Новини

Плевенски и ловешките общини се възстановяват относително бързо от икономическата криза, под влиянието на положителната динамика на индустрията и селското стопанство. Пазарът на труда обаче изостава, с висока безработица и ниска заетост. Образованието в региона остава на по-ниско ниво, а демографската динамика продължава да е подчертано негативна.

Оживлението на Северозапад

През 2022 г. всички общини в състава на областите Плевен и Ловеч отбелязват значителен икономически растеж, но той е силно неравномерен. Абсолютният шампион е община Пордим, с цели 293% ръст на добавената стойност спрямо предишната година, но това е функция най-вече на много ниската ѝ стартова позиция. Повечето останали плевенски общини регистрират ръст в диапазона 25-40% на годишна база, чувствително по-бавен в по-развитите Червен Бряг и Долна Митрополия. Растежът е ловешките общини от своя страна е чувствително по-бавен, като с над 20% ръст са единствено Летница, Луковит и Угърчин. На фона на значителните инфлационни процеси през годината общините с най-бавен номинален ръст като Ябланица и Тетевен на практика отбелязват забавяне в икономическото си развитие. Като цяло позитивните процеси в региона са подкрепени най-вече от възходящата динамика на селското стопанство и преработващата промишленост.

Типично за Северозапада, между отделните общини има значителни  неравенства в степента на развитие. В Ловешка област лидерът Летница (14,7 хил. лв. добавена стойност на човек от населението) увеличава преднината си пред Троян (8,9 хил. лв.) и областния център (7,6 хил. лв.), а относително добре се представят и Ябланица и Априлци (по 6,5 хил. лв.). В Плевенска област продължава бързи възход на община Кнежа, която през 2022 г. надхвърля 30 хил. лв. добавена стойност на човек – на фона на 25 хил. лв. година по-рано -  което я поставя в топ 10 на страната по този показател. Това е резултат най-вече от добрите резултати на преработването на слънчоглед и производството на олио през годината.  Дистанцията на Кнежа с община Плевен (8,5 хил. лв. на човек) се увеличава а значително. Степента на икономическо развитие на общини в Плевенско като цяло остава по-равномерна от двете области.

Очаквано най-голямата местна икономика остава тази на община Плевен, с 944 млн. лв. добавена стойност през 2022 г. Бързият ръст на Кнежа води до разрастване на добавената стойност в нея то 382 млн. лв., което далеч задминава другия областен център Ловеч (287 млн. лв.), а по-малката община Троян (236 млн. лв.) постепенно също я догонва. Сред по-големите локални икономика са и тези на Червен бряг (123 млн. лв.) и Долна Митрополия (91 млн.лв.).

Ръстът на инвестициите

Бързото подобрение на местните икономики носят със себе си значителен ръст на инвестиционната активност в общините на Плевен и Ловеч, като повечето регистрират значително повишение на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА). Най-голям ръст отбелязват по-малки общини, като в Угърчин той надхвърля 200% на годишна базар, в Долна Митрополия и Пордим – 150%, но в общия случай местата с най-сериозни увеличения са с много ниска стартова позиция през 2021 г. По-големите общини са с ръст на инвестиционните разходи в диапазона 30-50% спрямо предишната година. Очаквано, най-много средства са съсредоточени в община Плевен – 272 млн. лв., както и в Ловеч (87 млн. лв.) и Троян (69 млн. лв.). Сред по-малките общини значителни инвестиции през 2022 г. са реализирани в Долна Митрополия, Кнежа, Червен бряг и Долни Дъбник. Отнесено спрямо населението лидер е Угърчин, с 5 хил. лв. на човек, следвана от Кнежа (4 хил. лв./човек), Долна Митрополия и Долни Дъбник ( по 3,3 хил. лв./човек). Под 1000 лв./човек през 2022 г. падат единственото Луковит и Тетевен.

