Новини

По повод започването на учебната година повдигаме леко завесата на категорията „Образование“ от предстоящото издание на Регионални профили: показатели за развитие 2023 (което ще бъде представено през месец ноември).

Категорията е съставена от осем индикатора в сферата на образованието и включва данни на областно ниво от НСИ, МОН, ЦОПУО, ИПИ.

Столицата, Варна и Смолян – утвърдени първенци сред областите

През 2023 г. на челото на класацията в сферата на образованието е столицата, следвана от областите Варна и Смолян. И при трите области почти отсъстват деца, които не ходят на детска градина или училище, второгодниците са малко, студентите – много, а резултатите – добри.

Първенците се допълват от традиционно силните в образованието области – Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Габрово, Бургас.    

На дъното на класацията пък са областите Сливен, Ловеч и Пазарджик, където обхватът на детските градини и прогимназиалното образование са ниски, резултатите – сравнително слаби, студентите – относително малко.

Въпреки че изследването Регионални профили включва и други показатели (деца в детските градини, брой на студентите), тук ще се спрем на основните индикатори, оценяващи училищното образование.

В някои области делът на децата, които не ходят на училище след IV клас, все още е висок

Докато в някои области образователната система в прогимназиалния етап обхваща почти всички деца в съответната възраст (Смолян, Благоевград, столицата), в други нетният коефициент на записване в V-VII клас остава нисък през годините. През 2022 г. в областите Сливен, Добрич и Търговище той е под 85%.

Математическите способности на седмокласниците в областите се различават значително

Средният успех на Националното външно оценяване след VII клас по математика в страната през 2023 г. е 35,3 т. (от максимум 100 т.) и е абсолютно равен на миналогодишния. Отново най-добре се представят учениците в столицата с 46,6 точки. Следват областите Варна (42,6 т.), Смолян (37,6 т.) и Бургас (37,2 т.). На дъното на класация с по 25-26 т. са резултатите в областите Сливен, Видин и Разград. Тези огромни разлики между първенците и тези с най-ниски оценки са резултат от съсредоточаването на качественото обучение по математика в много малък брой училища в страната, обикновено в най-големите областни центрове, където има повече деца, по-висока конкуренция между училищата и повече ресурси. Необходимият бал за прием в математическа гимназия се различава в пъти между отделните области. Проследяването на данните за минималния бал за прием в паралелки с профил „Математика“ от тазгодишната кампания показва, че между столицата и област Плевен например разликата е 3,6 пъти.

Професионалното образование не отговаря на структурата на местната икономика

Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между образованието и пазара на труда. Разработваният от ИПИ Индекс за съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда, продължава и почти половината ученици, придобили квалификация, няма да работят това, за което са учили. Между отделните области също има огромни разлики. С най-висок резултат е столицата – 67,3 т. (от максималните 100 т.), а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 точки. Първото място на София (столица) е обусловено от високия дял както на учащите се за ППК, така и на заети в ИКТ сектора, и заедно с това – на ниския дял на учащите и заетите в селското стопанство. Столицата запазва първото си място от предходното издание на индекса. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към  сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.

Резултатите от матурата по БЕЛ намаляват, а най-слабо представящите се се влошават

Средният успех на държавния зрелостен изпит по „Български език и литература“ (БЕЛ) през 2023 г. е „Добър“ 3,93, което е с четири стотни по-нисък от миналогодишния и далеч от средните стойности от предходните години, когато е около „Добър“ 4,20. Единствените области, които тази година имат резултат над „Добър“ 4,00, са столицата (4,24) и Смолян (4,09). Най-слабо пък се представят зрелостниците в Шумен („Среден“ 3,43), Разград и Плевен.

Представянето на учениците може да се проследи и през дела на оценките под „Среден“ 3,00. През 2023 г. за България той продължава да се повишава и е 17,9%. Между първенците – столицата и Смолян с по под 7%, и област Шумен на дъното на класацията с над 30% слаби оценки, разликата е четири пъти, което показва сериозни разлики в качеството на средното образование.

ИПИ изчислява и средните резултати по общини, където пък се вижда, че резултатите на най-слабо представящите се се влошават. През 2023 г. в 80 общини средният резултат е под „Среден“ 3,00 (при 69 за миналата година). Още по-стряскащо е, че в шест общини – Земен, Крушари, Якимово, Струмяни, Хитрино и Камено – няма нито един ученик, който е успял да изкара оценка над „Среден“ 3,00.

