Новини

През последните 12 години Институтът за пазарна икономика представя изследването „Регионални профили – показатели за развитие“. Тазгодишният анализ включва 73 индикатора, разпределени в 12 категории за икономическото и социално развитие на българските области и ще бъде представен детайлно в края на месец ноември 2023 година. Една от ключовите категории е „Здравеопазване“. Тя подрежда областите в зависимост от резултатите им по 7 ключови за здравната система индикатора, като в последното издание е включен допълнително нов показател – „средна очаквана продължителност на живота в години“. Тук накратко представяме промените в позициите на всяка област за последните 5 години и се опитваме да изследваме основните причини за тях.

На национално ниво се отчита подобряване в част от наблюдаваните показатели за здравеопазване, например обслужване на населението от общопрактикуващи лекари и по-ниска детска смъртност. Броят преминали през МБАЛ болни все още е на нива, по-ниски от тези преди началото на пандемията, въпреки че за втора поредна година хоспитализациите в страната нарастват. Делът на здравноосигурените значително се подобрява, вероятно поради по-ниския регистриран брой на населението в преброяването през 2021 г. Показателят за очаквана продължителност на живота обаче за трета поредна година отбелязва намаление вследствие все още на ефекта на пандемията от ковид-19.

Какви са тенденциите по области през последните 5 години?

Източник: ИПИ

Подредбата на областите в категория „Здравеопазване“ показва някои тенденции, като само част могат да бъдат обяснени в промените в методологията на изследването и добавянето на нов индикатор, отчитащ продължителността на живота на местното население:

• Няколко области бележат рязко подобрение за последната една година – това са Шумен, Кърджали и Варна. В случаите на Шумен и Кърджали причините са много високият дял здравноосигурени лица и ниският коефициент на детска смъртност. Подобрението в класирането на Варна е свързано с високата средна продължителност на живота и значителния брой лекари – специалисти. Варна, заедно с лидера през последните години – област Плевен, е една от четирите области с медицински университет на своята територия, което в значителна степен предопределя доброто осигуряване с ресурси .
• Област Смолян за първи път оглавява класацията в категория „Здравеопазване“ през 2023 година, като възходът на областта започва преди 3 години. Причината не е само във високата продължителност на живота на населението, а и в ниската детска смъртност, сравнително доброто осигуряване с общопрактикуващи лекари и почти напълно здравноосигуреното население. Смолян успява да поддържа брой легла в многопрофилните си болници на равнището на средното за страната, независимо от планинската територия на областта и затрудненията в транспорта и придвижването. Близки до тези са и показателите на област Габрово, която отбелязва високата трета позиция за втора поредна година.
• Няколко области бележат постепенно, но стабилно подобряване в класирането – например Благоевград, Перник и Хасково. Те отбелязват подобряване в показателите за детска смъртност и приближаване до средните показатели за осигуряване с лекари, но страдат от липса на лекари специалисти и по-малък брой легла в многопрофилните болници. Последният индикатор се компенсира от географската им близост до други големи области, което вероятно позволява на населението им да търси и получава там болнични услуги.
• Няколко области за съжаление не променят значително позициите си в дъното на класацията – например Сливен, Ямбол, Силистра и Добрич. Всяка от тях регистрира недостиг на общопрактикуващи лекари и лекари специалисти, ниска очаквана продължителност на живота и висока детска смъртност. В резултат продължителността на живота на населението е една от най-ниските в страната. Трайно ниските позиции на тези области в категория „Здравеопазване“ показват наличие на структурни проблеми в управлението на местните здравни системи, но и наслагване на други фактори върху слабите здравни показатели.
• Накрая, но не на последно място, ще отбележим и силно променливите позиции на области като Видин, Стара Загора, Пазарджик и Монтана. В тях действат фактори, които краткосрочно се отразяват по-значимо на здравните показатели, например броя преминали за лечение болни и коефициента на детска смъртност (следва да се има предвид, че поради относително ниския брой на населението в някои области този показател не е толкова устойчив през годините). Възможностите за подобрение на здравеопазването в тези области са големи и следва да се използват за повишаване на здравния статус на населението и качеството на живот като цяло.