Единствената община, която регистрира спад на преките чужди инвестиции с натрупване към края на 2022 г. е Летница, със 17% спрямо предишната година. Видими повишения пък има в Троян (21%) и община Плевен (19%). Значително присъствие на чужди капитали има в няколко от общините – в Плевен общият им размер е 181 млн. евро, или 1623 лв./човек, в Червен бряг – 135 млн. евро, или 5966 лв./човек, което я класира след лидерите по този показател на общинско ниво. Регионът като цяло се справя добре с употребата на средства от европейските фондове, като по последни данни към средата на 2023 г. размерът им достига по 3,3 хил. лв./човек в Априлци и Троян, по 3,1 хил. лв./човек в Плевен и Ябланица и 2,9 хил. лв./човек в Луковит. Европейските средства са насочени най-вече към инвестиции в инфраструктура.

Изоставащият пазар на труда

Процесите на възстановяване на пазара на труда в Плевен и Ловеч остават забавени спрямо останалата част на страната и през 2022 г. Почти всички общини отчитат спад в регистрираната от бюрата по труда безработица, но коефициентът остава висок навсякъде в двете области. Най-добре по този показател се представят Троян (4,3%), Априлци (4,9%) и Плевен (5,2%). По-малките общини обаче остават със значително по-висока безработица, като в тези с най-слаби показатели на пазара на труда тя достига 23% (Никопол, Ябланица). Характерна за малките общини е и високата трайна безработица – в част от тях делът на регистрираните над година безработни достига 6-10% от активното население. Видими проблеми има и с младежката безработица, което насочва към значителни структурни проблеми на пазара на труда в региона – ниско образование и неподходящи умения на търсещите работа и свито предлагане на свободни работни места.

Делът на наетите сред населението на 15 и повече остава нисък в повечето общини. Прави впечатление, че делът на работещите в Летница е 43% през 2022 г. – по-висок от този в Троян (42%) и значително пред областния център Ловеч (36%), като част от обяснението е и положителната трудова миграция към малката община. Сред плевенските общини делът на наетите надхвърля 40% единствено в областния център, а в част от по-слабо развитите общини достига дори 13%. На този фон в част от общините заплатите на работещите са високи. През 2022 г. Кнежа се нареди в топ 3 в страната със 2813 лв. средно брутно месечно, благодарение на много силното представяне на производството на масла. С високи заплати за региона са и Летница (1617 лв./месец) и Ябланица (1544 лв./месец).

Образователните проблеми

Подобрението на състоянието на пазара на труд в непосредствено бъдеще изглежда малко вероятно на фона на състоянието на образованието в плевенските и ловешките общини. Резултатите на националното външно оценяване след седми клас са близо и под средните за страната равнища, но между отделните общини има много големи разлики, особено при математиката, където резултатите варират от 15 до 33 от възможни 100 точки през 2023 г. – дори и областните центрове постигат слаб резултат. На сходен извод навежда и резултатът на последната матура по български език, където община Ловеч е единствената, която успява да постигне резултат над Добър (4).

Това е отразява и на образователната структура на работната сила, като според данните от Преброяване 2021 г. с над 30% висшисти при възрастовата група 25-64 са единствено общините Ловеч и Плевен, а в останалите този дял варира между 10 и 15%. Същевременно в повечето малки общини делът на хората с основно образование надхвърля 20%, а в Луковит, Ябланица и Угърчин тези с начално и без образование – практически почти без възможност за намиране на работа -  приближават 10% от населението. Същевременно има и значителни проблеми с неграмотността, като в малките общини делът на неграмотните на 25-64 г. достига 3-5%, а дори в областните центрове приближава 1%.

Демографските предизвикателства

Заедно с останалите области в Северозапада, потенциалът за развитие на Ловеч и Плевен е значително ограничен от демографските реалности. Между преброяванията на населението повечето общини в състава им са загубили почти ¼ от жителите си, а спадът сред трудоспособното население е дори по-значителен. Същевременно застаряването също е все по-сериозен проблем, като на места делът на пенсионерите надхвърля 30% от цялото население.