Въпреки че тенденциите не изглеждат благоприятни, понякога слабите оценки не са ясен показател за провал на училищното образование, тъй като в повечето малки общини на матурите се явяват много нисък брой ученици и оценката на всеки от тях в голяма степен предопределя средния резултат.

Данните, с които оценяваме развитието на отделните области в сферата на образованието ясно показват кои са първенците и слабо представящите се през годините. Анализът на представянето им пък разкрива важността на пълното обхващане на децата от образователната система, на конкуренцията между училищата за ученици и ресурс, на свързването на професионалното образование с пазара на труда, на нуждата от създаване на система за стимулиране на по-висока добавена стойност на образованието и обучението.

Към края на миналата седмица беше публикувано актуалното предложение за промяна на равнището на минималната работна заплата. То е интересно по няколко причини, най-вече тъй като за първи път се прилага новият механизъм за определяне на минималната заплата, който я обвързва с динамиката на средната. Това, в контекста на високата инфлация и последвалия я бърз ръст на заплатите, води до най-големия ѝ номинален ръст за последните две десетилетия, който ще има доста по-значителни ефекти върху пазара на труда от обичайните увеличения. Това за пореден път подчертава, че приетият механизъм се нуждае от поправки и прецизиране.

Нека първо припомним как работи нововъведеният механизъм. Той въвежда изискването на ЕК за определяне на минималното заплащане като 50% от средната заплата или 60% от медианната. В случая на България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, с цел ползваните данни да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната.

Определеното с механизма равнище на минимална заплата е 933 лв., или 153 лв. повече в сравнение с 2023 г. Представена като дял от средната за отделните икономически дейности обаче, ясно личат много големи разлики. Докато новата минималната заплата представлява едва 20% от средната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, то тя достига цели 78% в сектора на хотелите и ресторантите и 66% в селското стопанство (впрочем, тези дялове са много близки до прогнозираните от ИПИ още в края на 2022 г., когато се обсъждаше въвеждането на механизма).

По-малки, но въпреки това много значителни, разлики в „покритието“ на минималната и средната заплата има и между областите. Столицата, със своя много голям пазар на труда и висока средна заплата, е единствената област, в която минималното заплащане е под 50% от средното. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при отраслите, така и при областите много ясно личи основната слабост на прилагането на настоящия механизъм – въпреки че на ниво национална икономика настина се постига 50% покритие на средната от минималната заплата, то в най-слабо развитите части на страната и сектори сближаването е много по-агресивно.

Какви последствия можем да очакваме от това? В оценката на въздействието към предложението за актуализация е включена интересна статистика – според нея броят на наетите на минимална заплата към второто тримесечие е 442 хил. души, като той намалява с 5% спрямо същия период на миналата година. Доколкото това е значителна част от общата заетост, прякото административно повишаване на доходите на тази група хора – при това с над 150 лева наведнъж – създава сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск. Тук става дума най-вече за хора в бедни или близки до бедност домакинства, в които ръстът на заплатите ще бъде насочен към повишаване на текущото потребление, оттам – към допълнителен натиск върху потребителските цени, с чиито висок ръст няколко поредни правителства се борят. Не бива да се пренебрегва и вероятността рязкото повишаване на разходите за труд да тласнат вече притиснати от влошаващите се икономически условия бизнеси към загуби и оттам – към загуба на работни места.

Не бива да пренебрегваме и самоосигуряващите се лица, чиито осигуровки и минимален осигурителен доход неминуемо ще се повлияят от размера на минималната заплата. Според последните данни на НСИ броят на самонаетите през 2022 г. е бил 883 хил. души. Въпреки че повишаването на осигуровките им би означавало значителен ръст на бюджетните приходи – и оттам, в преследването на 3% бюджетен дефицит – рязкото повишаване на минималната заплата ще означава директен спад на разполагаемия доход на самонаетите с размера на новите осигуровки.

