Новини

След като през миналата седмица ви представихме данните за целевата субсидия за капиталови разходи за общините през 2023 г., днес в поредицата „265 истории за икономика“ разглеждаме изравнителната субсидия. Целта на този трансфер от централния бюджет е да компенсира големите разлики в собствените приходи на отделните общини. Ето защо достъп до този ресурс имат само общините, чиито данъчни постъпления на човек от населението са под 120% от средните данъчни постъпления на човек за страната към края на 2021 г. Изравнителната субсидия се изчислява по специална методика и  включва следните пет компонента:

• Първият компонент е равен на разликата между  120% от средните за страната данъчни постъпления на човек от населението и данъчните постъпления на човек за конкретната община, умножени по населението на общината.
• Вторият компонент взима предвид разходните нужди на всички общини, които получават субсидия, като разглежда следните индикатори с различни тежести: брой деца до 5 г., брой деца от 6 до 14 г., брой възрастни над 65 г. и повече, територия, дължина на общинската пътна мрежа и население. Колкото по-голям е делът на дадена община според тези показатели, на фона на общото за всички общини, получаващи изравнителна субсидия, толкова по-голяма ще е и сумата по този компонент.
• Третият компонент от субсидията е предвиден за общини, в които делът на собствените приходи през 2021 г. е бил под 25% от общите постъпления на общината за годината. Ресурсът тук се разпределя на база дела на разликата между 25-процентовия праг и реалното отношение на собствени приходи към общо постъпления спрямо общия сбор на тези разлики за общините в тази категория. Целта е да бъдат компенсирани общините, които имат силно ограничена финансова независимост.
• Четвъртият компонент е предвиден за общините, при които сборът от първите три компонента е по-нисък от общата изравнителна субсидия, получена от тях през 2022 г., като той компенсира разликата между двете стойности.
• Петият компонент е предвиден за общините, чиято местна данъчна тежест е по-висока от средната за страната, като се взимат предвид данъците върху недвижимите имоти, придобиването на имущество и превозните средства. Замисълът на този компонент е да подпомогне общините, които не успяват да генерират достатъчно местни приходи, въпреки опитите си да го направят чрез по-високи данъчни ставки.

Карта: Размер на изравнителна субсидия за общините 2023

Общият размер на изравнителната субсидия, предвиден в бюджет 2023 г., е 404 млн. лв., което е увеличение от 6,6% спрямо миналогодишната сума от 379 млн. лв. Най-голяма изравнителна субсидия са получили общините Пазарджик (7,71 млн. лв.), Русе (7,52 млн. лв.), Стара Загора (7,14 млн. лв.), Сливен (6,73 млн. лв.) и Асеновград (6,02 млн. лв.). Причината за това е, че първите два компонента от субсидията взимат предвид потребностите и населението на общините, съответно по-големите получават по-високи суми. Общо 19 общини не получават никакви средства, тъй като преминават прага от 120% средни данъчни постъпления на човек за цялата страна. В този списък се нареждат предимно общините по Черноморието и рудодобивните райони, които традиционно се отличават с високи дялове на собствените приходи, както и общините Столична и Пловдив.

Карта: Промяна в изравнителната субсидия за общините между 2022 и 2023 г., %

В сравнение с миналата година най-голям ръст в изравнителната субсидия се отчита в общините Кнежа (38,9%), Марица (35,1%), Пирдоп (30,9%), Копривщица (30,4%) и Ботевград (29,4%). От другата страна на подреждането стои община Пловдив, при която субсидията намаля със 100%, тъй като общината вече не отговаря на условията за получаване на този ресурс. След нея се нареждат 60 общини, при субсидията остава непроменена. От тях 18 не получават изравнителна субсидия нито през 2023 г., нито през 2022 г., а при останалите 42 получената сума остава в размера от предходната година. Обяснението вероятно е, че при изчислението на тазгодишната субсидия за тези общини сумата от първите три компонента е била по-ниска от субсидията за 2022 г., с което се е задействал четвъртият компонент и е компенсирал разликата. Поради този механизъм е и невъзможно дадена община да получи по-малка изравнителна субсидия спрямо предходна година, освен ако изобщо не загуби достъпа си до този ресурс поради високи собствени приходи, какъвто е и случаят с Пловдив. Средното увеличение на субсидията за страната е 6,6%, като за общо 105 общини субсидията е нараснала с по-голям темп. Наблюдава се интересно териториално разделение, при което общините в Източна България бележат много нисък или дори нулев ръст в субсидията през 2023 г., докато увеличението в общините на запад е често сравнително високо.