Основен двигател на негативната демографска динамика е естественият прираст. При повечето общини се наблюдават подобрения спрямо дъното на ковид пандемията, но въпреки това балансът между смъртност и раждаемост продължава да е подчертано негативен. Само в резултат на естествените процеси общини като Пордим, Никопол, Априлци и Гулянци губят по над 2% от населението си годишно, а единствено в Ябланица естественият прираст е под -1%.

На фона на обръщането на миграционните тенденции в много други части на страната, механичният прираст остава отрицателен в повечето ловешки и плевенски общини. Важно е да отбележим, че самата община Ловеч е нетен донор на население (-0,2%), а положителният баланс в Плевен е малък (0,1%). По-малки общини като Пордим и Угърчин имат по-значителен механичен прираст, но зад него стои относително малък брой хора. С други думи, на този етап и миграцията не изглежда като реалистично решение на демографските проблеми на региона.

Автор: Адриан Николов

НСИ публикува данните за икономическото развитие на областите през 2022 г. На преден план излиза безпрецедентният ръст на Стара Загора, дължащ се на енергийната криза и последвалото нарастване на търсенето и цените на произведената в региона електроенергия, както и стабилното развитие на регионите със силно застъпена преработващата промишленост като Пловдив и София (област). Същевременно сред областите с най-слабо развитие има ново пренареждане.

Няколко основни наблюдения:

• Най-голямата местна икономика в страната остава София с 69 млрд. лв. БВП, или 41% от общия в страната. На второ място е Пловдив с 14 млрд. лв., а на трето излиза Стара Загора с 11 млрд., благодарение на ролята на енергетиката през 2022 г. Варна също вече е сред регионалните икономики с над 10 млрд. лв. БВП, а след водещите четири има значително отстояние до Бургас (7,4 млрд. лв.) и  София (5,7 млрд. лв.).  Останалите 22 области остават с под 5 млрд. лв. БВП и през 2022 г.
• Пет области – Видин, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник – остават с под 1% от националния БВП. С по 1% са още 4 – Разград, Търговище, Ямбол и Монтана. В номинално изражение единствено Видин е с БВП под 1 млрд. лв., но предвид значителната инфлация най-вероятно през следващата година тази граница вече е премината.
• Стара Загора е лидер по ръст на БВП на годишна база, значителен ръст се наблюдава в и в Пловдив и София (област). Намаленият със средногодишния индекс на потребителски цени за 2022 г.[1] ръст в Стара Загора е 59%, но изглежда много вероятно динамика на пазара на електроенергия в периода от началото на 2023 г. да доведе до спад в следващите години. При Пловдив (17% реален ръст) и София (11%) ръстът е движен най-вече от експанзията на преработващата промишленост, във Варна (8%) и от по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Прави впечатление, че на фона на останалите водещи области, изчисленият по този начин реален ръст на столицата е относително нисък, 0,7%.

• В цели 11 области номиналният ръст е под темпа на инфлация, т.е. в реално изражение има спад на БВП. Това е най-видимо във Видин (-9%), Ловеч (-8%) и Силистра (-5%), а сред областите с по-високо ниво на икономическо развитие спад има и в Русе (-3%) и Бургас (-1%). Тъй като областите с най-значителен реален спад са поначало сред тези с по-ниски равнища на икономическо развитие, разнопосочната динамика създава условия за допълнително разширяване на регионалните диспропорции.
• Нарастването на БВП в номинално изражение е най-значимо в столицата ( увеличение с 9,5 млрд. лв.), както и Стара Загора (4,6 млрд. лв.) и Пловдив (3,3 млрд. лв.). На този фон ръстът във Видин е с едва 61 млн. лв., в Силистра – със 107 млн. лв.
• БВП на човек от населението в столицата за първи път надхвърля 50 хил. лв., а вече няма нито една област, в която той да е под 10 хил. лв. На второ място вече е Стара Загора (с 37 хил. лв./човек), следвана от София – област (с 25 хил.лв./човек), а с над 20 хил. лв./човек са и Варна, Враца, Пловдив и Габрово.
• Тенденциите през 2022 г. водят до ново пренареждане в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението вече е Силистра, следвана от Сливен и Хасково. Доколкото 15-те области в дъното по икономическо развитие се разполагат в рамките на диапазон от едва 4 хил. лв./човек, неравномерният ръст и през следващите години ще носи нови размествания.