Няма особени основания да се твърди, че в България има  директен ефект от повишаването на минималната заплата по линия на свиване на заетостта и повишаване на безработицата – с необходимото уточнение обаче, че настоящото повишение е много по-значително от тези, които сме наблюдавали в последните две десетилетия. Още по-малко основания имаме да очакваме такива ефекти в ситуация на високо и почти универсално търсене на труд и недостиг на работна ръка, в което всеки работник е важен. Не изглежда обаче изключено работодателите и работниците да се споразумеят да запазят настоящите си взаимоотношения – и заплати – но в сивия сектор, където не им се налага да се съобразяват с новите изисквания на държавата. Това, разбира се, влиза в разрез с ясно заявената цел на настоящото правителство за активна борба със сивата икономика и заплатите в плик.

Накрая, обвързването със средната заплата създава един вид самозахранващ се механизъм за растеж – по необходимост повишаването на минималната заплата води до увеличение и на средната, което при така заложения подход би изисквало ново повишение на минималната, до потенциалното им изравняване. Страничен ефект от това би било и рязко повишение на инфлацията в резултат на номиналния ръст на доходите на работещите при изоставащ ръст на производителността.

Означава ли това, че прилагането на механизъм за минималната заплата е  непременно лошо? Определено не, а настоящият е активиран във възможно най-неподходящия момент на висока инфлация и бързо, но неравномерно повишение на средните заплати. Остава обаче основният положителен ефект – отнемането на определянето на този ключов праг от договорките на синдикати и работодатели и обвързването му с обективни реалности в икономиката на страната. Означава обаче, че механизмът има ясна и видима нужда от корекция и прецизиране.

Най-простият начин за това е ползването на медианната заплата, вместо средна – както гласи и другият вариант, предложен от ЕК. Медианата е с по-плавна динамика и много по-малко податлива на екстремните стойности, които в България играят особено голяма роля в определянето на средната предвид големите разлики между секторите и регионите. Пречката пред прилагането на този метод е, че медианата се изчислява много по-рядко от средната заплата, веднъж на всеки четири години. Това обаче просто означава, че националната статистика трябва да се нагърби с по-честото следене и публикуване на още един индикатор.

Много по-важно е обаче да се обогати формулата за минималната заплата, така че да отчита много по-пълно състоянието на икономиката и пазара на труда. За тази цел трябва да се вземат предвид редица индикатори – ръстът на икономиката, промените в потребителските цени, динамиката на производителността на труда, балансът между заетост, безработица и дял на неактивните на пазара на труда… Списъкът с потенциални показатели е дълъг, а формулировката на конкретен механизъм е усилие, далеч отвъд обхвата на настоящия текст. Важно е обаче той да осигурява много по-адекватен и предвидим ръст на минималната заплата от настоящия, а при влошаване на икономическите условия и риск от ръст на безработицата – да не допуска значително повишение.

Редно е да се вземат предвид и секторните и регионалните различия. Прилагането на регионални коефициенти би позволило по-бавен ръст на минималната заплата в по-слабо икономически развитите части на страната, който да не ограничава допълнително достъпа до пазара на труда на работниците с най-малък опит и най-ниски равнища на умения. Отраслов подход също не е неподходящ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се приближава най-много до средната са именно тези с най-високи оценки на размера и дела на сивата икономика.

В заключение – първата стъпка е направена с въвеждането на формален механизъм за минималната заплата. Следващата обаче е неговото доизпипване и прецизиране така, че да внася максимално малко изкривявания на пазара на труда, каквито са неизбежни при прилагане на режим на минимално заплащане.

Кампанията по прием в VIII клас за следващата учебна година почти приключи и може би сега е подходящият момент да представим някои наблюдения над този процес и резултатите от него. Приемът в VIII клас е ключовият момент в образователния път на ученика – изборът на вид училище, профил или професия в гимназията предпоставят бъдещето (в професионален и в личен план) на детето. Този избор е силно зависим както от желанието на ученика (и родителите му) да се развива в определена област, така и от резултатите, получени от детето на Националното външно оценяване след VII клас по български език и литература и по математика. Класирането в училищата се извършва по бал, формиран за всяка паралелка поотделно като комбинация от резултатите от НВО и годишните оценки по определени предмети - между 30 и 500 точки. Това означава, че за едни и същи профили баловете за класиране и прием могат да са много различни в различните училища и области в страната.

За да илюстрираме тези различия, ще представим минималните балове на второ класиране за прием в държавните математически и природоматематически гимназии (МГ/ПМГ) в България, в паралелките с математически профил[1] по области. Второто класиране дава възможност за сравнимост на баловете за прием, тъй като то се извършва централно при един и същи списък с желания за кандидатстване за всички места в училищата. Математическият профил в МГ/ПМГ е избран поради относително лесното проследяване на сходни училища[2], с теоретично близко ниво на подготовка, което улеснява и сравняването между тях.