Обезпокоително е дълготрайното влошаване на показателите на здравни системи на определени места. И ако реформата в здравеопазването е поставена „на трупчета“ на национално ниво и липсва яснота в посоката на развитие на системата, то няма как това да не се отрази негативно и на другите показатели на областите, и на населението в тях. По-дълъг живот в по-добро здраве, съпътстван от качествени здравни услуги и грижа за пациента, са целите на здравната реформа, но остава да видим как те ще се реализират на практика. 

Очаквайте в края на ноември 2023 г. представяне на подробните профили на областите с анализ и оценки за всички 12 категории за икономическо и социално развитие.

Новото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие“ 2023 вече е готово и в края на месец ноември 2023 г. предстои официалното му представяне и публикуване. Изследването включва 73 показателя, разпределени в 12 категории за икономическото и социалното развитие на областите.

28-те български области изначално имат огромни различия по характерните си базови показатели. Столицата е най-многобройната с население от близо 1,3 млн. души, което е двойно повече от това във втора област (Пловдив с 634 хил. души) и цели 17 пъти – от последната (Видин със 75 хил. души). Последните области в класацията по население – Видин, Смолян, Габрово, Силистра и Търговище, вече са с по под 100 хил. души и са по-малки и от някои общини в страната, което поставя въпроса за административно-териториално реформа не само на общинско, но и на областно ниво.

Разликите в площта на областите също са значителни. Най-голямата област – Бургас е около пет пъти по-голяма от най-малките – столицата и Габрово. София и Благоевград също са сред най-обширните области.

Област Габрово се отличава в почти всички основни показатели. Освен сред най-малките по площ и население, тя е втората с най-много населени места (след Кърджали) и едновременно с това е третата област с най-висок дял на градско население (след столицата и Варна). Обяснение за това може да се търси във факта, че Габрово е първенец сред областите с абсолютно обезлюдени населени места (61 от общо 167 в страната). За сравнение Кърджали е областта с най-голям брой населени места (468 от общо 5257 в страната) и най-нисък дял на населението в градовете (41,8% при среден 73,6% в страната). Разград пък е сред областите с най-малък брой населени места (103) и най-ниско градското население (47,8%).

Тези базови показатели за областите предопределят и редица аспекти на икономическото и социалното им развитие, като възможностите за трансформация на икономиката и инвестициите, доходите и бедността, достъпът до образование и здравеопазване, културният и туристически потенциал, спецификите на инфраструктурата, осигуряването на ред и сигурност, качеството на околната среда. Всички тези категории са и част от новото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ 2023 г., а до представянето му всеки може да провери знания и наблюденията си в Регионалния куиз: кой е по-по-най сред областите.

От десетилетие демографските новини за България са почти изключително негативни – населението се стопява бързо, естественият прираст се влошава, а ковид-19 доведе до рязко повишаване на смъртността. Някои индикатори обаче дават повод за преосмисляне на поне част от общата демографска динамика, и дори за лек оптимизъм. Днес се спираме върху плодовитостта, която отбелязва значително подобрение през 2022 г. и дори се приближава до коефициента си на заместване.

Определението на тоталния коефициент на плодовитост e „средният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години) съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година“. Най-често се приема, че заместване има когато коефициентът достигне поне 2,1 – с други думи, когато средностатистическата жена има средно 2,1 деца. В средносрочен план това означава задържане на населението и демографска стабилност, а всяка по-висока стойност води до постепенно повишаване.

Плодовитостта в България се регистрира повече от век, като постига своя исторически пик в периода по време и след Първата световна война – около 5,5 деца на една жена. Следващите видими пикове са веднага след Втората световна война (около 3,5-4 деца) и през 70-те години на ХХ век, когато за последен път страната е над „заместването“ от 2,1 деца. Обратно, абсолютното дъно е достигнато в годините на най-дълбока икономическа криза в края на 90-те години - едва 1,1 деца. Оттогава насам се наблюдава лек ръст до 1,6 деца в началото на глобалната финансова криза, и до 1,78 деца през 2022 г., което е и най-високата стойност от началото на демократичната история на страната насам.

Съдейки по динамиката, повече от очевидно е кои са факторите, които предопределят динамиката на плодовитостта. В началото на ХХ век икономическата трансформация от аграрна към индустриална икономика води до бърз спад, последват от задържане през периода на Народна република България. По-краткосрочните движения обаче са свързани с много резките промени на средата – периодът след двете световни войни носи оптимизъм, обратно – стопанските шокове и висока несигурност след разпада на социалистическия строй и в хода на двете икономически кризи водят със себе си значителни влошавания. По същия начин, впрочем, може да бъде интерпретирано и задържането на плодовитостта в хода на пандемията от ковид-19.  Съответно периодът от началото на миналото десетилетие се характеризира с постепенно подобрение, а първата година след пандемията -  с подобрение със средно 0,2 деца, сред по-резките в представения исторически преглед.