[1] Поради липсата на регионален дефлатор тук ползваме националната стойност. Това прави представените изчисления неточни и ориентировъчни.

През 2024 г. икономиката на България се очаква да нарасне с близо 15 млрд. лв. и да достигне над 205 млрд. лв. Това е 7,7% номинален ръст, резултат както от реален растеж, така и от инфлация. Ръстът на икономиката и инфлацията носят и повече приходи в държавната хазна – приходите само по националния бюджет (без европейските средства) се очаква да се увеличат с близо 5 млрд. лв. През последните години сравнително устойчиво около 42% от икономиката на страната е концентрирана в София. На база на тези данни можем да очакваме, че икономиката на София ще порасне с около 6 млрд. лв. и ще достигне над 86 млрд. лв. през 2024 г. Колко, мислите, ще се увеличат приходите в бюджета на Столична община?

Този въпрос наистина заслужава внимание. За да е по-проста сметката махаме европейските средства (там динамиката зависи от други фактори), както и финансиранията (преходни остатъци, дългово финансиране и т.н.). Остават само собствените приходите на Столична община (данъчни и неданъчни), както и трансферите от държавата – основно за делегираните дейности и капиталови разходи. Това е ресурс от порядъка на 2 млрд. лв. през последните години. И колко, предполагате, е увеличението? Отговорът е 48 млн. лв. Ако отчетем и обещаните от държавата 100 млн. по инвестиционната програма за общински проекти, то ръстът става 148 млн. лв. При 6 млрд. лв. ръст на местната икономика, приходите в София се увеличават със 148 млн. лв.

Източник: ИПИ на база данни от Столична община

Вече втора година се опитваме да насочим вниманието към структурните проблеми в бюджета на София и стагнирането на приходната част. Нарастването в постъпленията идва от държавните трансфери (в случая очакваните средства по инвестиционната програма за общини), докато собствените приходи на общината на практика са замръзнали. Последният по-сериозен ръст в собствените приходи на Столична община е непосредствено след пандемията, което е следствие както от възстановяването на икономическия живот и бурното развитие на имотния пазар, така и от увеличението на ставката на данъка при придобиване на имущество през 2020 г. от 2,5 на 3% от стойността на сделките. След това идва охлаждането, като през 2024 г. вече се очаква собствените приходи да са почти идентични с тези от 2023 г.

Делът на собствените приходи в бюджета на Столична община устойчиво намалява от 55-60% преди пандемията до 45-46% през 2022-2024 г., въпреки покачването на размера на данъка върху възмездното придобиване на имущество в този период. Това не е проблем, провокиран от старото или новото ръководство в общината, нито от политическата истерия до момента в общинския съвет. Пречки пред общинските финанси в София са следствие от следните структурни слабости:

