Новини

След пандемията почти всички местни икономики на Варна бележат бързо и стабилно възстановяване. Въпреки това обаче големите неравенства между лидерите Девня и община Варна и останалите малки периферни общини остават. Пазарите на труда също бележат прогрес, но остават зад показателите на лидерите в страната. Образователната структура и представянето на местната образователна система са сред конкурентите предимства на областния център, но поставят значителни предизвикателства в периферията и малките общини. На фона на повечето северни области Варна се представя относително добре демографски и привлича население от съседите си.

• Икономическите неравенства на Варна

В унисон с положителните тенденции в страната като цяло, почти всички общински икономики в състава на област Варна бележат значителен икономически ръст през 2021 г., годината на отърсване от щетите на ковид пандемията. Ръстът обаче далеч не е равномерен – лидер е индустриалния център Девня, с 36% повишение на добавената стойност на годишна база, както и по-малките общини Бяла и Ветрино с по 35% и 32% съответно. И в трите водещи общини двигателите на растежа са различни – докато при Девня водеща роля играе възстановяването на преработващата промишленост, то при Ветрино става дума за ръст в транспорта, при Бяла – в земеделието. Останалите общини в състава на областта бележат значително по-умерен ръст, като повечето са в диапазона между 10-20% повишение в рамките на годината. При три от тях обаче – Аврен, Белослав и Вълчи дол се наблюдава истински срив на локалната икономика, със спад на добавената стойност от 70-75% на годишна база. Рано е да се твърди обаче за трайно изоставане, доколкото данните за 2021 г. може да се движени от стопански проблеми в отделни чувствителни отрасли (в случая на Белослав – енергийният) и дори конкретни предприятия в най-малките общини. Областният център пък регистрира относително добър ръст от 10% на годишна база.

Варненска област – отчасти заради големия си размер, отчасти заради струпванията на успешни предприятия в части от нея – е сред областите с най големи икономически неравенства в страната. В състава ѝ влиза Девня, която е втора в страната с 69 хил. лв. добавена стойност на човек от населението, единствено зад Раднево сред общините за които има публични данни. Областният център също се представя относително добре, с 11 хил. лв. добавена стойност на човек, но извън Аксаково и Ветрино останалите общини са с под 4 хил. лв. на човек  което ги поставя в групата на слабо развитите. Номинално най-голямата местна икономика е тази на община Варна, с 3,7 млрд. лв. добавена стойност през 2021 г., следвана от тази на Девня – 586 млн. лв. и Аксаково, със 170 млн. лв., а останалите регионални икономики са относително малки по размер. Силното представяне на Варна, която я поставя на водеща позиция сред областните икономки на Северна България е до голяма степен движено от здравословния микс от различни стопански дейности – от преработване и енергетика през търговия и туризъм до високотехнологичния сектор, който постепенно излиза извън границите на столицата.

• Ръстът на инвестициите

Подемът от 2021 г. закономерно е съпроводен и с ръст на инвестиционната дейност на предприятията във Варна. Значителен спад в разходите за закупуване на машини, земя и сгради на годишна база се наблюдава единствено в Провадия, а Девня остава без промяна спрямо 2020 г. В някои от малките общини обаче има неколкократен ръст, най-видим във Вълчи дол (215%), както и Бяла (196%) и Ветрино (173%), но при тях базата през 2020 г. е относително ниска. В относителен план безспорен лидер е Девня, с 12 хил.лв./човек разходи за дълготрайни активи през 2021 г., следвана от Ветрино с 5 хил. лв./човек, а областният център остава относително назад, с 2,6 хил.лв./човек. В абсолютно изражение обаче община Варна е лидер, като в нея са реализирани инвестиции на стойност 906 млн. лв., а сред останалите общини 100 млн. лв. достига единствено Девня. Най-слабо се представят Суворово и Аврен.

На този фон, значителна част от малките общини – Суворово, Провадия, Долни Чифлик, Аврен, в това число и Девня – отбелязват отлив на чуждестранни инвестиции през 2021 г. спрямо предишната година. За сметка на това пък община Варна регистрира 17% ръст, до 714 млн. евро, или 2 хил. евро/човек през 2021 г. В повечето общини присъствието на чужди капитали е относително ниско – единствено Бяла се представя относително добре, с 3,5 хил. евро/човек, а Девня и по този показател е сред рекордьорите в страната, с 87 хил. евро/човек, или номинално 740 млн. евро. За разлика от другите две морски области, Варна се характеризира с по-слабо усвояване на средства от европейските фондове, като изключение тук е община Белослав.

• Възстановяването на пазара на труда

Както при макроикономическите показатели, и на пазара на труда Девня е лидерът на Варненска област. Делът на наетите по трудово и служебно правоотношение в общото население на 15 и повече години е 82% през 2021 г., но това отразява много високата ежедневна трудова миграция към общината. Относително добре се представя и областният център, с 42% наети сред населението на 15 и повече, но всички останали общини са с под 30%, а най-слаб резултат имат малките общини Аврен, Долни Чифлик, Дългопол – по 13-14%. Спрямо 2020 г. тенденцията е към ръст в почти всички общини, но не особено висок, най-вече тъй като варненските общини не претърпяха толкова тежък удар върху пазара на труда, колкото тези в другите черноморски области.

Възстановяването личи много ясно и в динамиката на безработицата, като през 2021 г. според данните на Агенция по заетостта нито една община не отбелязва ръст на годишна база. Най-големите спадове са в малките общини – Долни чифлик (-4,1 пр.п.), Дългопол (-3,3 пр.п.), Провадия (-3 пр.п.), но въпреки това остават с относително висока безработица. Най-добре тук се представя областния център (3% от активното население), Белослав (3,3%) и Аксаково (5,3%). На фона на равнището на икономическо развитие в областта като цяло обаче безработицата остава относително висока, най-вероятно в следствие на по-ниско търсене на труд и разминаване в уменията на безработните.