Карта: Изравнителна субсидия за общините на човек от населението, 2023 г.

Най-голяма субсидия на човек от населението получават общините Трекляно (933 лв./човек), Бойница (451 лв./човек), Чупрене (327 лв./човек), Невестино (300 лв./човек) и Маджарово (296 лв./човек). Като изключим общините без субсидия, най-малко на жител са получили община Благоевград (34 лв./човек), Велико Търново (34 лв./човек), Плевен (37 лв./човек), Аксаково (49 лв./човек) и Стара Загора (50 лв./човек). Средно за страната общините получават по 62 лева на човек изравнителната субсидията, като цели 234 общини получават повече, което се дължи на факта, че голяма част от населението на страната е концентрирано в малък брой големи общини без право на достъп до субсидията. Ако изключим общините без субсидия, на средно на човек за страната се падат по 97 лв., а 191 общини получават по повече от това.

ИПИ представи „Икономическите центрове в България - 2023“

10.10.2023 г. I 16.00-18.00 часа I бална зала, хотел „Интерконтинентал“ - София

Изследването „Икономическите центрове в България - 2023“ проучва концентрацията на икономическа активност в страната. На базата на показатели за предприятията, данните за пазара на труда, демографската динамика и стопанските взаимовръзки между отделните общини, то формира широки икономически центрове, които не се ограничават от административните граници на общини и области.

В първата част на събитието ще бъде представена картата и общите характеристики на икономическите центрове, както и профилът на всеки един от тях – водещи отрасли и структура на добавената стойност, инвестиционната активност, състоянието на пазара на труда. Втората част ще бъде панелна дискусия с участието на експерти.

Изследването на ИПИ ще представят Петър Ганев, старши изследовател и Адриан Николов, икономист.

• За изследването:

Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната.

• За икономическите центрове:

Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна местна икономика, а тяхна периферия са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние. На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България.

Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Изданието „Икономическите центрове в България - 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

Днес в поредицата „265 истории за икономика“ ви представяме данните за целевата субсидия за капиталови разходи за 2023 г. Субсидията е трансфер от централния бюджет към всяка община, предназначен за финансиране на различни инвестиционни проекти. Тя не включва всички инвестиционни дейности на територията на общината – самите общините използват и средства от собствени приходи за част от капиталовата си програма, много проекти се финансират чрез европейски средства, а освен това част от публичната инфраструктура се изгражда от държавата през държавния бюджет. Общият размер на всички субсидии за капиталови разходи за общините, заложен в бюджет 2023 г., е 426,31 млн. лв.[1], като това е значително увеличение (43%) спрямо миналогодишната сума от 296,3 млн. лв. Данните за разпределението на субсидията  дава представа за това доколко всяка община е зависима и разчита на трансфер от държавата за финансиране на инвестиции.

Размерът на субсидията за всяка община се определя според механизма за определяне на взаимоотношенията между централния и общинските бюджети. Първият компонент отчита с различна тежест следните показатели: брой населени места с над 10 жители (45%), дължина на общинските пътища (25%), брой на населението (25%) и територия (5%). Колкото е по-голям делът на дадена община за четирите показателя спрямо общото за страната, толкова по-голям е и размерът на субсидията по този компонент. Подходът се основава на разбирането, че повечето населени места, жители, пътища и територии налагат по-големи инвестиционни нужди.

Вторият компонент следва противоположна логика и има изравнителен характер, тъй като той предвижда допълнително средства на общините от 4-та и 5-та категория, съгласно категоризацията на общините според чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Методиката за категоризиране взима предвид множество индикатори, групирани в различни критерии – демографски (брой на населението и възрастова зависимост), урбанизационен (дял на масивните и стоманобетонните жилища), инфраструктурен (плътност на пътната мрежа, газификация, достъп до канализация и пречиствателни станции, достъп до интернет, наличност на лечебни и учебни заведения и др.), социално-икономически (данъчни приходи, безработица, заетост) и територия. Общините в категориите 4 и 5 са най-слабо представящите според разглежданите показатели и вторият компонент от капиталовата субсидия им дава допълнителен ресурс, подкрепящ сближаването с по-развитите.

