионалното ориентиране в училищата все още е крайно недостатъчно.

И през 2023 г. търсенето на труд остава високо, но силно неравномерно разпределено между отделните региони на страната и различните професии, сочи актуалното Проучване на потребностите от работна сила на Агенция по заетостта сред работодателите. Докато сред професиите с най-високо търсене остават машинните оператори, шивачите и готвачите, то при специалистите с висше образование анализът отчита значителен дефицит на медицински сестри, лекари и учители. В настоящия текст се спираме само на непосредствените потребности на работодателите, а дългосрочните очаквания и структурни дисбаланси ще разгледаме в предстоящ анализ .

Индикативен за състоянието на пазара на труда е делът на работодателите, които срещат трудности в наемането на работници, като за 2023 г. това са 64% от включените в допитването. На национално ниво посочената за 12 месеца след провеждането на анкетата обща потребност от работна сила на предприятията в периода – е 268 хил. души, което надхвърля значително регистрираните по последни данни за декември безработни, чиито брой достига 158 хил. души. Очаквано, най-често посочваната причина – според 38% от работодателите – за невъзможността за запълване на недостига е липсата на квалификация или образование на кандидатите.

Най-общият поглед към разпределението на търсенето на труд сочи, че индустрията ще продължава да генерира най-много работни места в непосредствено бъдеще, с 31% от заявените потребности. Сериозно покачване обаче има и в сферата на търговията, транспорта, хотелите и ресторантите (25% от търсенето), най-вече в резултат на значително по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Значителни дефицити (17%) има и в държавното управление, образованието и здравеопазването, съсредоточени най-вече в училищата и болниците. Растящият отрасъл на строителството се нарежда на четвърто място с 14% от общото търсене на работна ръка, а далеч назад на пето място с 5% е селското стопанство.

При квалифицираните специалисти най-острият регистриран недостиг е при машинните оператори – 14,8 хил. души, следван от шивачите (8,7 хил.), готвачите (8,6 хил.), строителите (8,3 хил.) и сервитьорите и барманите (6,5 хил.). Интересно е, че търсенето е разпределено най-общо в две категории – професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях. Особено видимо е това в професиите, свързани със шивашката индустрия, както и в туризма.

Регистрираният от АЗ недостиг на специалисти с висше образование е съсредоточен в няколко професии, свързани тясно с бюджетната сфера – медицински сестри (4,7 хил.), лекари (4,4 хил.) и учители (4,4). Прави впечатление, че според анкетното проучване търсенето на ИКТ специалисти е относително ниско – едва хиляда души, въпреки сериозната експанзия на сектора през последните години. Справка в данните, публикувани от jobs.bg наистина сочи към значителен спад на търсенето на ИКТ експерти, но до чувствително по-високо равнище. При недостига на другите групи висшисти най-вече личат разминаванията между структурата на изучаваните специалности във висшето образование и пазара на труда, но и хронично лошите условия на труд и заплащане в част от професиите, особено ясно изразени например при медицинските сестри.

Регионалното разпределение на текущото търсене на работници също крие някои изненади. На първо място според анкетата излиза Бургас с над 10% от цялото търсене, или 27,4 хиляди работници. Столицата е на второ място с 26,7 хиляди, Варна на трето с 25,8 хиляди, а досегашният лидер Пловдив е на четвърто с 18,9 хиляди работници. Отрасловият профил на търсенето в областите е много разнороден, като в много области водещ е туризмът, търговията и транспорта, в Бургас и столицата – строителството, в Пловдив – индустрията. Относително равномерно е разпределен недостигът на кадри в образованието и здравеопазването. Прави впечатление, че въпреки неяснотите около енергийния преход търсенето в Стара Загора остава значително, а на преден план излизат и области с по-ниско ниво на икономическо развитие като Смолян, Благоевград и Кърджали – най-вече поради засилващата се роля на преработващата промишленост. Обратно, на дъното са областите Видин, Монтана и Ямбол, където слабото търсене означава и слаб потенциал за експанзия на пазара на труд в непосредствено бъдеще.