Благодарение на преброяването, проведено през 2021 г. разполагаме и с данни за общата заетост на общинско ниво. Има видими разлики спрямо дела на наетите, като тук лидер е областният център (55% заети сред населението на 15 и повече години), следван от Белослав (51%), Аврен (47%), Бяла и Девня (46%). Най-ниска заетост се наблюдава в малките общини  - Дългопол (31%), Вълчи дол (32%), Аврен (34%). В сравнение със централизацията в много области, Варна има относително равномерно разпределение на местните трудови пазари – очаквано най-много заети има в областния център (272 хил.), но значителни струпвания на работещи има и в Аксаково (17 хил.), Провадия (16 хил.), Долни чифлик (13 хил.). Прави впечатление, че това са общини близки го големия град, което означава че и тук водещ фактор е ежедневната трудова миграция до областния център.

Различните нива на икономическо развитие неизбежно водят до големи диспропорции в заплатите във варненските общини. През 2021 г. разликата между водещата по брутно месечно заплащане Девня (1947 лв./месец) и най-слабо представилата се Ветрино (934 лв./месец) е над двойна. Относително високи са и заплатите в Белослав (1514 лв./месец) и областния център (1443 лв./месец), но повечето общини се разполагат в диапазона между 1000-1200 лв./месец.

• Предизвикателствата на образованието

Преброяването дава и поглед към образователната структура на общините, което също насочва към определени фактори, които ограничават потенциала за растеж. По линия на висшистите, сред населението на 7 и повече години делът им е висок единствено в община Варна – 37%, но в повечето общини той е в порядъка 10-15%, най-нисък в Девня и Дългопол, по едва 7,5%. Ясно личат и общините с индустриален фокус, по високия дял на хората със средно образование – в Девня те са 54%, в Белослав – 56%. Повод за притеснение е обаче струпването на хора с основно и по-ниско образование в част от малките общини – в Дългопол те са цели 56%, в Долни чифлик – 53%, във Вълчи дол – 46%. Тези общини са и с много голям дял на неграмотните, по над 3% от населението на 9 и повече години, в пъти над средното за страната. Тези са и общините, които в бъдеще ще срещат сериозни проблеми пред развитието си, тъй като интегрирането на хора с ниско образование и умения в съвременния пазар на труда става все по-трудно, работните места подходящи за тях – все по-малко.

Този извод се затвърждава от големите разлики в постиженията на изпитите в хода на училищното образование. Със средна оценка над Добър (4) на последния зрелостен изпит по БЕЛ е единствено областният център, а училищата в редица общини – Провадия, Суворово, Аксаково, Вълчи дол са под Среден (3), много от останалите са близо до тази оценка. Сходно е и разпределението и на външните оценявания след 7 и 10 клас. Възможно обяснение тук е изтеглянето на по-добрите ученици от водещите училища в община Варна, които са сред най-силните в страната, но това засилва големите неравенства на пазарите на труда и в икономическото развитие в състава на областта като цяло.

• Неравномерната демография

Общините в състава на Варна следват общите негативни демографски тенденции, но се представят относително добре на фона на много други, особено в контекста на Северна България. Всички общини регистрират спад на населението между двете преброявания през 2011 и 2021 г., но с много различни темпове. Най-малък спад се наблюдава в Аврен (-3,2% за десетилетието), и Аксаково (-4,5%), но в най-бързо свиващите се общини той приближава ¼ от цялото население (Вълчи дол) и 1/5 (Долни чифлик, Провадия). Областният център от своя страна намалява със 7% за същия период.

Тази динамика е движена от тенденции в естествения прираст и миграцията. Очаквано естественият прираст е отрицателен в цялата област, но варира от -7‰ в областния център до -28‰ във Ветрино през 2021 г., като почти всички общини са с над -10‰. И тук ясно личи влиянието на ковид-19, който влошава естествения прираст в областния център с 3 пр.п. в рамките на година, в  по-малките общини – с 5-7 пр.п. В този смисъл можем да очакваме подобрения след свиването на свръх смъртността.

Миграционните процеси се отразяват разнопосочно в отделните общини. Докато през 2020 г. всички освен областния център нарастват в резултат на механично движение, през 2021 г. тенденциите до голяма степен се нормализират и носят 8‰ механичен прираст в община Варна и относителен баланс в останалите общини. Важно е да отбележим също, че на областно ниво Варна е нетен реципиент на мигранти, особено от близките северни области, което повишава потенциала за икономическо развитие.

Автор: Адриан Николов

Последните години са бурни за икономиките на Бургаските общини – през 2020 г. те понесоха един от най-тежките удари на кризата в цялата страна, но пък през 2021 г. се връщат към бърз растеж, заради възстановяването на туризма и преработващата промишленост. Сред основните предимства на областта е добрата демографска структура, но пък има видими предизвикателства от гледна точка на образованието и уменията, както и в качеството на местното училищно образование.

• Бързото възстановяване на бургаските икономики

Годината на пандемия беше особено тежка за локалните икономики на Бургас по две линии – силното свиване на туризма и изчезването на чуждестранните посетители от една страна и острото повишаване на несигурността в търсенето на продукцията на преработващата промишленост. Само в рамките на една година, между 2019 и 2020 г. област Бургас загуби 17% от брутния си вътрешен продукт на човек от населението, което я постави на последно място по дългосрочен растеж на икономиката сред всичките 28 области на страната. През 2021 г. обаче областта реализира и едно от най-бързите възстановявания в страната, като добавя 4,4 хиляди лева БВП на човек от населението, до общо 15,8 хиляди лева/човек. Ако съдим по тенденциите както в туризма, така и в основните производства на областта през 2022 г. имаме всички основания да смятаме, че положителната тенденция в Бургас продължава и през изминалата година.