Карта: Целева субсидя за капиталови разходи на общините, 2023 г.

През 2023 г. най-много средства получават именно големите общини – Столична (23,11 млн. лв.), Кърджали (6,43 млн. лв.), Габрово (6,27 млн. лв.), Стара Загора (5,84 млн. лв.) и Варна (5,73 млн. лв.). В другия край са слабонаселени общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хил. лв.), Кричим, Копривщица и Антон (по 260 хил. лв.). Общо 106 общини получават под 1 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи за 2023 г.

Карта: Целева субсидя за капиталови разходи на общините на човек от населението, 2022-23 г.

Ако обаче капиталовата субсидия се съпостави с населението на общината, подредбата изглежда много различно. Най-много средства на човек се падат в малки общини като Трекляно (2469 лв. на човек от населението), Ковачевци (797 лв.), Невестино (718 лв.), Трън (713 лв.) и Маджарово (702 лв.). Най-малко средно на човек получават в Пловдив (16 лв.), Ямбол, Столична община, Добрич и Варна (по 18 лв.) и Бургас (21 лв.). Средно за страна на човек се падат по 66 лв. под формата на капиталова субсидия (приблизително колкото в общините Айтос, Левски и Самоков), като в 215 общини този показател е по-висок. Погледнато териториално, най-висока субсидия спрямо населението получават периферни общини, особено такива по границата със Сърбия, в района на Родопите и в североизточна България, като това вероятно се дължи на втория компонент на субсидията, който цели да компенсира местата с най-слабо развитата инфраструктура.

Карта: Промяна в целевата субсидия за капиталови разходи за общини, 2022-23 г.

При всички общини в страната се наблюдава значително увеличение в размера на субсидията спрямо миналата година. Най-голям е ръстът в Брезник (51,2%), Раковски (49,3%), Хаджидимово (49%), Столична (48.8%) и Панагюрище (47,8%), а най-малко е нараснала субсидията в Челопеч (34%), Чавдар и Бобошево (34,6%), Перущица (35%) и Кричим (35,3%). Общо за страната ръстът е 43,9%, като в 99 общини той е равен или по-висок от това. Увеличението е и значително по-голямо спрямо това от миналата година, когато капиталовата субсидия средно за страната нараства само с 32%.

[1] Макар и тазгодишният бюджет да бе приет едва през лятото, описаните разходи се отнасят за цялата година, а не само за оставащите месеци от 2023 г.

По повод започването на учебната година повдигаме леко завесата на категорията „Образование“ от предстоящото издание на Регионални профили: показатели за развитие 2023 (което ще бъде представено през месец ноември).

Категорията е съставена от осем индикатора в сферата на образованието и включва данни на областно ниво от НСИ, МОН, ЦОПУО, ИПИ.

Столицата, Варна и Смолян – утвърдени първенци сред областите

През 2023 г. на челото на класацията в сферата на образованието е столицата, следвана от областите Варна и Смолян. И при трите области почти отсъстват деца, които не ходят на детска градина или училище, второгодниците са малко, студентите – много, а резултатите – добри.

Първенците се допълват от традиционно силните в образованието области – Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Габрово, Бургас.    

На дъното на класацията пък са областите Сливен, Ловеч и Пазарджик, където обхватът на детските градини и прогимназиалното образование са ниски, резултатите – сравнително слаби, студентите – относително малко.

Въпреки че изследването Регионални профили включва и други показатели (деца в детските градини, брой на студентите), тук ще се спрем на основните индикатори, оценяващи училищното образование.

В някои области делът на децата, които не ходят на училище след IV клас, все още е висок

Докато в някои области образователната система в прогимназиалния етап обхваща почти всички деца в съответната възраст (Смолян, Благоевград, столицата), в други нетният коефициент на записване в V-VII клас остава нисък през годините. През 2022 г. в областите Сливен, Добрич и Търговище той е под 85%.