Погледът към коефициента на плодовитост на отделните области разкрива значителни различия между отделните части на страната, като три области – Сливен (2,57), Ямбол (2,35) и Ловеч (2,11) – са над стойността на заместване. Най-ниските стойности на индикатора пък са в Смолян (1,33) и столицата (1,51). Подобрението спрямо десетилетие по-рано обаче е повсеместно – няма нито една област, в която се наблюдава спад, а при повечето ръстът е от порядъка на 0,2-0,3 пункта в рамките на десетилетието. Все пак  има видим контраст между областите в Северна и Южна България, като в повечето северни области подобрението е значително по-бавно.

На този етап – единично бързо повишение в рамките на една година – няма как да твърдим, че има трайно подобрение в плодовитостта и пряко обвързаната с нея раждаемост в страната. Въпреки това обаче историческата динамика ясно насочва към факторите, които влияят благотворно – повишаването на предвидимостта, премахването на екзистенциалните заплахи и общото подобряване на макроикономическата и социалната среда. С други думи, залагането на демографски цели следва да си полага цели и в тези посоки, които са далеч по-ефективни от данъчните отстъпки и преференциалните жилищни кредити.

Изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.

Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.

Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.

На територията на 16-те икономи­чески центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:

Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;

Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионална­та карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Не­себър“).

Извън очаквания лидер София и петте по-големи ико­номически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.

Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.

Подобен тип взаи­модействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта.

Източник: ИПИ на база данни от НСИ.

Онлайн издание „Икономическите центрове – 2023“ е достъпно тук.

Презентацията от представянето на анализа ще откриете тук.

 Изданието „Икономическите центрове в България - 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

След като през миналата седмица ви представихме данните за целевата субсидия за капиталови разходи за общините през 2023 г., днес в поредицата „265 истории за икономика“ разглеждаме изравнителната субсидия. Целта на този трансфер от централния бюджет е да компенсира големите разлики в собствените приходи на отделните общини. Ето защо достъп до този ресурс имат само общините, чиито данъчни постъпления на човек от населението са под 120% от средните данъчни постъпления на човек за страната към края на 2021 г. Изравнителната субсидия се изчислява по специална методика и  включва следните пет компонента:

• Първият компонент е равен на разликата между  120% от средните за страната данъчни постъпления на човек от населението и данъчните постъпления на човек за конкретната община, умножени по населението на общината.
• Вторият компонент взима предвид разходните нужди на всички общини, които получават субсидия, като разглежда следните индикатори с различни тежести: брой деца до 5 г., брой деца от 6 до 14 г., брой възрастни над 65 г. и повече, територия, дължина на общинската пътна мрежа и население. Колкото по-голям е делът на дадена община според тези показатели, на фона на общото за всички общини, получаващи изравнителна субсидия, толкова по-голяма ще е и сумата по този компонент.
• Третият компонент от субсидията е предвиден за общини, в които делът на собствените приходи през 2021 г. е бил под 25% от общите постъпления на общината за годината. Ресурсът тук се разпределя на база дела на разликата между 25-процентовия праг и реалното отношение на собствени приходи към общо постъпления спрямо общия сбор на тези разлики за общините в тази категория. Целта е да бъдат компенсирани общините, които имат силно ограничена финансова независимост.
• Четвъртият компонент е предвиден за общините, при които сборът от първите три компонента е по-нисък от общата изравнителна субсидия, получена от тях през 2022 г., като той компенсира разликата между двете стойности.
• Петият компонент е предвиден за общините, чиято местна данъчна тежест е по-висока от средната за страната, като се взимат предвид данъците върху недвижимите имоти, придобиването на имущество и превозните средства. Замисълът на този компонент е да подпомогне общините, които не успяват да генерират достатъчно местни приходи, въпреки опитите си да го направят чрез по-високи данъчни ставки.