Това обаче в никакъв случай не означава, че равнищата на стопанско развитие или пък темповете на възстановяване в състава на областта са равномерни. Между 13-те общини, които формират Бургас нивото на икономическо развитие варират от 9,9 хиляди лева/човек добавена стойност в нефинансовия сектор в Бургас и 8,5 хиляди лева/човек в Несебър за 2021 г. до едва 1,7 хиляди лева/човек в Сунгурларе и 1,9 хиляди лева/човек в Айтос – с други думи, разликите между лидерите и най-слабо развитите общини са почти 5 пъти.

В номинално изражение най-голямата местна икономика е тази на областния център Бургас – малко над 2 милиарда лева, следвана от тази на туристическия център Несебър (257 милиона лева) и Карнобат (150 милиона лева). В годината на бързо възстановяване само две общини – Сунгурларе и Карнобат регистрират спад на добавената стойност, като в Карнобат свиването е минимално – с 4%, на фона на 24% спад в Сунгурларе. Водещи по ръст пък са Средец (68% ръст), Малко Търново и Несебър (по 40% ръст) и самата община Бургас (39% ръст). Икономическият профил на общините е разнообразен – преработващата промишленост се съсредоточава в преработването на петрол и автомобилната индустрия, но водеща роля играе и туризмът. Областният център пък е сред лидерите в услугите и основните градски центрове в страната.

• Ръстът на инвестициите

След значителното забавяне през пандемичната година, в контекста на бързото възстановяване общините в Бургас регистрират и повсеместен ръст на инвестициите. Измерено през годишните разходи на предприятията за дълготрайни материални активи, повишението в инвестициите се вижда най-ясно в малките общини Камено (+96%) и Царево (+97%). В почти всички общини ръстът на инвестициите на годишна база са от порядъка на 30-50%, с изключение на южните Созопол (12%) и Приморско (без промяна), а в областния център разходите за земя, сгради и машини растат с 41%. Очаквано инвестиционните разходи са съсредоточени в най-голямата локална икономика – областният център – където в рамките на 2021 г. са реализирани инвестиции на стойност 796 милиона лева. В Несебър са инвестирани 129 милиона лева, в Поморие – 73 милиона, а в Карнобат – 41 милиона, но в останалите общини размерът на инвестициите е относително малък, в диапазона 15-20 милиона лева. Отнесени към населението пък най-интензивна е инвестиционната дейност в Несебър, с 4,3 хиляди лева разходи за ДМА на човек, както и в Бургас – 3,9 хиляди лева.

На фона на значителните разходи реализирани през годината в повечето общини общият обем на чуждестранните инвестиции остава относително непроменен. Очаквано и тук лидер е Бургас, с малко над 2 милиарда евро ПЧИ, или 9,9 хиляди евро на човек от населението, но в общината се регистрира лек спад спрямо 2020 г. По-значително присъствие на чужди капитали има и в Несебър – 113 милиона евро, както и в Карнобат – 33 милиона евро. Значителен позитивен тренд пък се наблюдава в Приморско – 32% ръст за година, но от много ниска база. Няколко общини в състава на Бургаска област са сред лидерите в страната по усвояване на средства от европейските фондове, като Приморско и Созопол са с над 5 хиляди лева на човек от населението, Поморие – 4 хиляди. Значителна част от тези европейски инвестиции обаче са от най-ранните програмни периоди, когато крайморските градове разработваха пречиствателни станции за питейна вода и цялостни водни цикли.

• Подемът на пазара на труда

Икономическият ръст от 2021 г. закономерно води и до възстановяване на трудовите пазари в бургаските общини. Единственото изключение, където делът на наетите сред населението на 15 и повече години е бил по-висок през 2020 г. е Карнобат, при това разликата е много малка – с 0,1 пр.п., до 33,6%, а Созопол остава без промяна. Чувствителен ръст – с над 3 пункта, до 45,2% регистрира Несебър, с възстановяването на туризма, но трябва да имаме предвид, че в наетите тук най-вероятно влиза и значителен брой приходящи работници от съседни общини. Висок е и делът на наетите в Бургас – 39,1%, но повишението спрямо предишната година не е особено високо. В половината общини в Бургаска област делът на наетите е под 20%.

Повишението при наетите и създаването на нови работни места е съчетано и със закономерен спад в безработицата в общините в състава на област Бургас. Най-бърз спад – с 4,4 пр.п. се наблюдава в Руен, както и в Поморие (3,2 пр.п.) и Созопол (3 пр.п.), а единствената община, в която има повишение през 2021 г. спрямо предишната е Средец. На фона на останалата част от страната общините в Бургас се характеризират с относително ниска безработица – с над 10% са единствено Сунгурларе и Средец, a в областния център безработицата вече е под 4%. Повечето общини се разполагат в диапазона 4-6% безработни, което говори за добре функциониращ местен пазар на труда.

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите, като тук лидер е областния център Бургас с 53% от населението на 15 и повече години, следван от Несебър с 50%, Приморско с 47% и Поморие с 44%. Най-ниска пък е заетостта с Сунгурларе (32%), Малко Търново и Средец (по 34%), но на фона на други малки периферни общини представянето им е относително добро. Очаквано най-голям е регионалният пазар на труда на областния център, където според преброяването броят на заетите през 2021 г. е бил 88 хиляди. Всички други общини са с под 10 хиляди работещи, като сред периферните с най-много заети са Несебър (9,8 хиляди) и Поморие (9,4 хиляди), а най-малко са те в Малко Търново – едва 777 души.

На фона на доброто представяне на местните пазари на труда, заплатите на работещите в общините на Бургас остават ниски. Три общини – Царево, Приморско и Руен – остават с под хиляда лева средно брутно месечно заплащане през 2021 г. Най-високите заплати са в община Бургас – 1360 лева/месец, но те също изостават зад останалите водещи икономически центрове. Останалите общини се разполагат в диапазона 1000-1200 лева месечно. Възможно обяснение за ниските според статистиката заплати може и да е водещата роля на сектора на хотелите и ресторантите в много от общините.