Математическите способности на седмокласниците в областите се различават значително

Средният успех на Националното външно оценяване след VII клас по математика в страната през 2023 г. е 35,3 т. (от максимум 100 т.) и е абсолютно равен на миналогодишния. Отново най-добре се представят учениците в столицата с 46,6 точки. Следват областите Варна (42,6 т.), Смолян (37,6 т.) и Бургас (37,2 т.). На дъното на класация с по 25-26 т. са резултатите в областите Сливен, Видин и Разград. Тези огромни разлики между първенците и тези с най-ниски оценки са резултат от съсредоточаването на качественото обучение по математика в много малък брой училища в страната, обикновено в най-големите областни центрове, където има повече деца, по-висока конкуренция между училищата и повече ресурси. Необходимият бал за прием в математическа гимназия се различава в пъти между отделните области. Проследяването на данните за минималния бал за прием в паралелки с профил „Математика“ от тазгодишната кампания показва, че между столицата и област Плевен например разликата е 3,6 пъти.

Професионалното образование не отговаря на структурата на местната икономика

Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между образованието и пазара на труда. Разработваният от ИПИ Индекс за съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда, продължава и почти половината ученици, придобили квалификация, няма да работят това, за което са учили. Между отделните области също има огромни разлики. С най-висок резултат е столицата – 67,3 т. (от максималните 100 т.), а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 точки. Първото място на София (столица) е обусловено от високия дял както на учащите се за ППК, така и на заети в ИКТ сектора, и заедно с това – на ниския дял на учащите и заетите в селското стопанство. Столицата запазва първото си място от предходното издание на индекса. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към  сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.

Резултатите от матурата по БЕЛ намаляват, а най-слабо представящите се се влошават

Средният успех на държавния зрелостен изпит по „Български език и литература“ (БЕЛ) през 2023 г. е „Добър“ 3,93, което е с четири стотни по-нисък от миналогодишния и далеч от средните стойности от предходните години, когато е около „Добър“ 4,20. Единствените области, които тази година имат резултат над „Добър“ 4,00, са столицата (4,24) и Смолян (4,09). Най-слабо пък се представят зрелостниците в Шумен („Среден“ 3,43), Разград и Плевен.

Представянето на учениците може да се проследи и през дела на оценките под „Среден“ 3,00. През 2023 г. за България той продължава да се повишава и е 17,9%. Между първенците – столицата и Смолян с по под 7%, и област Шумен на дъното на класацията с над 30% слаби оценки, разликата е четири пъти, което показва сериозни разлики в качеството на средното образование.

ИПИ изчислява и средните резултати по общини, където пък се вижда, че резултатите на най-слабо представящите се се влошават. През 2023 г. в 80 общини средният резултат е под „Среден“ 3,00 (при 69 за миналата година). Още по-стряскащо е, че в шест общини – Земен, Крушари, Якимово, Струмяни, Хитрино и Камено – няма нито един ученик, който е успял да изкара оценка над „Среден“ 3,00.

Въпреки че тенденциите не изглеждат благоприятни, понякога слабите оценки не са ясен показател за провал на училищното образование, тъй като в повечето малки общини на матурите се явяват много нисък брой ученици и оценката на всеки от тях в голяма степен предопределя средния резултат.

Данните, с които оценяваме развитието на отделните области в сферата на образованието ясно показват кои са първенците и слабо представящите се през годините. Анализът на представянето им пък разкрива важността на пълното обхващане на децата от образователната система, на конкуренцията между училищата за ученици и ресурс, на свързването на професионалното образование с пазара на труда, на нуждата от създаване на система за стимулиране на по-висока добавена стойност на образованието и обучението.

Към края на миналата седмица беше публикувано актуалното предложение за промяна на равнището на минималната работна заплата. То е интересно по няколко причини, най-вече тъй като за първи път се прилага новият механизъм за определяне на минималната заплата, който я обвързва с динамиката на средната. Това, в контекста на високата инфлация и последвалия я бърз ръст на заплатите, води до най-големия ѝ номинален ръст за последните две десетилетия, който ще има доста по-значителни ефекти върху пазара на труда от обичайните увеличения. Това за пореден път подчертава, че приетият механизъм се нуждае от поправки и прецизиране.