Алтернативен подход към оценката на търсенето на труд ползва промяната в наетите по трудово и служебно правоотношение, с допускането че високо търсене има в отраслите и регионите на страната, които добавят нови работни места и където успешно се създава нова заетост.  Сред икономическите дейности през 2023 г. най- много нова заетост се създава в здравеопазването, където наетите са се увеличили с 16,4 хиляди души, или 9,9% повече спрямо предишната година. Значителна експанзия – с по 5,3  хиляди души, или по около 5% от всички наети има и ИКТ сектора и туризма, но докато при ИКТ по-скоро се наблюдава забавяне на растежа в сравнение с предишни периоди, то туризмът се възстановява от голямото свиване а заетостта в хода на пандемията. Най-голям относителен спад има в административните дейности, с 4% или4,6 хиляди души, в резултат на промените в аутсорсинг индустрията. Най-много пък работни места, цели 6,7 хиляди, са загубени на годишна база в преработващата промишленост. От регионална гледна точка, най-много нова заетост се създава в столицата (нови 9 хиляди наети) и Пловдив (6,4 хиляди наети). Най-бързо се разраства броят на наетите в Плевен (5,6% спрямо 2022 г.) и Стара агора (4%), но спадове в заетостта има в половината области на страната, най-отчетливи в Търговище, Ловеч и Монтана.

Данните от анкетата на Агенция по заетостта ясно посочват, че очакванията за забавяне на икономическия ръст през 2024 г. на този етап не се отразяват осезаемо негативно върху търсенето на труд. Дори обратно – недостигът на кадри в някои ключови сфери, било то заради липса на специалисти, било то заради лоши условия и заплащане, се е превърнал в сериозен ограничител на потенциала за експанзия на редица бизнеси и оттам – на икономическия растеж в средносрочен план.

През 2022 г. областите се връщат към бърз икономически растеж, воден от преработващата промишленост и енергетиката. Инвестиционната активност също се ускорява в повечето части на страната, но дълбоките неравенства в степента на икономическо развитие остават, а различните темпове на ръст заплашват да разтворят допълнително ножицата между регионите. В по-слабо развитите части на страната се наблюдава нов ръст на безработицата на фона на подобренията във водещите области, което говори за трайно задържане на много работници с ниски умения извън пазара на труда. За сметка на това заетостта нараства повсеместно, но и тук водещите области дърпат по-бързо. В средносрочен план остават сериозните демографски предизвикателства, но подобряването на естествения прираст след пандемията и постепенното обръщане на миграционните процеси дават надежда за подобрение.

• 2022 г. - завръщането към икономически растеж

След премахването на ограниченията, локдауните, нормализирането на трансграничния трафик и възстановяването на туризма регионалните икономики на България растат с темпове далеч над прогнозираните в най-тежките етапи на пандемията от ковид-19. През 2022 г. всички области в страната регистрират номинален ръст на брутния си вътрешен продукт, но темповете на повишение са много неравномерни. Спрямо предишната 2021 г. ръстът варира от 75% в Стара Загора до едва 6,6% във Видин. Обяснението за безпрецедентния ръст на Стара Загора е в енергийната криза, последвала избухването на руската война в Украйна, която доведе със себе си много високи цени на електроенергията, която играе основна роля в старозагорската икономика. По същата причина имаме всички основания да очакваме, че нормализацията през следващите години ще доведе със себе си и значителни спадове в тази област. Сред лидерите по ръст през 2022 г. са области, в които преработващата промишленост е основен двигател на икономическото развитие – БВП нараства номинално с 32% в Пловдив на годишна база, в София (област) – с 26%, във Варна – с 24%. Прави впечатление обаче, че икономическата динамика в столицата, която запази относително силни позиции в двете пандемични години е относително по-бавна, като ръстът на БВП е 16%.