• Образователните предизвикателства

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. С над 20% висшисти сред населението на седем и повече години са Несебър (24%) и Бургас (32%). Очаквано предвид възрастовата сегментация на данните от преброяването в повечето общини доминираща е групата на хората със средно образование, като делът ѝ е най-висок в Несебър и Приморско (по 51%), а в повечето общини тя съставлява 45-50%. В някои от най-малките общини обаче най-голям дял имат хората с основно и по-ниско образование – в Руен  те са цели 63%, в Сунгурларе – 56%. Има видим проблем и с неграмотността, като в Малко Търново, Сунгурларе и Средец те съставляват по 5% от населението на 9 и повече години, а единствено в Несебър и Бургас неграмотните са под 1% - В резултат, областта има една от най-негативните структури в цялата страна. Това до голяма степен ограничава потенциала за развитие на малките и отдалечени общини по линия на уменията на работната сила.

На сходен извод навеждат и резултатите от изпитите, провеждани на различните етапи от училищното образование. На последното издание на зрелостния изпит по български език и литература единствено община Бургас постига средна оценка над Добър (4), а почти половината общини – Сунгурларе, Камено, Созопол, Средец, Малко Търново – са със средна оценка под Среден (3). Това говори за сериозни проблеми на местната образователна система в малките общини да осигури дори базисна грамотност на много от учениците си.

• Демографското предимство

На фона на изключително негативните демографски процеси в почти цялата страна, общините на Бургас постигат относително добри резултати. В състава на областта е и една от петте общини в страната, която регистрира ръст на населението в периода между преброяванията от 2011 и 2021 г. – Несебър, чиито ръст от 6,3% в рамките на десетилетието я поставя на второ място от 265-те общини в страната, зад Божурище. Относително добър резултат постига и Созопол, където спадът на населението е 5%, както и Приморско (-7,4%) и областния център (-7,7%), което е сред по-добрите резултати на големите градове в страната. Най-бързо намалява населението на граничната община Малко Търново, където спадът е с почти 1/3 в рамките на десетилетието, но всички останали се задържат под 20% спад. Общините в Бургас се представят относително добре и от гледна точка на застаряването, като единствено Малко Търново е с дял на хората над 65 години над 30% от общото население, а в областния център той е 21%.

Положителната демографска динамика е пряк резултат от миграционните и естествения процеси на общините. Балансът между смъртността и раждаемостта навсякъде е отрицателен, но стойностите са сред по-благоприятните в страната – по 7‰ за 2021 г. в Несебър и Руен, 8‰ в Бургас, а много по-нисък е той единствено в Малко Търново (-30‰). Основен фактор в Бургаска област играят миграционните процеси, като в резултат на тях през последната година Несебър е увеличил населението си с почти 4%, Приморско и Царево – с по 3,3%. Областният център също се радва на положителен миграционен баланс от 0,6% за 2021 г., след отлива на население характерен за всички големи градове през 2020 г.

Автор: Адриан Николов

Областите Ловеч и Плевен страдат от типичните проблеми на Северозапада – застаряващо и намаляващо население, сравнително слаба инвестиционна активност и влошена образователна структура. Въпреки това сред някои от малките общини в двете области има позитивни примери на възходящо икономическо развитие през последните години.

• Големите икономически неравенства

Типично за моделите на Северна България, в състава на Плевен и Ловеч влизат общини с много големи разлики в равнищата на икономическо развитие – въпреки че в част от тях стопанската активност е сравнително висока, показателите на повечето  не са положителни. В състава на Плевен общината с най-висока добавена стойност на човек от населението е Кнежа – 25 хил. лв. на човек от населението през 2021 г. - над 3 пъти повече от областния център Плевен, който регистрира 6,5 хил. лв. на човек. Причина за това е най-вече динамиката на международните пазари на земеделска продукция и в частност на растителни масла, които доминират икономиката на малката плевенска община. Отвъд тези, с относително високо ниво на развитие са и общините Червен бряг и Долна Митрополия (4,4 хил. лв./човек), както и Долни Дъбник (4 хил. лв./човек). В абсолютно изражение най-голяма е икономиката на областния център Плевен – 740 млн. лв., следвана от тази на Кнежа (291 млн. лв.) и Червен бряг  - 104 млн. лв. Спрямо 2020 г. видимо възходящ тренд регистрира Кнежа, където добавената стойност е нараснала със 75%, както и Левски – с цели 88%. По-скромен ръст (10%) в резултат на възстановяването на местното производство и износ има и Червен бряг, но останалите общини в състава на Плевен губят добавена стойност и през 2021 г., въпреки бързия ръст в страната като цяло.

Структурата на икономиката на Ловеч е сходна, като тук лидери са Летница (12 хил. лв./човек) и Троян (7,4 хил. лв/човек) през 2021 г., а областният център Ловеч е с 6 хил. лв/човек. И в двете водещи малки общини двигателят на местната икономика са предприятия от преработващата промишленост – за Летница водещи са спортните стоки, докато при Троян на преден план излизат текстилът, фармацията и обработването на дърво. Номинално най-голяма е добавената стойност на областния център Ловеч – 245 млн. лв., но тази на Троян е близо – 209 млн. лв. през 2021 г., като няма друга община с над 50 млн. лв. обем на местната икономика. За разлика от Плевен обаче, повечето общини в състава на Ловешка област регистрират ръст на добавената стойност през 2021 г. – видими спадове има в Угърчин (-40%) и Ябланица (-29%), а лидер по ръст е Априлци (20%), следвана от областния център (11%).