Нека първо припомним как работи нововъведеният механизъм. Той въвежда изискването на ЕК за определяне на минималното заплащане като 50% от средната заплата или 60% от медианната. В случая на България е избран първият подход, като за основа се вземат първите две тримесечия на настоящата година и последните две на предишната, с цел ползваните данни да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура през есента. Видимо, най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната.

Определеното с механизма равнище на минимална заплата е 933 лв., или 153 лв. повече в сравнение с 2023 г. Представена като дял от средната за отделните икономически дейности обаче, ясно личат много големи разлики. Докато новата минималната заплата представлява едва 20% от средната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, то тя достига цели 78% в сектора на хотелите и ресторантите и 66% в селското стопанство (впрочем, тези дялове са много близки до прогнозираните от ИПИ още в края на 2022 г., когато се обсъждаше въвеждането на механизма).

По-малки, но въпреки това много значителни, разлики в „покритието“ на минималната и средната заплата има и между областите. Столицата, със своя много голям пазар на труда и висока средна заплата, е единствената област, в която минималното заплащане е под 50% от средното. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при отраслите, така и при областите много ясно личи основната слабост на прилагането на настоящия механизъм – въпреки че на ниво национална икономика настина се постига 50% покритие на средната от минималната заплата, то в най-слабо развитите части на страната и сектори сближаването е много по-агресивно.

Какви последствия можем да очакваме от това? В оценката на въздействието към предложението за актуализация е включена интересна статистика – според нея броят на наетите на минимална заплата към второто тримесечие е 442 хил. души, като той намалява с 5% спрямо същия период на миналата година. Доколкото това е значителна част от общата заетост, прякото административно повишаване на доходите на тази група хора – при това с над 150 лева наведнъж – създава сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск. Тук става дума най-вече за хора в бедни или близки до бедност домакинства, в които ръстът на заплатите ще бъде насочен към повишаване на текущото потребление, оттам – към допълнителен натиск върху потребителските цени, с чиито висок ръст няколко поредни правителства се борят. Не бива да се пренебрегва и вероятността рязкото повишаване на разходите за труд да тласнат вече притиснати от влошаващите се икономически условия бизнеси към загуби и оттам – към загуба на работни места.

Не бива да пренебрегваме и самоосигуряващите се лица, чиито осигуровки и минимален осигурителен доход неминуемо ще се повлияят от размера на минималната заплата. Според последните данни на НСИ броят на самонаетите през 2022 г. е бил 883 хил. души. Въпреки че повишаването на осигуровките им би означавало значителен ръст на бюджетните приходи – и оттам, в преследването на 3% бюджетен дефицит – рязкото повишаване на минималната заплата ще означава директен спад на разполагаемия доход на самонаетите с размера на новите осигуровки.

Няма особени основания да се твърди, че в България има  директен ефект от повишаването на минималната заплата по линия на свиване на заетостта и повишаване на безработицата – с необходимото уточнение обаче, че настоящото повишение е много по-значително от тези, които сме наблюдавали в последните две десетилетия. Още по-малко основания имаме да очакваме такива ефекти в ситуация на високо и почти универсално търсене на труд и недостиг на работна ръка, в което всеки работник е важен. Не изглежда обаче изключено работодателите и работниците да се споразумеят да запазят настоящите си взаимоотношения – и заплати – но в сивия сектор, където не им се налага да се съобразяват с новите изисквания на държавата. Това, разбира се, влиза в разрез с ясно заявената цел на настоящото правителство за активна борба със сивата икономика и заплатите в плик.

Накрая, обвързването със средната заплата създава един вид самозахранващ се механизъм за растеж – по необходимост повишаването на минималната заплата води до увеличение и на средната, което при така заложения подход би изисквало ново повишение на минималната, до потенциалното им изравняване. Страничен ефект от това би било и рязко повишение на инфлацията в резултат на номиналния ръст на доходите на работещите при изоставащ ръст на производителността.

Означава ли това, че прилагането на механизъм за минималната заплата е  непременно лошо? Определено не, а настоящият е активиран във възможно най-неподходящия момент на висока инфлация и бързо, но неравномерно повишение на средните заплати. Остава обаче основният положителен ефект – отнемането на определянето на този ключов праг от договорките на синдикати и работодатели и обвързването му с обективни реалности в икономиката на страната. Означава обаче, че механизмът има ясна и видима нужда от корекция и прецизиране.