Какво показват данните?

• Приемът в МГ/ПМГ – а вероятно и в останалите гимназии в страната – изисква бал, различаващ се в пъти между отделни области. Между столицата и Плевен например разликата е 3,6 пъти. Само в четири области в страната минималният бал за профил „Математика“ надхвърля 400 точки. В 7 от 25 области минималният бал е под 200 точки.  Две регионални управления на образованието не предоставят информация за минималните балове на никой от отделните етапи на класиране – Хасково и Кърджали. В една област – Монтана – няма нито една паралелка с математически профил, независимо че в град Монтана има природоматематическа гимназия. 
• Като цяло профилирането в математиката не е сред масовите желания на ученици и родители. С изключение на няколко гимназии в столицата и математическите гимназии във Варна, Бургас и Русе, в които се наблюдава голяма конкуренция за прием, в останалите математически гимназии приемът е с постижими, сравнително ниски резултати. А дори и в София, извън двете математически гимназии (СМГ и НПМГ), паралелки с математически профил почти не се предлагат, а където се предлагат, баловете им са по-скоро посредствени. Предлагането е следствие на търсенето, така че можем да направим извод, че изборът на профилиране в областта на математическите науки е водено не от желанието на учениците да развиват и специализират тези свои умения, а от името и статута на училището. Този извод се доказва и от относително малкия брой ученици, явяващи се всяка година на профилирана матура по математика след завършване на средно образование.
• Дори извън математическия профил, сравнително по-ниските балове в повечето провинциални училища за аналогични паралелки показват, че „истерията 7 клас“ вече не е реалност навсякъде в България. Вероятно подготовката, започваща година или две години преди явяването на НВО и значителното количество средства, отделени за частни уроци, школи и допълнителни занимания е непозната за все по-голяма част от учениците и семействата им. А това всъщност е добра новина.

В заключение ще отбележим, че сериозните различия в приемните балове в сходни профили неминуемо имат за резултат и различия в качеството и резултатите на изхода. А качеството на образованието – на национално, но и на регионално ниво, остава важна задача за образователното министерство. За разработване и въвеждане на адекватна система за оценка и стимулиране на доброто качество обаче все още само се говори.

[1] Някои бележки по данните: 1) За Силистра, Добрич и Ямбол са представени резултатите на първо класиране, тъй като за второ класиране в избраните  паралелки няма свободни места. За Добрич е представен балът на математическата паралелка в СУ „Стефан Караджа“, тъй като в природоматематическата гимназия в Добрич няма паралелка с математически профил. 2) В Търговище няма математическа гимназия, използван е балът на паралелка с профил „Математика“ в 1-во СУ „Свети Седмочисленици“, тя е и единствената в областта. 3) За област Кюстендил РУО представя данни за училищата, а не за отделните паралелки. Използван е минималният бал на Природоматематическа гимназия "Проф. Емануил Иванов", гр. Кюстендил.  4) За Хасково и Кърджали няма данни. 5) В отделни области – например София (град) и Стара Загора, има по две математически гимназии, като в таблицата са представени математическите им паралелки с по-нисък минимален бал.

[2] Чуждоезиков профил и профил „Природни науки“ например са по-трудно проследими, тъй като разнородни училища ги предлагат на ученици

Един от основните фокуси на ИПИ е регионалното развитие в страната. Уникалното по своя обхват и дълбочина изследване „Регионални профили: показатели за развитие“ се издава вече повече от десет години и проследява икономическото и социално развитие на областите, а инициативата „265 истории за икономика“ – това на общините.

Всички данни показват, че София продължава да е основния икономически двигател в страната. Именно в столицата се създава около 40% от брутният вътрешен продукт и толкова от общата произведена продукция в България, тя привлича и около половината от всички инвестиции, както местни, така и чуждестранни.