• Ограничените инвестиции

С отпадането на ограниченията и нормализирането на стопанския живот в страната през 2021 г. закономерно се отчита и подем в инвестиционната дейност на нефинансовия сектор на двете области. Това обаче далеч не означава, че инвестиционните разходи са разпределени равномерно между различните им части. През 2021 г. лидер в разходите за дълготрайни материални активи в Плевенска област отново е община Кнежа, с 4,1 хил. лв./човек от населението, следвана от Белене (2,9 хил. лв./човек) и областния център (2,5 хил. лв./човек). Очаквано, предвид размера на локалните икономики, най-много инвестиции са реализирани в община Плевен, на стойност 289  млн. лв., както и в Кнежа – 49 млн. лв. и  Червен бряг – 25 млн. лева. Пир общините в Ловеч и през 2021 г. инвестиционните разходи са по-ниски, като лидер тук е Априлци с 3,2 хил. лв./човек, следвана от Летница и Троян, с по 2 хил. лв./човек. Доколкото Априлци регистрира над 500% ръст на годишна база, най-вероятно става дума за еднократна инвестиция.

От гледна точка на чуждестранните инвестиции, поради конфиденциалност, данни има за относително малък брой от общините в състава на двете области. Лидер тук е Червен бряг с 5,1 хил. евро на човек от населението преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с натрупване, съсредоточени в големия завод за подемна техника в общината. От двете области с над хиляда евро на човек освен нея е и община Плевен. Те са и лидерите по абсолютни стойности – 151 млн. евро ПЧИ с натрупване в Плевен и 122 млн. евро в Червен бряг. Част от общините се представят добре в употребата на средства от европейските фондове, като Троян и Ябланица са с над 3 хил. лв на човек от населението, което ги поставя сред лидерите в страната.

• Възстановяването на пазара на труда

Следвайки общия тренд, всички общини в двете области показват видими подобрения в състоянието на местните си трудови пазари през 2021 година. Единствените общини, при които делът на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години е намалял през 2021 г. спрямо 2020 г. са Пордим и Никопол в Плевенско, но и там спадът е символичен. При повечето общини подобрението е с 0,5 до 1 пр.п. на годишна база, а най-видимият положителен тренд е в Червен бряг, където ръстът е с 2,1 пр.п.  Разликите в активността на пазара на труд в рамките на самите области също са големи – в област Плевен дяловете на наетите варират от 13% в Долна Митрополия до 40% в областния център. Различията в Ловеч не са толкова чувствителни - между 18% наети в Тетевен и 45% в Летница, като и тук индустриалната община … и Троян се представят по-добре от областния център.

Положителната динамика личи и при безработицата, като в Плевен единствено Белене бележи ръст през 2021 г., а най-бързо се възстановяват Искър (-6,1 пр.п.) и Червен бряг (-5,7 пр.п.). Нито една община в Ловеч не регистрира ръст на безработните, а най-бърз спад има в Летница (-6,8 пр.п.). Разликите между общините остават големи, като в областния център на Плевен безработицата е 6,7%, но в пет от малките общини остава над 15%, в Никопол – цели 26%. В Ловеч пък най-добре се представя Троян (7%), най-зле – Угърчин (29%).

В годината на преброяването на населението имаме информация и за общата заетост в общините. Разпределението е сходно като при наетите – заетостта на населението на 15 и повече години в област Ловеч е най-висока в общините Троян (46%) и Ловеч (42%), а най-ниска - в Угърчин (25%) и Летница (27%), като разминаването при последната е следствие от високата ежедневна трудова миграция към нея. Чувствително по-висока – 49% - е заетостта в Плевен. Относително добре се представят и Червен бряг и Белене със съответно 38 и 39%. В абсолютни стойности най-големият трудов пазар в Плевенско е този на областния център – 48 хиляди заети, както и тези на Червен бряг (7,4 хиляди заети) и Левски (4,8 хиляди заети). В другата област пък община Ловеч води с 14,5 хиляди заети, но Троян, на второ място, е относително близо с 11,1 хиляди заети.

Различните нива на икономическо развитие в общините обуславят и големите разлики в заплатите помежду им. Докато във водещите общини в двете области – Летница и Кнежа -  брутните месечни заплати надхвърлят 1600 лева месечно, то в някои от по-изоставащите – Искър, Тетевен, Угърчин, те все още не са достигнали 1000 лева. При областните центрове, които съсредоточават в себе си заетостта по-добре се представя Ловеч (1277 лв./месец) в сравнение с Плевен (1240 лв./месец).

• Образователните проблеми

Преброяването ни позволява да разгледаме и образователната структура на населението на общинско ниво, която е пряко свързана с потенциала за развитие на локалните икономики и привлекателността за инвестиции. От гледна точка на висшето образование в Плевен няма особени различия – всички общини се разполагат в диапазона между 9 и 15% с изключение на Плевен, където висшистите са 29% от населението на седем и повече години. Още по-малки са разликите при средното образование, където във всички общини, освен Никопол, делът им е между 50-57%. Прави впечатление, че в Ловеч има цели три общини – областният център, Троян и Априлци, където висшистите са над 20% от населението на 7 и повече години, а в нито една делът им не е под 10%. Почти навсякъде и в двете области, освен в община Ловеч, делът на хората с основно и по-ниско образование е над 20%, но това отразява най-вече възрастовия диапазон на данните от преброяването, което включва и учениците в разбивките според образованието. Някои общини имат и видим проблем с грамотността – делът на неграмотните е особено висок в Ябланица (9%), Летница (4,5%), Угърчин и Луковит (по 3%), което допълнително ограничава възможностите за експанзия на пазара на труда в тях.

От гледна точка на училищното образование резултатите в двете области са ниски – на зрелостните изпити по български език и литература единствено община Ловеч се приближава до средните за страната стойности със средна оценка „Добър“ 4,17. Троян и Плевен постигат равен резултат от по „Добър“ 3,85, но всички останали общини са с оценки близо до „Среден“ 3,00. Резултатите са сходно ниски и на външните оценявания след седми клас.