Най-простият начин за това е ползването на медианната заплата, вместо средна – както гласи и другият вариант, предложен от ЕК. Медианата е с по-плавна динамика и много по-малко податлива на екстремните стойности, които в България играят особено голяма роля в определянето на средната предвид големите разлики между секторите и регионите. Пречката пред прилагането на този метод е, че медианата се изчислява много по-рядко от средната заплата, веднъж на всеки четири години. Това обаче просто означава, че националната статистика трябва да се нагърби с по-честото следене и публикуване на още един индикатор.

Много по-важно е обаче да се обогати формулата за минималната заплата, така че да отчита много по-пълно състоянието на икономиката и пазара на труда. За тази цел трябва да се вземат предвид редица индикатори – ръстът на икономиката, промените в потребителските цени, динамиката на производителността на труда, балансът между заетост, безработица и дял на неактивните на пазара на труда… Списъкът с потенциални показатели е дълъг, а формулировката на конкретен механизъм е усилие, далеч отвъд обхвата на настоящия текст. Важно е обаче той да осигурява много по-адекватен и предвидим ръст на минималната заплата от настоящия, а при влошаване на икономическите условия и риск от ръст на безработицата – да не допуска значително повишение.

Редно е да се вземат предвид и секторните и регионалните различия. Прилагането на регионални коефициенти би позволило по-бавен ръст на минималната заплата в по-слабо икономически развитите части на страната, който да не ограничава допълнително достъпа до пазара на труда на работниците с най-малък опит и най-ниски равнища на умения. Отраслов подход също не е неподходящ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се приближава най-много до средната са именно тези с най-високи оценки на размера и дела на сивата икономика.

В заключение – първата стъпка е направена с въвеждането на формален механизъм за минималната заплата. Следващата обаче е неговото доизпипване и прецизиране така, че да внася максимално малко изкривявания на пазара на труда, каквито са неизбежни при прилагане на режим на минимално заплащане.

Кампанията по прием в VIII клас за следващата учебна година почти приключи и може би сега е подходящият момент да представим някои наблюдения над този процес и резултатите от него. Приемът в VIII клас е ключовият момент в образователния път на ученика – изборът на вид училище, профил или професия в гимназията предпоставят бъдещето (в професионален и в личен план) на детето. Този избор е силно зависим както от желанието на ученика (и родителите му) да се развива в определена област, така и от резултатите, получени от детето на Националното външно оценяване след VII клас по български език и литература и по математика. Класирането в училищата се извършва по бал, формиран за всяка паралелка поотделно като комбинация от резултатите от НВО и годишните оценки по определени предмети - между 30 и 500 точки. Това означава, че за едни и същи профили баловете за класиране и прием могат да са много различни в различните училища и области в страната.

За да илюстрираме тези различия, ще представим минималните балове на второ класиране за прием в държавните математически и природоматематически гимназии (МГ/ПМГ) в България, в паралелките с математически профил[1] по области. Второто класиране дава възможност за сравнимост на баловете за прием, тъй като то се извършва централно при един и същи списък с желания за кандидатстване за всички места в училищата. Математическият профил в МГ/ПМГ е избран поради относително лесното проследяване на сходни училища[2], с теоретично близко ниво на подготовка, което улеснява и сравняването между тях.

Какво показват данните?

• Приемът в МГ/ПМГ – а вероятно и в останалите гимназии в страната – изисква бал, различаващ се в пъти между отделни области. Между столицата и Плевен например разликата е 3,6 пъти. Само в четири области в страната минималният бал за профил „Математика“ надхвърля 400 точки. В 7 от 25 области минималният бал е под 200 точки.  Две регионални управления на образованието не предоставят информация за минималните балове на никой от отделните етапи на класиране – Хасково и Кърджали. В една област – Монтана – няма нито една паралелка с математически профил, независимо че в град Монтана има природоматематическа гимназия. 
• Като цяло профилирането в математиката не е сред масовите желания на ученици и родители. С изключение на няколко гимназии в столицата и математическите гимназии във Варна, Бургас и Русе, в които се наблюдава голяма конкуренция за прием, в останалите математически гимназии приемът е с постижими, сравнително ниски резултати. А дори и в София, извън двете математически гимназии (СМГ и НПМГ), паралелки с математически профил почти не се предлагат, а където се предлагат, баловете им са по-скоро посредствени. Предлагането е следствие на търсенето, така че можем да направим извод, че изборът на профилиране в областта на математическите науки е водено не от желанието на учениците да развиват и специализират тези свои умения, а от името и статута на училището. Този извод се доказва и от относително малкия брой ученици, явяващи се всяка година на профилирана матура по математика след завършване на средно образование.
• Дори извън математическия профил, сравнително по-ниските балове в повечето провинциални училища за аналогични паралелки показват, че „истерията 7 клас“ вече не е реалност навсякъде в България. Вероятно подготовката, започваща година или две години преди явяването на НВО и значителното количество средства, отделени за частни уроци, школи и допълнителни занимания е непозната за все по-голяма част от учениците и семействата им. А това всъщност е добра новина.