При сравняването на областите и общините често се налага да изключваме данните за столицата при някои показатели, защото нейното развитие е толкова по-силно, че изкривява значително средните стойности и не позволява да се видят другите силни общини или действителната ситуация за много бизнеси и граждани. Така например област Пловдив е втората област с най-висок брутен вътрешен продукт, но той е почти шест пъти по-нисък от този в столицата. Когато безработицата в страната е ниска, това обикновено означава, че в столицата на практика отсъства, но на други места може да остава висока. Нарастването на средната заплата за страната пък може да е резултат от ръст на големия пазар на труда в столицата, докато в останалите региони тя може и да остава без или с минимална промяна. Когато пък се говори за все по-голямата роля на високотехнологичните производства в страната, често се забравя, че извън столицата индустрията е секторът, който основно създава благосъстояние и осигурява заетост и доходи. 

Какво ще стане със средните стойности на някои основни икономически показатели, ако извадим София от сметките?

Няколко уточнения: Първо, регионалната статистика се публикува с голямо закъснение и последните данни за избраните показатели са за 2021 г., и второ, в абсолютна стойност разликите са още по-фрапиращи, но относителната стойност на показателите – претеглени през броя на населението – показва икономическото развитие по-реалистично.

Брутен вътрешен продукт

Брутният вътрешен продукт (БВП) в столицата е над 59 млрд. лв. през 2021 г., което представлява 43% от общата стойност за страната.

БВП на човек от населението в София (столица) е 45,2 хил. лв., което е над два пъти повече от втората област – Стара Загора и около пет пъти от последните в тази класация – областите Хасково и Силистра. Именно заради високото ниво на БВП на столицата, средното ниво на този показател е толкова изтеглено нагоре (20,2 хил. лв. на човек), че единствено тя е над него.

Ако извадим София от сметките, средният БВП на човек от населението в останалите области е 14,3 хил. лв. и осем области биха минали „над чертата“ - Стара Загора (20,2 хил. лв.), София (19,3 хил. лв.), Варна (17,9 хил. лв.), Враца (17,8 хил. лв.), Габрово (16,5 хил. лв.), Бургас (15,8 хил. лв.), Пловдив (15,5 хил. лв.) и Русе (15,1 хил. лв.).

 Произведена продукция

Стойността на произведената продукция в София е близо 81 млрд. лв. през 2021 г., което е 38% от общия продукцията в страната.

На човек от населението стойността на произведената продукция в столицата е 61,9 хил. лева. Средната за страната стойност пък е 31,2 хил. лв. на човек и в още четири области произведената продукция е над нея - София (57,1 хил. лв.), Стара Загора (34,0 хил. лв.), Пловдив (32,3 хил. лв.) и Русе (32,1 хил. лв.).

Ако извадим София от сметките, средната стойност на произведената продукция в останалата част от страната би била  24,1 хил. лв. на човек, което ще добави още три области „над чертата“ - Габрово (30,2 хил. лв.), Враца (29,0 хил. лв.) и Варна (26,7 хил. лв.).

Разходи за дълготрайни материални активи

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в София са над 10 млрд. лв. или 48% от общите разходи за цялата икономика на страната през 2021 година.

При средни разходи за ДМА от 3,1 хил. лв. на човек от населението общо в страната само три области са над тази стойност - столицата (7,8 хил. лв.), Пловдив (3,4 хил. лв.) и София (3,2 хил. лв.).

Ако извадим София от сметките, средните разходи за ДМА в страната биха били 2,0 хил. лв. на човек и цели дванадесет области се присъединяват към групата „над чертата“ – Бургас, Варна, Стара Загора, Русе, Смолян, Габрово, Пазарджик, Плевен, Велико Търново, Ямбол, Силистра и Разград.

Преки чуждестранни инвестиции

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в столицата са близо 15 млрд. евро с натрупване към края на 2021 година и са над половината от общите за всички нефинансови предприятия в България.

Средните ПЧИ на човек от населението за страната са 4,1 хил. евро и само три области са над тази стойност - столицата (11,2 хил. евро), София (7,3 хил. евро) и Бургас (5,6 хил. евро).

Ако извадим столицата от сметките, средната стойност на ПЧИ на човек от населението би била 2,4 хил. евро и още шест области ще се откроят над средното ниво – Стара Загора, Габрово, Пловдив, Варна, Търговище и Кърджали.

Изключването на София от сметките по никакъв начин не променя и не подценява икономическото и социалното развитие на столицата, но позволява да се откроят добрите показатели и на други области. Така, въпреки че дори не достигат средните за страната стойности, в случая трябва да се отбележат силното икономическо развитие в областите София и Стара Загора, високо продуктивната индустрия в Габрово и Враца, интензивната бизнес активност в Бургас и Русе, привлечените чужди инвестиции в Пловдив и Варна. 