• Свръх централизация в данъчното облагане на граждани и бизнес и устойчиво изсмукване на ресурс от големите градове в полза на държавата – всички големи данъци пълнят държавния бюджет, а за общините са оставени основно имуществените данъци. Приходите на Столична община са около 1% от БВП на страната, като този процент устойчиво намалява. Общинският бюджет по дефиниция е по-скоро обвързан с динамиката и състоянието на имотния пазар, но не и с основните икономическите процеси в местната икономика – достатъчно е да кажем, че местните финанси не зависят от броя на наетите, нивото на възнагражденията или печалбите на компаниите в местната икономика;
• Лош модел в облагането на имотите, който стъпва на нереални данъчни оценки – основният приходоизточник в общинските бюджети в текущата система трябва да е облагането на недвижимите имоти, но сбърканият модел за определяне на данъчните оценки блокира и тези приходи. Данъчните оценки са изцяло административни, стоят фиксирани от над 15 години и съответно приходите от облагането на имоти нарастват символично. Преди десет години облагането на недвижимите имоти носи с 30% повече приходи от облагането на сделките, а сега облагането на сделките носи с 70-80% повече от годишното облагане на собствениците на имоти;
• Охлаждане на имотния пазар в София и слаб ръст в приходите от облагането на сделките в последните две години – приходите от данъка върху възмездното придобиване на имуществено подкрепят нарастването на общинския бюджет до 2021 г., както заради бурното развитие на имотния пазар, така и заради покачването на данъчната ставка. След 2021 г. обаче наблюдаваме символичен ръст на приходите от този данък. Общинският бюджет е зависим от имотния пазар (заради първите две точки) и когато този пазар се забави, цялата финансова рамка на Столична община страда.

Този поглед към общинските финанси показва, че оставяйки настрана политическите боричкания, София трябва да търси активно диалог с държавата както за прехвърляне на част от приходите от преките данъци към общините (най-вече подоходния данък), така и за промяна по отношение на облагането на недвижимите имоти и актуализирането на данъчните оценки. В противен случай, устойчивото отстъпление по отношение на финансовата самостоятелност (намаляващият дял на собствени приходи) ще усилва натиска за увеличение на размера на местните данъци и такси в столицата.

И през 2023 г. търсенето на труд остава високо, но силно неравномерно разпределено между отделните региони на страната и различните професии, сочи актуалното Проучване на потребностите от работна сила на Агенция по заетостта сред работодателите. Докато сред професиите с най-високо търсене остават машинните оператори, шивачите и готвачите, то при специалистите с висше образование анализът отчита значителен дефицит на медицински сестри, лекари и учители. В настоящия текст се спираме само на непосредствените потребности на работодателите, а дългосрочните очаквания и структурни дисбаланси ще разгледаме в предстоящ анализ .

Индикативен за състоянието на пазара на труда е делът на работодателите, които срещат трудности в наемането на работници, като за 2023 г. това са 64% от включените в допитването. На национално ниво посочената за 12 месеца след провеждането на анкетата обща потребност от работна сила на предприятията в периода – е 268 хил. души, което надхвърля значително регистрираните по последни данни за декември безработни, чиито брой достига 158 хил. души. Очаквано, най-често посочваната причина – според 38% от работодателите – за невъзможността за запълване на недостига е липсата на квалификация или образование на кандидатите.

Най-общият поглед към разпределението на търсенето на труд сочи, че индустрията ще продължава да генерира най-много работни места в непосредствено бъдеще, с 31% от заявените потребности. Сериозно покачване обаче има и в сферата на търговията, транспорта, хотелите и ресторантите (25% от търсенето), най-вече в резултат на значително по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Значителни дефицити (17%) има и в държавното управление, образованието и здравеопазването, съсредоточени най-вече в училищата и болниците. Растящият отрасъл на строителството се нарежда на четвърто място с 14% от общото търсене на работна ръка, а далеч назад на пето място с 5% е селското стопанство.

При квалифицираните специалисти най-острият регистриран недостиг е при машинните оператори – 14,8 хил. души, следван от шивачите (8,7 хил.), готвачите (8,6 хил.), строителите (8,3 хил.) и сервитьорите и барманите (6,5 хил.). Интересно е, че търсенето е разпределено най-общо в две категории – професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях. Особено видимо е това в професиите, свързани със шивашката индустрия, както и в туризма.