• Демографските предизвикателства

Северозападна България е районът с най-дълбоки демографски проблеми и бързо застаряване в страната и общините в Плевен и Ловеч не правят изключение. В рамките на областите обаче има много различни темпове на свиване на населението – докато общини като Белене, Никопол и Пордим са загубили приблизително ¼ жители в рамките на десетилетието, при тези с най-висока степен на икономическо развитие спадът е чувствително по-нисък. Примери за това са Летница (4% спад за десетилетието) и Кнежа (-6%). Областният център на Плевен е загубил 14% от жителите си, а Ловеч – 22%.

Факторите, които движат демографската динамика в общините в двете области са разнопосочни. През последните две години няма нито една община, в която естественият прираст да е положителен, като в най-слабо представящите се – Пордим, Никопол, Гулянци, Априлци, коефициентът приближава и дори надхвърля -30‰, а в повечето общини е над -20‰. По-разнопосочни са тенденциите при механичния прираст, като обръщането на миграционните тенденции през 2020 г. не подминава ловешките и плевенските малки общини. И тук областните центрове губят население, но периферията им отбелязва значителен ръст, който в някои случаи (Априлци, Летница) продължава и през 2021 година.

Важно е да отбележим също, че областите Ловеч и Плевен са сред значително застарелите райони на страната, като в някои общини (Гулянци, Долна Митрополия, Искър, Долни Дъбник, Априлци, Угърчин) делът на хората над 65 години надхвърля 30% от населението, а в повечето приближава тази стойност. Това допълнително ограничава потенциала им за развитие от гледна точка на силно ограничения достъп до работна сила.

Автор: Адриан Николов

27 февруари 2023

От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 68 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.

Тази години основните въпросите, представени по време на дискусията бяха:

• Местен потенциал и перспективи пред регионите;
• Повлия ли пандемията на резултатите на образователната система и как здравната система реагира на извънредната ситуация;
• Тенденциите в заетостта, безработицата и доходите и защо някои области са загубили ¼ от населението си за едно десетилетие;
• Разшири ли се разликата между регионите и какви са движещите икономически сили в различните региони;
• Как се отрази пандемията на регионалната карта и каква е ролята на местните власти в трансформацията на икономиката

• презентация от събитието

The project "Regional Profiles: Development Indicators" is implemented with the support of the “America for Bulgaria” Foundation

Днес беше публикуван новият „Икономически и инвестиционен профил на София” (2022 г.), изготвен от ИПИ за Столичната агенция за инвестиции (СОАПИ). Профилът показва бурното развитие на София след пандемията, като брутният вътрешен продукт на столицата достига над 59 млрд. лв. през 2021 г. София концентрира над половината от брутната добавена стойност на услугите в националната икономика, а в дигиталния сектор делът на столицата доближава 90%. Един от особено интересните моменти в новия профил на София е възстановяването на туризма и градския живот след пандемията. На графиката по-долу може да се видят реализираните нощувки в София по месеци за периода 2019-2022 г.

Преди пандемията туризма в София е в подем, като през 2019 г. са отчетени близо 2 млн. реализирани нощувки в местата за настаняване, в т.ч. над 1,4 млн. нощувки от чужденци. Пандемията и тежките ограничителни мерки удрят тежко туризма в столицата, като през 2020 г. реализираните нощувки се свиват до под 800 хил. за цялата година. Големият срив е при чуждестранните туристи, като конкретно през април и май 2020 г. в София се реализират по около 4-5 хил. нощувки от чужденци при нива отпреди пандемията от порядъка на 120-130 хил. нощувки от чужденци през пролетните месеци. Всичко това оказва своето негативно влияние върху градския живот и се усеща особено силно в туристическия и развлекателния бранш.

През 2021 г. след постепенно отпадане на повечето ограничения и разпространението на ваксините се наблюдава ръст на туристическите пътувания, като в София се отчитат близо 1,2 милиона нощувки. Възстановяването при туристическите посещения и нощувките на българите е почти пълно, докато данните за чужденците показват, че международните пътувания се възстановяват само частично през 2021 г. Въпреки общия подем на столичната икономика през 2021 г. и растежа на практика във всички сектори, по-бавното възстановяване на туристическите пътувания е един от факторите, които ограничават развитието и връщането към обичайната динамика на градския живот преди пандемията.

През 2022 г. вече се наблюдава силен ръст на туризма, като за първите 11 месеца на годината се отчитат близо 1,9 млн. нощувки, в т.ч. 1,2 млн. нощувки от чуждестранни граждани. Във втората половина на годината реализираните нощувки в местата за настаняване в София „пробиват“ границата от 200 хил. нощувки на месец, което е рекорд за столицата. Казано с други думи, макар отпечатъкът на пандемията върху туризма в София да е отчетлив в период от близо две години, през 2022 г. туристическия поток към столицата вече е напълно възстановен и превишава нивата отпреди кризата. Това безспорно се отразява положително на София, което е видно както от динамичната градска среда, така и от оптимистичните данни в сектори като търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, културата и спорта.

Повече за икономиката на столицата може да прочетете в новия „Икономически и инвестиционен профил на София“ (2022 г.).

Регионалното развитие на България остава много неравномерно, а възстановяването от ковид кризата през 2021 г. пренарежда класирането, особено сред най-слабо развитие области. Това личи от публикуваните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво НСИ за 2021 г.

Икономиката на столицата остава най-голямата сред областите в страната, като формира 43% от общия размер на произведения БВП в България, на фона на 7,4% в Пловдив и 6% във Варна. Най-малки пък остават икономиките на Видин, Силистра и Смолян. В номинално изражение, БВП на София надхвърля 59 милиарда лева, а Пловдив е единствената друга област с БВП над 10 милиард лева, въпреки че в близко бъдеще и Варна вероятно ще се включи в тази група.

Няма особени изненади и в лидерите в класирането по БВП на човек от населението. И тук в челото е столицата с над 45 хиляди лева на човек, следвана от Стара Загора с 20 хиляди лева/човек и София (област) с 19 хиляди лева/човек. През 2021 г. е особено видимо влиянието на  енергетиката, която в благоприятната международна конюнктура отчита значителен растеж и така тласка нагоре равнищата на икономическо развитие на Стара Загора и Враца-  процес който продължава и през 2022 г.