С изданието „Регионални профили: показатели за развитие“ 2022 г. ИПИ подготви и фейсбук рубриката „Не е само София“ – поредица, в която споделяме регионалните успехи, които по-рядко се споменават. В 12-те категории от анализа различни области се открояват с добри показатели и благоприятни тенденции – Габрово в „Доходи и стандарт на живот“, Велико Търново в „Пазар на труда“, София – в „Инвестиции и икономика“, Пазарджик в „Инфраструктура“, Видин в „Местни данъци“, Добрич в „Администрация“, Варна в „Демография“, Смолян в „Образование“, Плевен в „Здравеопазване“, Търговище в „Ред и сигурност“, Бургас в „Околна среда“ и Русе в „Култура“. Предстои да видим представянето на областите в тазгодишното издание на изследването, което ще бъде публикувано в края на година.

Всяка година ИПИ обработва и публикува информация за разпределението на европейски средства по области и общини в рамките на изследването „Регионални профили: показатели за развитие“. Това проучване е от съществено значение, тъй като европейските средства са голям и важен ресурс за капиталови инвестиции, осигуряващи качество на живот, бизнес среда и  развитие, но в същото време тяхното изплащане не винаги е насочено там, където е най-нужно. 

Към 30 юни 2023 година в България са изплатени над 25 млрд. лева европейски средства по оперативните програми.

На областно ниво най-много средства в номинално изражение са усвоени в столицата – почти 5,5 млрд. лева. В още три области изплатените суми са над 1 млрд. лв. – Пловдив (1,4 млрд. лева), Благоевград (1,2 млрд. лева) и Бургас (1,0 млрд. лева). Най-малко пък са усвоените средства в областите Търговище (малко над 165 млн. лева), Перник и Кюстендил (по 192 млн. лева).

Основните проекти, по които са изплатени най-много европейски средства, включват:

• Разширение на метрото в столицата;
• Модернизиране на градския транспорт в София, Бургас, Варна и Русе;
• Изграждане на автомагистрала „Струма” и на автомагистрала „Европа“;
• Подкрепа на малки и средни предприятия, засегнати от противоепидемичните мерки, основно в столицата;
• Подобряване на водната инфраструктура в Плевен, Добрич, Пловдив, Враца, Силистра, Бургас и др.;
• Подкрепа за покриване на основните нужди на бежанците от Украйна в столицата;
• Развитие на Национален център по мехатроника и чисти технологии в столицата;
• Изграждане и реконструкция на училища и детски градини в Столична община;
• Подобряване на градската среда в Стара Загора.

Отнесени към броя на населението изплатените средства достигат средно 2836 лв. на човек – или с 13% повече в сравнение със сумата към 30 юни 2022 година. Отново най-много изплатен финансов ресурс е в столицата (4176 лв.), следвана от областите Габрово (4021 лв.), Благоевград (3925 лв.) и Враца (3434 лв.). Спрямо 2018 г. изплатените европейски средства нарастват с от 10 до 17% годишно и до този момент общата им стойност почти се е удвоила.

Карта: Изплатени средства по европейските фондове, 2007 - 06.2023 г.

Прегледът на базите данни в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020) позволява проследяване и сравнение на изплатените суми по европейски програми и по общини.

На общинско ниво ясно се откроява една община с над 8 хил. лв. средно на човек от населението – Добрич (град). Следват общините Бяла (Варна) и Свиленград, където евросредствата са над 6 хил. лв. на човек. Топ 10 се допълва от общините Малко Търново, Костинброд, Приморско, Белене, Хисаря, Созопол и Враца с по над 5 хил. лв. на човек. Общините с по под хиляда лева средно на човек са 70, като най-малко са изплатените средства в Дулово и Хитрино – по под 400 лв. на човек от населението.

Карта: Изплатени средства по европейските фондове на човек от населението, 2007 - 06.2023 г.

Важно е да се отбележи, че инвестициите , финансирани със средства от ЕС често имат ефект в повече от една община извън тази, в която са реализирани и отчетени. Примери за подобни проекти са изграждането на компостиращи инсталации и подобряването на водните цикли.