Регистрираният от АЗ недостиг на специалисти с висше образование е съсредоточен в няколко професии, свързани тясно с бюджетната сфера – медицински сестри (4,7 хил.), лекари (4,4 хил.) и учители (4,4). Прави впечатление, че според анкетното проучване търсенето на ИКТ специалисти е относително ниско – едва хиляда души, въпреки сериозната експанзия на сектора през последните години. Справка в данните, публикувани от jobs.bg наистина сочи към значителен спад на търсенето на ИКТ експерти, но до чувствително по-високо равнище. При недостига на другите групи висшисти най-вече личат разминаванията между структурата на изучаваните специалности във висшето образование и пазара на труда, но и хронично лошите условия на труд и заплащане в част от професиите, особено ясно изразени например при медицинските сестри.

Регионалното разпределение на текущото търсене на работници също крие някои изненади. На първо място според анкетата излиза Бургас с над 10% от цялото търсене, или 27,4 хиляди работници. Столицата е на второ място с 26,7 хиляди, Варна на трето с 25,8 хиляди, а досегашният лидер Пловдив е на четвърто с 18,9 хиляди работници. Отрасловият профил на търсенето в областите е много разнороден, като в много области водещ е туризмът, търговията и транспорта, в Бургас и столицата – строителството, в Пловдив – индустрията. Относително равномерно е разпределен недостигът на кадри в образованието и здравеопазването. Прави впечатление, че въпреки неяснотите около енергийния преход търсенето в Стара Загора остава значително, а на преден план излизат и области с по-ниско ниво на икономическо развитие като Смолян, Благоевград и Кърджали – най-вече поради засилващата се роля на преработващата промишленост. Обратно, на дъното са областите Видин, Монтана и Ямбол, където слабото търсене означава и слаб потенциал за експанзия на пазара на труд в непосредствено бъдеще.

Данните от анкетата на Агенция по заетостта ясно посочват, че очакванията за забавяне на икономическия ръст през 2024 г. на този етап не се отразяват осезаемо негативно върху търсенето на труд. Дори обратно – недостигът на кадри в някои ключови сфери, било то заради липса на специалисти, било то заради лоши условия и заплащане, се е превърнал в сериозен ограничител на потенциала за експанзия на редица бизнеси и оттам – на икономическия растеж в средносрочен план.

Данните за инвестициите по области за 2022 г. показват сериозно раздвижване на регионалните икономики. Докато общите инвестиции, измерени през разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), нарастват в почти цялата страна (с изключение на област Разград – подробности по-долу), при външните инвестиции се наблюдават значителни разлики между областите. В цели седем области преките чуждестранни инвестиции с натрупване намаляват към края на 2022 г. в сравнение с края на предходната година – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Бургас, Стара Загора и Благоевград.

Враца и Силистра губят чужди инвестиции

Въпреки че най-голям е спадът в Бургас и Стара Загора (с по над 230 млн. евро), намалението в областите с по-слабо развитие и по-малко население е по-осезаемо. Област Враца губи над 80 млн. евро инвестиции, а област Силистра – 17 млн. евро, като и в двете спадът е с над 40%. За сравнение намалението с близо 240 млн. евро в област Бургас се равнява на 10%-тен спад на общия размер натрупани до момента чужди инвестиции. Между Враца и Силистра обаче има съществена разлика – при почти еднакво процентно свиване на чуждите инвестиции, област Враца е рекордьор в страната по ръст и на общите инвестиции в основен капитал, и на стойността на произведената продукция. Разходите за придобиване на ДМА в областта нарастват с 86% (при 19% за страната), а на произведената продукция – с 84% (при 30% в страната). Същевременно в област Силистра, която остава сред най-слабо развитите икономически области, увеличението на тези два показателя е значително по-ограничено – съответно с 24% и 23%.