Тези значителни повишения в БВП на областите обаче следва да се разчитат в контекста на значителната инфлация на 2022 г., която допълнително напомпва растежа. Ако намалим ръста на областите със средногодишния темп на нарастване на потребителските цени[1] се оказва, че в цели 11 от тях има свиване, като сред по-развитите области спадове има в Русе (-3%) и Бургас (-1%), а повишението в столицата е с под 1%. Доколкото областите с най-значителен реален спад са поначало сред тези с по-ниски равнища на икономическо развитие, разнопосочната динамика създава условия за допълнително разширяване на регионалните диспропорции. На този фон обаче реалният ръст на Пловдив (17%) е по-впечатляващ, особено предвид че при него няма причина да очакваме последващ спад, а по-скоро задържане, ако съдим по динамиката на общите индустриални показатели през следващата година.

БВП на човек от населението в столицата през 2022 г. за първи път надхвърля 50 хил. лв., а вече няма нито една област, в която той да е под 10 хил. лв. На второ място вече е Стара Загора (с 37 хил. лв./човек), следвана от София – област (с 25 хил.лв./човек), а с над 20 хил. лв./човек са и Варна, Враца, Пловдив и Габрово. Тенденциите през 2022 г. водят до ново пренареждане в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението вече е Силистра, следвана от Сливен и Хасково. Доколкото 15-те области в дъното по икономическо развитие се разполагат в рамките на диапазон от едва 4 хил. лв./човек, неравномерният ръст и през следващите години ще носи нови размествания. Що се отнася до разпределението на националната икономика между областите, София запазва дела си от 41%, 8% са в Пловдив, 6,5% - в Стара Загора, 6,2% - във Варна. Пет области – Видин, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник – остават с под 1% от националния БВП. С по 1% са още 4 – Разград, Търговище, Ямбол и Монтана.

значение са и големите разлики в икономическия профил на различните области. Откроява се моделът на столицата, който е доминиран най-вече от услугите, допълван от съсредоточаването на индустриални дейности в много от общините на София (област). Към повишаване на тежестта на услугите в местната икономика постепенно се движат и Варна и Пловдив, но в повечето от областите в горния край на класацията индустрията продължава да играе водеща роля.  Обратно, в най-слабо развитите области земеделието играе все по-важна роля в местната икономика.

С ускоряването на икономическия растеж в повечето райони се закономерно се наблюдава и ускорение на инвестиционната активност. Очаквано разходите за придобиване на дълготрайни материални активи остават най-високи в столицата (7,5 хил. лв./човек), а на  след нея се нареждат Пловдив (4,2 хил. лв./човек), Габрово, София (област) и Русе (по 3,4 хил. лв./човек), Велико Търново и Варна (по 3,3 хил. лв. на човек). Разликата между областите с високо равнище на инвестиции и тези на опашката остава 2-3 пъти и след кризисните години, което създава допълнителен потенциал за разтваряне на регионалните различия в страната. Тенденциите също не са еднозначни, като в столицата има леко забавяне на инвестиционната активност, а в Бургас тя остава практически без промяна в сравнение с предишната година.

• Неравномерният ръст на пазара на труда

През 2021 г. наблюдавахме повсеместно отърсване на регионалните пазари на труда от тежкия удар на пандемията и ограниченията, което съчета свиване на безработицата  и възстановяване на заетостта, на много места дори над равнищата отпреди кризата. Нормализацията през 2022 г. обаче носи със себе си противоположни процеси. Според данните на Агенция по заетостта за регистрираните в бюрата по труда безработни спадът на безработицата продължава в едва 10 области, докато в останалите 18 през 2022 г. има покачване спрямо предишната година. Повечето свивания са сред областите с поначало нисък дял на безработните – в столицата коефициентът се свива с 0,4 пр.п., в Пловдив и София (област) – с 0,6 пр.п.,  във Варна и Пловдив  - с по 0,7 пр.п. Обратно, в част от областите с по-висока безработица има и по-сериозни увеличения – във Видин ръстът на годишна база е в 1,8 пр.п., в Смолян – с 1,4 пр.п.,. в Кърджали – с 1,3 пр.п. Разликите в дела на безработните също остават значителни – докато в столицата той е едва 1,6%, във Варна – 3,2%, то в пет области надхвърля 10%, а във Видин достига 14%. Противоположните тенденции обаче създават условия за изпреварващо развитие на водещите области и допълнително изоставане на останалите.