В заключение ще отбележим, че сериозните различия в приемните балове в сходни профили неминуемо имат за резултат и различия в качеството и резултатите на изхода. А качеството на образованието – на национално, но и на регионално ниво, остава важна задача за образователното министерство. За разработване и въвеждане на адекватна система за оценка и стимулиране на доброто качество обаче все още само се говори.

[1] Някои бележки по данните: 1) За Силистра, Добрич и Ямбол са представени резултатите на първо класиране, тъй като за второ класиране в избраните  паралелки няма свободни места. За Добрич е представен балът на математическата паралелка в СУ „Стефан Караджа“, тъй като в природоматематическата гимназия в Добрич няма паралелка с математически профил. 2) В Търговище няма математическа гимназия, използван е балът на паралелка с профил „Математика“ в 1-во СУ „Свети Седмочисленици“, тя е и единствената в областта. 3) За област Кюстендил РУО представя данни за училищата, а не за отделните паралелки. Използван е минималният бал на Природоматематическа гимназия "Проф. Емануил Иванов", гр. Кюстендил.  4) За Хасково и Кърджали няма данни. 5) В отделни области – например София (град) и Стара Загора, има по две математически гимназии, като в таблицата са представени математическите им паралелки с по-нисък минимален бал.

[2] Чуждоезиков профил и профил „Природни науки“ например са по-трудно проследими, тъй като разнородни училища ги предлагат на ученици

Един от основните фокуси на ИПИ е регионалното развитие в страната. Уникалното по своя обхват и дълбочина изследване „Регионални профили: показатели за развитие“ се издава вече повече от десет години и проследява икономическото и социално развитие на областите, а инициативата „265 истории за икономика“ – това на общините.

Всички данни показват, че София продължава да е основния икономически двигател в страната. Именно в столицата се създава около 40% от брутният вътрешен продукт и толкова от общата произведена продукция в България, тя привлича и около половината от всички инвестиции, както местни, така и чуждестранни.

При сравняването на областите и общините често се налага да изключваме данните за столицата при някои показатели, защото нейното развитие е толкова по-силно, че изкривява значително средните стойности и не позволява да се видят другите силни общини или действителната ситуация за много бизнеси и граждани. Така например област Пловдив е втората област с най-висок брутен вътрешен продукт, но той е почти шест пъти по-нисък от този в столицата. Когато безработицата в страната е ниска, това обикновено означава, че в столицата на практика отсъства, но на други места може да остава висока. Нарастването на средната заплата за страната пък може да е резултат от ръст на големия пазар на труда в столицата, докато в останалите региони тя може и да остава без или с минимална промяна. Когато пък се говори за все по-голямата роля на високотехнологичните производства в страната, често се забравя, че извън столицата индустрията е секторът, който основно създава благосъстояние и осигурява заетост и доходи. 

Какво ще стане със средните стойности на някои основни икономически показатели, ако извадим София от сметките?

Няколко уточнения: Първо, регионалната статистика се публикува с голямо закъснение и последните данни за избраните показатели са за 2021 г., и второ, в абсолютна стойност разликите са още по-фрапиращи, но относителната стойност на показателите – претеглени през броя на населението – показва икономическото развитие по-реалистично.

Брутен вътрешен продукт

Брутният вътрешен продукт (БВП) в столицата е над 59 млрд. лв. през 2021 г., което представлява 43% от общата стойност за страната.