Столицата и област София – обичайните лидери, Пловдив догонва

Столицата и област София остават на първите места с най-много привлечени инвестиции до момента и произведена продукция на човек от населението. В столицата преките чуждестранни инвестиции нараства с близо 300 млн. евро, достигайки почти 15 млрд. евро, или 11,7 хил. евро на човек от населението. Разходите за придобиване на ДМА нарастват с над 1 млрд. лв. спрямо 2021 г. (до 11 млрд. лв. през 2022 г. или 8,8 хил. лв. на човек), а стойността на произведената продукция – с 20 млрд. лв. (до 101 млрд. лв. или 78,8 хил. лв. на човек). При област София увеличенията също са значителни, а произведената продукция на човек от населението почти достига тази в столицата, достигайки 72,3 хил. лева. Област Пловдив пък отбелязва най-високия приток на чужди инвестиции в страната – 314 млн. евро., с което общият им обем с натрупване достига 2,5 млрд. евро. По-високи от средните са и увеличенията на вътрешните инвестиции и произведената продукция.

Велико Търново е рекордьор по ръст на чуждите инвестиции

Голямо положително развитие се вижда при външните инвестиции в област Велико Търново. През последното десетилетие те са сравнително малко, а през 2021 г. областта се подрежда на дъното на класацията по натрупани преки чуждестранни инвестиции на човек от населението с около 300 евро, или над десет пъти по-малко от средното ниво за страната. През 2022 г. обаче Велико Търново успява да привлече над 200 млн. евро чужди инвестиции, което е близо тройно увеличение на външните инвестиции в областта (при средно 4% в страната). Така Велико Търново се премества от 28-мото място на дъното до 16-то място в регионалната класация според размер на чуждите инвестиции на човек от населението.

Разград отбелязва консистентен спад на вътрешните инвестиции

Разград е единствената област, в която разходите за придобиване на ДМА през 2022 г. намаляват. Спрямо предходната година спадът е с близо 8 млн. лв., което е понижаване с 3% (при ръст от 19% за страната) до 215 млн. лева. Спрямо броя на населението тази загуба премества областта от 15-то място през 2021 г. до 23-то място през 2022 година. Нещо повече – разходите за придобиване на ДМА в областта намаляват за трета поредна година. Все пак трябва да се отбележи, че въпреки че и те остават сравнително ниски, чуждите инвестиции и произведената продукция в областта нарастват по-бързо от средното увеличение в страната.

Видин остава областта с най-малко произведена продукция

Стойността на произведената продукция в Видин нараства по-бавно от средната в страната през 2022 г. и областта остава на дъното на регионалната класация както в абсолютно, така и в относително отношение. Произведената продукция в областта нараства със 186 млн. лв. и достига 845 млн. лв., което е едва 0,3% от общата за страната. Спрямо населението произведената продукция е 11,6 хил. лв. на човек (при 43,3 хил. лв. на човек средно за страната) и ръстът ѝ не е достатъчен, за да „отлепи“ областта от последното място.

Инвестициите са основен източник на благосъстояние

Движението на инвестициите е различно в отделните области. При някои има ръстове, при други – спадове. Някои разчитат повече на вътрешни, а други – на външни инвестиции. В някои инвестициите са насочени предимно към услугите и високотехнологичните производства, в други – в индустрията. При всички положения обаче инвестициите са основен фактор за повишаване на производителността и конкурентоспособността, а оттам – на заетост и високи доходи за населението.

Преди две седмици ИПИ, в партньорство с „24 часа“, проведе първата среща на местната и изпълнителната власт в рамките на формата "Общините - перспектива 2027". Екипът на ИПИ представи последните изводи от изследванията на регионалните профили и икономическите центрове в страната, като поставиха фокус върху финансовата децентрализация и работата на местната власт за привличане на инвестиции. В рамките на събитието бяха представени и изчисления за ефектите от евентуалното преотстъпване на 1/5 от приходите от облагането на доходите на физическите лица към общините.