По-интересно е обаче разпределението на областите с най-ниско ниво на икономическо развитие, при които различната степен на възстановяване от ковид кризата води до значително пренареждане. Област Видин, която в продължение на десетилетие беше най-слабо развитата област според размер на БВП на човек от населението вече изпреварва Хасково, Силистра, Сливен и Перник. На практика обаче разликите са много малки – най-слабо развитите 10 области имат БВП на човек от населението в диапазон от около 2 хиляди лева, така че няма да е изненада следващите години да донесат нови пренареждания. Трябва да се има предвид и че представените тук данни все още не ползват преброяването на населението – а отчетеното според него допълнително свиване на населението, особено в някои области, ще доведе до корекция нагоре в средното ниво на БВП, отнесено към броя жители..

За разлика от кризисната 2020 г., през 2021 г. няма нито една област, която да не отчита икономически растеж. Той обаче също е много неравен – докато София добавя 6,3 хиляди лева БВП на човек от населението, то Хасково и Кърджали растат с по едва 600 лева/човек. Сред областите с най-бързо възстановяване е и Бургас, която добавя 4,4 хиляди лева на човек, но при нея сривът на туризма през 2020 г. „изтри“ години икономическо развитие, и възстановяването му ще отнеме повече от година.

Брутният вътрешен продукт в никакъв случай не е единственият индикатор, който може да се използва за измерване и анализ на развитието на областно ниво. Динамиката му в годината след кризата обаче ясно разграничава регионите с най-гъвкави местни икономики, които успяват най-бързо да се отърсят от удара на коронавируса и ограниченията и да се върнат към растеж. Ясно личат и успешните модели на стопанско развитие – бурният растеж на услугите на столицата, енергийните центрове Стара Загора и Враца, наситените с промишлени предприятия  икономики на София (област), Габрово и Пловдив.

Икономиката на Пловдив е доминирана от привлекателността и разнообразието на областния център и доброто представяне на индустрията в широката периферия на областния център. Нормализирането на икономическите условия след пандемията води до бързо покачване на инвестиционната активност, в т.ч. в индустрията, като Пловдив е на второ място в страната по общ размер на инвестициите. Пазарът на труда отчита подобрение към висока заетост и ниска безработица. Образователната структура остава доминирана от средното образование, а постиженията на учениците – не особено високи отвъд областния център. Демографските показатели са благоприятни на фона на почти всички останали части на страната, а повечето общини са магнит за имигранти.

• Силните малки икономики на Пловдив

На фона на значителния ръст в почти всички регионални икономики през 2021 г. в контекста на отърсването от ефекта на пандемията, в общините в състава на област Пловдив се наблюдава по-скоро задържане на икономическата динамика и дори спад. Динамиката обаче не е еднозначна в различните части на областта – в областния център между 2020 и 2021 г. има ръст на добавената стойност с 10%, подкрепен отчасти от възстановяването на туристическата дейност. В по-малките общини с индустриален фокус обаче не се наблюдават значителни промени – добавената стойност в Марица намалява с 3,6%, в Раковски – с 4,2%, в Сопот – с цели 14%. Това до голяма степен отразява и добрите резултати на малките общини в хода на пандемията, когато спадът на икономическата активност в тях беше значително по-слаб в сравнение с други регионални икономики. Съдейки по силното оживление на индустриалните райони през 2022 г., по всичко личи че при обновяването на данните за регионалните икономики ще бъде отчетен значителен ръст.

Пловдивска област се характеризира с много равномерно икономическо развитие, за разлика от повечето други, където стопанската дейност по-често се концентрира в областните центрове. Очаквано най-голямата общинска икономика е тази на Пловдив, с 4,6 млрд. лв. добавена стойност, но и по-малките общи имат значителни по размер местни икономики – Марица приближава 500 млн. лв. добавена стойност през 2021 г., а с над 200 млн. лв. са и Асеновград, Раковски и Родопи, с над 100 млн. лв. – Карлово, Сопот и Съединение. Относителните равнища на стопанско развитие на три от малките общини са по-високи от това на областния център – в Сопот добавената стойност през 2021 г. достига 16 хил. лв. на човек от населението, в Марица – 15,5 хил. лв., в Съединение – 13,8 хил. лв., на фона на 13,4 хил. лв. в община Пловдив.

От отраслова гледна точка, икономиката на повечето пловдивски общини, в това число тази на областния център е доминирана от преработващата промишленост. В някои от по-малките – Сопот, Марица, Раковски, Родопи – индустрията надхвърля 50% от цялата добавена стойност. Промишлената специализация на пловдивските общини е видима и по водещите фирми в тях, които са сред най-големите работодатели в страната – „ВМЗ“, „Либхер Хаусгарте“, „СКФ берингс“, „КЦМ“.

• Ръстът на инвестициите

През 2021 г. всички общини в състава на Пловдив отчитат значителен ръст на инвестиционната активност, в няколко от тях – трицифрен. Разходите на нефинансовите предприятия за дълготрайни активи се увеличават с цели 272% на годишна база в Кричим и 186% в Лъки, а с над 100% ръст са и Съединение, Хисаря и Калояново. Разбира се, такава бърза възходяща динамика е възможна само в по-малките регионални икономики. Областният център обаче също отчита значителен ръст – 39%, в Марица повишението е с 35%, в Раковски – с 45%. Очаквано, най-много разходи за машини, земя и сгради правят фирмите в община Пловдив – 1,43 мрлд. лв. през 2021 г.,, следвани от тези в Марица (169 млн.лв.), Раковски и Родопи (по 98 млн. лв.) и Асеновград (96 млн. лв.). Отнесени спрямо населението, най-много инвестиции през 2021 г. са реализирани в Куклен  (5,7 хил. лв./ човек), както и в Марица (5,3 хил.лв./човек) и Пловдив (5,2 хил.лв./човек). С под 1000 лв. на човек са само три от по-малките общини – Кричим, Карлово и Перущица.