БВП на човек от населението в София (столица) е 45,2 хил. лв., което е над два пъти повече от втората област – Стара Загора и около пет пъти от последните в тази класация – областите Хасково и Силистра. Именно заради високото ниво на БВП на столицата, средното ниво на този показател е толкова изтеглено нагоре (20,2 хил. лв. на човек), че единствено тя е над него.

Ако извадим София от сметките, средният БВП на човек от населението в останалите области е 14,3 хил. лв. и осем области биха минали „над чертата“ - Стара Загора (20,2 хил. лв.), София (19,3 хил. лв.), Варна (17,9 хил. лв.), Враца (17,8 хил. лв.), Габрово (16,5 хил. лв.), Бургас (15,8 хил. лв.), Пловдив (15,5 хил. лв.) и Русе (15,1 хил. лв.).

 Произведена продукция

Стойността на произведената продукция в София е близо 81 млрд. лв. през 2021 г., което е 38% от общия продукцията в страната.

На човек от населението стойността на произведената продукция в столицата е 61,9 хил. лева. Средната за страната стойност пък е 31,2 хил. лв. на човек и в още четири области произведената продукция е над нея - София (57,1 хил. лв.), Стара Загора (34,0 хил. лв.), Пловдив (32,3 хил. лв.) и Русе (32,1 хил. лв.).

Ако извадим София от сметките, средната стойност на произведената продукция в останалата част от страната би била  24,1 хил. лв. на човек, което ще добави още три области „над чертата“ - Габрово (30,2 хил. лв.), Враца (29,0 хил. лв.) и Варна (26,7 хил. лв.).

Разходи за дълготрайни материални активи

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в София са над 10 млрд. лв. или 48% от общите разходи за цялата икономика на страната през 2021 година.

При средни разходи за ДМА от 3,1 хил. лв. на човек от населението общо в страната само три области са над тази стойност - столицата (7,8 хил. лв.), Пловдив (3,4 хил. лв.) и София (3,2 хил. лв.).

Ако извадим София от сметките, средните разходи за ДМА в страната биха били 2,0 хил. лв. на човек и цели дванадесет области се присъединяват към групата „над чертата“ – Бургас, Варна, Стара Загора, Русе, Смолян, Габрово, Пазарджик, Плевен, Велико Търново, Ямбол, Силистра и Разград.

Преки чуждестранни инвестиции

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в столицата са близо 15 млрд. евро с натрупване към края на 2021 година и са над половината от общите за всички нефинансови предприятия в България.

Средните ПЧИ на човек от населението за страната са 4,1 хил. евро и само три области са над тази стойност - столицата (11,2 хил. евро), София (7,3 хил. евро) и Бургас (5,6 хил. евро).

Ако извадим столицата от сметките, средната стойност на ПЧИ на човек от населението би била 2,4 хил. евро и още шест области ще се откроят над средното ниво – Стара Загора, Габрово, Пловдив, Варна, Търговище и Кърджали.

Изключването на София от сметките по никакъв начин не променя и не подценява икономическото и социалното развитие на столицата, но позволява да се откроят добрите показатели и на други области. Така, въпреки че дори не достигат средните за страната стойности, в случая трябва да се отбележат силното икономическо развитие в областите София и Стара Загора, високо продуктивната индустрия в Габрово и Враца, интензивната бизнес активност в Бургас и Русе, привлечените чужди инвестиции в Пловдив и Варна. 

С изданието „Регионални профили: показатели за развитие“ 2022 г. ИПИ подготви и фейсбук рубриката „Не е само София“ – поредица, в която споделяме регионалните успехи, които по-рядко се споменават. В 12-те категории от анализа различни области се открояват с добри показатели и благоприятни тенденции – Габрово в „Доходи и стандарт на живот“, Велико Търново в „Пазар на труда“, София – в „Инвестиции и икономика“, Пазарджик в „Инфраструктура“, Видин в „Местни данъци“, Добрич в „Администрация“, Варна в „Демография“, Смолян в „Образование“, Плевен в „Здравеопазване“, Търговище в „Ред и сигурност“, Бургас в „Околна среда“ и Русе в „Култура“. Предстои да видим представянето на областите в тазгодишното издание на изследването, което ще бъде публикувано в края на година.