Днес ИПИ представя на широката публика обновената страница www.dvenasto.bg. Посветената на кампанията „2% в твоята община“ страница предлага кратък финансов профил на всяка една община в страната, който включва информация за разходите по бюджета на общината, размера на собствените приходи и техния дял от общия бюджет, както и данни за общинския дълг. Данните покриват периода 2019-2022 г., което позволява да се проследи развитието в динамика.

Големият принос на страницата е оценката за ефектите от евентуалното преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините. Профилът на всяка община включва данни за населението, броя на заетите лица и средната работна заплата, на база на които е направена и оценка на общо платения данък върху доходите от всички заети в рамките на общината и съответно очаквани приходи за общината при преотстъпване на 1/5 от приходите. В изчисленията си екипът на ИПИ е взел под внимание и всекидневната трудова миграция, което позволява да се види пълният ефект от реформата.

Изчисленията на ИПИ показват, че ефектът от реформата би се равнявал на над 900 млн. лв. допълнителен приход за общините (оценка по данните за 2022 г.). Това означава, че собствените приходи на общините биха се увеличили с близо 30%, като интерактивната страница позволява този ефект да се проследи община по община. Картата показва, че много често в общините, които са в периферията на големите икономически центрове – като Своге или Раковски например, ефектът е най-голям. Това е провокирано от възможността за работа в по-развитото ядро на центъра, където трудовите възнаграждения са по-високи.

Детайлен преглед на страницата www.dvenasto.bg показва, че всички общини биха спечелили от реформата, тоест всички получават допълнителен приход. Най-нисък е ефектът в общините, които така или иначе имат високи собствени приходи – например морските общини (като Созопол и Несебър), както и в най-малките и обезлюдяващи се общини, в които просто няма хора (като Грамада и Макреш). Конкретно за втория тип общини, които срещат сериозни демографски и икономически затруднения, предложената от ИПИ промяна включва и насочването на допълнителен ресурс чрез изравнителни механизми, които да дадат възможност на местната власт да получи по-сериозна подкрепа.

Логиката на реформата е от една страна да се освободят общините да оперират със собствен ресурс и да бъдат успешни, а от друга да се насочат изравнителните механизми към най-нуждаещите се. Към момента имаме един несправедлив модел, който изсмуква ресурс от общините, прави ги напълно зависими от централната власт и европейските средства, а в същото време отново има изравнителна субсидия, която е за почти всички общини. Комбинацията от всичко това води до увеличаване на регионалните неравенства, а не до тяхното свиване. Когато общините получат дял от успеха на своята икономика и възможност да провеждат собствени политики с дългосрочен хоризонт, тогава успехът няма да е концентриран само в столицата или в най-големите градове в страната. 

На 22 ноември 2023 г. ИПИ представи 12. издание на единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България.

Регионалните профили на ИПИ стъпват на 73 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти.

Основни въпроси, обсъдени в представянето и последвалата дисусия:

• В кои области заплатите, заетостта и инвестициите са най-високи?
• Къде местните данъци са най-високи и как работи администрацията?
• В кои области са най-качественото образование и най-доброто здравеопазване?
• Защо местното правосъдие е бавно и къде престъпността е най-висока?
• Къде културният живот е най-интензивен и къде се развива туризмът?
• Какви са тенденциите в регионалното развитие и къде има потенциал?
• Защо областите се развиват по различен начин и увеличават ли се разликите?
• Кои са основните регионални предизвикателства и решения?

Правният фокус тази година беше на тема борбата с корупцията на местно ниво – доколко местната администрация успява да се бори с корупцията, ефективни ли са законовата уредба, централизацията или децентрализацията като подход.

• Пълен текст на Регионални профили: показатели за развитие – 2023
• Презентация от събитието
• Видеозапис от събитието

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването се публикуват на специализирания сайт: www.regionalprofiles.bg

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“