От разгледаните данни можем да стигнем до заключението, че има доста голяма разлика между общините по отношение на изплатени европейски средства на човек – индикатор за изразено икономическо разграничение между тях. Нещо повече, предвид ограничения административен капацитет, в много случаи общините предпочитат да изпълняват европейски програми за подобряване на инфраструктурата, които дават незабавен и разпознаваем ефект, за сметка на полагане на дългосрочни усилия за привличане на нови частни инвестиции и подобряване на бизнес средата.

Най-често прегледът на класирането на училищата на различните изпити се фокусира върху най-добрите и най-желаните училища. По-малко внимание се обръща на тези с най-слабите резултати, въпреки че именно в тях са заключени истинските проблеми и провали на образователната система. По тази причина в настоящия текст правим кратък преглед на най-долния край на разпределението, в опит да представим някои важни наблюдения.

На пролетната сесия на зрелостния изпит по български език и литература училищата със среден резултат чисто Слаб (2)[1] са 21. Броят им е намалял с 6 спрямо предишната година, но въпреки това самото им съществуване е белег за наличие на системни провали. Докато в няколко от тях на изпита се явяват по 1-2 деца, в други има по 10-12, където вече трудно причината за провала на зрелостния изпит може да се търси в отделните ученици. Общият брой на учениците, положили изпита в такива училища, пък е бил 115.

Трудно може да се търси регионално разпределение – сред училищата с пълни двойки са и такива в села като Хитрино и Якимово, в по-малки областни центрове като Благоевград и Кърджали, но и едно училище в Пловдив и две в София. Много ясно обаче личи, че слабото им представяне не е ограничено само до изпитите по български език и литература – средният им успех и на почти всички други зрелостни изпити е чисто Слаб (2), а нито един ученик от тях не се е явил на ДЗИ по математика. Не може и да се направи и ясно разграничение по типа на училището – доколкото 42-ма от 115-те ученици са се явили на изпит по професионална квалификация, то можем да допуснем, че останалите са учили в профилирани паралелки.

Леко увеличение има обаче в броя на училищата, в които средната оценка е под Среден (3) – тоест тези, в които има ученици с оценка, различна от Слаб (2), но училището взето заедно не би издържало зрелостния изпит. Такива са 318 училища през 2023 г., леко повишение спрямо 307-те миналата година. Общият брой на учениците в тях е бил 7702 или приблизително 16% от всички, положили изпита в страната.

Разпределението на тези ученици между областите в страната ясно демонстрира много големите различия между резултатите на отделните регионални образователни системи (с всички, разбира се, уточнения доколко матурите са подходящ измерител за това). Очаквано, номиналните струпвания на ученици в училища със средна оценка под Среден (3) са в големите области – в Бургас в такива са учили 730 зрелостници в 22 училища, в Пловдив – 598 в 26 училища, във Варна – 501 в 18 училища.

Дяловете сред всички ученици, положили изпита обаче, са далеч по-показателни – докато в Смолян в училища с под средна оценка Среден (3) са учили едва 1,9% от всички ученици, в Габрово – 4,2%, в столицата – 4,8%, то в Ловеч същият дял надхвърля 39%, в Шумен – 38%, в Кюстендил достига 35%. Това означава, че достъпът до училищно образование, което осигурява поне покриването на минимума, е изключително неравномерно разпределен между отделните части на страната.

Показателен е и изборът на втори зрелостен изпит в най-слабите училища на страната. Сред всички 7,7 хиляди ученици в училищата с под Среден (3) да се яви на матура по математика е избрал само един. Това навежда на възможните изводи, че този фундаментален предмет или практически не се преподава в профилирана подготовка извън специализираните елитни училища, или нивото му извън тях е изключително ниско, а интересът на учениците – нулев. Същевременно значителна част от учениците в най-слабите училища са се явили на някой от трите изпита за професионална квалификация – почти 5,5 хиляди[2], което отново посочва към значителна разлика между качеството на образованието по общообразователните предмети в средните и професионалните училища и паралелки.

Това разбира се не означава, че и извън областните центрове и елитните училища няма интересни позитивни примери, които следва да бъдат анализирани, а опитът им – възприет. Тъкмо обратното – прегледът на данните откроява училища като профилираната гимназия в Елхово, която постига най-високия среден резултат по математика, езиковата гимназия в Смолян или природо-математическата гимназия във Враца. Всички те постигат много високи резултати сред достатъчно голям брой ученици, че да няма как да се отрече видимото влияние на образователния процес и преподаването в самото училище върху тях. Именно върху тези примери следва да се съсредоточи анализът, а реформата в училищното образование да приложи техните практики върху най-изостаналите училища.