По-оптимистичен поглед предлагат данните за заетостта, където спадове на годишна база има само в три области – Велико Търново (0,7 пр.п.), Сливен (-1,8 пр.п.) и Перник (-2,1 пр.п.), докато в останалите има подобрение. Темпът на нарастване варира от под един пункт в области като Силистра и Плевен до 6,7 пр.п. в Търговище. Разликите между областите обаче остават големи, като в столицата делът на работещите сред трудоспособното население достига 78%, във Варна – 77%, по 75% в София (област) и Стара Загора, но в Монтана той е едва 56%, в Силистра – 57%, а в Разград и Сливен едва надхвърля 60%. Противоположната динамика през 2022 г. при заетостта и безработицата може да се обясни със структурата на уменията на безработните, които не отговарят на търсенето на труд. Това личи и от структурата на самата безработица, като в областите със значителен ръст има и високи дялове на трайно безработните, които повече от година не успяват да си намерят работа.

Относително по-равномерно нарастват заплатите в областите, като годишната динамика през 2022 г. варира между 17% ръст в Плевен и 8% ръст в Монтана, а повечето региони се разполагат в диапазона между 10 и 15% повишение. Големите разлики в доходите на работещите обаче остават, като през 2022 г. средната заплата в Столицата достига 2747 лв./месец, във Варна и Враца – по 1620 лв. Има обаче размествания на дъното на класацията, като вместо обичайния Северозапад там попадат няколко южни области – в Благоевград средното заплащане е едва 1152 лв./месец, в Кюстендил – 1165 лв./месец, в Хасково – 1192 лв./месец. Тази промяна отразява по-сериозния удар, който местните пазари на труда понесоха в пандемичните години и относително бавното им възстановяване.

• Демографските предизвикателства

Дългосрочният проблем, пред който се изправят всички региони на страната е свиващото се и застаряващо население. Данните за 2022 г. вече отчитат преброяването, което регистрира с почти ½ милион по-малко население в България от предишните оценки на статистиката и свиване на работоспособните с почти 800 хил. души. Сравнението на населението на областите спрямо десетилетие по-рано сочи много различни темпове на обезлюдяване в различните части на страната – докато спрямо 2013 г. Видин е загубил 24% от жителите си, Добрич – 21%, то спадът в столицата е 2,2%, в София (област) – 5,5%. Това има значителни последствия върху средносрочния потенциал за растеж на по-бързо свиващите се области, които поначало са с по-ниски нива на икономическо развитие.

Основната причина за тази подчертано негативна картина е естественото движение на населението. Въпреки че свърхсмъртността от годините на ковид-19 до голяма степен е преодоляна, и през 2022 г. няма нито една област с положителен есетствен прираст. Най-близо се приближава столицата, където показателят е -3,4‰, с под -10‰ са едва седем области. Обратно, на дъното на са области като Видин и Габрово, където балансът между раждаемостта и смъртността е съответно -21‰ и -18‰. Значително по-добри новини идват по линия на миграцията, като към 2022 г. има едва 7 области с негативен механичен прираст. С под -1‰ са единствено Смолян, Хасково и Ловеч, а останалите 21 области печелят население в резултат на миграционните процеси. По традиция лидер в този показател е Кърджали (22‰), която привлича имигранти през границата, както и развитите и по-богати области като столицата (8‰), Бургас и Пловдив (7‰) и Варна (6‰). Тези позитивни резултати са следствие от подобряването на стандарта на живот и забавянето на темповете на емиграция от страната, както и на ограничено завръщане на българи от чужбина, особено в пандемичните години.  На този етап обаче не може да става и дума положителната миграция да тушира ефекта на негативните естествени процеси.

На 20 март 2024 г. ИПИ представи английската версия на „Регионалните профили: показатели за развитие – 2023 г.“ пред посолства и двустранни камари в София. Интересът отново беше голям. Представихме общата икономическа ситуация, регионалните предизвикателства и малко регионални данни за работата на съдебната система по места.

• Към презентацията от събитието

Вижте още тук: www.regionalprofiles.bg; www.265obshtini.bg

The project "Regional Profiles: Development Indicators" is implemented with the support of the “America for Bulgaria” Foundation