Карта: Размер на изравнителна субсидия за общините 2023

Общият размер на изравнителната субсидия, предвиден в бюджет 2023 г., е 404 млн. лв., което е увеличение от 6,6% спрямо миналогодишната сума от 379 млн. лв. Най-голяма изравнителна субсидия са получили общините Пазарджик (7,71 млн. лв.), Русе (7,52 млн. лв.), Стара Загора (7,14 млн. лв.), Сливен (6,73 млн. лв.) и Асеновград (6,02 млн. лв.). Причината за това е, че първите два компонента от субсидията взимат предвид потребностите и населението на общините, съответно по-големите получават по-високи суми. Общо 19 общини не получават никакви средства, тъй като преминават прага от 120% средни данъчни постъпления на човек за цялата страна. В този списък се нареждат предимно общините по Черноморието и рудодобивните райони, които традиционно се отличават с високи дялове на собствените приходи, както и общините Столична и Пловдив.

Карта: Промяна в изравнителната субсидия за общините между 2022 и 2023 г., %

В сравнение с миналата година най-голям ръст в изравнителната субсидия се отчита в общините Кнежа (38,9%), Марица (35,1%), Пирдоп (30,9%), Копривщица (30,4%) и Ботевград (29,4%). От другата страна на подреждането стои община Пловдив, при която субсидията намаля със 100%, тъй като общината вече не отговаря на условията за получаване на този ресурс. След нея се нареждат 60 общини, при субсидията остава непроменена. От тях 18 не получават изравнителна субсидия нито през 2023 г., нито през 2022 г., а при останалите 42 получената сума остава в размера от предходната година. Обяснението вероятно е, че при изчислението на тазгодишната субсидия за тези общини сумата от първите три компонента е била по-ниска от субсидията за 2022 г., с което се е задействал четвъртият компонент и е компенсирал разликата. Поради този механизъм е и невъзможно дадена община да получи по-малка изравнителна субсидия спрямо предходна година, освен ако изобщо не загуби достъпа си до този ресурс поради високи собствени приходи, какъвто е и случаят с Пловдив. Средното увеличение на субсидията за страната е 6,6%, като за общо 105 общини субсидията е нараснала с по-голям темп. Наблюдава се интересно териториално разделение, при което общините в Източна България бележат много нисък или дори нулев ръст в субсидията през 2023 г., докато увеличението в общините на запад е често сравнително високо.

Карта: Изравнителна субсидия за общините на човек от населението, 2023 г.

Най-голяма субсидия на човек от населението получават общините Трекляно (933 лв./човек), Бойница (451 лв./човек), Чупрене (327 лв./човек), Невестино (300 лв./човек) и Маджарово (296 лв./човек). Като изключим общините без субсидия, най-малко на жител са получили община Благоевград (34 лв./човек), Велико Търново (34 лв./човек), Плевен (37 лв./човек), Аксаково (49 лв./човек) и Стара Загора (50 лв./човек). Средно за страната общините получават по 62 лева на човек изравнителната субсидията, като цели 234 общини получават повече, което се дължи на факта, че голяма част от населението на страната е концентрирано в малък брой големи общини без право на достъп до субсидията. Ако изключим общините без субсидия, на средно на човек за страната се падат по 97 лв., а 191 общини получават по повече от това.

ИПИ представи „Икономическите центрове в България - 2023“

10.10.2023 г. I 16.00-18.00 часа I бална зала, хотел „Интерконтинентал“ - София

Изследването „Икономическите центрове в България - 2023“ проучва концентрацията на икономическа активност в страната. На базата на показатели за предприятията, данните за пазара на труда, демографската динамика и стопанските взаимовръзки между отделните общини, то формира широки икономически центрове, които не се ограничават от административните граници на общини и области.

В първата част на събитието ще бъде представена картата и общите характеристики на икономическите центрове, както и профилът на всеки един от тях – водещи отрасли и структура на добавената стойност, инвестиционната активност, състоянието на пазара на труда. Втората част ще бъде панелна дискусия с участието на експерти.

Изследването на ИПИ ще представят Петър Ганев, старши изследовател и Адриан Николов, икономист.

• За изследването:

Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната.

• За икономическите центрове:

Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна местна икономика, а тяхна периферия са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние. На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България.

Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Изданието „Икономическите центрове в България - 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

Днес в поредицата „265 истории за икономика“ ви представяме данните за целевата субсидия за капиталови разходи за 2023 г. Субсидията е трансфер от централния бюджет към всяка община, предназначен за финансиране на различни инвестиционни проекти. Тя не включва всички инвестиционни дейности на територията на общината – самите общините използват и средства от собствени приходи за част от капиталовата си програма, много проекти се финансират чрез европейски средства, а освен това част от публичната инфраструктура се изгражда от държавата през държавния бюджет. Общият размер на всички субсидии за капиталови разходи за общините, заложен в бюджет 2023 г., е 426,31 млн. лв.[1], като това е значително увеличение (43%) спрямо миналогодишната сума от 296,3 млн. лв. Данните за разпределението на субсидията  дава представа за това доколко всяка община е зависима и разчита на трансфер от държавата за финансиране на инвестиции.

Размерът на субсидията за всяка община се определя според механизма за определяне на взаимоотношенията между централния и общинските бюджети. Първият компонент отчита с различна тежест следните показатели: брой населени места с над 10 жители (45%), дължина на общинските пътища (25%), брой на населението (25%) и територия (5%). Колкото е по-голям делът на дадена община за четирите показателя спрямо общото за страната, толкова по-голям е и размерът на субсидията по този компонент. Подходът се основава на разбирането, че повечето населени места, жители, пътища и територии налагат по-големи инвестиционни нужди.

Вторият компонент следва противоположна логика и има изравнителен характер, тъй като той предвижда допълнително средства на общините от 4-та и 5-та категория, съгласно категоризацията на общините според чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Методиката за категоризиране взима предвид множество индикатори, групирани в различни критерии – демографски (брой на населението и възрастова зависимост), урбанизационен (дял на масивните и стоманобетонните жилища), инфраструктурен (плътност на пътната мрежа, газификация, достъп до канализация и пречиствателни станции, достъп до интернет, наличност на лечебни и учебни заведения и др.), социално-икономически (данъчни приходи, безработица, заетост) и територия. Общините в категориите 4 и 5 са най-слабо представящите според разглежданите показатели и вторият компонент от капиталовата субсидия им дава допълнителен ресурс, подкрепящ сближаването с по-развитите.

Карта: Целева субсидя за капиталови разходи на общините, 2023 г.

През 2023 г. най-много средства получават именно големите общини – Столична (23,11 млн. лв.), Кърджали (6,43 млн. лв.), Габрово (6,27 млн. лв.), Стара Загора (5,84 млн. лв.) и Варна (5,73 млн. лв.). В другия край са слабонаселени общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хил. лв.), Кричим, Копривщица и Антон (по 260 хил. лв.). Общо 106 общини получават под 1 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи за 2023 г.

Карта: Целева субсидя за капиталови разходи на общините на човек от населението, 2022-23 г.

Ако обаче капиталовата субсидия се съпостави с населението на общината, подредбата изглежда много различно. Най-много средства на човек се падат в малки общини като Трекляно (2469 лв. на човек от населението), Ковачевци (797 лв.), Невестино (718 лв.), Трън (713 лв.) и Маджарово (702 лв.). Най-малко средно на човек получават в Пловдив (16 лв.), Ямбол, Столична община, Добрич и Варна (по 18 лв.) и Бургас (21 лв.). Средно за страна на човек се падат по 66 лв. под формата на капиталова субсидия (приблизително колкото в общините Айтос, Левски и Самоков), като в 215 общини този показател е по-висок. Погледнато териториално, най-висока субсидия спрямо населението получават периферни общини, особено такива по границата със Сърбия, в района на Родопите и в североизточна България, като това вероятно се дължи на втория компонент на субсидията, който цели да компенсира местата с най-слабо развитата инфраструктура.

Карта: Промяна в целевата субсидия за капиталови разходи за общини, 2022-23 г.

При всички общини в страната се наблюдава значително увеличение в размера на субсидията спрямо миналата година. Най-голям е ръстът в Брезник (51,2%), Раковски (49,3%), Хаджидимово (49%), Столична (48.8%) и Панагюрище (47,8%), а най-малко е нараснала субсидията в Челопеч (34%), Чавдар и Бобошево (34,6%), Перущица (35%) и Кричим (35,3%). Общо за страната ръстът е 43,9%, като в 99 общини той е равен или по-висок от това. Увеличението е и значително по-голямо спрямо това от миналата година, когато капиталовата субсидия средно за страната нараства само с 32%.

[1] Макар и тазгодишният бюджет да бе приет едва през лятото, описаните разходи се отнасят за цялата година, а не само за оставащите месеци от 2023 г.