Въпреки това, представеният тук бърз преглед много ясно посочва един от основните проблеми, от които страда българското училищно образование. Докато водещите училища  в страната обучават най-добрите ученици и са в състояние да се конкурират на световно ниво, почти 1/3 не са в състояние да осигурят базисна грамотност на учениците си. Именно фокус върху изоставащите училища и ученици обаче може да доведе до рязка промяна както в средното качество на образованието, така и впоследствие върху знанията и уменията на работната сила и стопанското развитие на страната.

[1] Това означава, че всички ученици, явили се на изпита, са получили оценка слаб (2).

[2] Тук трябва да вземем предвид и обстоятелството, че  професионални паралелки има и в училища, които формално не са определени като такива.

На 6-ти юли 2023 г. ИПИ публикува анализ „Местните форми за борба с корупцията на местно ниво – между централизацията и децентрализацията”.

Пълен текст на анализа можете да откриете ТУК.        

Преустановяването на личното облагодетелстване на лица, упражняващи властнически функции, включително и лица от местната администрация при изпълнение на служебните им задължения, е цел, която обществото отдавна иска да види постигната.

Настоящият анализ има задачата да проследи регламентацията и практиките по приложението от страна на общинската администрация на разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) в частта, уреждаща административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация.

Изследването е и поредното, насочващо вниманието към процесите, протичащи на общинско ниво като част от регионалната инициатива[1] на ИПИ.

Важността на такова изследване се определя с оглед на заявените намерения от страна на политическите сили и участниците в политическия процес да изменят и допълнят регламентацията на тази област, пропускайки тази тема.

В настоящото изследване направихме запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация до всички 265 общини в Република България за приложението на закона за периода 01.01.2019 г. – 01.01.2023 г., тоест за действащия режим по ЗПКОНПИ.

Резюмирайки получените отговори от 75% от общините изглежда, че

На общинско ниво всички задължени лица подават редовно декларации за конфликт на интереси; при проверките на декларациите не се установяват несъответствия; гражданите не виждат корупционни практики, за които да подават сигнали; не се открива завишен корупционен риск при проверка на единичните сигнали; на практика няма никакви установени конфликти на интереси.

В същото време, изследване на „Прозрачност без граници“ показва[2], че според 11,3% от анкетираните, местната власт е вземала участие в корупционни практики. Друг анализ[3] на организацията от 2018 г. посочва, че според анкетираните втората най-важна задача за новосформираната нова антикорупционна комисия е „Разследване на корупция в местната власт“ (63,7%). Пак там, политическите и роднински назначения, конфликтът на интереси и търговията с влияние в местната власт са посочени от 54,2% от анкетираните като основен проблем, който трябва да се адресира.

Този рязък контраст между усещанията и очакванията на гражданите, както и техните усилия от една страна и приложението на антикорупционното законодателство от общините показва, че сегашната система за борба с корупцията на местно ниво НЕ РАБОТИ. Това не е изненада, но настоящото усилие доказва на практика това, което усещат гражданите.

Конкретните данни показват, че:

• За последните три години в цялата страна около 340-350 служители от общинската администрация не са подали декларации в срок;
• С доклади за съответствие са приключили много голяма част от проверките (над 99%), като с доклад за несъответствие са приключили 5 проверки – три в Свиленград и по една в Радомир и Алфатар. 
• Сигналите с данни за корупционно нарушение или за конфликт на интереси по смисъла на ЗПКОНПИ за лица от местната администрация, подадени в общините за 2019-2022 г. са общо 46 за всички общини;
• Само при един от сигналите, подаден за периода, е установено наличие на завишен корупционен риск;
• Конфликт на интереси е установен веднъж в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г., а за 2022 г. по веднъж в Шабла и Радомир. Съответно установени случаи с данни за извършено престъпление през разглеждания период са налице в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г.

На база на емпиричното изследване може да се направи извод, че държавата не желае да регламентира уредба, която по задоволителен и задълбочен начин да разреши корупционните зависимости на местно ниво. Това води до практическия отказ гражданите и заинтересованите страни да подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.

[1] За достъп до всички регионални анализи и данни виж тук – www.regionalprofiles.bg. Проектът на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

[2] Виж тук.

[3] Виж тук.