Чуждестранните инвестиции в Пловдивска област са съсредоточени в няколко от водещите общини. Към края на 2021 г. общият размер на чуждите капитали в Пловдив достига 1,42 млрд. евро, в Марица – 259 млн. евро, в Раковски – 116 млн. евро. В относително изражение лидер е Марица, с 8,1 хил. евро на човек от населението, следвана от Раковски (4,6 хил. евро/човек) и областния център (4,2 хил. евро/човек). Повечето общини регистрират ръст на чуждестранните инвестиции, като той е най-видим в Пловдив – 14% на годишна база.

Пловдивските общини се характеризират и с висока степен на усвояване на средства от европейските фондове. Общата сума на използваните европейски средства в Хисаря достига 5,2 хил. лв. на човек от населението за целия период от 2007 г. до средата на 2023 г., в Кричим – 4 хил. лв./човек, Асеновград - 3,1 хил. лв./човек, а с над 2 хил. лв./човек са и Раковски, Съединение, Стамболийски, Лъки. Най-често тези средства се инвестират в подобряване на местната инфраструктура.

• Високата заетост

Преброяването на населението от 2021 г. ни позволява поглед към цялата заетост на общинско ниво. Сред пловдивските общини заетостта до голяма степен следва икономическата активност – в община Пловдив работещите са 69% от населението на 15-64 години, в Сопот – 67%, в Родопи – 65%, в Раковски, Марица и Куклен – по 62%. Най-ниска е стойността на показателя в Кричим (49%) и Садово (50%), но и дори в тези по-слабо развити местни пазари на труда заетостта е относително висока спрямо други части на страната.

Повсеместното възстановяване на пазара на труда води до значително свиване на безработицата в пловдивските общини. Само една община – Кричим – отбелязва повишение на регистрирания от Агенция по заетостта коефициент на безработица, при това с 0,5 пункта между 2021 и 2022 г, а в Лъки и Перущица той остава без промяна. Най-голям спад регистрира Брезово – с 4 пункта, както и Калояново, Садово и Раковски, където спадовете на безработицата са с по 1,6 пункта. Разликите между отделните общини обаче остават значителни – докато в Пловдив делът на безработните вече е 2,5% от населението в трудоспособна възраст, а в Сопот – 2,8%,  то в Брезово той е 14,5%, в Кричим – 11,3%. Значителни остават и разликите в средните заплати, като най-високи са те в Пловдив (1405 лв. средно месечно към 2021 г.), Марица (1514 лв./месечно) и Куклен (1549 лв./месечно).

Пловдив е и сред регионите на страната с най-активна ежедневна трудова миграция. Всеки ден община Пловдив приема 34,4 хил. работници от други общини, Марица – 5,6 хил. души, Раковски – 2,3 хил. души. Процесът е двупосочен – както голям брой работници пътуват всеки ден от областния център към индустриалните предприятия в малките общини, така и мнозина пътуват към работните си места в добре развития сектор на услугите в града. Най-големият „донор“ на работници е Родопи, където 58% от заетите работят в друга община, както и Куклен, където делът им е 51%. Засилената трудова миграция в района означава, че инвестициите в свързаност между областния център и околните индустриални общини са от особено голямо значение за Пловдив.

• Водещото средно образование

Сред особеностите на пловдивските общини е и нетипичната за най-развитите икономически центрове образователна структура. Делът на висшистите сред населението на 7 и повече години (според класификацията на преброяването) е над 20% единствено в Пловдив (35%) и Родопи (22%), а в половината общини е дори под 15%. Същевременно и дяловете на хората с основно и по-ниско образование не надхвърлят 50% в нито една община. Основна роля има средното образование, като в повечето общини делът му гравитира около 50%, в Сопот – цели 61%. Това до голяма степен е резултат от структурата на икономиката и фокуса в промишлеността, която не създава много голямо търсене на кадри с висше образование, но може да се превърне в пречка пред развитието на икономика на услугите, особено във високотехнологичната сфера. В няколко от по-малките общини неграмотността остава проблем, като в Перущица неграмотни са цели 6,5% от населението на 9 и повече години, в Раковски – 3,9%, в Брезово – 2,7%.

Ако оставим настрана областния център, постиженията на учениците не са особено високи. На последния зрелостен изпит по български език и литература учениците в община Пловдив постигат относително висок резултат от Добър 4,15, тези в Карлово и Сопот – равен от Добър 3,55, но всички останали общини със средни училища са със среден успех под Среден 3. Сходно е разпределението на резултатите на външното оценяване по математика след седми клас, където учениците в Пловдив постигат 42 точки средно от възможни 100, тези в Родопи и Асеновград  - по 31, но всички останали общини са с под 30.  Причина за това е и концентрацията на водещите училища в областта в община Пловдив, но подобренията на училищното образование е сред ключовите предизвикателства пред развитието на района.

• Демографският потенциал

На фона на останалите части на страната, между двете преброявания повечето пловдивски общини отбелязват относително малък спад на населението. Тук е и една от петте общини, при които има ръст – Родопи, чиито население се е увеличило с 0,3% между 2011 и 2021 г. На ръба са и Марица (0,9% спад), Раковски (1,8% спад) и Куклен (2,4% спад), а областният център губи 5,5% от населението си. Очаквано естественият прираст почти навсякъде е отрицателен, но има значителни разлики между отделните общини – докато в Пловдив той е -4,2‰, в Сопот и Раковски – по -5‰, то в Калояново и Хисаря надхвърля -22‰. Повече от половината общини в състава на Пловдив са с положителна нетна миграция, като в областния център механичният прираст достига 11‰ през 2022 г., в Родопи – 7,4‰. Сред значителните демографски предимства на областта е и по-ниското застаряване и високият дял на трудоспособното население, който в община Пловдив достига 65%.